НОВИНИ

Пациентите с IBD се страхуват, че COVID-19 ги излага на по-висок риск

14 Октомври 2020

Скорошно проучване, проведено от Европейската федерация на асоциациите по Крон и улцерозен колит (EFCCA), показа, че пациентите с възпалителни чревни заболявания (IBD) са особено притеснени от заразяването с COVID-19 и смятат, че лекарствата им могат да увеличат риска от заразяване с вируса.



Между 30 март и 16 април тази година EFCCA проведе глобалното проучване „Възприемане на COVID-19 от пациентите с IBD“, с цел изследване на опасенията и страховете на пациентите с IBD относно пандемията с COVID-19. Въпросникът, разрабоътен в сътрудничество с проф. Силвио Данесе (ръководител на Центъра за IBD в Университетската болница Хуманитас, Милано, Италия), се фокусира върху най-често повтарящите се въпроси, задавани от пациентите на лекарите по време на пандемията с COVID-19. Преведена на 11 различни езика, анкетата достига до 3815 пациенти с IBD в 51 държави, 52 от пациентите са от България.



Тревожно мнозинство от анкетираните (85%) се притесняват от заразяване с COVID-19 или заразяване на други хора (87%) по време на разгара на пандемията. Две трети от пациентите (63%) декларират, че се страхуват, че лекарствата, които приемат, могат да увеличат риска от заразяване с вируса, но въпреки тези притеснения, повечето пациенти (88%) не искат да прекратят лечението си по време на пандемията и почти всички (96%) не са спрели да приемат лекарствата си „на своя глава”.



Малко под една трета от пациентите вярват, че IBD ги предразполага към повишен риск от COVID-19 (30%) и почти две трети от анкетираните заявяват, че имуносупресивните лекарства са свързани с по-висок риск от инфекция (64%).



От друга страна, резултатите показват, че пациентските асоциации са най-успокояващия фактор за облекчаване на страховете и притеснения на пациентите относно COVID-19 (42%). Всъщност това е и най-високият резултат в тази категория, който изпреварва роднините (27%) и препоръките на националните и международните власти (14%).



Тези данни са потвърждение на важната роля, която пациентските организации могат да играят като ключова връзка между всички заинтересовани страни, участващи в лечението на пациентите с IBD. Тясното сътрудничество би могло да осигури по-добро спазване на изискванията от страна на пациентите и да им предостави съгласувани, последователни и успокояващи препоръки, особено по време на такъв тежък период, който причинява още повече тревоги и смущения на хората, живеещи с хронични заболявания.



Като непосредствен резултат от проучването, EFCCA организира поредица от уебинари, включващи представители на пациентите с IBD и лекари експерти, за да отговорят на най-належащите проблеми, идентифициран в проучването.

Доц. Дърленски: „Българските пациенти имат достъп до съвременно лечение за псориазис“

09 Юни 2021

Доц. д-р Развигор Дърленски е дермато-венеролог, специализирал в Университетската клиника по кожни болести към LMU – Мюнхен, Германия (2010), Университетската клиника по дерматология и алергология – Charite, Берлин, Германия (2007/2008), в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing – Мюнхен, Германия (2004). Понастоящем работи в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. 


Доц. Дърленски даде специално интервю за нашите читатели: 


Какво е нивото на диагностика и лечение в България? Сравнимо ли е с европейските държави и в каква посока трябва да работим?


На първо място, псориазисът е болест, която е толкова честа в Европа, колкото е честа и в България. Мога много отговорно да заявя, че в последните 5 години, и благодарение на усилията на Българското дерматологично дружество, пациентските организации и на индустрията, пациентите с тежък псориазис в България вече имат достъп до лечение, такова, каквото се провежда на един такъв пациент в Америка или в Германия.


