НОВИНИ

Пробуждане: "Тя"

04 Април 2017

Тя
Извънредно издание на "Пощенска кутия за приказки" на тема "Пробуждане", посветено на хората с възпалителни автоимунни заболявания

Четат: Ники Станоев и Константин Лунгов, актьори



Когато я питаха защо се гмурка сред вълните, отговаряше, че търси сърцето си. Може би някой някога щеше да продължи да пита къде е сърцето й. Но, понеже първото изречение звучеше надуто, никой не го направи.

Стана саможива. Плуваше. Малкото късче мускул я теглеше натам. Беше прекалено лесно. Прекрасни са само трудните неща.

Напускаше шумните компании. Дразнеше ги с темите си. Цигареният дим я потискаше. Пазиш си здравето или си търсиш белята по дъното, питаха. Веднъж направо я изгониха, но и тя се чудеше как по–скоро да си тръгне. Не се вписваше в картинката. Това, което й беше нужно, преследваше сама.

На практичния въпрос как се издържа, отговаряше, че е операционна сестра и припечелва допълнително като наглежда някои от самотните пациенти в следоперативния им период. Никой не отиваше с въпросите си толкова далеч, та да разбере истината. Всички, които я забелязваха, го правеха по причини, които не я интересуваха.

Това не можеше да продължава безкрайно дълго, разбира се. Дори във филмите накрая се появява мъж, който е различен от останалите и печели състезанието. Е! Появи се. По-млад, но доста мъдър. Беше впечатлен от нея. От какво точно? От всичко! Каза й го. Тя го гледа мълчаливо повече от минута. И когато изглеждаше, че с очи са си казали всичко и мъжът може да продължи към втора база...

Втора база беше целувката...
... просто избяга.

На следващия ден я намери на плажа. По-точно намери дрехите й в края на пясъка, почти сред камънаците, където никой не би я забелязал. Остана до тях два часа, докато жената излезе от морето. Наметна блузата си и си тръгна. Без да си кажат и дума. Последва я до спирката на автобуса. Вече пред отворената му врата го попита ще пият ли кафе и влезе. Той се метна в последния момент преди вратите да се затворят под носа му.

Не й каза, че е с кола. Не беше играл тази игра преди. Да преследва и моли. А му хареса. Усети се ловец, усети се като в разказите, които дядо му беше му наприказвал за младостта си, за момите на село, за сеновалите, където ги „катурвал” и запрятал полите им. Все си мислеше, че старецът послъгва. А ето сега той искаше да направи точно това с жената. Знаеше, че не е млада. Но изглеждаше невероятно красива и дива. А ловецът обикновено преследва дивеча, внучето ми-казваше дядо му. Питомното само ще дойде при тебе, но виж-дивечът!-той си живее по собствени закони и правила. Майсторлък е да му надвиеш.

Повозиха се в мълчание до спирката със старото кафене. В мълчание заеха една от всички празни маси и си поделиха тишината. Но жената си казваше, че трябва да приеме това досадно задължение, за да обясни, че между тях няма да се получи. Той пък, вече разбрахме, гонеше дивото.

Размениха малко реплики. Всеки остави истината в себе си и не посмя да премине границата, която беше вдълбана в масата помежду им. Тръгнаха си заедно. После жената свърна на първия ъгъл, без да предупреди и без довиждане. А той се поздрави с тъпотията си, че не беше поискал телефонния й номер. Постоя замислен и си каза, че дядо му е бил прав.

Жената се прибра право у дома. С бърза и лека походка, без да се оглежда, с поглед малко над главите на минувачите.

Заключи входната врата отвътре с двете изработени по поръчка ключалки. И отпусна рамене. Хладен душ и малко слънце, за да изсуши косата си на терасата. Повече не й беше необходимо, за да възвърне равновесието и самочувствието си след срещата с мъжа. Забрави го.

Отключи стаята, която беше нейна единствена и голяма тайна. И в която просто се забравяше. Там нямаше мебели. По земята бяха разпилени конци и пайети, разноцветни ширитчета и възглавници. В нея заключваше душата си-скрита и опазена от всички.

