НОВИНИ

Албена Янева: Първото и най-важно при болест на Бехтерев, е бързото поставяне на точна диагноза

03 Декември 2019

Албена Янева е координатор „Рехабилитация“ към Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Тя е диагностицирана с болест на Бехтерев и е един борбен и вярващ човек, с когото ще ви запознаем в следващите редове:



Какви са основните предизвикателства в момента пред пациентите с болест на Бехтерев?

Пациентите с болест на Бехтерев в момента са изправени пред много предизвикателства. Първото и най-важно според мен е бързото поставяне на точна диагноза.

Проучване сред пациентите показва, че поставянето на диагноза се бави средно 8 - 10 години. След това стои въпросът с избор на правилна терапия, а след като се подбере терапия и се овладее тежката криза, пациентите трябва да се справят и с проблемите, които заболяването им създава на работното място, и в семейството.

 

Подобри ли се диагностиката и лечението? Налични ли са всички съвременни терапии и на българския пазар?

Да, със сигурност се намали времето за поставяне на диагноза. Вече дори само с направен ЯМР може да се диагностицира пациентът. Всички съвременни терапии са налични на българския пазар и са достъпни за пациентите, почти всичките са напълно безплатни за нас.

 

Отчитате ли положителна промяна в цялостната грижа за пациентите със заболяването?

От една страна - да, по-бързо се поставя диагноза и има достатъчно достъпни лекарства. От друга страна, сегашната политика на НЗОК не помага на ревматолозите да ни проследяват и да имаме нормален контакт с тях.

Има доста неуредици, но това е друга тема. Все пак лекарите правят каквото могат, дори и когато не е тяхно задължение.



Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

Първо и най-важно - трябва добре да се информират за всичко, свързано с болестта. Ако има нещо, което ги затруднява, ние сме тук. Организацията на болните от болестта на Бехтерев помага на всеки, който се обърне към нас. Имаме на разположение психолог, юристи и лекари, които се отзовават и помагат.

В групите ни във Фейсбук също може да се включи всеки диагностициран или неговите близки хора. След овладяване на болестта трябва да се ходи на рехабилитация поне два пъти в годината, да се прави много гимнастика. Нашата организация вече има традиция в тази посока. Няколко пъти в годината си организираме групови рехабилитации и след тях всички се чувстват много добре, отпочинали и заредени с положителни емоции.

 

Научава ли се човек да живее с болестта? Вие самата как се справяте?

Човек се научава да живее с болестта, но това само по себе си е голям шок и е по-лесно, когато общуваш с други като теб, когато има с кого да споделиш и кой да те разбере. Аз се справям много добре, но това не беше така преди 30 години, когато се разболях. Трябваше да мина през много, много трудности. Моята диагноза се забави с 10 години и аз стигнах до инвалидна количка.

Трябваше спешно да пренаредя приоритетите си, трите ми деца ми страдаха за мен, останах сама с тях. Благодарение на лекарите в клиника по ревматология на Урвич 13 само след един месец се изправих на крака. Но истинското облекчение дойде, когато започнах лечение с биологично лекарство. Няма болки, скованост, няма го ужасът сутрин, като се събудиш, че пак ще боли цял ден.

Успях макар и с малко закъснение, да сбъдна мечтата си и да се образовам добре, завърших бакалавърска, после магистърска степен, и в момента се подготвям за докторантура. Желая на всички хора, които имат някакво заболяване, да не губят сили и надежда, да се борят и да търсят правата си. Само така ще успеят да се справят и да живеят добре.



Петя Петрова

Биологични лекарства за псориазис и псориатичен артрит – втора част

31 Май 2021

В случай, че конвенционалното лечение на псориазиса няма достатъчно добър ефект , лекуващият лекар би могъл да предложи медикамент, който е насочен специфично към причината за заболяването, вместо да повлиява единствено на симптомите. Тези лекарства се наричат биологични и тяхната цел е специфичен елемент от имунната система. 


 


Биологичните лекарства блокират определени клетки и протеини, които имат значение за развитието на псориазиса. Освен че ограничават възпалителните процеси, това става за сметка на намаляване на естествените защитни механизми на организма. 


