НОВИНИ

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев

27 Януари 2020


Повече информация относно възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев и терапевтичните подходи споделиха с нас екип от професионалисти от „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня. Вижте какво коментираха Д-р Добринка Баева - Ангелова - началник отделение "Физикална и рехабилитационна медицина" и Петър Камбуров - Старши рехабилитатор в секция Електро-светлолечение към отделение "Физикална и рехабилитационна медицина":



Какви са възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев?

 

Болестта на Бехтерев – анкилозиращ спондилит е социално значимо заболяване, дебютът му е в младата и творческа възраст на човека 18 – 25 години, като се среша 4-5 пъти по-често при мъжете. Представлява ставно автоимунно заболяване с хронично прогресиращ ход, със засягане на гръбначния стълб, тазобедрените стави, по рядко останалите периферни стави, довеждащо до инвалидизиране на болните в младата възраст

Всички автори, които изучават болестта на Бехтерев оценяват голямото практическо значение на физикалната терапия и рехабилитация.

 

Основният терапевтичен подход е насочен към:

 


  1. Овладяване на болковия синдром;

  2. Намаляване сковаността и запазване подвижността на гръбначния стълб и периферните стави;

  3. Предотвратяване на последващите деформации и контрактури;

  4. Предотвратяване на усложненията от страна на дихателната система;

  5. Балнеолечение – хидротерапия, калолечение, луготерапия;

  6. Потискане на възпалителния процес и стабилизиране реактивността на организма;

  7. Индивидуална кинезитерапия - подводни упражнения, плуване, упражнения за дишане и релакс;

  8. Медикаментозна терапия;

  9. Социална рехабилитация.


Естествени фактори в „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня: особеностите на филиала произтичат от наличието на минерално - торфена кал, както и от профила на минералната вода – слабоминерализирана, с висока алкална реакция, като от голямо значение тук са химическите и биологично активните вещества и тяхната пенетрация през кожата.



В последните години в апаратната физиотерапия, внедряването на нови методи позволяват оказване на въздействие върху определени патогенетични звена на патологичния процес при болните от болестта на Бехтерев. Бихте ли ни разказали повече за тях?

 

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев. В лечебната програма може да се включи цялата гама от:

  • електофореза с активни вещества;

  • ДД токове – самостоятелно или като диадинамофореза със същите обезболяващи средства;

  • Средночестотни токове;

  • Нискочестотно магнитно поле, като последните години прилагането му значително се разширява.

  • Ултрафонофореза с лекарствени средства;

  • Гунафореза – един от все по-успешно прилаганите модерни биофизикални методи с колагенови ампули Guna MDS с голяма дълбочина на проникване и висок процент на абсорбация.


В терапевтичните алгоритми на лечението на болестта на Бехтерев влиза и лазертерапията, в комбинация с магнитна процедура.

Кардинално място в лечението на болестта на Бехтерев заема правилно изграденият двигателен режим.

  • ЛФК общо развиващи и специални индивидуални комплекси;

  • Подводна ЛФК;

  • Подводен струеви масаж;

  • Масаж в различните си видове – класически и рефлекторен;

  • Елементи на спорт, като най-важният е плуването;

  • Сауна с по-ниска влажност за седативно действие и за повишаване на адаптационните възможности.


 

Колко постоянни трябва да бъдат пациентите при изпълнението на лечебна гимнастика и как тя може да повлияе на състоянието им?

 

В лечебно рехабилитационната програма основно място заема активната кинезитерапия и по-специално ЛФК, редовното плуване като елемент на спорт, с изключителното значение от сътрудничеството на болния в рехабилитационния процес. Касае се за ежедневна продължаваща в целия съзнателен живот на болния лечебна програма.

 

Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

 

Всеки болен с болестта на Бехтерев задължително да бъде запознат със същността на заболяването, с възможностите на комплексното лечение за предотвратяване на инвалидизирането и мястото на кинезитерапията в лечебната програма. Всеки болен трябва да бъде диспансеризиран и проследяван поне два пъти годишно от лекар ревматолог и специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Задължително е двукратното годишно провеждане в амбулаторни условия или в болници за рехабилитация на изброените елементи (или на част от тях) на рехабилитационния алгоритъм. Използването на терапевтичния алгоритъм трябва да става индивидуално, като се съобразяваме с активността на процеса.

 

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

19 Май 2021

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) и по повод на 19 май - Световния ден на ВЧЗ.



Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип
проучване



Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс. В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.



Какви резултати получихте?



Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин. Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК. Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.



Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател
с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти.
Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)



Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за
настъпването на релапс?



Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс. Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.



Как получените от вас данни, биха намерили приложение в
практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?



На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването. Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване.



Д-р
Ана-Мария Младенова

Има ли повишен риск от поява на остеоартрит при пациентите с псориатичен артрит?

17 Април 2021

Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът за развитието на ОА е значително по-висок сред пациентите с ПсА, сравнено с тези с псориазис и с общата популация. Изследването има някои недостатъци: липсват данни за телесното тегло на участниците и за това дали приемат биологична терапия.



"Това проучване показва доказано повишен риск за поява на ОА при пациенти с ПсА, свавнено с болни от псориазис и с хора от общата популация", казват в заключение авторите.



