НОВИНИ

Проф. Евгения Христакиева: С подходящо лечение пациентите с гноен хидраденит се връщат към нормалния живот

08 Юни 2018

Проф. Евгения Христакиева е ръководител на Клиниката по дерматология към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. Председател на Българо-немското дерматологично дружество, на Югоизточния клон на Българско дружество по дерматология (БДД) и член на Управителния съвет на БДД. Координатор в Европейската референтна мрежа за редки заболявания в подгрупата ALLOCATE за фамилната форма на гнойния хидраденит и асоциираните с него синдроми. Работила е в болницата Хадаса към Еврейския университет, Йерусалим, Израел и в Немския медицински център Ен Бокек в Израел. Специализирала е дерматохирургия и фототерапия в Клиниката по дерматология и венерология Vivantes-Neukeoln, Берлин. Проф. Христакиева има най-голям опит в България по отношение диагностиката и лечението на заболяването хидраденитис супуратива.

Проф. Христакиева, какво представлява заболяването?

Гнойният хидраденит (Hidradenitis suppurativa) е едно инвалидизиращо възпалително заболяване. Заболяването е социално значимо, защото засяга предимно млади хора, след пубертета. То има рецидивиращ и прогресиращ ход, с поява на остро протичащи или хронични възпалителни промени по кожата, абсцеси, с изтичане на гнойна миризлива секреция, и груби белези, водещи до невъзможност за движение на крайниците. Засегнатите области са интимните части при мъже и жени, в слабини и гениталии, подмишниците, под гърдите при жените, по седалището и по вътрешната част на бедрата.

Основен симптом е болката, която при обостряне на възпалителния процес е изключително силна, което влошава многократно качеството на живот на пациентите.


Заболяването има особена социална тежест, тъй като води до неработоспособност, инвализидиране, откъсване от социален живот, изолация, депресии и суицидни мисли.
Наблюдават се често придружаващи заболяния и асоциирани синдроми, като метаболитен синдром, диабет, затлъстяване, хормонални отклонения при жените.

Какви са проблемите на пациентите в България?

На базата на Европейския консенсус е изработен и приет от Българското дерматологично дружество Национален консенсус за диагностика и лечение на гнойния хидраденит, който осигурява на пациентите пълен обем на терапия, което пациентите в България трябва да си заплащат сами.

Погрешните диагнози, липсата на адекватна терапия и многократните болезнени хирургични процедури в спешните центрове и хирургични кабинети водят до влошаване състоянието на пациентите, прогресия на заболяването и необратими усложнения. Най–сериозните усложнения са амилоидоза на вътрешни органи, спиноцелуларен карцином на кожата и септични състояния. От нашия опит до сега има 3-ма починали пациенти с усложнения. Депресията е също компликация на заболяването.

През май Вие организирахте много интересен форум в Бургас. Разкажете ни за него.

Проведената международна научно-практическа конференция „Море от дерматология” на Югоизточен клон на Българското дерматологично дружество – център Стара Загора допринесе изключително много за обогатяване знанията на българските дерматолози за добрите европейски практики в лечението на гноен хидраденит. В присъствието на 150 дерматолога и с участието на водещите европейски експерти по проблемите на гнойния хидраденит се дискутираха съвременните възможности и наложени европейски практики за диагностика и лечение на заболяването.

Проф. Петер Кол каза, че оперира повече български пациенти в Германия, отколкото немски. На какво се дължи това?

Проф. Петер Кол от Клиниката Вивантес, Берлин, е наш партньор от 5 години и с него започнахме оперативната методика, златен стандарт при лечение на напредналите форми на заболяването, широка ексцизия с вторично заздравяване, която се осъществява от дерматохирурзи. Тъй като в България тази операция не беше позната и не се извършва, аз започнах обучение в Германия, като оперирахме българските пациенти водени от мен Някои от пациентите оперирахме безплатно и тук в Стара Загора.

В Германия не се наблюдават толкова запуснати случаи, поради по-добрата ранна диагностика и адекватно лечение, което се реимбурсира изцяло от техните здравноосигурителни каси. В България не се заплаща това лечение, няма клинична пътека по която да се приеме и оперира пациента в Кожна клиника. Пациентите трябва да си осигуряват сами всички консумативи за лечението си.

Ефектът от оперативното лечение в Германия и последващото възстановяване на пациентите е много добро. Те се връщат към нормалния си начин на живот. Ние имаме изградена стратегия с мултидисциплинарен екип от специалисти от цялата университетска болница за обучение, диагностика, подготовка, оперативно лечение и постоперативна терапия на пациенти с гноен хидраденит. До момента са оперирани 22 пациента с по няколко операции на различните засегнати зони в зависимост от тежестта.

Може ли да си позволи българският пациент с HS лечение в Германия и какви са рисковете за НЗОК?