Изработваше възглавници. Продаваше ги в чужбина, където напипа изгодна пазарна ниша. Лесно беше в големия град тази тайна да бъде опазена. Морски пейзажи-острови, русалки, делфини и море, море, море... При това с отлично качество. Работеше с голяма скорост. Изпълняваше поръчките след двата задължителни часа море всеки ден. Не работеше нищо друго, нищо друго. Парите бяха добри, клиентите-изрядни, а морето-близо.

На следващия ден мъжът пак я чакаше на плажа. И на по-следващия. После вървяха двамата към автобуса. Пътуваха с него и слизаха на същата спирка. Но вече без кафе. Той не предлагаше, тя не питаше. И се разделяха. Мъжът си беше решил, че упорито ще следва този план, защото не знаеше как иначе да постъпи. Той прие ролятат на ловец, който трябва да дебне дълго, много дълго своята плячка. Разликата им беше повече от десет години. Как се ухажва четиридесетгодишна?

Жената нямаше против той да върви до нея, стига да не настоява за повече от това. В главата й се въртяха едни и същи теми-за картините, които бродираше. Тя не допускаше други мисли. И това я правеше спокойна.

Мъжът реши, че някога трябва да я помоли да поплуват заедно. Проблемът беше, че той не умееше да плува дори на плитко. И остави тази своя измислица за по-късно.

Не можеше да я чака всеки ден, а много би искал. Не успяваше винаги да е на линия в такъв час. Често се будеше следобед. Нощите прекарваше в подходяща среда, която да осигури доходите му-играеше покер. Имаше невероятен късмет и желязна логика. И двете му помагаха. Печелеше повече, отколкото имаше нужда. Страстта на дядо му към завоевания из плевните се беше преродила в него, но пое по друг път. До момента, в който видя плуващата.

Един ден, може би месец след като започна да я чака до хавлията й сутрин, той плати на един от рибарите да го повози с лодката си. Онзи се зарадва-от седмица стоеше без улов. Главата на жената се виждаше на хоризонта.

Лодката подмина отдалече. Жената дори не я забеляза. Продължи да плува. Мъжът я гледаше като омагьосан. Сега изглеждаше много по-силна и уверена, отколкото на сушата. И, вероятно, първи разбра, че сърцето й е в морето. До жената изплува делфин. Не се срещаха за първи път. По всичко личеше. Тя без страх започна да се гмурка с него, да изплува, да се гмурка отново...

Мъжът от лодката поглъщаше с очи това съвършенство. Беше залегнал и предпазливо надничаше зад борда. Рибарят не се впечатли. Погледна към жената и делфина, после към мъжа и се засмя. Той разбираше морето и умееше да чете в очите на хората.

Почти обяд. Мъжът чакаше до дрехите. Жената излезе и всичко се повтори, без да знае, че е разкрита. Този път докато слизаха от автобуса и той галантно отново й подаде ръка, опита да погледне дълбоко в очите й. И не видя нищо там. Нищо, което може да бъде споделено. Стигнаха ъгъла и тя като по сценарий зави. Той отново не поиска телефонен номер. Но я проследи и видя входа, в който потъна забързаната й походка.

...

От дни мъжът влизаше сам в морето. Рибарят трябваше да отиде за месец в някакво планинско градче да урежда наследство. Така му каза. Просто си получи парите за месец напред и даде старата лодка. Мъжът спираше далече от жената. Носеше бинокъл. Наблюдаваше я и ревнуваше.

...

Тя все по-често везаше възглавници с делфини. И в далечината, почти на хоризонта-лодка. Не беше наивна, забеляза я отдавна и предположи кой може да е. Лодката отплуваше винаги малко преди да изтекат двата часа. После на брега мъжът я гледаше с друг поглед. Поглед, който я притискаше. И тя започна все по-упорито да прикрива своя. Търсеше сърцето си и всяко отклонение от пътя й, щеше да е загуба на време.

О, тя имаше и предишни любови. Различни истории с различно времетраене. И една последна-катастрофална и унизителна. След нея заключи онова-искащото в гърдите си, и забрави къде е. Тогава започна да плува всеки топъл ден. Само морето можеше да отложи лудостта, която както си мислеше, понякога чукаше на вратата й.