Що се отнася до диагностиката, българската дерматологична школа не мисля, че някога е изоставала в диагнозата на псориазис, защото – на първо място, диагнозата псориазис е клинична. Тя не се поставя с биопсия, с кръвни изследвания – да, те са важни, когато търсим документално доказателство от гледна точка на регулаторните органи. Лабораторни изследвания има смисъл да се правят, когато търсим съпътстващите заболявания, но бих искал да подчертая, че диагнозата псориазис се поставя на базата на опита на дерматолога и неговите клинични умения. 


Знаят ли пациентите достатъчно за тяхното заболяване?


За съжаление, сред българските пациенти, както и сред европейските и световните такива, съществуват страшно много митове, когато говорим за псориазис. Човек може да се убеди лесно в това, ако просто влезе в Google и напише „псориазис – лечение“, или „ псориазис – диета“, ще видите стотици хиляди попадения. Затова ние като лекари имаме отговорността да комуникираме и да информираме пациента на достъпен език за същността на неговата болест, за прогнозата и възможностите. Защото, от друга страна, моделът, при който пациентът идва при лекаря, той диагностицира болестта и му казва, че ще се лекува по този начин, и край на дискусията, или т.нар. патерналистичен модел, отдавна го няма. В съвремието говорим за автономен или дори модел на партньорство между лекаря и пациента, като лекарят има ролята да обясни предимствата и недостатъците на различните методи на лечение, сключва се неписмен „договор“ между пациента и лекаря за придържане към терапията на база неговото информирано съгласие. 


Какви са най-честите придружаващи заболявания?


Доскоро за псориазиса се мислеше като за хроничен сърбящ кожен обрив, но в последните 20 години се натрупаха изключително много данни, че псориазисът не е само кожна болест, а е една системна възпалителна болест, която засяга редица органи и системи, и специфично кожно проявление.


Най-често това, което виждаме като съпътстващо заболяване, е псориатичният артрит, което означава възпалително засягане на ставите, най-често на малките стави на ръцете, краката или ставите, които се намират по дължината на гръбнака. Състояние, което се оценява като тежка форма на псориазис и съответно изисква адекватно и бързо системно лечение, за да не доведе до инвалидизация. Колектив на нашата клиника беше един от първите в света, който застъпи теорията, че псориазисът е системна болест. Ние публикувахме две монографии, едната от които беше отпечатана на английски и с голям научен интерес от дерматологичната общност. В тази книга ние разглеждаме всички органи и системи, които могат да бъдат засегнати от псориазис – от очите до черния дроб, бъбреците, и т.н.


Освен псориатичния артрит, бих искал да подчертая, че псориазисът често се асоциира с т.нар. метаболитен синдром и неговите компоненти – високо кръвно налягане, нарушени нива на холестерол и триглицериди, нарушена толерантност спрямо инсулин или диабет. Псориазисът се асоциира и с редица автоимунни заболявания на стомашно-чревния тракт като болестта на Крон. Ето защо, в съвремието ние не гледаме на псориазиса като хроничен кожен обрив, а системно, комплексно и холистично към целия пациент, неговата история, лични съпътстващи заболявания.


Това, което знаем, е че една от целите на терапията в 21 век е не само лечение на псориазиса, а ранното откриване и менажиране на съпътстващите заболявания.


Каквo представляват новите биологични терапии при лечение на псориазис и какъв е техният механизъм на действие? 


Ако едно класическо лекарство е една изключително малка молекула, която лесно преминава през червата, мозъчните бариери, то биологичните лекарства представляват молекули – гиганти. Те са огромни, спрямо класическите лекарства, и обикновено се синтезират в някакъв биологичен процес, тоест от живи клетки. Най-често това представляват моноклонални антитела, стражи, насочени към определен елемент от каскадата на възпалението при псориазиса. Ето защо, този тип лекарства се считат за възможно най-селективно действащи, тоест не потискат целия имунитет, както правят класическите имуносупресори, каквито са стероиди, циклоспорин, метотрексат. Тук се потиска една конкретна малка част от възпалителната верига на псориазиса и благодарение на тези лекарства, пациентите могат да имат контрол – говорим за пациенти с тежки форми на псориазис, защото това са изключително скъпоструващи медикаменти, които наред със своите предимства, имат и въпросителния знак, затова че те са нови в медицината и тяхната дългосрочна безопасност е все още обект на наблюдение и пострегистрационни проучвания.


