НОВИНИ

Пробуждане: "Масата на професора"

04 Април 2017

Масата на професора
Извънредно издание на "Пощенска кутия за приказки" на тема "Пробуждане", посветено на хората с възпалителни автоимунни заболявания

Чете д-р Радислав Наков, гастроентеролог, един от създателите на онлайн платформата www.probudise.bg - "Пробуди се"
Автор: доц. д-р Божидар Ивков, зам.-председател на „Организацията на пациентите с ревматологични заболявания“ (ОПРЗБ)



В едно малко градче в южна Полша, на малка масичка на тротоара пред едно малко кафене, седеше застаряващ мъж. Пред него на масата имаше огромна, полупразна чаша с изстинало кафе, пълен пепелник и бележник, в който от време на време мъжът нахвърляше на непознат език някакви думи.
Сервитьорката – младо момиче на около 20 години – симпатизираше на този странен чужденец, появил се от нищото и всеки момент готов да отплува в него отново. Вече трети ден го обслужваше – мълчалив, добродушен и… много тъжен. И сякаш с всеки изминат ден тъгата му се засилваше. От малкото разменени думи с този странник разбра, че е някакъв учен, професор в някаква академия, в някаква балканска страна. Беше тих, вглъбен, леко грозноват, но с живи очи. Когато я гледаше имаше чувството, че прониква и в най-тайните кътчета на душата й. Усещаше, че чака някой. Кого ли можеше да чака един професор в нейното малко градче?

На четвъртия ден всичко се повтаряше, само тъгата дълбаеше следи по лицето му. Професорът дойде, поръча си кафе. Изпи го бавно с много цигари и от време на време нахвърляше по няколко думи в бележника си. В един миг, когато момичето дойде да изчисти пепелника, лицето му светна. В очите му заблестяха слънца. Професорът се промени – сякаш пред нея стоеше напълно друг човек – младеж, обладан от бял демон. Обърна се и проследи погледа му.

И зад ъгъла се бе появила жена на средна възраст. Вървеше с гордо вдиганата глава. Тялото й – тържество на материята – сякаш вибрираше при всяка крачка. Беше облечена скромно, но с вкус. Позна я – местната знаменитост. Художничката, както всички я наричаха с нескрита възхита и уважение. Жената погледна мимоходом към кафенето и продължи да върви. Направи няколко крачки и изведнъж се закова на място. Бавно, много бавно се обърна. Вгледа се в професора и вцепенената сервитьорка и… на лицето й грейна усмивка. Тръгна към тях.

С мъка професорът се изправи – имаше някаква болест, която почти го бе обездвижила и прегърбила леко. Приклекна, за да може да я види. Художничката се изправи пред него, усмихна се тъжно и леко, като ефирна пеперуда, докосна лицето му.
Двамата седнаха и се загледаха един друг в очите. Момичето не можеше да мръдне. Не беше виждала толкова оживен и с неизречени слова разговор. Говореше любовта. Преди да посегне към бележника, художничката й се усмихна и каза:
– Един чай, моля ви!

Момичето се стресна, извини се и побърза към вътрешността на кафенето. Когато се върна художничката четеше бележника на професора. Сълзите й свободно и без свян се плъзгаха по лицето й. Професорът седеше като отнесен – леко усмихнат, впил поглед в нея с неизмерима тъга, замъгляваща погледа му. За малко да разлее чая върху него. Не бе забелязала, кога този човек бе изпълнил толкова много страници. От формата на редовете предположи, че това са стихове. А щом художничката не можеше да откъсне очи от листовете, сигурно беше нещо хубаво.
В един момент жената вдигна поглед към професора и промълви:
– Невероятно…