Лятото се изтърколи. Но и двамата не се отказваха да са на брега всяка сутрин. Рибарят се беше върнал от село, но с достатъчно пари, за да пие непрекъснато и не му се влизаше в морето. Лодката остана за мъжа. С тази разлика, че освен сутрин, той слизаше на плажа и надвечер, когато хората си тръгваха. И се опитваше да плува. Неуспешно и смешно, разбира се, но ловецът в него го тикаше да опитва пак и пак. Смяташе, че ако в един от дните успее да я изненада навътре в морето и да поплува с нея, щеше да я накара да го погледне с нещо повече от безразличие. Дядо му не беше жив да му каже, че това са хлапащини и така жена не се печели. Той и сам си знаеше. Но мъжът беше заложил всичко на една карта и опитваше, и опитваше, и опитваше, като смешно мяташе крака и ръце в близост до пясъка.

Паралелно на неуспеха му с жената, късметът му в играта също го напусна. Нощем губеше много пари и изоставяше партньорите си. Всички забелязаха разликата, всички си казаха, че това се случва в живота на всеки играч и късметът му ще се върне. Само мъжът не разсъждаваше над случващото се. В гърдите му биеше сърцето на дядото и очите му гледаха на света с погледа на стареца.
Веднъж беше попитал дядо си, как е разбрал, че точно тази мома от селото трябва да му бъде жена. А дъртият мераклия за първи път млъкна, за първи път не засука ухилен мустак над белите си, здрави и силни зъби. И... за първи път се изчерви. Каза, че само веднъж сърцето му започнало да бие „така”. А тя била още на дванайсет. Как заби сърцето ти, попита момчето. Ами... „така”, отвърна дядото. Тя знаеше кой съм и какво правя. Дори ме е виждала когато се измъквах сутрин от плевните с някоя селска уруспия. И никога нищо не каза. И ме гледаше все „така”. „Така” ме погледна и когато отидох при баща й да я искам за жена след пет години, и така до смъртта си ме гледаше. Никога дума не каза, че съм лош.

Да, това не беше като игра на покер, в която успяваше да предвиди всичко. Младият мъж седеше в тъмното върху пясъка, рошеше го с пръсти и си мислеше, че не е достигнал дори и на милиметър момента, в който тя ще го погледне „така”.

„Тя”! Тя си остана „тя”. Не научи името й. Продължи да я следи. Вече знаеше, че следобедите излиза за кратка разходка из улиците на града. Вървеше винаги в средата на улицата, без да се оглежда. Отиваше на пазара с картини до катедралата. Там имаше една, пред която оставаше дълго. Библейски сюжет. Адам и Ева. Адам се беше проснал на земята пиян, с бутилка в ръка. А Ева пълзеше нагоре по една палма. Брутална Ева. Беше се накатерила почти до средата на стъблото й-груба жена, предизвикателно разголила грозни, дебели бедра. Излъчваща решителност, почти агресия. Гримът й се беше разтекъл, червилото буквално беше омазало тлъстото й лице. В едната си ръка Ева държеше моторна резачка, която протягаше към върха на палмата. Там се мъдреше ябълката на познанието.

Мъжът мислеше, че картината е бездарна. Но жената авно беше омагьосана от нея. Разбира се, никой не я купи цяло лято.

През септември топлите дни продължиха, ... както и срещите на двамата, които незнайно как и защо Бог бе сблъскал.

И... изведнъж започнаха дъждовете. Изливаха се и подчиняваха зажаднялата за влага земя. Валяха и валяха... Срещите престанаха. Мъжът не знаеше, че топлите дъждове в началото на есента не плашат жената, и че тогава сред вълните тя се чувства най-добре.

Един ден на вратата на този оглушал от самотия апартамент се позвъни. Жената се огледа изненадана, като че някой я беше докоснал по рамото. Стана от пода, като забоде на ревера иглата с конеца. Изтръска от себе си полепналите пайети и предпазливо тръгна към входа. Почти минута седя замислена зад нея. Отвори. Видя доставчик. В ръце с огромен пакет, с още по-огромна панделка в ъгъла. Прие пратката и затвори вратата.

