НОВИНИ

Коронавирус (COVID-19) и ревматично заболяване – какво трябва да знаем?

18 Март 2020

Мислех далеч по-рано да вмъкна този коментар в блога си поради обществената значимост и нарастващия брой въпроси относно COVID-19, но базираната на доказателства информация все още е твърде оскъдна и едва наскоро достигна необходимия минимум за написване на тази публикация. Ето защо ще се постарая да бъда максимално кратък и ясен, като се позововам на водещите съсловни огранизации в областта на ревматологията. Преди да продължите да четете ще Ви предупредя, че все още нямаме много информация за сложните взаимодействия между новия вирус и пациента с ревматично заболяване. Във времето ще допълня темата.

Накратко за заболяването (COVID-19): Причинява се от тежък остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2) и неотдавна бе обявено за пандемия от Световната здравна организация.

Какъв е рискът от новия вирус за пациентите с ревматични заболявания?


Сред хората, които са изложени на по-висок риск от развитие на тежки инфекции, се причисляват и пациентите с ревматични заболявания. Такива са болните от системен лупус, ревматоиден артрит (РА), склеродермия, миозити, автоинфламаторни синдроми, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити. От една страна това се дължи на особеностите на тези имунно-медиирани заболявания и свързаните с тях усложнения, а от друга – на имуносупресорите, които изписваме с цел овладяване на ревматичното заболяване.

Ситуацията е особено комплексна при пациенти с тежък лупус или системни васкулити, които изискват по-агресивна имуносупресивна терапия. Животоспасяващото лечение с високи дози цитостатици компрометира имунната система на болните и излага на по-висок риск от развитие на тежки инфекции. Ето защо пациентите с тежки системни заболявания се нуждаят от подробна оценка на риска и ползите от лечение, съобразено с епидемиологична обстановка в страната. Следва да се лекуват изключително внимателно в клиники със сериозен опит в колагенозите и васкулитите. Не е тайна, че те са три-четири на брой в страната.

Какви са симптомите на болестта?


Симптомите на болестта включват температура, суха кашлица, задух (затруднено дишане). По-малко специфични са умората и мускулните болки (съвпадат и с активност на ревматичното заболяване). Проблемите с дишането възникват, когато инфекцията засегне белите дробове и причини пневмония. Симптомите обикновено започват няколко дни след като човек е заразен с вируса, като повечето случаи се проявяват приблизително 3-7 дни след експозицията. При някои хора този период може да отнеме до 14 дни, а според някои източници и до 20 дни след заразяването.

Необходимо е да се отбележи, че имунокомпрометираните пациенти могат да не разгърнат всички симптоми на заболяването. По време на едно хипотетично боледуване с COVID-19 може да нямате например температура или промени в кръвната картина. Затова трябва да бъдете особено бдителни.

Какво казват до момента водещите ревматични организации?


Водещите световни организации отговориха бързо на новото предизвикателство, публикувайки своите насоки, но определено не казаха много. Д-р Копчев от Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ наскоро обобщи в публикация в социалните мрежи насоките, които ни дадоха EULAR. С негово съгласие, за да не губя време в пренаписване, ще използвам написаното от него, където сметна за необходимо. Където сметна за необходимо, ще включа и позицията на Британското общество по ревматология и немското съсловие (DRGh), които са почти идентични с EULAR.

Трябва ли пациентите да прекратят лечението си като предпазна мярка срещу болестта?


Все още не се знае какъв е ефектът на базисната терапия (синтетични и биологични антиревматични средства) върху риска от инфекция с коронавирус, така че не се препоръчва спирането на терапията като превантивна мярка, освен ако не съществува друга специфична причина и/или Вашият ревматолог Ви посъветва друго.

Британците допълват, че „ако планирате да започнете или преминете към ново лечение, това може би трябва да бъде преразгледано“. Сега вероятно не е най-подходящото време за резки промени по Вашата терапия. В България протоколите автоматично ще бъдат продължени, а посещаването на т.нар. комисии за смяна може да Ви подложи на излишен риск.

Трябва ли пациентите, заразени с вируса, да преустановят лекарствата си?


При потвърдена инфекция с коронавирус се действа като при друга дихателна инфекция – биологичното средство се спира и приемът се възстановява след оздравяване. Това, разбира се, трябва да се случи след консулт с лекуващия ревматолог. Тук си позволявам да добавя, че ако вземате друг имуносупресор (например метотрексат, лефлуномид, сулфасалазин, JAK-инхибитор), трябва да обсъдите с вашия ревматолог какво да правите (най-често се спира). Стероидът продължава да се приема.

