НОВИНИ

Албена Янева: Първото и най-важно при болест на Бехтерев, е бързото поставяне на точна диагноза

03 Декември 2019

Албена Янева е координатор „Рехабилитация“ към Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Тя е диагностицирана с болест на Бехтерев и е един борбен и вярващ човек, с когото ще ви запознаем в следващите редове:



Какви са основните предизвикателства в момента пред пациентите с болест на Бехтерев?

Пациентите с болест на Бехтерев в момента са изправени пред много предизвикателства. Първото и най-важно според мен е бързото поставяне на точна диагноза.

Проучване сред пациентите показва, че поставянето на диагноза се бави средно 8 - 10 години. След това стои въпросът с избор на правилна терапия, а след като се подбере терапия и се овладее тежката криза, пациентите трябва да се справят и с проблемите, които заболяването им създава на работното място, и в семейството.

 

Подобри ли се диагностиката и лечението? Налични ли са всички съвременни терапии и на българския пазар?

Да, със сигурност се намали времето за поставяне на диагноза. Вече дори само с направен ЯМР може да се диагностицира пациентът. Всички съвременни терапии са налични на българския пазар и са достъпни за пациентите, почти всичките са напълно безплатни за нас.

 

Отчитате ли положителна промяна в цялостната грижа за пациентите със заболяването?

От една страна - да, по-бързо се поставя диагноза и има достатъчно достъпни лекарства. От друга страна, сегашната политика на НЗОК не помага на ревматолозите да ни проследяват и да имаме нормален контакт с тях.

Има доста неуредици, но това е друга тема. Все пак лекарите правят каквото могат, дори и когато не е тяхно задължение.



Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

Първо и най-важно - трябва добре да се информират за всичко, свързано с болестта. Ако има нещо, което ги затруднява, ние сме тук. Организацията на болните от болестта на Бехтерев помага на всеки, който се обърне към нас. Имаме на разположение психолог, юристи и лекари, които се отзовават и помагат.

В групите ни във Фейсбук също може да се включи всеки диагностициран или неговите близки хора. След овладяване на болестта трябва да се ходи на рехабилитация поне два пъти в годината, да се прави много гимнастика. Нашата организация вече има традиция в тази посока. Няколко пъти в годината си организираме групови рехабилитации и след тях всички се чувстват много добре, отпочинали и заредени с положителни емоции.

 

Научава ли се човек да живее с болестта? Вие самата как се справяте?

Човек се научава да живее с болестта, но това само по себе си е голям шок и е по-лесно, когато общуваш с други като теб, когато има с кого да споделиш и кой да те разбере. Аз се справям много добре, но това не беше така преди 30 години, когато се разболях. Трябваше да мина през много, много трудности. Моята диагноза се забави с 10 години и аз стигнах до инвалидна количка.

Трябваше спешно да пренаредя приоритетите си, трите ми деца ми страдаха за мен, останах сама с тях. Благодарение на лекарите в клиника по ревматология на Урвич 13 само след един месец се изправих на крака. Но истинското облекчение дойде, когато започнах лечение с биологично лекарство. Няма болки, скованост, няма го ужасът сутрин, като се събудиш, че пак ще боли цял ден.

Успях макар и с малко закъснение, да сбъдна мечтата си и да се образовам добре, завърших бакалавърска, после магистърска степен, и в момента се подготвям за докторантура. Желая на всички хора, които имат някакво заболяване, да не губят сили и надежда, да се борят и да търсят правата си. Само така ще успеят да се справят и да живеят добре.



Петя Петрова

История на ревматоиден артрит: 10 известни личности с РА

15 Декември 2016

Как известни личности се справят с ревматоидния артрит?

Археологическите проучвания представят доказателства за наранявания, дегенеративни заболявания, инфекции и тумори в древните скелети, но все още не са открити следи от ревматоиден артрит.

„Не е ясно колко „стар“ е ревматоидният артрит“, казва професорът по ревматология и микробиология/имунология от Университета на Северна Каролина при Чапъл Хил Нортин Хейдлър. „Колкото повече се търси назад в историята, толкова по-ясно става, че той липсва.“

Ето списък с известни личности, които са се борили със заболяването в по-новата история. (Първият потвърден случай на РА е в късния 19-ти век.)

Люсил Бол
Червенокосата комедиантка е поразена от ревматоиден артрит като тийнейджър, докато се е опитвала да пробие като модел. Въпреки че лекарите я диагностицират с РА, има съмнения дали Първата дама на телевизията, както са я наричали, е имала точно тази болест. (По това време кръвните тестове не са били открити и Бол никога не развива деформации на ставите.)

