Правилно ли е ранното интензивно лечение на ревматоидния артрит?

Преди години консервативното лечение на ревматоидния артрит или „колкото по-малко, толкова по-добре” беше златният стандарт. В хода на времето обаче специалистите предприеха по-радикални мерки за справяне със заболяването. На какво се дължи тази промяна?

Ранното поставяне на диагнозата ревматоиден артрит е първата важна стъпка, тъй като бързото включване на болест-повлияващите антиревматични медикаменти и на биологичните лекарства позволява да се избегне увреждането на ставите, както и да намалее опасността от инвалидизация.

Причината за този по-агресивен подход е, че в близкото минало, голям процент от страдащите от ревматоиден артрит стигаха до затруднения в движението и походката. Добрата новина е, че в днешно време не всички страдащи от болестта са застрашени от необратимо увреждане на ставите.

За тези с лека форма на заболяването невинаги е необходимо провеждането на агресивно лечение. Въпреки това, използваните в този случай нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) помагат за болката, но не предотвратяват засягането на ставите.

Ето защо, крайно ограничен брой пациенти подлежат на лечение само с НСПВС, а именно хората, които не са с риск за опорно-двигателния апарат.

Сред подходящите за тях медикаменти  са:

• Хидроксихлороквин


• Сулфасалазин


• Моноциклин- антибиотик, за когото се смята, че донася полза при лечение на ревматоиден артрит

Лекарства, използвани при умерено тежка до тежка форма на заболяването, са следните:

• Метотрексат


• Лефлуномид


• Азатиоприн


• Тофацитиниб


• Етанерцепт


• Адалимумаб


• Голимумаб


• Цертолизумаб


• Тоцилизумаб


• Ритуксимаб


• Абатацепт

Пациентите с умерено тежка до тежка форма на заболяването са с повишен риск от влошаване на качеството на живот поради ограничения в движението, породени от увреда на опорно-двигателния апарат. Заради ниската цена и добрата поносимост много ревматолози предпочитат да започнат лечението с метотрексат при тези болни като включването на преднизолон в ниски дози би могло да олекоти някои от симптомите.

Белези на ставно засягане:

• Подуване на ставите


• Сутрешна скованост


• Първи симптоми на ревматоидни артрит в ранна възраст


• Високи нива на антитела срещу цикличен цитрулизиран пептид (CCP)


• Ревматоидни възли по пръстите

За съжаление няма надежден начин да се предвиди кой ще развие ставно увреждане. Ето защо при първи симптоми на ревматоиден артрит е необходимо да се свържете с Вашия лекуващ лекар.

В основата на овладяването на това коварно протичащо заболяване е именно ранното откриване и бързото начало на терапията. Идеален вариант за ефекта на това лечение е постигане на т. нар. „ремисия”, тоест отзвучаване на симптомите и спиране на увредата на опорно-двигателния апарат. Ето защо в съвременната ревматология правилото е ранен старт с агресивен подход на лечение.

Младата възраст и кратката давност водят до по-чести релапси при IBD

p>Възпалителните чревни заболявания (IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.

p>Възпалителните чревни заболявания(IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот. Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия,  в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.

В рамките на проучването на Наков Р и Наков В са обхванати 289 пациенти (133 с болест на Крон - БК и 156 с улцерозен колит - УК). Всички са проследени за 36 месеца за релапс на основното заболване. Проследените пациенти са разделени на често и рядко релапсиращи по следния критерий: често релапсиращи –с поне един релапс годишно и рядко релапсиращи – с по-малко от един релапс на година.Авторите оценяват ефекта на следните клинични предиктори: пол, възраст, давност на заболяването, тютюнопушене.

Резултати:

Общо 64 (48.1%) от пациентите с БК са често релапсиращи, а 69 (51.9%) са рядко релапсиращи. Наблюдава се значителна асоциация между възрастта и давността на болестта от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964; 95% CI 0.941-0.987, p=0,002 за възраст и р<0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0.001 за давност).

72 (46.2%) от участниците с УК са често релапсиращи, а другите 84 (53.8%) са рядко релапсиращи. При тях се наблюдава силна зависимост между възрастта и давността на заболяването от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964, 95% CI 0.941-0.987, p=0.002 за възраст и р<;0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0,001 за давност).

