НОВИНИ

Д-р Богданов: Основното предизвикателство пред пациента с псориазис е отсяването на полезната от вредната информация

19 Февруари 2020

Д-р Иван Богданов е дерматолог и венеролог. Завършва 1-ви цикъл на медицинско образование в Университет “Жозеф Фурие” Гренобъл, Франция през 2000 г. Завършва медицина в МУ-София през 2006 г. През 2013 г. д-р Богданов придобива научна степен "Доктор по медицина" в МУ-София с дисертация на тема: „Комбиниран климатолечебен метод в терапията на псориазис”. Специализира в Университетска болница „Сейнт Луи” – Париж, Франция и в London Clinic, Великобритания. От 2010 г. е част от екипа на Клиниката по Дерматология и Венерология в Токуда Болница София. Председател на фондация "Псориазис" от 2010 г.

В последно време Европейската агенция по лекарствата одобри нови терапии (интерлевкини) за лечение на псориазис. Какво представляват интерлевкините, как се приемат?

Всъщност става въпрос за ново поколение биологични продукти. Това са медикаменти със структура сходна с тази на някои интерлевкини, които участват в процеса на възпалението и образуването на псориатичните плаки. Те са пряк резултат от все по-доброто разбиране на механизмите, които водят до появата на псориазис. Използва се структурната прилика с човешките интерлевкини, за да може да се създаде естествена конкуренция с тях за местата им на свързване и по този начин да се намали ефектът, а оттам и да се блокират определени механизми на възпалението. Всяко следващо поколение биологични продукти се прицелват все по-ефективно в по-специфични за псориазиса възпалителни механизми, като по този начин увеличават ефективността и намаляват броя и тежестта на нежеланите лекарствени реакции. Към този момент може да се твърди, че биологичните препарати имат значително по-добър профил на безопасност от този на конвенционалните системни средства за лечение на псориазис (метотрексат, циклоспорин А и ретионоиди). Разбира се, всеки нов продукт има нужда от време, за да бъдат установени и дългосрочните странични ефекти, които понякога се проявяват след много години. За по-старите биологични продукти имаме вече събрано значително количество информация. При по-новите такава предстои да бъде събрана.

Повечето биологични медикаменти, включително по-новите, се прилагат чрез подкожна инжекция в специална готова за употреба спринцовка. Това позволява след предварителен инструктаж инжекцията да се поставя и от самия пациент. Значително по-рядко се ползват медикаменти, при които приложението е чрез венозни инфузии. Те се прилагат само в болнични условия и под лекарски контрол.

Говори се вече за пълно изчистване на кожата. Налични ли са терапиите у нас, очаквате ли нови медикаменти да дойдат в България в следващите години? За каква група пациенти са подходящи тези терапии?
Така е. По-новите медикаменти постигат пълно изчистване на кожата в значително по-голям брой пациенти. Това обаче не бива да се бърка с излекуване на заболяването. Това към този момент не може да бъде постигнато. Тук искам да се обърна специално към всички Ваши читатели с молба да не се доверяват на хора, който им обещават чудодейно и пълно излекуване на заболяването. Това е измама в 100% от случаите. Дори най-новите медикаменти на този етап могат да постигнат само временна ремисия на заболяването, при това не при абсолютно всички пациенти и само докато препаратът се приема от пациента. След прекратяване на приема, заболяването се завръща след различен период от време, но това е неизбежно.