След утихването на силна криза с болки в краката, които са правили ходенето невъзможно, Бол се премества в Холивуд и стартира кинокариерата си.

Розалинд Ръсел
Ръсел има дълга и успешна кариера на сцената и екрана. Но през 60-те години тежки здравословни проблеми, включително и агресивен ревматоиден артрит, я карат да се откаже от актьорството.

Ръсел не крие борбата си със заболяването и участва в медицински проучвания за ревматоиден артрит. През 1978 г., две години след като умира от рак на гърдата, Конгресът на САЩ отбелязва усилията й като основава Център за изследвания на артрита „Розалинд Ръсел“ при Университета на Калифорния в Сан Франциско.

Пиер Огюст Реноар
Френският импресионист е може би първият добре документиран случай на ревматоиден артрит в историята, според проф. Хейдлър. Към края на живота си за Реноар трудно рисува заради силните пристъпи на заболяването, които са карали пръстите му да се свиват. Но Реноар продължавал да прави картини, като понякога е връзвал четката за ръката си.

Художникът има малигнен ревматоиден артрит, което означава, че болестта се разпространява отвъд ставите и засяга кожата, нервите, кръвоносните съдове и дори вътрешните органи. Реноар умира от усложнения на 78 години.

Едит Пиаф
Френската певица страда от редица здравословни проблеми, включително и ревматоиден артрит, което вероятно е довело до зависимостта й от морфин и други болкоуспокояващи.

В биографичния филм за Пиаф от 2007-ма La Vie en Rose е пресъздадена борбата й със заболяването, което я покосява на 30 г.

Катлийн Търнър
Актрисата разбира, че страда от остър ревматоиден артрит на 45 години, през 1993 г.

В автобиографията си, наречена „Изпрати си рози“, тя описва как болестта тотално убива сексуалния й живот и води до зависимостта й от алкохол. Търнър казва, че упражненията са й помогнали да започне да се справя с болестта, докато лекарствата държат артрита под контрол. Звездата съветва хората, които подозират, че може да имат заболяването да действат бързо и да си пуснат изследване за ревмофактор. „Направете си тест колкото може по-рано“, казва тя за USA Today през 2001-ва. "Това е просто един кръвен тест."

Джеймс Кобърн
РА поразява жените 2.5 пъти по-често от мъжете, но това не означава, че мъжете са се отървали от това заболяване, дори и популярните мачо-звезди от киното. След като участва в уестърни и шпионски филми през 60-те и 70-те, Джеймс Кобърн се оттегля временно от актьорството през 80-те заради ревматоиден артрит.

Но през 1990 г. е отново готов да играе, печелейки Оскар през 1998 г. за участието си във филма „Мъчение“. Зад кулисите Кобърн твърди, че медикамент, наречен MSM, и режим с холистично лечение са „излекували“ неговия артрит. Актьорът умира през 2002 г. от инфаркт.

Дороти Хочкин
„Тази невероятно брилянтна британка е била пионер в рентгеновата кристалография“, казва проф.Хейдлър. „Тя е навлязла в най-трудната от най-трудните науки“. Хочкин е използвала новата за тогава научна техника, която комбинира математика, физика и химия, за да се идентифицира триизмерната структура на важните биологични молекули, включително пеницилин и инсулин. Тя печели Нобелова награда за химия за описването на структурата на витамин В12.

Дори след като ревматоидният артрит поразява ръцете и стъпалата й, тя продължава да пътува и да работи за каузите, които е подкрепяла, включително световното разоръжаване, до смъртта си през 1984 г.

Питър Пол Рубенс
Известният фламандски художник от 17 в. вероятно е страдал от РА. Рубенс се оплаквал от ревматизъм, който на моменти го приковавал към леглото, но според някои експерти симптомите говорят за ревматоиден артрит.

Ръцете на хората в картините му в последните 30 години от живота му имат характеристиките на деформирани от прогресивен ревматоиден артрит.

Според проф.Хейдлър обаче става дума за „стилистично решение, а не за изобразяване на подути стави“.

Кристиян Барнард
Известен заради първата сърдечна трансплантация от човек на човек през 1967 г., южноафриканският хирург приключва кариерата си през 1983 г., когато заради ревматоиден артрит вече не може да продължи да оперира. Барнард е диагностициран първоначално през 1956 г.
Откровен критик на апъртейда, казва че никога не е печелил Нобелова награда, защото е „бял южноафриканец“.

