НОВИНИ

Обострянето на IBD може да се предсказва с белтък в изпражненията

06 Юли 2018

Подходът treat-to-target (Т2Т) представлява метод за индивидуализирано лечение на пациентите с възпалителни чревни заболявания – ВЧЗ (Inflammatory Bowel Disease - IBD), съобразено с активността на заболяването.

Целта му е да се избегне развитието на сериозни усложнения и инвалидизиране при хронични заболявания. Стратегията промотира редовно мониториране на зададената цел с неинвазивен маркер и оптимизиране на лечението, когато целта не е постигната.

„Препоръките за определяне на целта на лечението при болест на Крон (БК) и Улцерозен колит (УК) са свързани с постигането на клинична и ендоскопска ремисия“, обяснява доц. Пламен Пенчев от Клиниката по Гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. При УК целта е спиране на кървенето и нормализиране на дефекацията. При БК ендоскопската ремисия се изразява в изчезване на лигавичните изменения при илеоколоноскопия или изчезване на признаците на възпаление при образните изследвания, където е невъзможно това да бъде оценено ендоскопски. Клинична ремисия се постига при изчезване на коремната болка и нормализиране на дефекацията.

Допълнителен маркер за отговора на лечението при БК е фекалният калпротектин (ФКП), но той може да бъде само допълнително средство за измерване на повлияването. След мониториране на пациенти с „тих“ (безсимптомен) Крон се наблюдават следните резултати: пациентите с „тихо“ заболяване са били по-млади, но с кратка продължителност на болестта и по-малко хирургични намеси; прогресията на чревното увреждане над 5 години е била значителна при пациентите с „тих“ Крон.

С цел оптимизиране на лечението пациентите с IBD трябва да бъдат проследени. От голямо значение са цялостна първоначална оценка за правилна диагноза, определяне на усложненията и избор на подходящо лечение. Проследяването се основава на симптомите на заболяването и се осъществява посредством образни методи за диагностика, ендоскопски и хистологични изследвания и лабораторни тестове.
ФКП (като един от изследваните показатели) е свързан с клиничния отговор и заздравяването на лигавицата, както при УК, така и при БК. С негова помощ може да се предскаже появата на следоперативено обостряне.

„Създадохме специален алгоритъм за проследяване на пациенти с възпалителни чревни заболявания. Той показва, че покачването на ФКП над 90 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца при болни с УК с много висока вероятност. При проследяване на пациенти с БК, покачването на ФКП над 155 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца с над 90% точност“, обясни д-р Радислав Наков, дм от ИСУЛ и допълни, че всяко увеличаване на ФКП с единица води до повишаване на риска от релапс с 1,027 пъти.

Няма удобен метод за проследяване и предсказване на рецидив след операция при БК, но ФКП е лесен неинвазивен маркер за следене на обострянията. Той трябва да бъде проследяван на всеки 2-3 месеца, като неговото покачване е индикация за ендоскопия.

CRP (C-реактивен протеин) е друг показател, използван при диагностика и мониториране на пациентите с ВЧЗ. Той е маркер за активна болест, но тъй като нивата му се повишават при общо възпаление, не винаги точно отразява възпалението на червата.

При проследяване на резултатите от изследваните маркери се установява, че ФКП има 100% чувствителност както при БК, така и при УК. След прекратяване на лечение CRP и ФКП продължават да бъдат достоверни показатели за появата на рецидив. Тяхното ниво се повишава с намаляване времето до поява на рецидив. Тези показатели най-добре предсказват рецидива.

CRP е достоверен показател и за предсказване на операция и прием в болница при IBD. При повишено CRP рискът от прием в болница за 2 години е 6 пъти по-висок. От друга страна CRP се използва и като показател за предсказване на отговора към лечението с биологични средства. След продължителна употребата на медикаменти нивата на CRP се нормализират в рамките на съответно 4-10 седмици.

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

04 Септември 2018

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Кюркчиев: Тест открива ревматологични заболявания преди първите им симтоми

03 Септември 2018

В края на юни 2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела. Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и лаборатория по Клинична имунология”.

Организатори на събитието бяха Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ и Ревматологично отделение – Софиямед.

Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б.Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ , даде специално интервю за probudise.bg.


Кюркчиев, какво представляват антинуклеарните антитела (АНА)?

Антинуклеарните антитела (АНА) са група от автоантитела, насочени срещу различни белтъци на клетъчното ядро (автоантигени). Те се образуват при определена група болни с автоимунни заболявания. Откриването на АНА е централен феномен в серумната диагностика на съединително-тъканните автоимунни болести. Накратко - този тест може да предскаже дали ще се разболеете от системно автоимунно заболяване години преди да се проявят първите му симптоми.

Изследването може да се направи в специализирани лаборатории по имунология в някои университетски болници в България. Провежда се като се взима венозно кръв. Ако Вашето изследване отчете положителен резултат, впоследствие се правят допълнителни изследвания, за да се уточни видът на заболяването, към което сте предразположени.

Защо е важно това изследване?

Изследването е важно, защото то може да ви помогне да получите изключително ранна диагноза и то още преди първите симптоми. Колкото по-рано получите диагноза, толкова по-рано ще можете да започнете лечение. Както при всяко заболяване, така и при автоимунните заболявания, ранният старт на лечение, Ви осигурява спокойствие, че ще избегнете бъдещи усложнения.

Най-честите системни автоимунни болести засягат около 5 - 8% от населението, значително преобладават жените и са четвъртата по ред причина за нарушена трудоспособност. Обикновенно АНА се откриват при следните (но не само ) ревматоидни заболявания: системeн лупус еритематосус (СЛЕ), ревматоиден артрит, склеродермия, CREST синдром, полимиозит, смесена съединителнотъканна болест, синдром на Сьогрен, лекарствено-индуциран лупус.