Така или иначе, биологичната терапия е най-големият прогрес в последните 20 години за лечението на псориазис. Когато това лечение е като едно оръжие в ръцете на дерматолога, и когато се използва правилно, в цялото лечение участва и пациента с неговото желание и придържане към терапия, тогава резултатите са налице.


Какво е Вашето мнение анти-IL23 медикаменти?


То е изградено благодарение на множеството обучения и семинари, които правим. Това трябва да е най-съвременната стъпка в биологичната терапия на псориазис.

Подходящи ли са биологичните лекарства за Вас?

02 Юни 2021

В случай, че конвенционалното лечение на псориазиса няма достатъчно добър ефект , лекуващият лекар би могъл да предложи медикамент, който е насочен специфично към причината за заболяването, вместо да повлиява единствено на симптомите. Тези лекарства се наричат биологични и тяхната цел е специфичен елемент от имунната система. 


 


Биологичните лекарства блокират определени клетки и протеини, които имат значение за развитието на псориазиса. Освен че ограничават възпалителните процеси, това става за сметка на намаляване на естествените защитни механизми на организма. 


Някои биологични лекарства се приемат чрез подкожна инжекция след обучение от страна на лекар или медицинска сестра. Други се прилагат с венозна система в лекарския кабинет, задължително от медицинско лице. 


 


След като ви представихме първа и втора част от най-често срещаните представители на биологичните лекарства, използвани за лечение на псориазис, днес ви представяме и информация дали биологичните лекарства са подходящи за вас.


 


 


Подходящи ли са биологичните лекарства за Вас?


 


Това зависи от пет фактора:




  1. До каква степен кожата е засегната от заболяването



Лекарите предписват биологични медикаменти на хора с умерено тежък до тежък псориазис. Под умерен псориазис се има предвид засягане на 3% до 10% от кожната повърхност от червени, залющени плаки. За тежък псориазис се смята засягане на над 10% от кожната повърхност.




  1. До каква степен псориазисът влияе на качеството на живот



В случай, че псориазисът не повлиява начина на живот, лекуващият лекар би преценил, че предписването на биологични лекарства носи твърде висок риск. Биологичните медикаменти потискат имунната система, което предразполага към развитие на инфекция. 




  1. Вашето здравословно състояние



Преди предписването на биологично лекарство лекуващият лекар ще се информира внимателно за Вашето здравословно състояние. Тези медикаменти не са подходящи за хора, прекарали туберкулоза, за оздравели от онкологично заболяване и за пациенти с намален имунен отговор поради ХИВ или рак. Освен това биологичните медикаменти правят протичането на хроничните болести по-тежко и предразполагат към по-чести инфекции. 



  1. Вашият здравноосигурителен статус. 

  2. Вашите лични предпочитания


Не е за подценяване фактът, че биологичните лекарства се приемат в инжекционна форма като някои представители изискват посещение при лекуващия лекар и стоене на венозна система в продължение на няколко часа. Ето защо преди началото на такова лечение е необходимо да прецените внимателно дали то е подходящо за Вашия начин на живот. 


 


По какъв начин биологичното лечение ще повлияе на заболяването?


Независимо дали започнете лечението на псориазиса направо с биологичен медикамент или прибегнете до него след няколко неуспешни режими, ще забележите добро повлияване на болестта. Необходимо е да следвате инструкциите на Вашия лекуващ лекар относно всяко назначено лечение. Освен това, след постигане на желания резултат, ще продължите да ходите на прегледи за да е сигурно, че лечението все още е ефективно. 