Раул Дъфи
Художникът се раболява през 1935 г., когато златните соли са били основно лечение на болестта. Когато статия в списание Life разкрива болестта му пред широката публика, той бива поканен в Бостън и през 1950 г. участва в изпитания на кортикостероиди.

Терапията му дава повече енергия и възвръща апетита му. Дъфи дори рисува картина, наречена "La Cortisone", която е дарена на фармацевтичната фирма, произвела медикамента.

Художникът продължва да се лекува със стероиди до края на живота си и се чувства по-добре, но и получава страничните ефекти, които днес са познати и правят тези медикаменти временна мярка, а не лек, за какъвто са смятани в началото.

По статия на health.com, автор: Anne Harding

Превод: Цвета Апостолова
Източник: Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България www.revmatologia.org

Пет най-важни факти, които трябва да знаем за ревматоиден артрит (РА)

15 Декември 2016

1. РА не е само заболяване на ставите

РА е автоимунно заболяване, при което възпалителният процес води до разрушаване на ставната обвивка, тъканите и сухожилията и останалата съединителна тъкан в тялото и повърхността на ставите. РА е една от 100- те форми на артрит, засягаща милиони американци.

РА се различава от остеоартрита, който представлява износване на ставите с напредване на възрастта.

РА може да засегне хора от всяка възраст, причинявайки инвалидизация, която повлиява на способността на човек да бъде активен и самостоятелен и може да доведе до съкращаване на продължителността на живота на човека с РА.

2. РА не може да бъде диагностициран единствено чрез кръвни тестове

РА се диагностицира, като се вземат предвид комбинация от фактори – клинична история, лабораторни тестове, образна диагностика (рентгенови снимки, ЯМР, ултразвук). Най-често използваните кръвни тестове включват неспецифични показатели за възпаление, като изследване на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) или С-реактивен протеин (CRP). Повечето хора с РА имат положителен ревматоиден фактор (RF), въпреки това около една трета от хората с РА нямат положителен ревматоиден фактор. За тях се казва, че имат серонегативен РА. Изследванията показват, че анти-CCP антитела (антицикличните цитрулинирани пептиди) могат да бъдат открити при здрави хора години преди клиничното начало на РА. Допълнителни кръвни тестове са в състояние да покажат повишен брой на тромбоцитите, нисък албумин, анемия, повишени стойности на алкална фосфатаза (чернодробен ензим).

3. РА повишава риска от сърдечносъдови заболявания

РА е системно заболяване, което води до увреждане не само на ставите, но и на вътрешните органи: сърце, бели дробове, черен дроб и кръвносна система. РА се свързва със сърдечносъдови заболявания, като сърдечна недостатъчност, с белодробни заболявания, проблеми с очите, фибромиалгия, депресия и др. Хората с РА трябва да следят здравословното състояние на сърцето си максимално да контролират холестерола, да спазват здравословен режим за хранене и да приемат храни, полезни за сърцето, да правят ревдовно упражнения. Сърдечните заболявания са водещата причина за смъртност сред хората с РА.

4. Физическите упражения са полезни при РА

РА предизвиква болка и скованост и често ограничава обема на движенията. Докато при криза ставите трябва да се щадят, то при ремисия движението е полезно за хората с РА. Упражнения със слабо натоварване, като плуване, ходене, каране на велосипед или йога, са препоръчителни за увеличаване на силата, гъкавостта, обема на движенията и подобряване на здравето на сърцето. Прочуванията показват, че дихателни упражнения пет пъти седмично повишават настроението и подобряват цялостното здравословно състояние и функциите на организма. Обсъдете с лекаря си кой е най-подходящият режим за вас.

5. Ранното и агресивно лечение е най-доброто при диагноза РА

РА е прогресивно заболяване, което ако не бъде овладяно навреме, може да доведе до трайни увреждания, инвалидизация и загуба на подвижност. Проучванията показват, че започване на агресивно лечение до три месеца след отключване на заболяването е изключително съществено за постигане на ремисия. Въпреки това поставянето на диагнозата може да отнеме много повече от три месеца. Точното лечение с болест модифициращи медикаменти може да помогне за подобряване на симптомоите на РА и да предотврати уврежданията. След като бъде постигната ремисия или ниска активност на заболяването е важно лечението да бъде продължено. РА е неизлечимо заболяване, което продължава през целия живот и изисква лечение през целия живот.