Професорът се изчерви и притвори очи – не можеше да движи главата си. Момичето се усети и напусна масата. След десетина минути, когато излезе да обслужи други клиенти, видя, че масата на професора е празна. Огледа се, усмихна се и… изпита радост, че ще може да почерпи тази невероятна двойка. Когато доближи масата забеляза, че под чашата на професора имаше затиснати 100 злоти. Момичето поклати глава. Не беше срещала човек, който така щедро раздаваше парите си. Беше уверена, че въобще не поглеждаше каква банкнота дава. Пресметна целия бакшиш, който й беше оставил и изтича до книжарницата от среща. Купи си едно тънко томче с любовна лирика.
***

В едно малко градче в южна Полша, на малка масичка пред едно малко кафене на тротоара, седеше възрастна жена. Момиче и момче се зачудиха защо на съседната маса нямаше никой. Само при възрастната жена имаше два свободни стола. Младежите седнаха. Момчето възкликна:
– Ха, масата на професора…
– За чужденец говорите прекрасен полски, млади човече.
– Благодаря ви – момчето се изчерви. – Има ли някаква тайна с тази маса на професора? Или е просто туристически трик!
– Постойте и ако имате късмет ще разберете.
Младите хора поръчаха кафе и забравиха за съседната маса. Възрастната жена се усмихна добродушно.

В един миг момчето замълча и не вярваше на очите си. Момичето проследи погледа му и видя възрастен човек да пие кафе, да издухва дима от цигарата и да пише нещо в бележника си. Спогледаха се и… и след това масата отново бе празна. Нямаше я и възрастната жена от тяхната маса.
– Да не би да видяхте професора – запита ги усмихната младата сервитьорка?
– Ннне знам… – заекна момчето!
Сервитьорката се засмя добордушно и каза:
– Видели сте го. Ние си го знаем и затова масата му винаги е свободна до обяд. И така е от цели 46 години.
– Кккакво… 46 години… значи… този човек е бил… тук…
– Да, майка ми ми е разказвала за него. Била е на 20 години. Дошъл от някъде, чакал нашата художничка, срещнали се и … майка ми така и не разбрала, какво се случило с тях. Сигурна е само в едно. Били много влюбени. Но художничката продължила да живее тук, със семейството си. Всичко започнало след около 5 години.

Един ден – разказваше майка ми – художничката дошла и седнала на неговата маса. Била облечена в черен костюм. И като никога си поръчала кафе. Запалила цигара и я оставила да дими в пепелника. Майка ми казваше: „Не го виждах, но цигарата гореше така, сякаш някой пушеше. Сигурна съм, че беше там”. И след няколко месеца започнал да идва всеки ден. „Не го виждах, но знаех че е там. Усещах аромата на цигарите му”. Бил си все същия, все така добър и усмихнат, както и вие сте го видели. Рядко го виждал някой. Майка ми казваше, че само истински влюбени хора можели да го видят. Тя го видяла в деня, в който баща ми й предложил да се оженят.

Сервитьорката се отдалечи. Момчето се озърна и видя в далечината бавно отдалечаващата се възрастна жена. Тя вдигна ръка и му помаха за сбогом. Една мъжка ръка я прегърна и… изчезнаха в маранята на жегата.
***

Осветлението в киносалона светна. Залата мълчеше. Изведнъж бурни овации я разтърсиха. Филмът се беше получил. Невероятен. Магия.

Никой не видя двете сенки, които напуснаха залата хванати за ръка…

Откриване на център за допълваща грижа за деца с ревматични заболявания и техните родители

18 Юли 2017

Покана за откриване на център за допълваща грижа за деца с ревматични заболявания и техните родители - 20 юли 2017 г., 11:00 часа,

Специализирана болница за активно лечение по детски болести, София
бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ №11, ет. 2

Уважаеми колеги,

От името на „Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит” /АПРА/ Ви каним на откриване на детски център за допълваща грижа за деца с ревматоиден артрит и техните родители. Това е първото в България терапевтично пространство, в което те ще могат да получат подкрепа и консултации от здравни специалисти, психолози, арт терапевти. Детският център се намира в „Клиника по ревматология, кардиология и хематология” към СБАЛ по детски болести „Проф.
д-р Иван Митев“ в София.