 

Биологични лекарства за псориазис и псориатичен артрит – втора част

31 Май 2021

В случай, че конвенционалното лечение на псориазиса няма достатъчно добър ефект , лекуващият лекар би могъл да предложи медикамент, който е насочен специфично към причината за заболяването, вместо да повлиява единствено на симптомите. Тези лекарства се наричат биологични и тяхната цел е специфичен елемент от имунната система. 


 


Биологичните лекарства блокират определени клетки и протеини, които имат значение за развитието на псориазиса. Освен че ограничават възпалителните процеси, това става за сметка на намаляване на естествените защитни механизми на организма. 


Някои биологични лекарства се приемат чрез подкожна инжекция след обучение от страна на лекар или медицинска сестра. Други се прилагат с венозна система в лекарския кабинет, задължително от медицинско лице. 


 


След като ви представихме първа част от най-често срещаните представители на биологичните лекарства, използвани за лечение на псориазис, днес ви представяме и втора част:


 


Иксекисумаб 


 


Иксекизумаб е моноклонално антитяло с протеин, предназначен да се прикрепи към интерлевкин 17А молекула — посредник в имунната система на организма. Интерлевкин 17А участва в ефектите на имунната система, включително възпалението, което предизвиква псориазис. Като се прикрепва към интерлевкин 17А, иксекизумаб блокира действието му и понижава активността на имунната система и по този начин намалява симптомите на псориазис. 


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: Подкожна инжекция на всеки 2 седмици за първите 12 седмици, след което по една доза на всеки четири седмици. Най-честите странични ефекти са инфекция на горните дихателни пътища, гадене, гъбични инфекции. Преди началото на изследването се прави тест за туберкулоза.


 


Рисанкизумаб -rzaa 


 


Рисанкизумаб е лекарство, което се използва за лечение на плакатен псориазис — заболяване, предизвикващо червени, люспести петна по кожата. То се използва при възрастни, чието заболяване е умерено до тежко и които са кандидати за системна терапия (лечение с лекарства, които се приемат през устата или чрез инжекция). 


 


Ризанкизумаб е моноклонално антитяло (вид протеин), което е разработено да се свързва с интерлевкин 23 и да блокира активността му. Интерлевкин-23 представлява молекула посредник от имунната система на организма (естествените защитни сили на организма) и участва в причиняването на възпаление, което е свързано с образуването на плакатен псориазис. Ризанкизумаб блокира действието на интерлевкин 23 и по този начин намалява възпалението и симптомите, свързани със заболяването.


 


Рисанкизумаб се предлага в предварително напълнени спринцовки. Инжектира се под кожата в област, която не е засегната от псориазиса, обикновено при бедрата или корема. Препоръчителната доза е 150 mg (2 инжекции). Първите две дози от 150 mg се прилагат с интервал от 4 седмици, а следващите дози се дават на всеки 12 седмици.


 


Най-честата нежелана реакция при Рисанкизумаб (която може да засегне повече от 1 на 10 души) е инфекция на горните дихателни пътища (инфекция на носа и гърлото). Рисанкизумаб не трябва да се прилага при пациенти, които имат текуща инфекция, която лекарят счита за сериозна.


 


 


Секукинумаб 


 


Секукинумаб е моноклонално антитяло, предназначено да се свързва с интерлевкин 17А, молекула посредник в имунната система. Интерлевкин 17А участва във възпалението и други процеси в имунната система, които предизвикват псориазис, псориатичен артрит и аксиален спондилоартрит. Като се свързва с интерлевкин 17А, секукинумаб блокира действието му и по този начин понижава активността на имунната система и симптомите на заболяването.


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: Отново под формата на предварително напълнена спринцовка или автоинжектор. През първите пет седмици се приема по една доза седмично, след което се прилага по една доза месечно. Най-често се наблюдават симптоми на настинка, инфекция на горните дихателни пътища, диария, кандида  а преди лечението се прави изследване за туберкулоза. 