О! Нейните странности не й пречеха да бъде умна и предвидлива. Жената беше извървяла в мислите си този път преди мъжа и знаеше, че нещо такова непременно ще се случи. Сега гледаше опакования предмет. Седнала на пода и смълчана. Реши се да го отвори едва през нощта, когато шумът от стъпки и мисли навън престана да я тревожи. Беше познала съдържанието на пратката. В главата й нещата се подредиха мълниеносно.

Той я следеше на всяка крачка!
Историята от последната й любов вероятно се повтаряше-тъпа и унизителна.
Тя вече не можеше да сдържа лудостта, която старателно бе натъпкала в някакво тайно чекмедже, скрито из дебрите на ума й. И лудостта изскочи-освободена и независима-стисна жената за гърлото и я отнесе. А жената взе картината и напусна апартамента.

...

Търсиха я дни наред из морето, след като рибарите бяха подали сигнал, че през нощта някаква минала бързо край тях и носела картина. Картината и дрехите бяха намерени сред скалите, в края на плажа. А жената я нямаше. Докато морето не върна тялото й сред водораслите на кея.
Мъжът се поболя от мъка и любов. Прочете всичко във вестниците. И се предаде. Затвори се в дома си, отказа от всичко. Не чувстваше необходимост. Никой от приятелите му не знаеше за жената.

Нямаше да го разберат.
Нямаше го дядо му да му каже как да постъпи. Тя никога не го погледна „така”, както разказваше той. Просто му се изплъзна и изчезна. Когато мъжът се напиеше, ловецът в него люто кълнеше тази смотана идиотка. В малкото дни, които изкарваше трезвен, дори не ставаше от леглото. Гледаше в една точка и се стараеше да не усеща, че земята под него се люлее. После се пресягаше за бутилката.

А времето не спря... Мина година. Мъжът се пробуди-за първи път излезе на терасата си без страх. Вече не изпитваше желание да се преметне през парапета. Но за всеки случай го стисна силно, като впи нокти в дланта си почти до кръв. Видя, че лятото довършва горещия си марш по прашните улици. Всеки час от него беше мъчение.

В началото на топлия октомври най-после реши да започне да се среща с хора. Ловецът в него трайно заспа и дори доволно захърка. Просто трябваше да се научи да ходи отново, без надеждата, че ще я мерне да завива зад някой ъгъл.

Някъде по това време той забеляза, че дрехите му са широки. И за първи път от година се сети, че
може би вече са демоде. Огледалото показа жлътнало лице с увиснали и брадясали бузи. Като всеки завоевател, загубил битката, като всеки, който отново стъпва на крака, той се скри зад тъмните очила и щурмува света отвън. Кръвта на дядото напълни вените му и изправи гръб и рамене.
Кратка справка показа, че в картата му има доволно много пари. Половината от тях остави в бутиците и при модния стилист. Избръснат и сресан с нови обувки и дрехи се огледа във витрината и преглътна самотата.

Трябваше да се бори!
Метна в колата пълните чанти с щампи на известни имена. Не изпита радост. Просто се връщаше в живота. поставяше крак пред крак. Тихата му разходка продължи чак до катедралата. Застана до пазара с картините. И, като в повтарящ се кошмар, видя онази, която бе подарил на жената. Не съвсем същата, разбира се. Художникът бе нарисувал нова-с различни цветове и размери, но бе запазил сюжета. Мъжът реши, че няма да избяга и ще остане там, докато изпие всяка реалност на малки глътки. Седна на пейка и загледа картината. Продължи да налага волята си почти час. Без да мисли.

После някой скри Ева от погледа му. Беше млада жена. Много красива. Остана пред картината. Гледаше я „така”. Точно както разказваше дядо му. Остана пред нея дълго. После въздъхна и си тръгна. Мъжът се забави в реакцията си само минута. Колкото да укроти задумкалото си сърце.
После я последва.