В българската популация с IBD полът и тщтщнопушенето нямат статистическо значение за честотата на реалапсиране.

Заключение:

В рамките на проучането се демонстрира, че сред сравнително голяма кохорта от пациенти с IBD, ранната възраст и малката давност на заболяването са свързани с по-чест релапс.

Източник:

1. Nakov R, Nakov V. Young age and short duration of the disease are associated with more frequent relapses in inflammatory bowel disease patientsMed Pharm Reports 2021; 94(1): 43-47.

За контакт с д-р Радислав Наков: https://www.healee.com/bg/196078

ВЧЗ или гастроентерит: как да ги различим?

Гастроентеритът е инфекциозно заболяване, причинено най-често от вируси, но може да се дължи на бактериална инфекция или паразитоза. Характерни симптоми са диария и повръщане.

Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.

Възпалително-чревните заболявания (ВЧЗ) включват болестта на Крон, улцерозния колит и колита с неуточнена генеза и представляват хронични болести, съпътстващи пациента цял живот. При ВЧЗ, подобно на гастроентерита, се наблюдава диария, коремни болки и повръщане.

Гастроентерит

Най-често се причинява от вируси  като болестта е силно заразна. Предава се от човек на човек по фекално-орален механизъм, тоест болният отделя вирусни частици със своите изхождания, а при неспазване на лична хигиена те остават по ръцете му, откъдето се прехвърлят върху всевъзможни предмети- дръжки на врати, мебели, прибори. Друг начин на заразяване е при приготвяне на храна от инфектирани хора.  Симптомите включват:

• коремна болка
• тръпнене
• намален апетит
• диария
• треска
• мускулни болки
• гадене
• загуба на телесна маса
• обща слабост
• повръщане

Възпалително-чревни заболявания

ВЧЗ обхваща група нелечими хронично протичащи болести. Ето защо симптомите се появяват и отшумяват по различно време в живота на страдащия. Хората, които живеят от години с ВЧЗ разпознават предвестниците на всяко изостряне на болестта. В някои случаи обаче то настъпва внезапно. Типични симптоми са следните :

• коремна болка
• кръв в изхожданията
• диария
• треска
• загуба на телесна маса

Разлики между гастроентерит и ВЧЗ

Въпреки общата симптоматика, между тези състояния има определени разлики. При гастроентерита оплакванията се появяват внезапно, обикновено в рамките на няколко часа, което не е типично за ВЧЗ. При хроничното заболяване, симптомите са по-леки отначало и се утежняват в следващите дни и седмици. Най-честото усложнение от гастроентерита е обезводняването. То се среща и при ВЧЗ, особено при пациенти с чревни операции. ВЧЗ имат специфични усложнения, които не са типични за инфекциозните заболявания. Сред тях са кожни прояви, очни заболявания и болки в ставите. Някои хора с ВЧЗ забелязват тези извънчревни симптоми преди или по време на проявите от страна на храносмилателната система. По отношение на лечението, при гастроентерита то е неспецифично като най-важна е почивката и приемането на течности. При обостряне на ВЧЗ обаче е необходимо назначаване на допълнителна терапия или на промяна в досегашната, съпътствани от хранителен режим и изменения в начина на живот.

Съвети за отдиференциране на двете състояния:

• Симптомите на ВЧЗ не отшумяват за няколко дни.
• Оплакванията при гастроентерит изчезват за няколко дни до седмица
• Гастроентеритът не се съпътства с кръв в изпражненията
• Хората с гастроентерит се разболяват след контакт с болен.

