НОВИНИ

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев

27 Януари 2020


Повече информация относно възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев и терапевтичните подходи споделиха с нас екип от професионалисти от „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня. Вижте какво коментираха Д-р Добринка Баева - Ангелова - началник отделение "Физикална и рехабилитационна медицина" и Петър Камбуров - Старши рехабилитатор в секция Електро-светлолечение към отделение "Физикална и рехабилитационна медицина":



Какви са възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев?

 

Болестта на Бехтерев – анкилозиращ спондилит е социално значимо заболяване, дебютът му е в младата и творческа възраст на човека 18 – 25 години, като се среша 4-5 пъти по-често при мъжете. Представлява ставно автоимунно заболяване с хронично прогресиращ ход, със засягане на гръбначния стълб, тазобедрените стави, по рядко останалите периферни стави, довеждащо до инвалидизиране на болните в младата възраст

Всички автори, които изучават болестта на Бехтерев оценяват голямото практическо значение на физикалната терапия и рехабилитация.

 

Основният терапевтичен подход е насочен към:

 


  1. Овладяване на болковия синдром;

  2. Намаляване сковаността и запазване подвижността на гръбначния стълб и периферните стави;

  3. Предотвратяване на последващите деформации и контрактури;

  4. Предотвратяване на усложненията от страна на дихателната система;

  5. Балнеолечение – хидротерапия, калолечение, луготерапия;

  6. Потискане на възпалителния процес и стабилизиране реактивността на организма;

  7. Индивидуална кинезитерапия - подводни упражнения, плуване, упражнения за дишане и релакс;

  8. Медикаментозна терапия;

  9. Социална рехабилитация.


Естествени фактори в „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня: особеностите на филиала произтичат от наличието на минерално - торфена кал, както и от профила на минералната вода – слабоминерализирана, с висока алкална реакция, като от голямо значение тук са химическите и биологично активните вещества и тяхната пенетрация през кожата.



В последните години в апаратната физиотерапия, внедряването на нови методи позволяват оказване на въздействие върху определени патогенетични звена на патологичния процес при болните от болестта на Бехтерев. Бихте ли ни разказали повече за тях?

 

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев. В лечебната програма може да се включи цялата гама от:

  • електофореза с активни вещества;

  • ДД токове – самостоятелно или като диадинамофореза със същите обезболяващи средства;

  • Средночестотни токове;

  • Нискочестотно магнитно поле, като последните години прилагането му значително се разширява.

  • Ултрафонофореза с лекарствени средства;

  • Гунафореза – един от все по-успешно прилаганите модерни биофизикални методи с колагенови ампули Guna MDS с голяма дълбочина на проникване и висок процент на абсорбация.


В терапевтичните алгоритми на лечението на болестта на Бехтерев влиза и лазертерапията, в комбинация с магнитна процедура.

Кардинално място в лечението на болестта на Бехтерев заема правилно изграденият двигателен режим.

  • ЛФК общо развиващи и специални индивидуални комплекси;

  • Подводна ЛФК;

  • Подводен струеви масаж;

  • Масаж в различните си видове – класически и рефлекторен;

  • Елементи на спорт, като най-важният е плуването;

  • Сауна с по-ниска влажност за седативно действие и за повишаване на адаптационните възможности.


 

Колко постоянни трябва да бъдат пациентите при изпълнението на лечебна гимнастика и как тя може да повлияе на състоянието им?

 

В лечебно рехабилитационната програма основно място заема активната кинезитерапия и по-специално ЛФК, редовното плуване като елемент на спорт, с изключителното значение от сътрудничеството на болния в рехабилитационния процес. Касае се за ежедневна продължаваща в целия съзнателен живот на болния лечебна програма.

 

Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

 

Всеки болен с болестта на Бехтерев задължително да бъде запознат със същността на заболяването, с възможностите на комплексното лечение за предотвратяване на инвалидизирането и мястото на кинезитерапията в лечебната програма. Всеки болен трябва да бъде диспансеризиран и проследяван поне два пъти годишно от лекар ревматолог и специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Задължително е двукратното годишно провеждане в амбулаторни условия или в болници за рехабилитация на изброените елементи (или на част от тях) на рехабилитационния алгоритъм. Използването на терапевтичния алгоритъм трябва да става индивидуално, като се съобразяваме с активността на процеса.