Откриване на център за допълваща грижа за деца с ревматични заболявания и техните родители

18 Юли 2017

Покана за откриване на център за допълваща грижа за деца с ревматични заболявания и техните родители - 20 юли 2017 г., 11:00 часа,

Специализирана болница за активно лечение по детски болести, София
бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ №11, ет. 2

Уважаеми колеги,

От името на „Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит” /АПРА/ Ви каним на откриване на детски център за допълваща грижа за деца с ревматоиден артрит и техните родители. Това е първото в България терапевтично пространство, в което те ще могат да получат подкрепа и консултации от здравни специалисти, психолози, арт терапевти. Детският център се намира в „Клиника по ревматология, кардиология и хематология” към СБАЛ по детски болести „Проф.
д-р Иван Митев“ в София.

Откриването ще се проведе в четвъртък, 20 юли от 11:00 ч., в присъствието на представители на институциите, здравни специалисти, пациенти и техните родители, представители на пациентски организации.

УЧАСТНИЦИ:
- Роза Чеглайска, председател на АПРА
- Доц. Стефан Стефанов, ревматолог от СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“;
- Стефания Колева, арт терапевт и актриса, подкрепяща каузата;
- Зорета Мострова, майка на дете със заболяването ювенилен (детски) ревматоиден артрит;
- За участие са поканени и представители на здравни институции в страната - Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Комисията по здравеопазването в Народното събрание.

Уважаеми колеги,
Вашето присъствие и подкрепа като медии, съпричастни към темите и проблемите на децата с ревматични заболявания и техните семейства, са изключително важни за нас.
Именно чрез Вас – социално отговорните медии, нашите послания могат да достигнат до повече родители, лекари и други заинтересовани страни.
Ще бъдем благодарни, ако приемете нашата покана да присъствате на откриването на центъра и да отразите събитието и темата по Ваша редакторска преценка. Готови сме да съдействаме с информация, говорители за интервю, снимки. Вярваме, че с Ваша помощ можем да помогнем на децата с автоимунни ревматични заболявания да бъдат по-добре информирани, социализирани, интегрирани в обществото и по-лесно да превъзмогват негативните аспекти на болестта – както те, така и техните семейства.

С уважение,
Роза Чеглайска
Председател
„Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит“



За допълнителна информация и запитвания:
Йоана Василева, организационен екип на събитието, тел: 0884 111 217, e-mail: yоana@pro-id.bg

220 се прегледаха безплатно за възпалителни чревни заболявания

07 Юни 2017

220 се прегледаха безплатно за възпалителни чревни заболявания
77,6% от тях досега са били без диагноза или са недоволни от лечението си


220 души са се възползвали от безплатните прегледи за пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), които се проведоха от 22 до 31 май 2017 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Безплатните прегледи бяха съвместна инициатива на ИСУЛ, Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит и първия онлайн портал за най-честите автоимунни възпалителни заболявания www.probudise.bg.

77,6% от прегледаните са посочили в специалната анкета, която трябваше да попълнят, че не са доволни от лечението си или, въпреки оплакванията си, до този момент нямат поставена категорична диагноза и не се лекуват. Повече от половината от тях (53%) са хора в активна възраст (между 20 и 60 години). 74% от прегледаните са жени, а мъжете са 26%.

Над 3 млн. души в Европа страдат от ХВЧЗ като най-разпространени от тях са улцерозният колит и болестта на Крон. У нас броят на заболелите надхвърля 21 000.

„Един от големите проблеми, когато говорим за болест на Крон или улцерозен колит е, че не всички колеги са добре запознати с болестта. Някои от тях много рядко срещат в практиката си тези заболявания и не могат да натрупат нужния опит, за да поставят бърза и правилна диагноза. В резултат при нас (в ИСУЛ) постъпват пациенти в изключително тежко състояние“. Това обясни проф. д-р Борислав Владимиров, завеждащ гастроентерологичната клиника в ИСУЛ, където се провеждаха прегледите.

На същото мнение е и доц. Пламен Пенчев, от Клиниката по гастроентерология, който допълни, че проблемът идва още от личните лекари, които „нямат насоченост да мислят за възпалителни чревни заболявания, защото сравнително рядко се срещат с тази патология“. „Още при обявяването на инициативата казах, че тези прегледи ще са най-полезни за пациенти, които вече са преглеждани, но състоянието им не се е подобрило и мисля, че се оказах прав“, допълни доц. Пенчев.