Страданието на тези пациенти е толкова голямо, че семействата им се мобилизират и осигуряват необходимите средства. Ние организирахме възможно най-евтиния и поносим за пациентите вариант на операции. Нормално лечението е между 3000 и 30 000 евро в зависимост от тежестта, обема операция, приложената анестезия, пролежаването в стационар и ако се прави допълнително кожна трансплантация. Ако пациентите кандидатстват за финансиране на лечение в чужбина, на НЗОК разходите ще скочат, но е жалко че в България може да се прави тази терапия, но тя не се заплаща от НЗОК.


Вие имате много пациенти с гноен хидраденит и през годините сте се борили заедно с тях за това да бъде осигурена грижата за тях в България. Разкажете ни за Вашите усилия през годините?

Аз и моят екип подкрепяме изключително много нашите пациенти и техните близки, защото живеем с тяхното страдание и проблеми. Ние подпомогнахме пациентската организация на пациентите с гноен хидраденит, създадена през март 2015 г. „Открито за раните“ Проведохме обучителна среща с повечето от тях в неформална обстановка. Подкрепих и участвах с информация в първата „Седмица на информираност за гноен хидраденит” в България, в София през юни 2015 г. под мотото „Огледай се за скритото“. Две огледала в Борисовата градина показваха какви са промените при това заболяване и тяхната цел бе да помогнат на пациентите с Хидраденитис супуратива да разпознаят симптомите си. Картините с огледалата бяха поставени и в Министерството на здравеопазването и НЗОК с апела да се покачи стандарта за грижи на тези пациенти в България. Тази кампания спечели престижна международна награда за значимост. Пациентската организация предяви иск за дискриминация и Комисията за защита от дискриминация (КЗД) установи, че здравните власти осъществяват тормоз по признак увреждане на болните от гноен хидраденит, защото държавата отказва да заплаща за лечение и превръзки за 100-те пациенти, диагностицирани с тежкото заболяване.

За съжаление след тези инициативи не се промени нищо в подкрепа на пациентите.

Източник: zdrave.net

Етническата принадлежност и регионът влияят върху симптомите на Сьогрен

01 Февруари 2019

Според наскоро-проведено проучване етническата принадлежност и населявания регион упражняват силно влияние върху проявата на първичния синдром на Сьогрен.
„Ролята на произхода върху развитието на системните автоимунни заболявания е обект на редица изследвания,”, заявява д-р Мануел Рамос-Касалс от университетската болница в Барселона.

Що се отнася до значението на географските фактори, предполага се че заболяемостта от автоимунни болести, нараства в посока от север към юг. До момента обаче не е събрана информация за влиянието на тези фактори при първичния синдром на Сьогрен, става ясно от статията, публикувана в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

За целите на изследването си екипът анализира информация от Big Data Sjogren Project, международен регистър с медицински данни, наличен от 2014г., който предоставя „ясна картина за клиничната изява на синдрома на Сьогрен в различни държави”, пояснява д-р Рамос-Касалс.

Проучването включва 7 748 жени (93%) и 562 мъже (7%) със средна възраст на поставяне на диагнозата 53 години. Налични данни за етническата принадлежност има за общо 7 884 пациенти (95%): 6 174 от които са от бялата раса, 1 066 са азиатци (14%), 393 са от централна и южна Америка (15%), 104 са от африканци или афро-американци (1%), и други 147 (2%) са от други етноси.

Първичният синдром на Сьогрен се диагностицира средно седем години по-рано при африканското в сравнение с европеидното население. Най-голяма разлика в отношението жени:мъже се среща сред азиатците (27:1), а най-ниско сред африканците/афро-американците (7:1).

Доказателство за зачестяването на случаите на синдрома на Сьогрен в посока север-юг е по-малкия брой на очни болести сред северноевропейските и северноазиатските страни, по-специално по-ниска честота на синдрома на сухото око и отколения в зрителните тестове.

Резултатите от проучването показват, че географското разположение би могло да влияе върху клиничнята изява на синдрома на Сьогрен, върху възрастта на поставяне на диагнозата и върху разликите в половото разпределение. Изследването предоставя важни доказателства за влиянието на генетичните фактори и особеностите не средата върху клиничната изява на болестта.

Доброто познаване на разликите в симптомите сред различните региони и е полезно за специалистите при откриването на тази така трудна за поставяне диагноза.

Използван източник:

1. Brito-Zerón P, Acar-Denizli N, Zeher Influence of geolocation and ethnicity on the phenotypic expression of primary Sjögren’s syndrome at diagnosis in 8310 patients: a cross-sectional study from the Big Data Sjögren Project Consortium Annals of the Rheumatic Diseases 29 ноември 2016. doi: 10.1136/annrheumdis-2016-209952

Пациентите с болест на Бехтерев са с повишен риск от самонараняване

28 Януари 2019

Пациентите с болест на Бехтерев са с почти двойно по-голям риск от самонараняване в сравнение с общата популация, показват резултатите о канадско изследване.

Самонараняването представлява съзнателното и целенасочено директно увреждане на телесните тъкани. Най-честата форма на самонараняване е рязането на кожата, но с понятието се описва широк кръг поведения, включващ изгаряния, одирания, удряния на части от тялото, чоплене на кожата до степен на разраняване, скубане на косми от тялото и вдишване на токсични субстанции.