Откриването ще се проведе в четвъртък, 20 юли от 11:00 ч., в присъствието на представители на институциите, здравни специалисти, пациенти и техните родители, представители на пациентски организации.

УЧАСТНИЦИ:
- Роза Чеглайска, председател на АПРА
- Доц. Стефан Стефанов, ревматолог от СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“;
- Стефания Колева, арт терапевт и актриса, подкрепяща каузата;
- Зорета Мострова, майка на дете със заболяването ювенилен (детски) ревматоиден артрит;
- За участие са поканени и представители на здравни институции в страната - Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Комисията по здравеопазването в Народното събрание.

Уважаеми колеги,
Вашето присъствие и подкрепа като медии, съпричастни към темите и проблемите на децата с ревматични заболявания и техните семейства, са изключително важни за нас.
Именно чрез Вас – социално отговорните медии, нашите послания могат да достигнат до повече родители, лекари и други заинтересовани страни.
Ще бъдем благодарни, ако приемете нашата покана да присъствате на откриването на центъра и да отразите събитието и темата по Ваша редакторска преценка. Готови сме да съдействаме с информация, говорители за интервю, снимки. Вярваме, че с Ваша помощ можем да помогнем на децата с автоимунни ревматични заболявания да бъдат по-добре информирани, социализирани, интегрирани в обществото и по-лесно да превъзмогват негативните аспекти на болестта – както те, така и техните семейства.

С уважение,
Роза Чеглайска
Председател
„Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит“



За допълнителна информация и запитвания:
Йоана Василева, организационен екип на събитието, тел: 0884 111 217, e-mail: yоana@pro-id.bg

220 се прегледаха безплатно за възпалителни чревни заболявания

07 Юни 2017

220 се прегледаха безплатно за възпалителни чревни заболявания
77,6% от тях досега са били без диагноза или са недоволни от лечението си


220 души са се възползвали от безплатните прегледи за пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), които се проведоха от 22 до 31 май 2017 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Безплатните прегледи бяха съвместна инициатива на ИСУЛ, Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит и първия онлайн портал за най-честите автоимунни възпалителни заболявания www.probudise.bg.

77,6% от прегледаните са посочили в специалната анкета, която трябваше да попълнят, че не са доволни от лечението си или, въпреки оплакванията си, до този момент нямат поставена категорична диагноза и не се лекуват. Повече от половината от тях (53%) са хора в активна възраст (между 20 и 60 години). 74% от прегледаните са жени, а мъжете са 26%.

Над 3 млн. души в Европа страдат от ХВЧЗ като най-разпространени от тях са улцерозният колит и болестта на Крон. У нас броят на заболелите надхвърля 21 000.

„Един от големите проблеми, когато говорим за болест на Крон или улцерозен колит е, че не всички колеги са добре запознати с болестта. Някои от тях много рядко срещат в практиката си тези заболявания и не могат да натрупат нужния опит, за да поставят бърза и правилна диагноза. В резултат при нас (в ИСУЛ) постъпват пациенти в изключително тежко състояние“. Това обясни проф. д-р Борислав Владимиров, завеждащ гастроентерологичната клиника в ИСУЛ, където се провеждаха прегледите.

На същото мнение е и доц. Пламен Пенчев, от Клиниката по гастроентерология, който допълни, че проблемът идва още от личните лекари, които „нямат насоченост да мислят за възпалителни чревни заболявания, защото сравнително рядко се срещат с тази патология“. „Още при обявяването на инициативата казах, че тези прегледи ще са най-полезни за пациенти, които вече са преглеждани, но състоянието им не се е подобрило и мисля, че се оказах прав“, допълни доц. Пенчев.

И двамата специалисти са убедени, че много от пациентите неглижират проблема, който имат, или са насочвани прекалено късно към компетентна помощ, което забавя диагнозата с години, когато вече болестта е в много напреднал етап и са се появили сериозни усложнения. ХВЧЗ са тежки заболявания, които водят до инвалидизация с напредването на времето, ако не започне навременното им лечение. Същевременно, в България едва около 3 000 от заболелите се лекуват. ХВЧЗ засягат най-често млади хора, в най-активната им възраст – между 15 и 35 години. Според данни на СЗО, честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век. Някои от факторите за това се счита, че са бързото и некачествено хранене, факторите на околната среда, както и по-добрата диагностика на заболяванията.

