Реактивен артрит
1. Обща информация

Реактивният артрит е възпалително заболяване на ставите, при което не се откриват бактерии и вируси в засегнатата става. Типичен представител е синдромът на Райтер. Причината за възникване на реактивен артрит не е напълно изяснена. Засега се знае, че за това е отговорно взаимодействието на генетично предразположената имунна систе-ма с определени инфекциозни агенти, които причиняват чревна или уро-генитална инфекция.
Реактивният артрит е хронична форма на артрит, която се характеризира със следните три особености:
- възпаление на ставите, което се развива една до три седмици след прекарване на пи-кочно-полова или чревна инфекция;
- възпаление на очите, като най-често засегната е лигавицата, покриваща бялото на окото - конюнктива и тогава възпалението се нарича конюнктивит;
- възпаление на пикочната, половата или храносмилателната система.
Реактивният артрит възниква най-често при пациенти между 30 и 50-годишна възраст, но може да засегне хора във всяка възраст, включително и деца, след като са боледува-ли от чревни инфекции.

2. Диагностика

История на заболяването и клиничен преглед

Диагнозата се поставя въз основа на следните признаци: млада възраст, хронологична връзка между пикочо-полова или чревна инфекция и развитието на артрит, несиметрично засягане на ставите, най-често на краката и наличието на конюнктивит и други кожно-лигавични промени.

Лабораторни изследвания
Лабораторните изследвания може да показват наличието на възпаление (повишена скорост на утаяване на еритроцитите, повишен С-реактивен протеин, повишени бели кръвни клетки и т.н). Задължително се правят серологични тестове за доказване наличието на антитела срещу причинители на чревни и пикочно-полови инфекции (салмонела, йерсиния, кампилобактер, хламидия), които потвърждават предходна инфекция. При някои пациенти може да е налице положителен HLA-B27 антиген.

Образни изследвания
Предвид давността на оплакванията може да няма ставни промени на рентгеновата снимка, може да има данни за леко ставно възпаление или по-напреднал процес (единични кисти и ерозии). Ставната ехография може да покаже наличието на ставен излив (възпалителна течност в ставата) или ентезопатия (възпаление на залавното място на сухожилието към костта).

3. Симптоми и видове

Ставни прояви

За заболяването е типичен несиметричния артрит. Ставите, най-често засягани от въз-палението, са коленните, глезенните и малките стави на ходилото. Обикновено засяга-нето е асиметрично (т.е. при две симетрични стави, напр. две колена, възпалена е една-та става в едната половина на тялото, докато другата не показва болестни изменения) и са засегнати една или няколко стави в тялото (рядко повече от 3-4, такъв артрит се на-рича олигоартрит).
Възпалението на споменатите стави се изявява с болка, скованост, подуване, затопляне и по-рядко зачервяване. Понякога може да бъде засегнат и гръбначният стълб и заболяването да наподоби болестта на Бехтерев. Възпалителният процес нерядко зася-га и местата, където сухожилията на мускулите се съединяват с костите (тендинит, инсерционит), което предизвиква спонтанна болезненост и силна болка при съкраще-ние на определени мускули и мускулни групи.

Извънставни оплаквания:

1. Възпаление на конюнктивата на окото (конюнктивит) и/или на ириса (ирит, иридоциклит), които се срещат най-често в ранния период на реактивния арт-рит. Възпалението може да се обостря и стихва периодично. Конюнктивитът може да протече с болка или безболково, само със зачервяване на окото и със за-силена слъзна секреция, докато възпалението на ириса обикновено предизвиква сериозна болка, засилваща се при насочване на погледа към ярка светлина.
2. Възпалението на пикочните пътища (най-често на уретрата). Усеща се като па-рене и смъдене при уриниране и/или изтичане на гноевидна материя. Засягане-то на пикочния мехур причинява чести позиви за уриниране и чувство за неизп-разнен мехур. Възпаление на простатата (простатит) се изявява с тъпи болки в дъното на таза и силни болки при семеизпразване (еякулация).
3. Кожно-лигавични прояви: Образуване на открити ранички по твърдото и меко-то небце, а нерядко и по езика, които често остават незабелязани, тъй като не причиняват болка. Такива ранички може да се наблюдават и по главичката на пениса.
4. Диария

4. Лечение

Лечението на ставното възпаление се осъществява със следните средства.

Антибиотици

При доказана хламидийна инфекция се използват макролиди, тетрациклини и т.н. Отстраняването на пикочо-половата инфекция намалява риска от рецидив (повторна поява на болестта) или хронифициране. За избягване на повторно инфектиране е необходимо да се изследва и половият партньор за носителство на хламидийна инфекция. Първичната профилактика се изразява в избягването на случайни полови контакти и използването на презервативи. При доказана чревна бактериална инфекция се провежда адекватно антибактериално лечение.

Противовъзпалителни лекарства

Обикновено се започва с нестероидни противовъзпалителни средства. Това са група лекарства, които повлияват подуването, болката на ставите и на другите възпалени органи. Към тях спадат диклофенак, пироксикам и много други, произвеждани под различни търговски наименования. Лечението продължава до отшумяване на симпто-мите на възпаление. Обикновено нестероидните противовъзпалителни средства са в състояние да облекчат трайно тези симптоми. Понякога се налага локално (вътреставно или околоставно) приложение на кортикостероиди.

Базисни медикаменти

При неповлияване на ставните оплаквания от приложените противовъзпалителни средства за дълъг период от време, се налага терапия със сулфасалазин. Курсът на лечение понякога може да продължи няколко месеца или години.

5. Усложнения
Ходът на заболяването е твърде непредсказуем. Може да отзвучи за 4-5 месеца и след различно дълъг период да се появи отново.
Най-честото усложнение е развитието на хроничен артрит, засягащ предимно глезенните стави и гръбнака, който влошава качеството на живот и намалява работоспособността. Може да се наблюдават и неврологични усложнения, засягане на бъбреците, на клапният апарат на сърцето и големите съдове, но това се наблюдава много рядко.

Д-р Милена Кирилова, УМБАЛ „Софиямед“
Created by: PR Care