Очакваме нови медикаменти да влязат в позитивния списък за реимбурсация от НЗОК през тази година. Броят на пациентите с псориазис не е безкраен. Още по-малък е броят на пациентите с тежки форми на заболяването, които реално имат нужда от такъв тип терапия. По-големият избор на видове биологична терапия ни помага да изберем най-правилното лечение за нашия пациент в зависимост от вида псориазис, различните придружаващи заболявания, които пациентът има и терапията, която получава за тях. Това не означава задължително увеличаване на разходите за скъпоструващо лечение. Някои от тези медикаменти се използват за лечение на други заболявания, които често придружават псориазиса и тогава имаме ефект и върху тях. Освен това намаляваме нуждата от хоспитализации за тежките форми на псориазис и значително повишаваме качеството на живот на пациентите, а оттам и тяхното самочувствие и работоспособност. Всичко това има своето отражение и върху икономиката на страната, в която пациентите с псориазис, в голям процент от случаите, заемат отново своето място като всички други здрави хора.
Разбира се този тип лечение не е евтино, поради което е запазено само за най-тежките случаи на псориазис и псориатичен артрит, при които са изчерпани всички други конвенционални методи за лечение. Процедурата е доста дълга и тромава и често пациентите чакат с месеци за лечение, което им е крайно необходимо. Мисля, че трябва да има механизми този период да се съкрати. В крайна сметка тези пациенти не са толкова много.

Създадохте регистър за пациенти с псориазис. Разкажете ни малко повече за него?



Засега имаме само проект за регистър. Такъв ще стане, ако този проект се официализира и данните от него започнат да дават основата за по-нататъшните стратегии за лечението на пациентите с псориазис в България. За сега всички решения, които касаят лечението на тежките форми на заболяването се взимат на основата на публикации на данни от чуждестранни регистри или на основата на прословутия принцип за разходо-ефективност. Аз лично нямам никаква представа от финанси и бюджет. Но работата ми изисква да съм добре запознат с лекарствата, които използвам в ежедневната си практика. Затова съм наясно с това, че всеки медикамент има своята специфика и като място на приложение и като влияние върху заболяването във всичките му форми и придружаващите заболявания и знам, че различните медикаменти са подходящи в определени ситуации при определени болни и не винаги са взаимозаменяеми. Затова точно този принцип на разходоефективност е абсолютно абсурден в рамките на медицинската обосновка за започването на определено лечение. Аз съм доста притеснен от факта, че свободата ми да взимам решение като лекар в интерес на здравето на моите пациенти е ограничено от подобни административни механизми. Ние сме изказвали пред ръководството на касата тези свои притеснения, но за да имаме и валидни аргументи, ние се нуждаем и от доста точна картина и статистическа информация за заболяването в България, с каквато до този момент не разполагаме.

Точно това наложи създаването на такъв регистър. Разбира се това е малко закъсняло действие, тъй като такива регистри работят отдавна в страните от ЕС, включително всички източноевропейски държави с изключение на Румъния. Те представляват изключително важни инструменти за сформиране на държавните политики в областта на здравеопазването, тъй като информацията от тях касае както съответното заболяване, така и данни за социалната му значимост. По същество това е един доста подробен въпросник с различни модули, които се попълват както от лекаря, така и от пациента. Той събира различни данни свързани с различни демографски показатели, данни за вида и тежестта на заболяването, история на проведеното лечение, нежелани лекарствени реакции, придружаващи заболявания, качество на живот и оценка от страна на пациента на ефективността на приеманата терапия. По-различното в разработената от нас платформа е това, че тя е разработена под формата на електронен въпросник, което от една страна намалява значително използването на хартия (по-екологично), от друга е значително по-удобно, както за попълване, така и за по-нататъшна обработка на информацията. Работата по него продължава и ние все още отстраняваме различни проблеми и го адаптираме към спецификата на пациентите с псориазис в България.

От Вашия опит какви са основните предизвикателства пред българския пациент с псориазис? А пред Вас, като лекар?
Основното предизвикателство пред пациента с псориазис според мен е отсяването на полезната от вредната информация, която вече е толкова широко достъпна с модерните методи за комуникация. В морето от рецепти за пълно излекуване, бабешки илачи, мнения на самозвани "специалисти", често пациентите са по-скоро удавници, отколкото опитни моряци. Ние се опитваме да предоставим на достъпен език надеждна информация за заболяването, както в интернет на страницата на фондация "Псориазис", така и чрез второто и преработено издание на научнопопулярната книга "Всичко за псориазиса", което предстои да излезе. Организираме и училища за пациенти с псориазис и безплатни профилактични прегледи за пациенти с псориазис на Международни ден на псориазиса, който е на 29 октомври. За нас е от изключителна важност смислената и полезна информация да си пробие път до тези, които имат най-много нужда от нея. Това пък е основното предизвикателство пред мен като лекар.