Каква точно е предсказващата стойност на антинуклеарните антитела (АНА) при пациенти с ревматологични заболявания?

Има десетина проучвания по света, цифрите се колебаят, но като цяло се смята, че по-голямата част от тези пациенти ще развият ревматологично заболяване. Антителата предхождат с няколко години първите клинични симптоми, т.е., като средно 2-3 години човек може да има антитела, преди появата на първите клинични синдроми.

За кого е предназначено изследването?

До изследването се прибягва по преценка на лекаря (ревматолог, умунолог, интернист, личен лекар) и особено, ако лекарят има съмнение за автоимунно заболяване. То помага в ранната диагностика на тези заболявания и съответно спомага за правилното лечение.
Изследването се препоръчва, когато се предполага, че човекът има предразположеност към автоимунно заболяване (има наследствена обремененост, има някакви неспецифични оплаквания като непрестанни ставни болки, температура или е жена в репродуктивна възраст, когато нивата на естрогените са високи), тогава има логика да се изследва за АНА. Когато пациентът е приет в болница, изследването се заплаща от НЗОК.

Румена Савова

Повишен риск от остър коронарен синдром при роднини на болни от ревматоиден артрит

29 Август 2018

Резултатите от изследване, представено в рамките на тазгодишната конференция на Европейската лига за борба с ревматологичните заболявания (EULAR 2018) в Амстердам показват повишен риск от остър коронарен синдром при братя/сестри на болни от ревматоиден артрит (РА), което повдига хипотезата за приемственост между двете заболявания.

В основата на РА стои хронично възпаление на ставите, но също така то може да увреди вътрешните органи. Заболяването засяга, както възрастни, така и млади хора, най-често жени.
Посочените в проучването резултати помагат за по-добрата оценка на сърдечно-съдовия риск при болни от РА, като този риск е основният показател за смъртността при тях, обяснява проф. Томас Дьорнер от Медицинския университет Каролинска в Швеция.

Острия коронарен синдром (ОКС) обхваща голям диапазон от състояния, характеризиращи се с внезапно намаляване на кръвотока към сърдечния мускул като например инфаркт на миокарда или стенокардия.
Според скорошни изследвания тежестта на РА е свързана с риска от ОКС, което води до предположението, че самата болест повишава този риск.

Ето защо авторите на изследването изучават опасността от поява на ОКС при братя и сестри на болни от РА. В случай, че те споделят податливостта към двете заболявания, индивидите, които не страдат от РА биха имали също повишен риск от ОКС поради подобието в генетичния материал и средата на живот.
„Според получените резултати съществува споделена податливост между РА и ОКС“, заявява д-р Хелга Вестерлинд от Медицинския университет Каролинска в Швеция.

Въпреки че точната зависимост не е напълно изяснена и са необходими допълнителни изследвания, авторите смятат, че мероприятията по намаляване на сърдечно-съдовия риск при пациентите с РА не трябва да се свеждат само до основното заболяване. Сред тези мероприятия се включва насочената борба с развитието на атерокслероза и тромбообразуване.

Проучването показва, че пациентите с ранен РА и техните братя и/или сестри са съответно с 44% и с 23% по-висок риск от развитие на ОКС, в сравнение със здрави пациенти.

Директното сравнение при болни с РА и техните роднини, показва, че пациентите са с 19% по-висок риск от ОКС отколкото техните братя/сестри. Ето защо насочената профилактика на сърдечно-съдови инциденти при тези пациенти е от такова основно значение, твърдят авторите.

Каква е ролята на съня в развитието на хроничната болка?

28 Август 2018

Според последните клинични изследвания, представени на годишния конгрес на Европейската лига за борба с ревматологичните заболявания EULAR 2018 г., безсънието оказва голямо влияние върху развитието на хроничната болка в хода на времето.

20-годишно изследване на смущенията в съня и хроничната болка се спира на четири важни момента- трудност в заспиването, в поддържането на съня, ранното събуждане и липсата на бодрост след сън. Друг важен фактор, разгледан в проучването е безспокойството. То носи допълнителн риск за развитие на обща хронична болка пет години след появата му.

При анализа на данните от проучването авторите взимат предвид пола, възрастта, социално-икономическия статус и психическото състояние на участниците и преизчисляват резултатите спрямо разликите.

Интересното е, че всички посочени фактори, с изключение на ранното събуждане са предпоставка за появата на обща хронична болка до 18 години след появата на смущения в съня.

Резултатите показват, че отколенията в цикъла сън-бодърстване са важен фактор за прогнозата на хроничната болка, особено при ревматоиден артрит, и е необходимо да не бъдат подценявани в клинични условия.

Участниците в проучването не съобщават за обща хронична болка в началото или през предходните три години, като 1249 от тях биват проследявани за 5 години, а 791 от тях- още 18 г.

Друго проучване изучава асоциацията между заболяванията на опорно-двигателния апарат и проблемите със съня при 254 юноши от шведско училище. Те попълват въпросници за хронична болка, безсъние, стрес, безспокойство и депресия.

Един от всеки десет участници съобщава за хронична мускулно-скелетна болка с няколко огнища, а според анализа в сравнение с другите деца , наличието на обща хронична болка е свързано с тежки нарушения в съня и с безспокойство.

„Въпреки че връзката между съня и болката е сложна, изследване показва, че зависимостта между тях е силна и е необходимо да се проучи по-обстойно“, казва д-р Джулия С. Малмборг от университета Халмстед в Швеция.

Created by: PR Care