Какви предпазни мерки трябва да предприемат пациентите с ревматични заболявания?


Болшинството превантивни мерки за хората с ревматични заболявания съвпадат с тези насочени към общата популация, но важат с по-голяма сила! Помнете, че превенцията Ви е най-важната мярка, която на този етап трябва да предприемете и затова спазвайте внимателно и строго следните препоръки:

  1. Мийте си ръцете внимателно, правилно и често!

  2. Опитайте се да не докосвате лицето си, преди да сте измили и изсушили ръцете си!

  3. Почиствайте и дезинфекцирайте всякакви предмети и повърхности, които се докосват често!

  4. Не споделяйте храна, чаши, кърпи, инструменти и т.н.

  5. Опитайте се да избягвате контакт с всеки, който показва симптоми на респираторни заболявания като кашлица!

  6. Помислете дали можете да направите промени, които ще ви помогнат да защитите себе си и любимите хора. Например, можете ли да избегнете ненужните бизнес пътувания? Можете ли да избегнете големи събирания? Можете ли да избегнете градския транспорт?

  7. Ако имате грипоподобни симптоми, останете вкъщи! Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включващи висока температура, суха кашлица и задух. Ако имате подобни симптоми, обадете се на вашия личен лекар!

  8. Ако не са направени, се правят ваксинации според препоръките на EULAR и националните препоръки – например пневмококова ваксина, коклюш и др.

  9. Ако не е наложително, отложете ходенето на ревматолог. При възможност използвайте алтернативни канали за комуникация.


д-р Цветослав Георгиев, дм, специалист по ревматология

Източник: https://revmatolog.bg/

Има ли повишен риск от поява на остеоартрит при пациентите с псориатичен артрит?

17 Април 2021

Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът за развитието на ОА е значително по-висок сред пациентите с ПсА, сравнено с тези с псориазис и с общата популация. Изследването има някои недостатъци: липсват данни за телесното тегло на участниците и за това дали приемат биологична терапия.



"Това проучване показва доказано повишен риск за поява на ОА при пациенти с ПсА, свавнено с болни от псориазис и с хора от общата популация", казват в заключение авторите.



Източник:



  1. Charlton R, Green A, Shaddick G, et al. Risk of osteoarthritis in an incident cohort of people with psoriatic arthritis: a population-based cohort study. J Rheumatol. Published online, November 15, 2020. doi:10.3899/jrheum.200564

Младата възраст и кратката давност водят до по-чести релапси при IBD

09 Февруари 2021

p>Възпалителните чревни заболявания (IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.



p>Възпалителните чревни заболявания(IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.



В рамките на проучването на Наков Р и Наков В са обхванати 289 пациенти (133 с болест на Крон - БК и 156 с улцерозен колит - УК). Всички са проследени за 36 месеца за релапс на основното заболване. Проследените пациенти са разделени на често и рядко релапсиращи по следния критерий: често релапсиращи –с поне един релапс годишно и рядко релапсиращи – с по-малко от един релапс на година.Авторите оценяват ефекта на следните клинични предиктори: пол, възраст, давност на заболяването, тютюнопушене.




Резултати:




Общо 64 (48.1%) от пациентите с БК са често релапсиращи, а 69 (51.9%) са рядко релапсиращи. Наблюдава се значителна асоциация между възрастта и давността на болестта от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964; 95% CI 0.941-0.987, p=0,002 за възраст и р<0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0.001 за давност).




72 (46.2%) от участниците с УК са често релапсиращи, а другите 84 (53.8%) са рядко релапсиращи. При тях се наблюдава силна зависимост между възрастта и давността на заболяването от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964, 95% CI 0.941-0.987, p=0.002 за възраст и р<;0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0,001 за давност).



В българската популация с IBD полът и тщтщнопушенето нямат статистическо значение за честотата на реалапсиране.



Заключение:



В рамките на проучането се демонстрира, че сред сравнително голяма кохорта от пациенти с IBD, ранната възраст и малката давност на заболяването са свързани с по-чест релапс.



Източник:




  1. Nakov R, Nakov V. Young age and short duration of the disease are associated with more frequent relapses in inflammatory bowel disease patientsMed Pharm Reports 2021; 94(1): 43-47.


За контакт с д-р Радислав Наков: https://www.healee.com/bg/196078




ВЧЗ или гастроентерит: как да ги различим?