Източник:



  1. Charlton R, Green A, Shaddick G, et al. Risk of osteoarthritis in an incident cohort of people with psoriatic arthritis: a population-based cohort study. J Rheumatol. Published online, November 15, 2020. doi:10.3899/jrheum.200564

Младата възраст и кратката давност водят до по-чести релапси при IBD

09 Февруари 2021

p>Възпалителните чревни заболявания (IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.



p>Възпалителните чревни заболявания(IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.



В рамките на проучването на Наков Р и Наков В са обхванати 289 пациенти (133 с болест на Крон - БК и 156 с улцерозен колит - УК). Всички са проследени за 36 месеца за релапс на основното заболване. Проследените пациенти са разделени на често и рядко релапсиращи по следния критерий: често релапсиращи –с поне един релапс годишно и рядко релапсиращи – с по-малко от един релапс на година.Авторите оценяват ефекта на следните клинични предиктори: пол, възраст, давност на заболяването, тютюнопушене.




Резултати:




Общо 64 (48.1%) от пациентите с БК са често релапсиращи, а 69 (51.9%) са рядко релапсиращи. Наблюдава се значителна асоциация между възрастта и давността на болестта от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964; 95% CI 0.941-0.987, p=0,002 за възраст и р<0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0.001 за давност).




72 (46.2%) от участниците с УК са често релапсиращи, а другите 84 (53.8%) са рядко релапсиращи. При тях се наблюдава силна зависимост между възрастта и давността на заболяването от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964, 95% CI 0.941-0.987, p=0.002 за възраст и р<;0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0,001 за давност).



В българската популация с IBD полът и тщтщнопушенето нямат статистическо значение за честотата на реалапсиране.



Заключение:



В рамките на проучането се демонстрира, че сред сравнително голяма кохорта от пациенти с IBD, ранната възраст и малката давност на заболяването са свързани с по-чест релапс.



Източник:




  1. Nakov R, Nakov V. Young age and short duration of the disease are associated with more frequent relapses in inflammatory bowel disease patientsMed Pharm Reports 2021; 94(1): 43-47.


За контакт с д-р Радислав Наков: https://www.healee.com/bg/196078




ВЧЗ или гастроентерит: как да ги различим?

03 Февруари 2021

Гастроентеритът е инфекциозно заболяване, причинено най-често от вируси, но може да се дължи на бактериална инфекция или паразитоза. Характерни симптоми са диария и повръщане.



Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.



Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.



Гастроентерит



Най-често се причинява от вируси  като болестта е силно заразна. Предава се от човек на човек по фекално-орален механизъм, тоест болният отделя вирусни частици със своите изхождания, а при неспазване на лична хигиена те остават по ръцете му, откъдето се прехвърлят върху всевъзможни предмети- дръжки на врати, мебели, прибори. Друг начин на заразяване е при приготвяне на храна от инфектирани хора.  Симптомите включват:



  • коремна болка
  • тръпнене
  • намален апетит
  • диария
  • треска
  • мускулни болки
  • гадене
  • загуба на телесна маса
  • обща слабост
  • повръщане


Възпалително-чревни заболявания



ВЧЗ обхваща група нелечими хронично протичащи болести. Ето защо симптомите се появяват и отшумяват по различно време в живота на страдащия. Хората, които живеят от години с ВЧЗ разпознават предвестниците на всяко изостряне на болестта. В някои случаи обаче то настъпва внезапно. Типични симптоми са следните :



  • коремна болка
  • кръв в изхожданията
  • диария
  • треска
  • загуба на телесна маса


Разлики между гастроентерит и ВЧЗ



Въпреки общата симптоматика, между тези състояния има определени разлики. При гастроентерита оплакванията се появяват внезапно, обикновено в рамките на няколко часа, което не е типично за ВЧЗ. При хроничното заболяване, симптомите са по-леки отначало и се утежняват в следващите дни и седмици. Най-честото усложнение от гастроентерита е обезводняването. То се среща и при ВЧЗ, особено при пациенти с чревни операции. ВЧЗ имат специфични усложнения, които не са типични за инфекциозните заболявания. Сред тях са кожни прояви, очни заболявания и болки в ставите. Някои хора с ВЧЗ забелязват тези извънчревни симптоми преди или по време на проявите от страна на храносмилателната система. По отношение на лечението, при гастроентерита то е неспецифично като най-важна е почивката и приемането на течности. При обостряне на ВЧЗ обаче е необходимо назначаване на допълнителна терапия или на промяна в досегашната, съпътствани от хранителен режим и изменения в начина на живот.



Съвети за отдиференциране на двете състояния:

  • Симптомите на ВЧЗ не отшумяват за няколко дни.
  • Оплакванията при гастроентерит изчезват за няколко дни до седмица
  • Гастроентеритът не се съпътства с кръв в изпражненията
  • Хората с гастроентерит се разболяват след контакт с болен.


Кога да потърсим помощ



Напълно възможно е човек с ВЧЗ да се зарази със стомашен вирус, което би утежнило симптоматиката. Ето защо, при проява на някой от следните белези, е задължително консултирането със специалист:



  • кръв в изпражненията
  • объркване
  • световъртеж и припадъци
  • голямо количество слуз в изпражненията
  • летаргия или раздразнителност
  • тежка коремна болка
  • тежка дехидратация
  • повръщане на кръв
  • тежко повръщане в два последователни дни

Created by: PR Care