Някои биологични лекарства се приемат чрез подкожна инжекция след обучение от страна на лекар или медицинска сестра. Други се прилагат с венозна система в лекарския кабинет, задължително от медицинско лице. 


 


След като ви представихме първа част от най-често срещаните представители на биологичните лекарства, използвани за лечение на псориазис, днес ви представяме и втора част:


 


Иксекисумаб 


 


Иксекизумаб е моноклонално антитяло с протеин, предназначен да се прикрепи към интерлевкин 17А молекула — посредник в имунната система на организма. Интерлевкин 17А участва в ефектите на имунната система, включително възпалението, което предизвиква псориазис. Като се прикрепва към интерлевкин 17А, иксекизумаб блокира действието му и понижава активността на имунната система и по този начин намалява симптомите на псориазис. 


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: Подкожна инжекция на всеки 2 седмици за първите 12 седмици, след което по една доза на всеки четири седмици. Най-честите странични ефекти са инфекция на горните дихателни пътища, гадене, гъбични инфекции. Преди началото на изследването се прави тест за туберкулоза.


 


Рисанкизумаб -rzaa 


 


Рисанкизумаб е лекарство, което се използва за лечение на плакатен псориазис — заболяване, предизвикващо червени, люспести петна по кожата. То се използва при възрастни, чието заболяване е умерено до тежко и които са кандидати за системна терапия (лечение с лекарства, които се приемат през устата или чрез инжекция). 


 


Ризанкизумаб е моноклонално антитяло (вид протеин), което е разработено да се свързва с интерлевкин 23 и да блокира активността му. Интерлевкин-23 представлява молекула посредник от имунната система на организма (естествените защитни сили на организма) и участва в причиняването на възпаление, което е свързано с образуването на плакатен псориазис. Ризанкизумаб блокира действието на интерлевкин 23 и по този начин намалява възпалението и симптомите, свързани със заболяването.


 


Рисанкизумаб се предлага в предварително напълнени спринцовки. Инжектира се под кожата в област, която не е засегната от псориазиса, обикновено при бедрата или корема. Препоръчителната доза е 150 mg (2 инжекции). Първите две дози от 150 mg се прилагат с интервал от 4 седмици, а следващите дози се дават на всеки 12 седмици.


 


Най-честата нежелана реакция при Рисанкизумаб (която може да засегне повече от 1 на 10 души) е инфекция на горните дихателни пътища (инфекция на носа и гърлото). Рисанкизумаб не трябва да се прилага при пациенти, които имат текуща инфекция, която лекарят счита за сериозна.


 


 


Секукинумаб 


 


Секукинумаб е моноклонално антитяло, предназначено да се свързва с интерлевкин 17А, молекула посредник в имунната система. Интерлевкин 17А участва във възпалението и други процеси в имунната система, които предизвикват псориазис, псориатичен артрит и аксиален спондилоартрит. Като се свързва с интерлевкин 17А, секукинумаб блокира действието му и по този начин понижава активността на имунната система и симптомите на заболяването.


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: Отново под формата на предварително напълнена спринцовка или автоинжектор. През първите пет седмици се приема по една доза седмично, след което се прилага по една доза месечно. Най-често се наблюдават симптоми на настинка, инфекция на горните дихателни пътища, диария, кандида  а преди лечението се прави изследване за туберкулоза. 


 


Устекинумаб 


 


Устекинумаб е моноклонално антитяло, вид протеин, разработен да разпознава и да се свързва със специфична цел в организма. Устекинумаб се свързва с 2 молекули посредници в имунната система, наречени интерлевкин-12 и интерлевкин-23. Двете молекули участват в процеса на възпаление и в други процеси, протичащи при псориазис, псориатичен артрит, болест на Крон и улцерозен колит. Като блокира тяхното действие, устекинумаб намалява активността на имунната система и симптомите на заболяването. 


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


 


Начин на приемане: След първата доза, втората апликация е след четири седмици, а по-нататък препаратът се инжектира на всеки 12 седмици. Плаките стават по-тънки, а зачервяването и залющването се засилват. Най-честите нежелани реакции при Устекинумаб (които може да засегнат повече от 1 на 20 души по време на клинични изпитвания) са главоболие и назофарингит. Най-тежката нежелана реакция, съобщена при Устекинумаб, е тежка свръхчувствителност . 

