НОВИНИ

Пациентите с ревматични заболявания могат да живеят нормално

13 Декември 2017

Д-р Милена Кирилова: ПАЦИЕНТИТЕ С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ МОГАТ ДА ВОДЯТ НОРМАЛЕН ЖИВОТ, СТИГА ДА СПАЗВАТ ПРЕДПИСАНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Д-р Милена Кирилова се дипломира като лекар в Медицински Университет София през 2014 г. В момента специализира „Ревматология“ в УМБАЛ Софиямед. Като млад човек тя се включи с ентусиазъм в кампанията „Не отлагай, прегледай се днес“ на Организация на пациентите с ревматични заболявания в България (ОПРЗБ), посветена на ранната диагностика на ревматичните заболявания. Д-р Кирилова състави специален въпросник, който може да бъде в помощ както на обикновените хора, така и на общопрактикуващите лекари, при съмнение за ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, лупус и др. Разговаряме с нея за това как можем да различим ревматичните заболявания. Д-р Кирилова разкрива и от какво се страхуват най-много пациентите, когато научат, че имат автоимунна болест, която е за цял живот.


Д-р Кирилова, кои симптоми говорят за наличие на ревматично заболяване?
Предвид разнообразната картина на ревматичните заболявания трудно можем да обединим всички симптоми в едно изречение. Всеки пациент е индивидуален, а заболяванията понякога протичат различно от това, което пише в учебниците, но при наличие на болка и оток в ставите и/или гръбнака (с различен интензитет), сутрешна скованост, траеща повече от 30 мин., обща неразположеност, отпадналост, лесна уморяемост, нетипични обриви, болки в мускулите и/или мускулна слабост, и тези оплаквания продължават повече от три месеца, трябва да се направи консултация с ревматолог.

С какви други заболявания се бъркат ревматичните и каква е причината?
Най-често преди да направят консултация с ревматолог, пациентите биват насочвани към инфекционисти, хематолози, невролози, ортопеди и т.н., тъй като общите прояви на ревматичните заболявания са характерни за много други състояния. Лупусът например, е наречен „Великият имитатор“, защото той може да засегне всеки един орган и клиничната картина да наподоби редица други заболявания.

Трудно ли се диагностицират ревматичните заболявания и защо?
Ревматичните заболявания не се диагностицират трудно, стига да се мисли за тях. Понякога отнема повече време, поради недостатъчно сигурни клинични и лабораторни данни, но в рамките на няколко месеца, при регулярно проследяване на пациента, диагнозата се изяснява.

Пречи ли на диагностиката битуващото мнение в обществото, че пациенти на ревматолозите са само възрастни хора с дегенеративни изменения в костната система?
Не бих казала, че пречи. Възпалителните ставни заболявания (напр. ревматоиден и псориатичен артрит, болест на Бехтерев), както и системните заболявания на съединителната тъкан засягат предимно хора в млада и активна възраст. Това може да се прочете навсякъде. Достъпът до информация в днешно време развенчава битуващите разбирания в обществото.

На какво се дължи „подмладяването” на ревматичните заболявания?
По-голямата честота на ревматичните заболявания, както и по-ранното начало, се дължи от една страна на по-добрата диагностика, а от друга на увеличения стрес в ежедневието ни.

Какви са притесненията на пациентите, когато влизат в кабинета на ревматолога и имат ли основание?
Основание за притеснение винаги има, защото ходът на ревматичните заболявания не може да бъде предсказан.
Основните опасения на пациентите са свързани с това как протича болестта и какъв е изходът от нея - дали ще бъдат инвалидизирани, ще могат ли да живеят пълноценно и колко време ще трябва да се лекуват. Когато разберат, че заболяването е хронично и протича с обостряния и ремисии, пациентите чуват единствено, че ще са болни цял живот, а всъщност, при адекватно лечение и постигане на клинична ремисия, пациентът е „здрав“ и може да живее пълноценно.

Може ли вашите пациенти да водят нормален начин на живот и да не стигат до инвалидизация?
Да, може: когато пациентът е диагностициран навреме; когато стриктно изпълнява терапевтичната си схема и когато има тясна колаборация с лекуващия си лекар.

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при БК са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При УК целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при БК и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Децата с възпалителни чревни заболявания не получават необходимите количества калций и витамин D

29 Ноември 2018

Според ново изследване децата, страдащи от възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ), не получават препоръчителния дневен прием на калций и витамин D. Проучването, проведено в голяма лондонска болница, открива, че едва една четвърт от педиатричните пациенти с ВЧЗ си набавят двата елемента в достатъчни количества.

