НОВИНИ

Пациентите с ревматични заболявания могат да живеят нормално

13 Декември 2017

Д-р Милена Кирилова: ПАЦИЕНТИТЕ С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ МОГАТ ДА ВОДЯТ НОРМАЛЕН ЖИВОТ, СТИГА ДА СПАЗВАТ ПРЕДПИСАНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Д-р Милена Кирилова се дипломира като лекар в Медицински Университет София през 2014 г. В момента специализира „Ревматология“ в УМБАЛ Софиямед. Като млад човек тя се включи с ентусиазъм в кампанията „Не отлагай, прегледай се днес“ на Организация на пациентите с ревматични заболявания в България (ОПРЗБ), посветена на ранната диагностика на ревматичните заболявания. Д-р Кирилова състави специален въпросник, който може да бъде в помощ както на обикновените хора, така и на общопрактикуващите лекари, при съмнение за ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, лупус и др. Разговаряме с нея за това как можем да различим ревматичните заболявания. Д-р Кирилова разкрива и от какво се страхуват най-много пациентите, когато научат, че имат автоимунна болест, която е за цял живот.


Д-р Кирилова, кои симптоми говорят за наличие на ревматично заболяване?
Предвид разнообразната картина на ревматичните заболявания трудно можем да обединим всички симптоми в едно изречение. Всеки пациент е индивидуален, а заболяванията понякога протичат различно от това, което пише в учебниците, но при наличие на болка и оток в ставите и/или гръбнака (с различен интензитет), сутрешна скованост, траеща повече от 30 мин., обща неразположеност, отпадналост, лесна уморяемост, нетипични обриви, болки в мускулите и/или мускулна слабост, и тези оплаквания продължават повече от три месеца, трябва да се направи консултация с ревматолог.

С какви други заболявания се бъркат ревматичните и каква е причината?
Най-често преди да направят консултация с ревматолог, пациентите биват насочвани към инфекционисти, хематолози, невролози, ортопеди и т.н., тъй като общите прояви на ревматичните заболявания са характерни за много други състояния. Лупусът например, е наречен „Великият имитатор“, защото той може да засегне всеки един орган и клиничната картина да наподоби редица други заболявания.

Трудно ли се диагностицират ревматичните заболявания и защо?
Ревматичните заболявания не се диагностицират трудно, стига да се мисли за тях. Понякога отнема повече време, поради недостатъчно сигурни клинични и лабораторни данни, но в рамките на няколко месеца, при регулярно проследяване на пациента, диагнозата се изяснява.

Пречи ли на диагностиката битуващото мнение в обществото, че пациенти на ревматолозите са само възрастни хора с дегенеративни изменения в костната система?
Не бих казала, че пречи. Възпалителните ставни заболявания (напр. ревматоиден и псориатичен артрит, болест на Бехтерев), както и системните заболявания на съединителната тъкан засягат предимно хора в млада и активна възраст. Това може да се прочете навсякъде. Достъпът до информация в днешно време развенчава битуващите разбирания в обществото.

На какво се дължи „подмладяването” на ревматичните заболявания?
По-голямата честота на ревматичните заболявания, както и по-ранното начало, се дължи от една страна на по-добрата диагностика, а от друга на увеличения стрес в ежедневието ни.

Какви са притесненията на пациентите, когато влизат в кабинета на ревматолога и имат ли основание?
Основание за притеснение винаги има, защото ходът на ревматичните заболявания не може да бъде предсказан.
Основните опасения на пациентите са свързани с това как протича болестта и какъв е изходът от нея - дали ще бъдат инвалидизирани, ще могат ли да живеят пълноценно и колко време ще трябва да се лекуват. Когато разберат, че заболяването е хронично и протича с обостряния и ремисии, пациентите чуват единствено, че ще са болни цял живот, а всъщност, при адекватно лечение и постигане на клинична ремисия, пациентът е „здрав“ и може да живее пълноценно.

Може ли вашите пациенти да водят нормален начин на живот и да не стигат до инвалидизация?
Да, може: когато пациентът е диагностициран навреме; когато стриктно изпълнява терапевтичната си схема и когато има тясна колаборация с лекуващия си лекар.

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

04 Септември 2018

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Кюркчиев: Тест открива ревматологични заболявания преди първите им симтоми

03 Септември 2018

В края на юни 2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела. Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и лаборатория по Клинична имунология”.

Организатори на събитието бяха Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ и Ревматологично отделение – Софиямед.

Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б.Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ , даде специално интервю за probudise.bg.


Кюркчиев, какво представляват антинуклеарните антитела (АНА)?

Антинуклеарните антитела (АНА) са група от автоантитела, насочени срещу различни белтъци на клетъчното ядро (автоантигени). Те се образуват при определена група болни с автоимунни заболявания. Откриването на АНА е централен феномен в серумната диагностика на съединително-тъканните автоимунни болести. Накратко - този тест може да предскаже дали ще се разболеете от системно автоимунно заболяване години преди да се проявят първите му симптоми.

Изследването може да се направи в специализирани лаборатории по имунология в някои университетски болници в България. Провежда се като се взима венозно кръв. Ако Вашето изследване отчете положителен резултат, впоследствие се правят допълнителни изследвания, за да се уточни видът на заболяването, към което сте предразположени.

Защо е важно това изследване?

Изследването е важно, защото то може да ви помогне да получите изключително ранна диагноза и то още преди първите симптоми. Колкото по-рано получите диагноза, толкова по-рано ще можете да започнете лечение. Както при всяко заболяване, така и при автоимунните заболявания, ранният старт на лечение, Ви осигурява спокойствие, че ще избегнете бъдещи усложнения.