„Тази инициатива доказа още веднъж колко е сериозен проблемът с диагностиката и лечението на ХВЧЗ в България“, убедени са от Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит.


Безплатни прегледи

17 Май 2017

Зад какви симптоми се „маскират“ хроничните възпалителни
чревни заболявания? Съвременни методи за диагностика, контрол и лечение.


От името на Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и информационния портал за най-честите възпалителни автоимунни заболявания www.probudise.bg, Ви каним на пресконференция по повод Световния ден на хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), която ще се проведе на 18 май 2017 г. (четвъртък) от 11:00 ч., в Аудитория към клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ (етаж 2).
Над 3 млн. души в Европа страдат от ХВЧЗ като най-разпространени от тях са улцерозният колит и болестта на Крон. У нас броят на заболелите надхвърля 21 000. Само около 3000 от тях обаче се лекуват. ХВЧЗ засягат най-често млади хора, в най-активната им възраст – между 15 и 35 години. Според данни на СЗО, честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век. Някои от факторите за това са високото ниво на стрес, бързото и некачествено хранене, замърсяването на околната среда.




Участници:
Проф. д-р Борислав Владимиров, началник на Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Доц. д-р Пламен Пенчев, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Доц. д-р Венцислав Наков, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
Любомир Иванов, пациент и представител на Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит
Модератор: Елена Цонева – Папуджиева, ПР експерт


ТЕМИ:
Обявяване на безплатни прегледи за диагностика на ХВЧЗ
Зад какви симптоми се „маскират“ ХВЧЗ
Предизвикателства в поставянето на правилната диагноза
Постигане на ремисия – целта на лечението при болест на Крон и улцерозен колит. Възвръщане на пациента към нормален живот и ежедневни занимания. Случаи от практиката
Стриктното проследяване на пациента и контрол на ХВЧЗ. Избягване на тежките инвалидизиращи последствия
Нов метод позволява бързо, лесно и неинвазивно проследяване на състоянието на пациента
Пациентската гледна точка за живота с ХВЧЗ и промените, които настъпват в социален и емоционален аспект

За допълнителна информация:
Елена Цонева – Папуджиева ПР експерт / 0878 865077 , Росяна Сотирова ПР експерт / 089 7921690
PR Care

Пробуждане: "Здравей, идваш ли?"

04 Април 2017

Здравей, идваш ли?
Извънредно издание на "Пощенска кутия за приказки" на тема "Пробуждане", посветено на хората с възпалителни автоимунни заболявания

Чете Стефания Колева, актриса, посланик на кампанията посветена на хората с възпалителни автоимунни заболявания "Пробуди се"


Обичам Созопол. Обичам го преди, сега и завинаги. Обичам миризмата на липите примесена с аромата на морето през пролетта. Обичам малките скрити улички, които ме приютяват и спасяват от тълпите през лятото. Най-много го обичам през есента със смокините, тихия джаз и носталгията по отиващото си лято. Затова реших да дойда тук през септември, защото ми е най-любимо. И защото искам точно тук да ти разкажа една история. Моята история, твоята история...

Нашата история.