По тази причина експертите от организацията Европейското обединение по гастроентерология (UEG) настояват за навременни действия, които да предотвратят развитието на смущения в костния растеж и в метаболизма на калция при децата от тази рискова група.

Достатъчният прием на калций и витамин D е от особена важност при подрастващите, а пациентите с ВЧЗ в детска и пубертетна възраст са по начало предразположени към проблеми с костния растеж и съзряване на тъканта. По тази причина, те често остават с по-нисък ръст от своите връстници.

„Имайки предвид ранната възраст на първите симптоми на ВЧЗ и съвременния начин на живот и хранителни навици, спазването на здравословен диетичен режим при тези деца е голямо предизвикателство”, твърди д-р Рита Шергил-Боунър, диетолог от болницата „Грейт Ормънд стрийт” в Лондон и допълва:

„Ето защо насърчаваме родителите и лекуващите лекари да следят внимателно храненето на подрастващите с ВЧЗ, с което да осигурят пълноценен прием на витамини и микроелементи, подпомагащ техния растеж и развитие.”

Възникването на възпалителни чревни заболявания е комплексно и зависи, както от генетични фактори, така и от особеностите на околната среда. Заболяемостта от ВЧЗ се увеличава плавно през последните десетилетия и един от всеки четири случая се открива още в детска възраст.

Симптомите на болестта могат да бъдат изключително мъчителни, включително силни коремни болки, диария, загуба на тегло и обща умора. Освен на физическото, тези прояви влияят и на емоционалното и интелектуалното състояние на пациентите, затруднявайки учебния процес.

„В момента разполагаме с разнообразни лекарства за терапия на ВЧЗ, но те все още не могат да решат всички проблеми, с които се сблъскват пациентите от всички възрасти”, пояснява проф. Филип ван Хотегем.

„Разработват се нови медикаменти, много от които се приемат през устата, но въпреки това в момента нямаме дефинитивно лечение на болестта.”

От особена важност е лекуващите лекари да предоставят на своите пациенти с ВЧЗ изчерпателна информация за необходимия диетичен режим, както и да ги насочат към храни с голямо съдържание на калций и на витамин D, настояват още експертите.

Допълнителни усилия трябва да бъдат насочени към индивидуален хранителен план за всяко дете с ВЧЗ, както и чести прегледи и контрол на заболяването, допълват те.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Нови препоръки за поведение при псориатичен артрит

23 Ноември 2018

Групата за изледване и оценка на псориазис и псориатичен артрит
(GRAPPA), както и Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) представиха обновените препоръки за клинично поведение при пациенти с псориатичен артрит.

Необходимостта от промени в начина на лечение на заболяването бе продиктувана от получените в последно време доказателства за връзката на псориатичния астрит с други болести, както и разнообразието от нови лекарства.
GRAPPA (the Group for Research and Assessment of Psoriasis and Psoriatic Arthritis) е организация, занимаваща се с проблемите, както на болните с псориатичен артрит, така и на тези с псориазис и се концентрира на мускулно-скелетните и кожните изяви на двете болести, по-специално на кожните и нокътните промени.

Същевременно EULAR (European League Against Rheumatism) са фокусирани предимно върху мускулно-скелетния псориатичен артрит, по-специално върху пациентите с тежки кожни увреди, но не включва нокътните промени. И двете организации се спират на особеностите на лечението при болни с различни симптоми, за да обхванат най-пълно всички варианти на лечение. GRAPPA обръща внимание на най-често срещаните симптоми при различните пациенти и на активността на заболяването. За сравнение EULAR изготвя единен алгоритъм, фокусиран върху артрита на ставите на ръцете и краката.

Както стана ясно по-рано, и двете организации обръщат специално внимание на заболяванията, протичащи успоредно с псориатичния артрит. След подробен преглед на медицинската литература GRAPPA се спира на извънставните симптоми на псориатичния артрит, както и на често срещаните сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, депресия и рак на кожата. EULAR също извежда напред придружаващите заболявания при преценка на терапията на псориатичния артрит, но не дава специфични препоръки за тяхното лечение.

И двете организации включват в своите насоки представители от пациентите за по-добро онагледяване на техните нужди и собствената им оценка на лечението. Това е от голямо значение, защото именно личните преживявания на пациента са в основата на на неговата мотивация да продължи терапията.
Основен проблем, който и двете организации посочват, е липсата на достатъчна информация от клинични проучвания за всички прояви на псориатичния артрит.

По отношение на бъдещото развитие на препоръките при псориатичен артрит и двете организации са единодушни, че предстоят големи предизвикателства. Те наблягат на необходимостта от съвместни усилия от страна на ревматолози, дерматолози и пациенти за изработване на индивидуализирана терапия с избягване на странични ефекти.

Created by: PR Care