превод от английски език:
Боряна Ботева

Преводът е направен по: Emrich, L. (2014) Top 5 Facts You Should Know About RA. https://rheumatoidarthritis.net/living/top-5-facts-know-ra/

Източник : Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България www.revmatologia.org

Основни насоки за лечението и проследяването на пациентите с болест на Крон

08 Декември 2016

На специализирано събитие за медицински специалисти бяха представени резултатите от международната програма за определяне на прогностичните фактори и мониториране на лечението при пациентите с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) – IBD-Ahead.

Форумът, събрал над 120 специалисти и специализанти по гастроентерология, бе открит от председателя на Българската лекарска асоциация по възпалителни чревни болести проф. Симеон Стойнов.

IBD Ahead е международно проучване, проведено в 43 страни, включително и България, целящо да подобри поведението при пациентите с ВЧЗ, а смисълът на проекта е достигане на идеала за индивидуализиран подход на лечението на тези пациенти.

„IBD Ahead е образователна програма както за педиатричните гастроентеролози, така и за тези, работещи с възрастни. Тя предоставя базирани на доказателства насоки за лекарите относно практическото лечение на ВЧЗ“, така започна презентацията си проф. Зоя Спасова от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“-София. Нейната лекция беше посветена на оптимизацията на стандартното лечение и на проследяване активността при болестта на Крон за подобряване на терапевтичните решения.

„Програмата поставя няколко много важни въпроса за ежедневната практика на лекаря и грижата му за пациента“, допълни проф. Спасова, след което разясни подробно всеки един от тях.

Кога трябва да се започнат кортикостероиди и за колко дълго?

Системните кортикостероиди се използват при умерена до тежка болест на Крон с каквато и да е локализация. Използването им при изолирана перианална болест на Крон не се подкрепя. Продължителността на първоначалното лечение със системни кортикостероиди в пълна доза зависи от отговора на пациента.

Няма ясни доказателства, че лечението с пълната доза стероид след 1-3 седмици влияе на постигането на ремисия. Пациенти, които не отговорят в рамките на 2-4 седмици е най-добре да се изследват допълнително и да се обмислят други опции за лечение.

Каква е най-добрата стратегия за дозиране на кортикостероиди?

Намаляване на кортикостероидите по принцип се стартира в рамките на седмица от започване на лечението и след не повече от 3-4 седмици. Към момента няма проучвания, оценяващи различните режими на намаляване.

Разумен подход е да се намалява дозата с 5 mg/седмица, стигайки до нула за 8 седмици (от първоначална доза 40 mg/ден). Лечението не трябва да надвишава 12 седмици, освен при изключителни обстоятелства. Подходящо е ранно въвеждане на лечение с имуномодулатор или биологична терапия. Няма налични данни, които да позволят оценка на ползата от умишлено повишаване на дозата кортикостероиди.

Системните кортикостероиди са неефективни като поддържащо лечение. Силно препоръчваме да се намалят всички кортикостероиди до нула и да се превключат съответните пациенти към имуномодулатори или биологичнолечение.

Най-добрият начин за предотвратяване на индуцирани от кортикостероиди странични ефекти е да се избягва продължителна или повторна употреба и да се превключат съответните пациенти към имуномодулатори и/или биологично лечение. Операцията е подходяща опция за някои пациенти, демонстриращи кортикостероидна зависимост.

Колко рано в лечението трябва да се въведат имуномодулаторите и кой режим да се използва?

Стартирането на имуномодулатори, с или без биологична терапия, рано в хода на болестта (често в рамките на седмица или две от диагнозата) трябва да се обмисли при пациенти с тежка болест, педиатрични пациенти и пациенти с висок риск от прогресия до инвалидизиращо заболяване.

По принцип е подходящо да се стартират имуномодулатори при неприемали такова лечение пациенти с рецидив, кортикозависими пациенти или такива, нуждаещи се от многократни курсове кортикостероиди.

Това може да включва пациенти, които се нуждаят от два или повече курса кортикостероиди в рамките на 12 месеца; които имат рецидив, когато дозата кортикостероид се намалява под 15 mg или в рамките на 3 месеца от спирането на кортикостероидите. Тези ограничения са произволни, но служат за насоки за клиничната практика. Целта е кортикостероидите да се спрат изцяло.

В момента имуномодулаторите се предписват за постоперативна профилактика веднага след хирургическа резекция при заболяване на тънките черва. Това е вярно за пациенти с голям риск от рецидив; при другите пациенти тиопурините трябва да се въвеждат, ако има доказателства за рецидив в месеци 6-12. Въпреки това доказателствата са в полза на биологичната терапия по отношение на намаляване на постоперативния рецидив.