Кога да потърсим помощ

Напълно възможно е човек с ВЧЗ да се зарази със стомашен вирус, което би утежнило симптоматиката. Ето защо, при проява на някой от следните белези, е задължително консултирането със специалист:

• кръв в изпражненията
• объркване
• световъртеж и припадъци
• голямо количество слуз в изпражненията
• летаргия или раздразнителност
• тежка коремна болка
• тежка дехидратация
• повръщане на кръв
• тежко повръщане в два последователни дни

Нови възможности за лечение на IBD: на прага на новото десетилетие

Откриващата сесия на Европейската седмица по гастроентерология (UEG Week) беше озарена от проницателна презентация на проф. Северин Вермейр от Льовен, Белгия, която обясни, че „терапията на IBD е свидетел на истинска революция през последните две десетилетия“. Тя добави, че все още има неудовлетворени нужди в терапията на възпалителните чревни заболявания и че дори днес 60-80% не постигат ремисия.

Откриващата сесия на Европейската седмица по гастроентерология (UEG Week) беше озарена от проницателна презентация на проф. Северин Вермейр от Льовен, Белгия, която обясни, че „терапията на IBD е свидетел на истинска революция през последните две десетилетия“. Тя добави, че все още има неудовлетворени нужди в терапията на възпалителните чревни заболявания и че дори днес 60-80% не постигат ремисия.

„Резултатите от редица водеши проучвания в областта ще бъдат предствени по време на UEG Week”, обясни тя, призовавайки делегатите да присъстват на тези сесии.

 „Ключово е познаването на патофизиологичните механизми, водещи до заболяване при даден пациент, именно това ще ни даде възможност да виждаме определени подгрупи пациенти“, добави Северин Вермейър .

„Бъдещето на IBD изглежда светло. Имаме нови терапии, нови цели и със сигурност имаме повече нови стратегии ”, заключи тя.

Пациентите с IBD се страхуват, че COVID-19 ги излага на по-висок риск

Скорошно проучване, проведено от Европейската федерация на асоциациите по Крон и улцерозен колит (EFCCA), показа, че пациентите с възпалителни чревни заболявания (IBD) са особено притеснени от заразяването с COVID-19 и смятат, че лекарствата им могат да увеличат риска от заразяване с вируса.

Между 30 март и 16 април тази година EFCCA проведе глобалното проучване „Възприемане на COVID-19 от пациентите с IBD“, с цел изследване на опасенията и страховете на пациентите с IBD относно пандемията с COVID-19. Въпросникът, разрабоътен в сътрудничество с проф. Силвио Данесе (ръководител на Центъра за IBD в Университетската болница Хуманитас, Милано, Италия), се фокусира върху най-често повтарящите се въпроси, задавани от пациентите на лекарите по време на пандемията с COVID-19. Преведена на 11 различни езика, анкетата достига до 3815 пациенти с IBD в 51 държави, 52 от пациентите са от България.

Тревожно мнозинство от анкетираните (85%) се притесняват от заразяване с COVID-19 или заразяване на други хора (87%) по време на разгара на пандемията. Две трети от пациентите (63%) декларират, че се страхуват, че лекарствата, които приемат, могат да увеличат риска от заразяване с вируса, но въпреки тези притеснения, повечето пациенти (88%) не искат да прекратят лечението си по време на пандемията и почти всички (96%) не са спрели да приемат лекарствата си „на своя глава”.

Малко под една трета от пациентите вярват, че IBD ги предразполага към повишен риск от COVID-19 (30%) и почти две трети от анкетираните заявяват, че имуносупресивните лекарства са свързани с по-висок риск от инфекция (64%).

От друга страна, резултатите показват, че пациентските асоциации са най-успокояващия фактор за облекчаване на страховете и притеснения на пациентите относно COVID-19 (42%). Всъщност това е и най-високият резултат в тази категория, който изпреварва роднините (27%) и препоръките на националните и международните власти (14%).

Тези данни са потвърждение на важната роля, която пациентските организации могат да играят като ключова връзка между всички заинтересовани страни, участващи в лечението на пациентите с IBD. Тясното сътрудничество би могло да осигури по-добро спазване на изискванията от страна на пациентите и да им предостави съгласувани, последователни и успокояващи препоръки, особено по време на такъв тежък период, който причинява още повече тревоги и смущения на хората, живеещи с хронични заболявания.

Като непосредствен резултат от проучването, EFCCA организира поредица от уебинари, включващи представители на пациентите с IBD и лекари експерти, за да отговорят на най-належащите проблеми, идентифициран в проучването.