 


Устекинумаб 


 


Устекинумаб е моноклонално антитяло, вид протеин, разработен да разпознава и да се свързва със специфична цел в организма. Устекинумаб се свързва с 2 молекули посредници в имунната система, наречени интерлевкин-12 и интерлевкин-23. Двете молекули участват в процеса на възпаление и в други процеси, протичащи при псориазис, псориатичен артрит, болест на Крон и улцерозен колит. Като блокира тяхното действие, устекинумаб намалява активността на имунната система и симптомите на заболяването. 


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: След първата доза, втората апликация е след четири седмици, а по-нататък препаратът се инжектира на всеки 12 седмици. Плаките стават по-тънки, а зачервяването и залющването се засилват. Най-честите нежелани реакции при Устекинумаб (които може да засегнат повече от 1 на 20 души по време на клинични изпитвания) са главоболие и назофарингит. Най-тежката нежелана реакция, съобщена при Устекинумаб, е тежка свръхчувствителност . 

Биологични лекарства за псориазис и псориатичен артрит - първа част

27 Май 2021

В случай, че конвенционалното лечение на псориазиса няма достатъчно добър ефект , лекуващият лекар би могъл да предложи медикамент, който е насочен специфично към причината за заболяването, вместо да повлиява единствено на симптомите. Тези лекарства се наричат биологични и тяхната цел е специфичен елемент от имунната система. 


 


Биологичните лекарства блокират определени клетки и протеини, които имат значение за развитието на псориазиса. Освен че ограничават възпалителните процеси, това става за сметка на намаляване на естествените защитни механизми на организма. 


Някои биологични лекарства се приемат чрез подкожна инжекция след обучение от страна на лекар или медицинска сестра. Други се прилагат с венозна система в лекарския кабинет, задължително от медицинско лице. 


 


Ето и най-често срещаните представители на биологичните лекарства, използвани за лечение на псориазис:


 


Адалимумаб (Humira)


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


Активното вещество в Humira, адалимумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин), предназначено да разпознава и да се свързва с вещество в организма, наречено фактор на туморната некроза (TNF). Това вещество участва във възпалението и се среща във високи концентрации при пациентите, страдащи от заболяванията, за чието лечение се използва Humira. Като се свързва с TNF, адалимумаб блокира действието му и по този начин намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията.


Adalimumab (Humira) e лекарство, което действа върху имунната система и се използва за лечение на 16 автоимунни заболявания в това число:


 · плакатен псориазис (заболяване, причиняващо червени, люспести плаки по кожата)


 · псориатичен артрит (червени, люспести плаки по кожата и възпаление на ставите)


Adalimumab (Humira) може да се използва за лечение на плакатен псориазис при възрастни и деца над 4 години. В проучванията при възрастни и деца с плакатен псориазис, включително псориазис на нокътя, при по-голям дял от пациентите, получаващи Humira, се наблюдава подобрение на симптомите в сравнение с пациентите, получаващи метотрексат или плацебо (сляпо лечение).


 


Начин на приемане: Подкожна инжекция на всеки 2 седмици.


 


Най-честите нежелани реакции при Humira (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са инфекции (включително на носа, гърлото и синусите), реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, сърбеж, кървене, болка или подуване), главоболие и болки в мускулите и костите. Humira и други лекарства от този клас могат да повлияят на способността на имунната система да се бори с инфекциите и рака, като при пациентите, лекувани с Humira, има няколко случая на сериозни инфекции и рак на кръвта. Humira не трябва да се прилага при пациенти с активна форма на туберкулоза или други тежки инфекции или при пациенти с умерена до тежка сърдечна недостатъчност.