Как трябва да се наблюдава ефективността на лечението - клинично и биологично?

Успехът на лечението реално представлява оценка на ремисията, обективизирана с липсата на клинични прояви и с нормалните биологични маркери (CRP, фекален калпротектин). Могат да се използват ендоскопски и образни методи за обективно определяне на възпалението.

Когато даден пациент не се повлиява добре от лечение с имуномодулатор, нужно е да се изследват нивата на метаболитите на медикамента. Също така изследване на равновесните нива на биологичните агенти може да е полезно за откриване на причината за липса на отговор при биологичната терапия.

Ако имуномодулаторът не работи, какъв трябва да е подходът?

Първото действие на лекаря в такава ситуация трябва да е изключването на инфекции и усложнения. Включването на биологична терапия е първото решение при пациенти, които са били на лечение с имуномодулатори и са загубили отговор.

Наскорошните проучвания не препоръчват използване на имуномодулатор като единична терапия за влизане в ремисия, а вместо това насърчават ранно използване на биологична терапия със или без имуномодулатор.

Ако пациентът има обостряния, когато приема имуномодулатори или биологичен агент, трябва ли да се добавят кортикостероиди?

Ако пациентът загуби отговор към даден биологичен медикамент, трябва да се обмисли оптимизация на лечението преди да се стартират кортикостероиди. Необходимо е да се оцени повторно заболяването и да се потвърди възпалително заболяване преди оптимизация на лечението. Преминаване към даден биологичен медикамент обикновено не изисква допълнително включване на кортикостероиди.

Настоящата практика е в посока превключване от имуномодулатор към биологично лечение, когато първият е неуспешен. А за пациенти, които губят отговор към биологично лечение, оптимизацията може да включва: увеличаване на дозата на медикамента, намален интервал на дозиране или превключване към друг биологичен медикамент.

Какви са рисковете от рак и инфекции, свързани с имуномодулаторите и кортикостероидите?

Въпреки че абсолютният риск е много нисък, комбинираното лечение с имуномодулатор и биологичен медикамент повишава риска от лимфопролиферативни нарушения.

Рискът от други злокачествени заболявания (солидни тумори), свързани с имуномодулатори и комбинирано лечение с имуномодулатор и биологичен агент все още не е доказан, въпреки че има повишен риск от немеланомен рак на кожата и трябва профилактично да се провеждат годишни рутинни прегледи на кожата

В повечето случаи абсолютният риск от злокачествени заболявания остава нисък, но трябва да се взима предвид влиянието на допълнителни рискови фактори, като млада възраст, статус за Ебщайн-Бар вирус, по-напреднала възраст (>65 години), недохранване и наличие на предишни злокачествени заболявания.

Имуномодулаторите и/или кортикостероидите и биологичните медикаменти се свързват с повишен риск от инфекции. Рискът от инфекция се увеличава допълнително при по-възрастни пациенти и при такива със съпътстващи заболявания и/или недохранване.

Какво е оптималното наблюдение на безопасността на пациентите, приемащи имуномодулатори или кортикостероиди?

При всички пациенти на лечение с имуномодулатори могат да се наблюдават хематологични усложнения. Именно затова е нужно да се изследва метаболитът на тези медикаменти – тиопуринметилтрансфераза и ако той е с ниска активност, то има по-голям риск от усложнения.

Много важно е редовно наблюдение на кръвната картина до достигане на точната доза на имуномодулаторите. Пациентите трябва да са информирани за рисковете (включително панкреатит) и трябва да се извършат подходящите диагностични стъпки, когато е уместно.

В допълнение към клиничното наблюдение на безопасността, трябва да се изследва редовно пълната кръвна картина, както и чернодробната функция при всички пациенти, приемащи имуномодулатори. Например преди стартиране на лечение, на всеки 1-2 седмици в първия месец, ежемесечно до 3 месеца и след това на всеки 3 месеца

Необходимо е предприемане на следните стъпки при пациенти, стартиращи или приемащи имуномодулатори: поставяне на определени ваксини, цитонамазка за жени и слънчева защита, включително редовен дерматологичен скрининг при дългосрочна употреба на тези медикаменти.

След подробното разяснение на всички важни точки за лекарите и пациентите при проследяване на болестта на Крон, проф Спасова направи няколко обобщителни извода:

„От изключително значение е откриването на болните с лоша прогноза. След започване на лечение трябва да следим отговора на пациентите в подходящо време: на 2-4 седмици за кортикостероидите, на 10-12 седмици за имуномодулаторите и на 12-16 седмици за биологичната терапия“.