Най-честите системни автоимунни болести засягат около 5 - 8% от населението, значително преобладават жените и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност. Обикновенно АНА се откриват при следните (но не само ) ревматоидни заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродермия, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.

Каква точно е предсказващата стойност на антинуклеарните антитела (АНА) при пациенти с ревматологични заболявания?

Има десетина проучвания по света, цифрите се колебаят, но като цяло се смята, че по-голямата част от тези пациенти ще развият ревматологично заболяване. Антителата предхождат с няколко години първите клинични симптоми, т.е., като средно 2-3 години човек може да има антитела, преди появата на първите клинични синдроми.

За кого е предназначено изследването?

До изследването се прибягва по преценка на лекаря (ревматолог, умунолог, интернист, личен лекар) и особено, ако лекарят има съмнение за автоимунно заболяване. То помага в ранната диагностика на тези заболявания и съответно спомага за правилното лечение.
Изследването се препоръчва, когато се предполага, че човекът има предразположеност към автоимунно заболяване (има наследствена обремененост, има някакви неспецифични оплаквания като непрестанни ставни болки, температура или е жена в репродуктивна възраст, когато нивата на естрогените са високи), тогава има логика да се изследва за АНА. Когато пациентът е приет в болница, изследването се заплаща от НЗОК.

Румена Савова

Повишен риск от остър коронарен синдром при роднини на болни от ревматоиден артрит

29 Август 2018

Резултатите от изследване, представено в рамките на тазгодишната конференция на Европейската лига за борба с ревматологичните заболявания (EULAR 2018) в Амстердам показват повишен риск от остър коронарен синдром при братя/сестри на болни от ревматоиден артрит (РА), което повдига хипотезата за приемственост между двете заболявания.

В основата на РА стои хронично възпаление на ставите, но също така то може да увреди вътрешните органи. Заболяването засяга, както възрастни, така и млади хора, най-често жени.
Посочените в проучването резултати помагат за по-добрата оценка на сърдечно-съдовия риск при болни от РА, като този риск е основният показател за смъртността при тях, обяснява проф. Томас Дьорнер от Медицинския университет Каролинска в Швеция.

Острия коронарен синдром (ОКС) обхваща голям диапазон от състояния, характеризиращи се с внезапно намаляване на кръвотока към сърдечния мускул като например инфаркт на миокарда или стенокардия.
Според скорошни изследвания тежестта на РА е свързана с риска от ОКС, което води до предположението, че самата болест повишава този риск.

Ето защо авторите на изследването изучават опасността от поява на ОКС при братя и сестри на болни от РА. В случай, че те споделят податливостта към двете заболявания, индивидите, които не страдат от РА биха имали също повишен риск от ОКС поради подобието в генетичния материал и средата на живот.
„Според получените резултати съществува споделена податливост между РА и ОКС“, заявява д-р Хелга Вестерлинд от Медицинския университет Каролинска в Швеция.

Въпреки че точната зависимост не е напълно изяснена и са необходими допълнителни изследвания, авторите смятат, че мероприятията по намаляване на сърдечно-съдовия риск при пациентите с РА не трябва да се свеждат само до основното заболяване. Сред тези мероприятия се включва насочената борба с развитието на атерокслероза и тромбообразуване.

Проучването показва, че пациентите с ранен РА и техните братя и/или сестри са съответно с 44% и с 23% по-висок риск от развитие на ОКС, в сравнение със здрави пациенти.

Директното сравнение при болни с РА и техните роднини, показва, че пациентите са с 19% по-висок риск от ОКС отколкото техните братя/сестри. Ето защо насочената профилактика на сърдечно-съдови инциденти при тези пациенти е от такова основно значение, твърдят авторите.

Каква е ролята на съня в развитието на хроничната болка?

28 Август 2018

Според последните клинични изследвания, представени на годишния конгрес на Европейската лига за борба с ревматологичните заболявания EULAR 2018 г., безсънието оказва голямо влияние върху развитието на хроничната болка в хода на времето.

20-годишно изследване на смущенията в съня и хроничната болка се спира на четири важни момента- трудност в заспиването, в поддържането на съня, ранното събуждане и липсата на бодрост след сън. Друг важен фактор, разгледан в проучването е безспокойството. То носи допълнителн риск за развитие на обща хронична болка пет години след появата му.

При анализа на данните от проучването авторите взимат предвид пола, възрастта, социално-икономическия статус и психическото състояние на участниците и преизчисляват резултатите спрямо разликите.

Интересното е, че всички посочени фактори, с изключение на ранното събуждане са предпоставка за появата на обща хронична болка до 18 години след появата на смущения в съня.

Резултатите показват, че отколенията в цикъла сън-бодърстване са важен фактор за прогнозата на хроничната болка, особено при ревматоиден артрит, и е необходимо да не бъдат подценявани в клинични условия.

Участниците в проучването не съобщават за обща хронична болка в началото или през предходните три години, като 1249 от тях биват проследявани за 5 години, а 791 от тях- още 18 г.

Друго проучване изучава асоциацията между заболяванията на опорно-двигателния апарат и проблемите със съня при 254 юноши от шведско училище. Те попълват въпросници за хронична болка, безсъние, стрес, безспокойство и депресия.

Един от всеки десет участници съобщава за хронична мускулно-скелетна болка с няколко огнища, а според анализа в сравнение с другите деца , наличието на обща хронична болка е свързано с тежки нарушения в съня и с безспокойство.

„Въпреки че връзката между съня и болката е сложна, изследване показва, че зависимостта между тях е силна и е необходимо да се проучи по-обстойно“, казва д-р Джулия С. Малмборг от университета Халмстед в Швеция.

Created by: PR Care