Точната причина за това явление е все още неясна, обяснява д-р Нигил Харун от университета в Торонто, който е начело на изследователския екип. Тя може да се корени в хроничната болка, тревожността, липсата на социална подкрепа или изолацията.

Анкилозиращият спондилит и ревматоидният артрит се считат за „двете най-чести ревматологични заболявания и по тази причина интересът към емоционалното здраве на страдащите от тях е висок.

Ето защо д-р Харун и колектив разглеждат медицинските досиета на 53 240 пациенти с ревматоиден артрит и на още 13 964 с болест на Бехтерев, търсейки инциденти със самонараняване. От проучването са изключени участници с доказано психиатрично заболяване. За сравнение са използвали група здрави индивиди, със сходна възраст и съотношение мъже-жени.

В рамките на проучването авторите изчисляват броя на случаите на преднамерено самонараняване, които са приети в спешното отделение в периода 2 април 2002г. до 31 март 2016г.

Според резултатите страдащите от болест на Бехтерев са почти два пъти по-склонни да се самонаранят в сравнение със здравите като най-честите методи за това са отравяне (64% от случаите със анкилозиращ спондилит и 81% от тези с ревматоиден артрит) и нараняване с хладно оръжие (съответно 36% и 18%).

„Тези инциденти не са за пренебрегване“, заявява д-р Харун, като наблегна от необходимостта за повишено внимание към емоционалното състояния на пациентите с ревматологични заболявания.

Медицинската общност е фокусирана върху борбата с възпалението и върху запазването на функцията на ставите, но все повече проучвания доказват, че ефектите на болестта засягат не само опорно-двигателния апарат, а имат последствия за физическото и психическото благосъстояние, допълва той.

Какво причинява мускулно-ставната болка?

25 Януари 2019

Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.

Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначния стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.

Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.

Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.

Типично автоимунно заболяване е ревматоидnният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Диагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Скрининг за увеит при всички пациенти с ювенилен артрит

18 Януари 2019

Всички пациенти, диагностицирани с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) трябва да преминат скрининг за увеит, става ясно от консенсусни препоръки на Европейския експертен комитет.
Екпертната група е част от европейската инициатива SHARE (Single Hub and Access point for pediatric Rheumatology in Europe), стартирана през 2012г. с цел оптимизиране на диагностиката и терапевтичните режими при деца и юноши с ревматологични заболявания.

В статия за списанието Annals of the Rheumatic Diseasesот 28 март д-р Атималайпет Раманан от университета в Бристол, Великобритания и колектив отбелязват, че ЮИА е най-честата ревматологична болест сред педиатричната популация, а увеитът се счита за най-тежката извънставна проява.

„Базираните на доказателства препоръки са оскъдни, а терапията се основава на индивидуалната преценка и опита на специалистите”, пишат те и допълват:
„Ето защо терапевтичните режими се различават съществено между държавите”.

Комитетът формулира препоръки за диагностиката, лечението и проследяването на ЮИА-свързания увеит, основани на цялостен преглед на наличната литература и на консенсусна процедура. Експертите одобряват общо 22 препоръки с над 80% съгласие, включително три за диагностиката, пет за проследяване на активността на заболяването, 12 за лечението и две спиращи се на бъдещи препоръки.

Засегнатите въпроси включват скрининг на ЮИА-свързания увеит, проследяване след началото на лечението, спиране на терапията за увеита, оценка на активността на болестта, както и предложения за прилагане на заболяване-модифициращите антиревматични лекарства (ЗМАРЛ) и биологични препарати.
Като първи избор за системна имуносупресия авторите избират метотрексат, както и анти-TNF агенти (адалимумаб>инфликсимаб>голимумаб) при паиценти с увеит, рефрактерен на ЗМАРЛ-терапия.
„Увеитът е основна причина за зрителни смушения и затова неговата ранна диагностика и навременно лечение са много важни”, обяснява д-р Раманан и пояснява:
„Системните терапии като например метотрексат и адалимумаб са ключови при контрола на заболяването при пациенти с умерен до тежък ЮИА”.
„Рискът за поява на зрителни симптоми и потенциалът за релапс при първоначално отговарящите на терапията болни насочват към необходимостта от внимателен офталмологичен скрининг.”, заявяват авторите.

Освен това те подчертават нуждата от провеждането на контролирани клинични изследвания при деца с ЮИА-свързан увеит с цел изготвянето на базиран на доказателствата терапевтичен режим.
„В реални условия разполагаме с малък брой пациенти с това заболяване и поради това смятам, че експертните препоръки биха били от полза за специалистите при изготвянето на оптимален режим за засегнатите от заболяването”, казват авторите в заключение.

Използван източник:
1. Constantin T, Foeldvari I, Anton J, et al Consensus-based recommendations for the management of uveitis associated with juvenile idiopathic arthritis: the SHARE initiative Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 28 March 2018. doi:10.1136/annrheumdis-2018-213131

Created by: PR Care