„Други основни изводи от програмата IBD Ahead са, че биологичната терапия се предпочита пред стандартните имуномодулатори при умерена до тежка болест на Крон и целта на лечението е достигане на свободна от стероиди ремисия“, завърши проф. Спасова.

Д-р Радислав Наков, Medical News

д-р Радислав Наков: Ограниченията в храненето не трябва да ни стресират

02 Декември 2016

Д-р Радислав Наков е специализант и докторант по гастроентерология в Университетска болница "Царица Йоанна – ИСУЛ".

Тази година той получи престижната награда International Scholar Award, която се връчва на най-добрите научни разработки на млади учени до 35 г. в Европа в областта на гастроентерологията. Като специалист в областта си, д-р Наков е изключително запознат с изискванията за храненето на хора с улцерозен колит и болест на Крон.

Ето какво сподели той за първия онлайн портал, посветен на най-честите автоимунни заболявания www.probudise.bg
.

Каква е ролята на храненето при възпалителните чревни заболявания?

Храненето е изключително важно за пациентите с чревни заболявания, но само по себе си не е метод на лечение. То подпомага лечението, подобрява начина на живот на пациентите и им помага да се справят със симптоматиката на техните заболявания.

Има разлика в храненето при обострена фаза на болестта и при състояние на ремисия – без симптоми. Диетичните грешки при тези пациенти предизвикват появата на два основни симптома – спастични болки в корема и диария. Те са и главната причина да търсят лекарска помощ. За да се избегнат болките и диарията, както и за да се подпомогне лечението, ще дам няколко практични съвети, които съм научил от много научни публикации и от ръководството за хранене на Американската асоциация на пациентите с болест на Крон и улцерозен колит.

Какви правила трябва да спазват пациентите с болест на Крон и улцерозен колит?

Първото основно правило е да се хранят не три пъти на ден, а поне пет пъти. Големината на тяхната порция да е не по-голяма от юмрука им. Това има голямо значение за начина на храносмилане и усвояване на хранителните вещества.

Второто правило е да избягват храни, богати на мазнини и пържени храни, защото те се усвояват трудно от храносмилателната ни система и предизвикват спастични болки. Особено за пациентите с болест на Крон е важно да избягват храни, богати на млечна захар (лактоза). Тя се съдържа не само в прясното мляко, но и в някои колбаси, защото лактозата се използва като емулгатор в хранителни продукти, които трябва да са добре слепени. От друга страна, киселото мляко е полезно за тези пациенти, но да бъде с по-ниска масленост.

В обострената фаза на заболяването трябва да се избягват пресни плодове и зеленчуци, защото се усвояват трудно и предизвикват допълнителен "стрес" за червата. Плодовете и зеленчуците трябва да са сготвени на пара или по някакъв друг начин.

Противно на приетите правила за здравословно хранене, на тези пациенти се препоръчва белият хляб пред пълнозърнестия и многозърнестия. Това е заради по-трудното усвояване на последните два вида. По същата причина трябва да се избягват и ядките. Проблемът е също, че ядките са богати на мазнини и много калорични. А често пациентите в остра фаза се лекуват със стероиди, които водят допълнително до покачване на теглото.

Месото не трябва да е тлъсто и мазно. При болест на Крон се препоръчва агнешко, защото е богато на витамин В12, а пациентите имат дефицит от него.

За всички пациенти ли се отнасят тези правила?

Това са основни правила, но начинът на хранене е индивидуален за всеки пациент в зависимост от типа на заболяването му, от наличието на хранителни дефицити – на калций, магнезий и други микроелементи или на витамини. Ето защо всеки пациент трябва да се съветва със специалисти по гастроентерология и по хранене. Когато се налага, се приемат и добавки – фолиева киселина, витамини, калций, магнезий, желязо. Всичко обаче е строго индивидуално.

В заключение ще кажа, че не е нужно ограниченията в храненето да се превръщат в допълнителен стрес за пациентите. Понякога те започват да се притесняват при всяко хранене, чудят се при всеки нов продукт на трапезата дали ще се влошат. Това също натоварва психиката и може да обостри симптомите. Моят съвет е да се спазват само няколко основни правила, за да не се създава излишен товар на психиката.

За повече информация за най-честите автоимунни заболявания разбери на www.probudise.bg .

Източник: Фрамар

Created by: PR Care