И двамата специалисти са убедени, че много от пациентите неглижират проблема, който имат, или са насочвани прекалено късно към компетентна помощ, което забавя диагнозата с години, когато вече болестта е в много напреднал етап и са се появили сериозни усложнения. ХВЧЗ са тежки заболявания, които водят до инвалидизация с напредването на времето, ако не започне навременното им лечение. Същевременно, в България едва около 3 000 от заболелите се лекуват. ХВЧЗ засягат най-често млади хора, в най-активната им възраст – между 15 и 35 години. Според данни на СЗО, честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век. Някои от факторите за това се счита, че са бързото и некачествено хранене, факторите на околната среда, както и по-добрата диагностика на заболяванията.

„Тази инициатива доказа още веднъж колко е сериозен проблемът с диагностиката и лечението на ХВЧЗ в България“, убедени са от Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит.


Безплатни прегледи

17 Май 2017

Зад какви симптоми се „маскират“ хроничните възпалителни
чревни заболявания? Съвременни методи за диагностика, контрол и лечение.


От името на Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и информационния портал за най-честите възпалителни автоимунни заболявания www.probudise.bg, Ви каним на пресконференция по повод Световния ден на хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), която ще се проведе на 18 май 2017 г. (четвъртък) от 11:00 ч., в Аудитория към клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ (етаж 2).
Над 3 млн. души в Европа страдат от ХВЧЗ като най-разпространени от тях са улцерозният колит и болестта на Крон. У нас броят на заболелите надхвърля 21 000. Само около 3000 от тях обаче се лекуват. ХВЧЗ засягат най-често млади хора, в най-активната им възраст – между 15 и 35 години. Според данни на СЗО, честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век. Някои от факторите за това са високото ниво на стрес, бързото и некачествено хранене, замърсяването на околната среда.




Участници:
Проф. д-р Борислав Владимиров, началник на Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Доц. д-р Пламен Пенчев, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Доц. д-р Венцислав Наков, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Любомир Иванов, пациент и представител на Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит
Модератор: Елена Цонева – Папуджиева, ПР експерт


ТЕМИ:
Обявяване на безплатни прегледи за диагностика на ХВЧЗ
Зад какви симптоми се „маскират“ ХВЧЗ
Предизвикателства в поставянето на правилната диагноза
Постигане на ремисия – целта на лечението при болест на Крон и улцерозен колит. Възвръщане на пациента към нормален живот и ежедневни занимания. Случаи от практиката
Стриктното проследяване на пациента и контрол на ХВЧЗ. Избягване на тежките инвалидизиращи последствия
Нов метод позволява бързо, лесно и неинвазивно проследяване на състоянието на пациента
Пациентската гледна точка за живота с ХВЧЗ и промените, които настъпват в социален и емоционален аспект

За допълнителна информация:
Елена Цонева – Папуджиева ПР експерт / 0878 865077 , Росяна Сотирова ПР експерт / 089 7921690
PR Care

Пробуждане: "Здравей, идваш ли?"

04 Април 2017

Здравей, идваш ли?
Извънредно издание на "Пощенска кутия за приказки" на тема "Пробуждане", посветено на хората с възпалителни автоимунни заболявания

Чете Стефания Колева, актриса, посланик на кампанията посветена на хората с възпалителни автоимунни заболявания "Пробуди се"


Обичам Созопол. Обичам го преди, сега и завинаги. Обичам миризмата на липите примесена с аромата на морето през пролетта. Обичам малките скрити улички, които ме приютяват и спасяват от тълпите през лятото. Най-много го обичам през есента със смокините, тихия джаз и носталгията по отиващото си лято. Затова реших да дойда тук през септември, защото ми е най-любимо. И защото искам точно тук да ти разкажа една история. Моята история, твоята история...

Нашата история.