 


Цетролизумаб пегол (Cimzia)


 


Активното вещество в Cimzia, цертолизумаб пегол, намалява активността на имунната система (защитни сили на организма). То представлява моноклонално антитяло, цертолизумаб, което е „пегилирано“ (свързано с химично вещество, наречено полиетиленгликол). Моноклоналното антитяло е протеин, предназначен да разпознава и да се свързва с  тумор некротизиращ фактор алфа (TNF-алфа) – протеин, които  участва във възпалителния процес и се открива във високи нива при заболяванията, за лечението на които се използва Cimzia. Като блокира TNF-алфа, цертолизумаб пегол намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията. Пегилирането намалява степента на отделяне на веществото от организма и позволява порядкото приложение на лекарството.


 


Използва се при: Псориазис и псориатичен артрит


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка. На първия ден се поставят две подкожни инжекции, след което препаратът се прилага на всеки две седмици. Има две опции: по една доза на всеки две седмици или по две дози през четири седмици. Важно е да информирате Вашия лекуващ лекар при поява на кашлица, висока температура или болка на мястото на убождане. Медикаментът не се приема при свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества;  активна туберкулоза или други тежки инфекции, като сепсис или опортюнистични инфекции както и при умерена до тежка сърдечна недостатъчност. 


 


Етанерцепт (Enbrel)


 


Активното вещество в Enbrel, етанерцепт, е белтък, който  отново блокира TNF, и по този начин намалява възпалението и други симптоми на заболяванията. Етанерцепт се произвежда по метод, известен като „рекомбинантна ДНК технология“: от клетки, получили ген (ДНК), който ги прави способни да произвеждат етанерцепт.


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


Начин на приемане: Пациентът сам си поставя инжекцията два пъти седмично за първите три седмици, след което се преминава към една доза седмично. Сред страничните ефекти са обриви и кожни раздразнения. Не се приема от пациенти с множествена склероза, хепатит В, имунни дефицити или сърдечна недостатъчност.


 


Голимумаб (Simponi)


 


Активното вещество в Simponi, голимумаб, е моноклонално антитяло. Голимумаб също е от клас анти-ТNF и е разработен да се свързва и да блокира тумор некротизиращ фактор-алфа (TNF-a). Като блокира TNF-a, голимумаб намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията.


Използва се при: Псориатичен артрит


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка или на автоматичен инжектор. След три първоначални дози, пациентът си поставя инжекцията на всеки три седмици. Подобно на други биологични лекарства, приемът на голимумаб повишава риска от инфекция. Преди началото на лечението се правят изследвания за туберкулоза и хепатит В. Simponi не трябва да се прилага при пациенти с туберкулоза, други тежки инфекции или умерена или тежка сърдечна недостатъчност (неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно кръв в тялото). Поради повишения риск от инфекция пациентите, приемащи Simponi, трябва да бъдат наблюдавани внимателно за инфекции, включително туберкулоза, по време на лечението и до пет месеца след него.


 


 


Гуселкумаб (Tremfya)


 


Активното вещество в Tremfya, гуселкумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин), което е разработено да се свързва с интерлевкин 23 и да блокира активността му. Интерлевкин 23 е вещество, което пренася съобщения и контролира растежа и узряването на някои видове Т клетки. Тези Т клетки, които са част от имунната система на организма (естествената защита на организма), участват в причиняването на възпаление, което е свързано с образуването на плакaтен  псориазис. Като блокира действието на интерлевкин 23, гуселкумаб намалява възпалението и симптомите, свързани със заболяването.


 


Tremfya е лекарство, което действа на имунната система и се използва за лечение на плакатен псориазис – заболяване, предизвикващо червени, люспести петна по кожата. Използва се при възрастни с умерена до тежка форма на заболяването, при които прилаганите върху кожата терапии не са подходящи.


Гуселкумаб (Tremfya) се използва и за лечение на псориатичен артрит.


 


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка като след първата инжекция, втората доза се поставя след четири седмици а следващите- през осем седмици. Страничните ефекти включват главоболие, диария, болка и подуване на ставите, инфекции на горните дихателни пътища. 

Created by: PR Care