 

Вашият лечебен план при псориатичен артрит

27 Ноември 2019

В случай, че сте диагностицирани с псориатичен артрит, сте обсъдили с Вашия лекуващ лекар опциите за лечебен план. В момента съществуват редица начини за облекчаване на симптоми като ставна скованост, болка и сърбящи кожни плаки.

Основният принцип на лечение е, че комбинацията между разнообразни методи се предпочита пред монотерапията. Въпреки че всеки случай на псориатичен артрит сам по себе си е уникален, терапевтичният план обикновено включва медикаменти, редовни прегледи и промени в начина на живот.

Лекарства

Повечето страдащи от псориатичен артрит прибягват до медикаменти, особено по време на обостряне, когато симптомите на болка и ставна скованост са най-изразени. В зависимост от Вашите индивидуални особености, лекарят може да предпише следните лекарства:

Топикални средства: Тук се включват мехлеми, кремове, гелове, шампоани и др., които се поставят директно върху кожната плака. Те облекчават сърбежа и изразеността на кожните промени и могат да бъдат набавени със и без рецепта.

Нестероидни противовъзпалителни средства: Тези медикаменти обикновено са в таблетна форма и целта им е да облекчат болката и сковаването на стаите. НСПВС са първата опция, която се предписва при ставната форма на заболяването.

Болест-модифициращо противоревматични средства: Особеното при тях, че се набавят само с лекарско предписание и овладяват по-тежките симптоми на болестта. Могат да бъда в таблетна или инжекционна форма и предотвратяват и забавят ставната увреда.

Биологични лекарства: Тяхна мишена са специфични компоненти от имунната система, отговарящи са увреждането на опорно-двигателния апарат. Прилагат се чрез инжекция или продължителна инфузия (капково въвеждане чрез система на веществото във вена). Излагане на светлина: Този метод доказано намалява кожното засягане. Важно е да се отбележи, че поради ролята на UV лъчите в развитието на рак на кожата, лечението със светлина е необходимо да се прилага под внимателен лекарски контрол.

 

Допълнитени терапии

Много хора с псориатичен артрит упражняват йога, акупунктура и билково лечение. Освен че биха довели до облекчаване на симптомите, тези методи намаляват стреса.

Въпреки, че най-често допълнителното лечение е безопасно, е важно да уведомите Вашия лекуващ лекар, преди да прибегнете към него.

Промяна в начина на живот

Поддържайте здравословно тегло. В случай, че имате затлъстяване, намаляването на телесната маса ще намали натоварването върху ставите, което от своя страна ще намали болката и подуването.

Движете се повече. Редовното физическо натоварване води до намаляване на теглото и до елиминиране на стреса. Освен това чрез физически упражнения се развива мускулатурата и се намалява кръвната концентрация на химикалите, които причиняват възпаление. За начало започнете с 30-минутно ходене. Добри алтернативи са плуване, йога и упражнения за гъвкавост.

Хранете се здравословно. Пълноценният хранителен режим включва възможно най-малко добавена захар. Плодовете, зеленчуците, чистият протеин, мазните риби, ядките и зехтина трябва да присъстват във Вашата диета.

Намалете стреса. Доказано е, че стресът води до обостряне на симптомите на псориатичен артрит. Редовните упражнения и правилните техники на дишане помагат в това отношение.

Не пропускайте прегледите. Добрата комуникация с лекуващия лекар е основата на успешното овладяване на псориатичния артрит. Важно е да споделяте с него за всяко усложнение на терапията и за необходимостта от промяна в терапевтичния режим.

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

26 Ноември 2019

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания.

 

Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип проучване

Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс.

В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.

Какви резултати получихте?

Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин.

Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК.

Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.

Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти. Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)

Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за настъпването на релапс?

Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс.

Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.

Как получените от вас данни, биха намерили приложение в практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?

На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването.

Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване



Д-р Ана-Мария Младенова

Значение на женските полови хормони при развитието на синдром на Сьогрен

26 Ноември 2019

Първичният синдром на Сьогрен при жените е свързан с ниски кръвни нива на естрогена, става ясно от статия, публикувана в списание Arthritis Care & Research.

„Синдромът на Сьогрен представлява най-свързаното с женския пол автоимунно заболяване, като честотата му е най-висока около периода на менопаузата.”, обяснява д-р Сара Маккой от медицинския университет в Уисконсин.

„По тази причина подозираме, че половите хормони са от ключово значение за развитието на болестта”, допълва тя.

С цел да се определи дали има връзка между излагането на влиянието на естрогена, определено от възрастта на първата менструация, на настъпване на менопаузата, използването на хормони, бременностите и оперативните интервенции, д-р Маккой и колектив провеждат изследване сред група пациенти, записани в здравен регистър. Проучването обхваща жени над 21 годишна възраст, които са диагностицирани със синдром на Сьогрен в периода от 2003 до 2012г.

Сред изследваните има 1320 участнички с доказано автоимунно заболяване, както и 1360 жени, които имат симптоми, но не покриват критериите за поставяне на диагнозата.

Авторите изчисляват голямото излагане на естроген на базата на ранна първа менструация (преди 10г. възраст), късна менопауза (след 53г. възраст), над три бременности, хистеректомия и провеждане на хормонална терапия. В изчисленията си, изследователите вземат предвид и броя на месечните цикли.

След преизчисляване на резултатите съобразно региона на живеене, етническата принадлежност, възрастта и икономическия статус, учените установяват, че колкото по-дълго е изложен женския организъм на влиянието на половите хормони, толкова по-малка е вероятността за развитие на синдром на Сьогрен.

“Това е най-мащабното до момента изследване на влиянието на естрогена върху автоимунното заболяване”, казва д-р Маккой и добавя:

“В рамките на проучването се подчерта, че хормонът е един вид защитен фактор срещу появата и тежестта на синдрома на Сьогрен, но точната му роля в развитието на болестта все още не е напълно изяснена.”

Използван източник:


  1. McCoy, S. S., Sampene, E. and Baer, A. N. (2019), Sjögren's Syndrome is Associated With Reduced Lifetime Sex Hormone Exposure: A Case‐Control Study. Arthritis Care Res. Accepted Author Manuscript. doi:1002/acr.24014


Доколко са безопасни нискодозовите кортикостероидни режими при пациенти с ревматоиден артрит?

22 Ноември 2019

Кортикостероидите, приемани през устата в таблетна форма, биват предписвани много често при пациенти с ревматоиден артрит. Според валидните в момента препоръки е необходимо да се предписва възможно най-ниската доза за възможно най-кратък период от време. Въпреки това няма ясни насоки за точното количество на тези медикаменти, нито за най-подходящия режим и по тази причина много хора ги приемат за продължително време.

Ето защо изследване, проведено в САЩ и обхващащо 84 000 пациенти с ревматоиден артрит (РА), поставя въпроса дали след 1 година непрекъснат прием на кортикостероидни таблетки се появяват странични ефекти и сериозни здравни последствия. Освен това, в рамките на проучването се изчислява кумулативната (събирателната) доза, която би получил един пациент след  1 година непрекъснат кортикостероиден режим.

Като цяло, 48% от участниците приемат перорални кортикостероиди, а 26% съобщават за странични реакции. При липсата на кортикостероидно лечение, такива реакции се наблюдават при 25% от обхванатите. Същевременно, сред пациентите на терапия, при кумулативна доза над 1800mg, получена при ежедневен прием на 10mg преднизолон, нежелани реакции има в 33% от случаите.

Авторите на изследването отбелязват, че дори при по-ниска кумулативна доза, а именно между 800 и 1800mg се наблюдава повишен риск от странични реакции.

Използван източник:


  1. Best JH et al. Association between glucocorticoid exposure and healthcare expenditures for potential glucocorticoid-related adverse events in patients with rheumatoid arthritis. J Rheumatol2018 Mar; 45:320. (https://doi.org/10.3899/jrheum.170418)

Created by: PR Care