Биологични лекарства за псориазис и псориатичен артрит - първа част

27 Май 2021

В случай, че конвенционалното лечение на псориазиса няма достатъчно добър ефект , лекуващият лекар би могъл да предложи медикамент, който е насочен специфично към причината за заболяването, вместо да повлиява единствено на симптомите. Тези лекарства се наричат биологични и тяхната цел е специфичен елемент от имунната система. 


 


Биологичните лекарства блокират определени клетки и протеини, които имат значение за развитието на псориазиса. Освен че ограничават възпалителните процеси, това става за сметка на намаляване на естествените защитни механизми на организма. 


Някои биологични лекарства се приемат чрез подкожна инжекция след обучение от страна на лекар или медицинска сестра. Други се прилагат с венозна система в лекарския кабинет, задължително от медицинско лице. 


 


Ето и най-често срещаните представители на биологичните лекарства, използвани за лечение на псориазис:


 


Адалимумаб (Humira)


 


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


Активното вещество в Humira, адалимумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин), предназначено да разпознава и да се свързва с вещество в организма, наречено фактор на туморната некроза (TNF). Това вещество участва във възпалението и се среща във високи концентрации при пациентите, страдащи от заболяванията, за чието лечение се използва Humira. Като се свързва с TNF, адалимумаб блокира действието му и по този начин намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията.


Adalimumab (Humira) e лекарство, което действа върху имунната система и се използва за лечение на 16 автоимунни заболявания в това число:


 · плакатен псориазис (заболяване, причиняващо червени, люспести плаки по кожата)


 · псориатичен артрит (червени, люспести плаки по кожата и възпаление на ставите)


Adalimumab (Humira) може да се използва за лечение на плакатен псориазис при възрастни и деца над 4 години. В проучванията при възрастни и деца с плакатен псориазис, включително псориазис на нокътя, при по-голям дял от пациентите, получаващи Humira, се наблюдава подобрение на симптомите в сравнение с пациентите, получаващи метотрексат или плацебо (сляпо лечение).


 


Начин на приемане: Подкожна инжекция на всеки 2 седмици.


 


Най-честите нежелани реакции при Humira (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са инфекции (включително на носа, гърлото и синусите), реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, сърбеж, кървене, болка или подуване), главоболие и болки в мускулите и костите. Humira и други лекарства от този клас могат да повлияят на способността на имунната система да се бори с инфекциите и рака, като при пациентите, лекувани с Humira, има няколко случая на сериозни инфекции и рак на кръвта. Humira не трябва да се прилага при пациенти с активна форма на туберкулоза или други тежки инфекции или при пациенти с умерена до тежка сърдечна недостатъчност.


 


Цетролизумаб пегол (Cimzia)


 


Активното вещество в Cimzia, цертолизумаб пегол, намалява активността на имунната система (защитни сили на организма). То представлява моноклонално антитяло, цертолизумаб, което е „пегилирано“ (свързано с химично вещество, наречено полиетиленгликол). Моноклоналното антитяло е протеин, предназначен да разпознава и да се свързва с  тумор некротизиращ фактор алфа (TNF-алфа) – протеин, които  участва във възпалителния процес и се открива във високи нива при заболяванията, за лечението на които се използва Cimzia. Като блокира TNF-алфа, цертолизумаб пегол намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията. Пегилирането намалява степента на отделяне на веществото от организма и позволява порядкото приложение на лекарството.


 


Използва се при: Псориазис и псориатичен артрит


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка. На първия ден се поставят две подкожни инжекции, след което препаратът се прилага на всеки две седмици. Има две опции: по една доза на всеки две седмици или по две дози през четири седмици. Важно е да информирате Вашия лекуващ лекар при поява на кашлица, висока температура или болка на мястото на убождане. Медикаментът не се приема при свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества;  активна туберкулоза или други тежки инфекции, като сепсис или опортюнистични инфекции както и при умерена до тежка сърдечна недостатъчност. 