Здравей, идваш ли? Знам, че ще дойдеш, защото те чакам от толкова много време. Защото те сънувам непрекъснато и дори знам как ще изглеждаш. Ще дойдеш, защото ще ни е толкова хубаво заедно. Ще те обичам повече от себе си. Ще те пазя и ще се грижа за теб. Няма да ни е лесно и на двамата, но лекарите ще се погрижат за всичко. Те са добри хора. На мен ми помогнаха. Преди да се появиш аз бях малко болна. Едно приятелче все искаше да го нося на гръб. В началото го търпях, защото беше лекичък и не ми тежеше много, но порасна и ми стана трудно. Опитвах се да го сваля от там, но той беше упорит. Уютно му беше на гърба ми и си седеше там, плътно прегърнат в мен. И от това гърбът ми пострада. Беше ми малко трудно да ходя. А аз вече се подготвях за теб. Исках да съм готова, когато ме избереш. С приятелчето трябваше да се разделим и лекарите ми помогнаха. Той си тръгна, засега. За да дойдеш ти. Докато растеш в мен от време на време ще те притесняват с разни почуквания и фенерчета, но това ще се налага, за да сме сигурни че си добре и всичко е наред. После ще ти обясня.

Чакам те с нетърпение, за да ти покажа толкова много неща. Ще ти чета приказки. Ще идвам винаги, когато не можеш да заспиш. Ще будувам с теб, когато те замъчат коликите и ти поникват зъбките. И никога, никога няма да забравям да те целувам за лека нощ. Ще съм винаги наблизо, когато имаш нужда от мен. Няма да чакам да поискаш куче, ще го имаш още преди да дойдеш. Ще ти помогна да проходиш. Ще съм винаги зад теб, когато падаш. Ще те науча да караш колело. Ще те науча да плуваш, защото е толкова хубаво. Ще те оставям да скачаш колкото си искаш в локвите, ако това ти носи удоволствие. Понякога ще се налага да те оставям за малко, но искам да знаеш,че винаги ще се връщам. И няма да ти давам да ядеш колкото шоколад поискаш, но след това ще разбереш защо. Ще те науча да обичаш всички сезони. Ще те водя сред природата и ще те науча да я обичаш, и да я пазиш. Животните ще са твои приятели. Искам да ти покажа планините, да изкачваме върховете заедно. В началото аз ще те водя, после ще ги покоряваш сам. И ще се справиш с всичките, сигурна съм, защото ще си толкова смел. Ще пътуваме много, ще се смеем много и ще преминаваме през всичко заедно. Искам да ти покажа толкова много места и да те запозная с толкова много хора. Ще ги харесаш. Баща ти е прекрасен и много забавен човек. Той ще те научи на всичките онези глупости, които изкарват майките извън нерви. Но той е и човекът, който ще върви заедно с нас по пътя и ще ни пази от опасностите. Ще приличаш на него и ще имаш неговия чепат характер. Баба ти и дядо ти са забележителни хора. Те се грижеха за мен и ме научиха на всичко, което искам и ти да знаеш. Теб ще обичат даже повече. Понякога ще им се дразня, че те глезят много, но все пак това е работата на бабите и дядовците. И приятелите ми ще харесаш. Те ще те обичат и ще ти носят много яки подаръци. Е, сигурно ще те мачкат и ще те щипят по бузите, но когато пораснеш малко, ще спрат с това и ще останат само подаръците. И ти ще си намериш страхотни приятели. Ще преминавате заедно през всичко. През годините хубавите ви и безгрижни моменти ще започнат да се редуват с неизбежните лоши, но заедно ще ви е по-леко. Ех, толкова ще е хубаво. Ти само ела. Понякога досадният ми приятел може би ще се завръща за малко, за да полежи на гърба ми и тогава може би ще съм по-слаба и по-тъжна, но това няма да означава, че не те обичам по същия начин. Просто ще имам нужда от малко помощ и търпение. Обещавам,че няма да те засипвам с болните си амбиции и няма да искам от теб да постигаш моите неосъществени мечти. Ще станеш какъвто си поискаш. Важно е само да бъдеш добър човек. Независимо от всички и от всичко, ти ще бъдеш добър човек. И когато пристигнеш ти обещавам, че всяка година ще идваме точно тук в Созопол, на моето място, което вече ще бъде наше. Ще се разхождаме по плажа и по малките улички и аз пак ще ти разказвам историята. Моята история, твоята история, нашата история. И ще е толкова хубаво. Идваш ли?!

Created by: PR Care