 

Петя Петрова

Вашият лечебен план при псориатичен артрит

27 Ноември 2019

В случай, че сте диагностицирани с псориатичен артрит, сте обсъдили с Вашия лекуващ лекар опциите за лечебен план. В момента съществуват редица начини за облекчаване на симптоми като ставна скованост, болка и сърбящи кожни плаки.

Основният принцип на лечение е, че комбинацията между разнообразни методи се предпочита пред монотерапията. Въпреки че всеки случай на псориатичен артрит сам по себе си е уникален, терапевтичният план обикновено включва медикаменти, редовни прегледи и промени в начина на живот.

Лекарства

Повечето страдащи от псориатичен артрит прибягват до медикаменти, особено по време на обостряне, когато симптомите на болка и ставна скованост са най-изразени. В зависимост от Вашите индивидуални особености, лекарят може да предпише следните лекарства:

Топикални средства: Тук се включват мехлеми, кремове, гелове, шампоани и др., които се поставят директно върху кожната плака. Те облекчават сърбежа и изразеността на кожните промени и могат да бъдат набавени със и без рецепта.

Нестероидни противовъзпалителни средства: Тези медикаменти обикновено са в таблетна форма и целта им е да облекчат болката и сковаването на стаите. НСПВС са първата опция, която се предписва при ставната форма на заболяването.

Болест-модифициращо противоревматични средства: Особеното при тях, че се набавят само с лекарско предписание и овладяват по-тежките симптоми на болестта. Могат да бъда в таблетна или инжекционна форма и предотвратяват и забавят ставната увреда.

Биологични лекарства: Тяхна мишена са специфични компоненти от имунната система, отговарящи са увреждането на опорно-двигателния апарат. Прилагат се чрез инжекция или продължителна инфузия (капково въвеждане чрез система на веществото във вена). Излагане на светлина: Този метод доказано намалява кожното засягане. Важно е да се отбележи, че поради ролята на UV лъчите в развитието на рак на кожата, лечението със светлина е необходимо да се прилага под внимателен лекарски контрол.

 

Допълнитени терапии

Много хора с псориатичен артрит упражняват йога, акупунктура и билково лечение. Освен че биха довели до облекчаване на симптомите, тези методи намаляват стреса.

Въпреки, че най-често допълнителното лечение е безопасно, е важно да уведомите Вашия лекуващ лекар, преди да прибегнете към него.

Промяна в начина на живот

Поддържайте здравословно тегло. В случай, че имате затлъстяване, намаляването на телесната маса ще намали натоварването върху ставите, което от своя страна ще намали болката и подуването.

Движете се повече. Редовното физическо натоварване води до намаляване на теглото и до елиминиране на стреса. Освен това чрез физически упражнения се развива мускулатурата и се намалява кръвната концентрация на химикалите, които причиняват възпаление. За начало започнете с 30-минутно ходене. Добри алтернативи са плуване, йога и упражнения за гъвкавост.

Хранете се здравословно. Пълноценният хранителен режим включва възможно най-малко добавена захар. Плодовете, зеленчуците, чистият протеин, мазните риби, ядките и зехтина трябва да присъстват във Вашата диета.

Намалете стреса. Доказано е, че стресът води до обостряне на симптомите на псориатичен артрит. Редовните упражнения и правилните техники на дишане помагат в това отношение.

Не пропускайте прегледите. Добрата комуникация с лекуващия лекар е основата на успешното овладяване на псориатичния артрит. Важно е да споделяте с него за всяко усложнение на терапията и за необходимостта от промяна в терапевтичния режим.

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

26 Ноември 2019

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания.

 

Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип проучване

Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс.

В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.

Какви резултати получихте?

Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин.

Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК.

Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.

Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти. Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)

Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за настъпването на релапс?

Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс.

Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.

Как получените от вас данни, биха намерили приложение в практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?

На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването.

Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване



Д-р Ана-Мария Младенова

Значение на женските полови хормони при развитието на синдром на Сьогрен

26 Ноември 2019

Първичният синдром на Сьогрен при жените е свързан с ниски кръвни нива на естрогена, става ясно от статия, публикувана в списание Arthritis Care & Research.

„Синдромът на Сьогрен представлява най-свързаното с женския пол автоимунно заболяване, като честотата му е най-висока около периода на менопаузата.”, обяснява д-р Сара Маккой от медицинския университет в Уисконсин.

„По тази причина подозираме, че половите хормони са от ключово значение за развитието на болестта”, допълва тя.

С цел да се определи дали има връзка между излагането на влиянието на естрогена, определено от възрастта на първата менструация, на настъпване на менопаузата, използването на хормони, бременностите и оперативните интервенции, д-р Маккой и колектив провеждат изследване сред група пациенти, записани в здравен регистър. Проучването обхваща жени над 21 годишна възраст, които са диагностицирани със синдром на Сьогрен в периода от 2003 до 2012г.

Сред изследваните има 1320 участнички с доказано автоимунно заболяване, както и 1360 жени, които имат симптоми, но не покриват критериите за поставяне на диагнозата.

Авторите изчисляват голямото излагане на естроген на базата на ранна първа менструация (преди 10г. възраст), късна менопауза (след 53г. възраст), над три бременности, хистеректомия и провеждане на хормонална терапия. В изчисленията си, изследователите вземат предвид и броя на месечните цикли.

След преизчисляване на резултатите съобразно региона на живеене, етническата принадлежност, възрастта и икономическия статус, учените установяват, че колкото по-дълго е изложен женския организъм на влиянието на половите хормони, толкова по-малка е вероятността за развитие на синдром на Сьогрен.

“Това е най-мащабното до момента изследване на влиянието на естрогена върху автоимунното заболяване”, казва д-р Маккой и добавя:

“В рамките на проучването се подчерта, че хормонът е един вид защитен фактор срещу появата и тежестта на синдрома на Сьогрен, но точната му роля в развитието на болестта все още не е напълно изяснена.”

Използван източник:


  1. McCoy, S. S., Sampene, E. and Baer, A. N. (2019), Sjögren's Syndrome is Associated With Reduced Lifetime Sex Hormone Exposure: A Case‐Control Study. Arthritis Care Res. Accepted Author Manuscript. doi:1002/acr.24014


Доколко са безопасни нискодозовите кортикостероидни режими при пациенти с ревматоиден артрит?

22 Ноември 2019

Кортикостероидите, приемани през устата в таблетна форма, биват предписвани много често при пациенти с ревматоиден артрит. Според валидните в момента препоръки е необходимо да се предписва възможно най-ниската доза за възможно най-кратък период от време. Въпреки това няма ясни насоки за точното количество на тези медикаменти, нито за най-подходящия режим и по тази причина много хора ги приемат за продължително време.

Ето защо изследване, проведено в САЩ и обхващащо 84 000 пациенти с ревматоиден артрит (РА), поставя въпроса дали след 1 година непрекъснат прием на кортикостероидни таблетки се появяват странични ефекти и сериозни здравни последствия. Освен това, в рамките на проучването се изчислява кумулативната (събирателната) доза, която би получил един пациент след  1 година непрекъснат кортикостероиден режим.

Като цяло, 48% от участниците приемат перорални кортикостероиди, а 26% съобщават за странични реакции. При липсата на кортикостероидно лечение, такива реакции се наблюдават при 25% от обхванатите. Същевременно, сред пациентите на терапия, при кумулативна доза над 1800mg, получена при ежедневен прием на 10mg преднизолон, нежелани реакции има в 33% от случаите.

Авторите на изследването отбелязват, че дори при по-ниска кумулативна доза, а именно между 800 и 1800mg се наблюдава повишен риск от странични реакции.

Използван източник:


  1. Best JH et al. Association between glucocorticoid exposure and healthcare expenditures for potential glucocorticoid-related adverse events in patients with rheumatoid arthritis. J Rheumatol2018 Mar; 45:320. (https://doi.org/10.3899/jrheum.170418)

Created by: PR Care