 


Етанерцепт (Enbrel)


 


Активното вещество в Enbrel, етанерцепт, е белтък, който  отново блокира TNF, и по този начин намалява възпалението и други симптоми на заболяванията. Етанерцепт се произвежда по метод, известен като „рекомбинантна ДНК технология“: от клетки, получили ген (ДНК), който ги прави способни да произвеждат етанерцепт.


Използва се при: Плакатен псориазис и псориатичен артрит


Начин на приемане: Пациентът сам си поставя инжекцията два пъти седмично за първите три седмици, след което се преминава към една доза седмично. Сред страничните ефекти са обриви и кожни раздразнения. Не се приема от пациенти с множествена склероза, хепатит В, имунни дефицити или сърдечна недостатъчност.


 


Голимумаб (Simponi)


 


Активното вещество в Simponi, голимумаб, е моноклонално антитяло. Голимумаб също е от клас анти-ТNF и е разработен да се свързва и да блокира тумор некротизиращ фактор-алфа (TNF-a). Като блокира TNF-a, голимумаб намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията.


Използва се при: Псориатичен артрит


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка или на автоматичен инжектор. След три първоначални дози, пациентът си поставя инжекцията на всеки три седмици. Подобно на други биологични лекарства, приемът на голимумаб повишава риска от инфекция. Преди началото на лечението се правят изследвания за туберкулоза и хепатит В. Simponi не трябва да се прилага при пациенти с туберкулоза, други тежки инфекции или умерена или тежка сърдечна недостатъчност (неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно кръв в тялото). Поради повишения риск от инфекция пациентите, приемащи Simponi, трябва да бъдат наблюдавани внимателно за инфекции, включително туберкулоза, по време на лечението и до пет месеца след него.


 


 


Гуселкумаб (Tremfya)


 


Активното вещество в Tremfya, гуселкумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин), което е разработено да се свързва с интерлевкин 23 и да блокира активността му. Интерлевкин 23 е вещество, което пренася съобщения и контролира растежа и узряването на някои видове Т клетки. Тези Т клетки, които са част от имунната система на организма (естествената защита на организма), участват в причиняването на възпаление, което е свързано с образуването на плакaтен  псориазис. Като блокира действието на интерлевкин 23, гуселкумаб намалява възпалението и симптомите, свързани със заболяването.


 


Tremfya е лекарство, което действа на имунната система и се използва за лечение на плакатен псориазис – заболяване, предизвикващо червени, люспести петна по кожата. Използва се при възрастни с умерена до тежка форма на заболяването, при които прилаганите върху кожата терапии не са подходящи.


Гуселкумаб (Tremfya) се използва и за лечение на псориатичен артрит.


 


Начин на приемане: Под формата на предварително напълнена спринцовка като след първата инжекция, втората доза се поставя след четири седмици а следващите- през осем седмици. Страничните ефекти включват главоболие, диария, болка и подуване на ставите, инфекции на горните дихателни пътища. 

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

19 Май 2021

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) и по повод на 19 май - Световния ден на ВЧЗ.



Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип
проучване



Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс. В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.



Какви резултати получихте?



Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин. Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК. Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.



Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател
с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти.
Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)



Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за
настъпването на релапс?



Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс. Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.



Как получените от вас данни, биха намерили приложение в
практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?



На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването. Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване.



Д-р
Ана-Мария Младенова

Има ли повишен риск от поява на остеоартрит при пациентите с псориатичен артрит?

17 Април 2021

Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът от развитие на остеартрит (ОА) е значително по-висок при пациенти с псориатичен артрит (ПСА), в сравнение с тези с псориазис и със здравите, става ясно от проучване, публикувано  в сп. Journal of Rheumatology.



Рискът за развитието на ОА е значително по-висок сред пациентите с ПсА, сравнено с тези с псориазис и с общата популация. Изследването има някои недостатъци: липсват данни за телесното тегло на участниците и за това дали приемат биологична терапия.



"Това проучване показва доказано повишен риск за поява на ОА при пациенти с ПсА, свавнено с болни от псориазис и с хора от общата популация", казват в заключение авторите.



Източник:



  1. Charlton R, Green A, Shaddick G, et al. Risk of osteoarthritis in an incident cohort of people with psoriatic arthritis: a population-based cohort study. J Rheumatol. Published online, November 15, 2020. doi:10.3899/jrheum.200564

Created by: PR Care