03 Февруари 2021

Гастроентеритът е инфекциозно заболяване, причинено най-често от вируси, но може да се дължи на бактериална инфекция или паразитоза. Характерни симптоми са диария и повръщане.



Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.



Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.



Гастроентерит



Най-често се причинява от вируси  като болестта е силно заразна. Предава се от човек на човек по фекално-орален механизъм, тоест болният отделя вирусни частици със своите изхождания, а при неспазване на лична хигиена те остават по ръцете му, откъдето се прехвърлят върху всевъзможни предмети- дръжки на врати, мебели, прибори. Друг начин на заразяване е при приготвяне на храна от инфектирани хора.  Симптомите включват:



  • коремна болка
  • тръпнене
  • намален апетит
  • диария
  • треска
  • мускулни болки
  • гадене
  • загуба на телесна маса
  • обща слабост
  • повръщане


Възпалително-чревни заболявания



ВЧЗ обхваща група нелечими хронично протичащи болести. Ето защо симптомите се появяват и отшумяват по различно време в живота на страдащия. Хората, които живеят от години с ВЧЗ разпознават предвестниците на всяко изостряне на болестта. В някои случаи обаче то настъпва внезапно. Типични симптоми са следните :



  • коремна болка
  • кръв в изхожданията
  • диария
  • треска
  • загуба на телесна маса


Разлики между гастроентерит и ВЧЗ



Въпреки общата симптоматика, между тези състояния има определени разлики. При гастроентерита оплакванията се появяват внезапно, обикновено в рамките на няколко часа, което не е типично за ВЧЗ. При хроничното заболяване, симптомите са по-леки отначало и се утежняват в следващите дни и седмици. Най-честото усложнение от гастроентерита е обезводняването. То се среща и при ВЧЗ, особено при пациенти с чревни операции. ВЧЗ имат специфични усложнения, които не са типични за инфекциозните заболявания. Сред тях са кожни прояви, очни заболявания и болки в ставите. Някои хора с ВЧЗ забелязват тези извънчревни симптоми преди или по време на проявите от страна на храносмилателната система. По отношение на лечението, при гастроентерита то е неспецифично като най-важна е почивката и приемането на течности. При обостряне на ВЧЗ обаче е необходимо назначаване на допълнителна терапия или на промяна в досегашната, съпътствани от хранителен режим и изменения в начина на живот.



Съвети за отдиференциране на двете състояния:

  • Симптомите на ВЧЗ не отшумяват за няколко дни.
  • Оплакванията при гастроентерит изчезват за няколко дни до седмица
  • Гастроентеритът не се съпътства с кръв в изпражненията
  • Хората с гастроентерит се разболяват след контакт с болен.


Кога да потърсим помощ



Напълно възможно е човек с ВЧЗ да се зарази със стомашен вирус, което би утежнило симптоматиката. Ето защо, при проява на някой от следните белези, е задължително консултирането със специалист:



  • кръв в изпражненията
  • объркване
  • световъртеж и припадъци
  • голямо количество слуз в изпражненията
  • летаргия или раздразнителност
  • тежка коремна болка
  • тежка дехидратация
  • повръщане на кръв
  • тежко повръщане в два последователни дни

Нови възможности за лечение на IBD: на прага на новото десетилетие

28 Октомври 2020

Откриващата сесия на Европейската седмица по гастроентерология (UEG Week) беше озарена от проницателна презентация на проф. Северин Вермейр от Льовен, Белгия, която обясни, че „терапията на IBD е свидетел на истинска революция през последните две десетилетия“. Тя добави, че все още има неудовлетворени нужди в терапията на възпалителните чревни заболявания и че дори днес 60-80% не постигат ремисия.



Откриващата сесия на Европейската седмица по гастроентерология (UEG Week) беше озарена от проницателна презентация на проф. Северин Вермейр от Льовен, Белгия, която обясни, че „терапията на IBD е свидетел на истинска революция през последните две десетилетия“. Тя добави, че все още има неудовлетворени нужди в терапията на възпалителните чревни заболявания и че дори днес 60-80% не постигат ремисия.



„Резултатите от редица водеши проучвания в областта ще бъдат предствени по време на UEG Week”, обясни тя, призовавайки делегатите да присъстват на тези сесии.



 „Ключово е познаването на патофизиологичните механизми, водещи до заболяване при даден пациент, именно това ще ни даде възможност да виждаме определени подгрупи пациенти“, добави Северин Вермейър .



„Бъдещето на IBD изглежда светло. Имаме нови терапии, нови цели и със сигурност имаме повече нови стратегии ”, заключи тя.

Created by: PR Care