Здравей, идваш ли? Знам, че ще дойдеш, защото те чакам от толкова много време. Защото те сънувам непрекъснато и дори знам как ще изглеждаш. Ще дойдеш, защото ще ни е толкова хубаво заедно. Ще те обичам повече от себе си. Ще те пазя и ще се грижа за теб. Няма да ни е лесно и на двамата, но лекарите ще се погрижат за всичко. Те са добри хора. На мен ми помогнаха. Преди да се появиш аз бях малко болна. Едно приятелче все искаше да го нося на гръб. В началото го търпях, защото беше лекичък и не ми тежеше много, но порасна и ми стана трудно. Опитвах се да го сваля от там, но той беше упорит. Уютно му беше на гърба ми и си седеше там, плътно прегърнат в мен. И от това гърбът ми пострада. Беше ми малко трудно да ходя. А аз вече се подготвях за теб. Исках да съм готова, когато ме избереш. С приятелчето трябваше да се разделим и лекарите ми помогнаха. Той си тръгна, засега. За да дойдеш ти. Докато растеш в мен от време на време ще те притесняват с разни почуквания и фенерчета, но това ще се налага, за да сме сигурни че си добре и всичко е наред. После ще ти обясня.

Чакам те с нетърпение, за да ти покажа толкова много неща. Ще ти чета приказки. Ще идвам винаги, когато не можеш да заспиш. Ще будувам с теб, когато те замъчат коликите и ти поникват зъбките. И никога, никога няма да забравям да те целувам за лека нощ. Ще съм винаги наблизо, когато имаш нужда от мен. Няма да чакам да поискаш куче, ще го имаш още преди да дойдеш. Ще ти помогна да проходиш. Ще съм винаги зад теб, когато падаш. Ще те науча да караш колело. Ще те науча да плуваш, защото е толкова хубаво. Ще те оставям да скачаш колкото си искаш в локвите, ако това ти носи удоволствие. Понякога ще се налага да те оставям за малко, но искам да знаеш,че винаги ще се връщам. И няма да ти давам да ядеш колкото шоколад поискаш, но след това ще разбереш защо. Ще те науча да обичаш всички сезони. Ще те водя сред природата и ще те науча да я обичаш, и да я пазиш. Животните ще са твои приятели. Искам да ти покажа планините, да изкачваме върховете заедно. В началото аз ще те водя, после ще ги покоряваш сам. И ще се справиш с всичките, сигурна съм, защото ще си толкова смел. Ще пътуваме много, ще се смеем много и ще преминаваме през всичко заедно. Искам да ти покажа толкова много места и да те запозная с толкова много хора. Ще ги харесаш. Баща ти е прекрасен и много забавен човек. Той ще те научи на всичките онези глупости, които изкарват майките извън нерви. Но той е и човекът, който ще върви заедно с нас по пътя и ще ни пази от опасностите. Ще приличаш на него и ще имаш неговия чепат характер. Баба ти и дядо ти са забележителни хора. Те се грижеха за мен и ме научиха на всичко, което искам и ти да знаеш. Теб ще обичат даже повече. Понякога ще им се дразня, че те глезят много, но все пак това е работата на бабите и дядовците. И приятелите ми ще харесаш. Те ще те обичат и ще ти носят много яки подаръци. Е, сигурно ще те мачкат и ще те щипят по бузите, но когато пораснеш малко, ще спрат с това и ще останат само подаръците. И ти ще си намериш страхотни приятели. Ще преминавате заедно през всичко. През годините хубавите ви и безгрижни моменти ще започнат да се редуват с неизбежните лоши, но заедно ще ви е по-леко. Ех, толкова ще е хубаво. Ти само ела. Понякога досадният ми приятел може би ще се завръща за малко, за да полежи на гърба ми и тогава може би ще съм по-слаба и по-тъжна, но това няма да означава, че не те обичам по същия начин. Просто ще имам нужда от малко помощ и търпение. Обещавам,че няма да те засипвам с болните си амбиции и няма да искам от теб да постигаш моите неосъществени мечти. Ще станеш какъвто си поискаш. Важно е само да бъдеш добър човек. Независимо от всички и от всичко, ти ще бъдеш добър човек. И когато пристигнеш ти обещавам, че всяка година ще идваме точно тук в Созопол, на моето място, което вече ще бъде наше. Ще се разхождаме по плажа и по малките улички и аз пак ще ти разказвам историята. Моята история, твоята история, нашата история. И ще е толкова хубаво. Идваш ли?!

Created by: PR Care