НОВИНИ

Обострянето на IBD може да се предсказва с белтък в изпражненията

06 Юли 2018

Подходът treat-to-target (Т2Т) представлява метод за индивидуализирано лечение на пациентите с възпалителни чревни заболявания – ВЧЗ (Inflammatory Bowel Disease - IBD), съобразено с активността на заболяването.

Целта му е да се избегне развитието на сериозни усложнения и инвалидизиране при хронични заболявания. Стратегията промотира редовно мониториране на зададената цел с неинвазивен маркер и оптимизиране на лечението, когато целта не е постигната.

„Препоръките за определяне на целта на лечението при болест на Крон (БК) и Улцерозен колит (УК) са свързани с постигането на клинична и ендоскопска ремисия“, обяснява доц. Пламен Пенчев от Клиниката по Гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. При УК целта е спиране на кървенето и нормализиране на дефекацията. При БК ендоскопската ремисия се изразява в изчезване на лигавичните изменения при илеоколоноскопия или изчезване на признаците на възпаление при образните изследвания, където е невъзможно това да бъде оценено ендоскопски. Клинична ремисия се постига при изчезване на коремната болка и нормализиране на дефекацията.

Допълнителен маркер за отговора на лечението при БК е фекалният калпротектин (ФКП), но той може да бъде само допълнително средство за измерване на повлияването. След мониториране на пациенти с „тих“ (безсимптомен) Крон се наблюдават следните резултати: пациентите с „тихо“ заболяване са били по-млади, но с кратка продължителност на болестта и по-малко хирургични намеси; прогресията на чревното увреждане над 5 години е била значителна при пациентите с „тих“ Крон.

С цел оптимизиране на лечението пациентите с IBD трябва да бъдат проследени. От голямо значение са цялостна първоначална оценка за правилна диагноза, определяне на усложненията и избор на подходящо лечение. Проследяването се основава на симптомите на заболяването и се осъществява посредством образни методи за диагностика, ендоскопски и хистологични изследвания и лабораторни тестове.
ФКП (като един от изследваните показатели) е свързан с клиничния отговор и заздравяването на лигавицата, както при УК, така и при БК. С негова помощ може да се предскаже появата на следоперативено обостряне.

„Създадохме специален алгоритъм за проследяване на пациенти с възпалителни чревни заболявания. Той показва, че покачването на ФКП над 90 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца при болни с УК с много висока вероятност. При проследяване на пациенти с БК, покачването на ФКП над 155 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца с над 90% точност“, обясни д-р Радислав Наков, дм от ИСУЛ и допълни, че всяко увеличаване на ФКП с единица води до повишаване на риска от релапс с 1,027 пъти.

Няма удобен метод за проследяване и предсказване на рецидив след операция при БК, но ФКП е лесен неинвазивен маркер за следене на обострянията. Той трябва да бъде проследяван на всеки 2-3 месеца, като неговото покачване е индикация за ендоскопия.

CRP (C-реактивен протеин) е друг показател, използван при диагностика и мониториране на пациентите с ВЧЗ. Той е маркер за активна болест, но тъй като нивата му се повишават при общо възпаление, не винаги точно отразява възпалението на червата.

При проследяване на резултатите от изследваните маркери се установява, че ФКП има 100% чувствителност както при БК, така и при УК. След прекратяване на лечение CRP и ФКП продължават да бъдат достоверни показатели за появата на рецидив. Тяхното ниво се повишава с намаляване времето до поява на рецидив. Тези показатели най-добре предсказват рецидива.

CRP е достоверен показател и за предсказване на операция и прием в болница при IBD. При повишено CRP рискът от прием в болница за 2 години е 6 пъти по-висок. От друга страна CRP се използва и като показател за предсказване на отговора към лечението с биологични средства. След продължителна употребата на медикаменти нивата на CRP се нормализират в рамките на съответно 4-10 седмици.

Роля на кожния микробиом при атопичния дерматит

11 Ноември 2018

Микробиомът представлява съвкупността от всички бактерии, вируси и гъби, които нормално обитават човешката кожа и лигавици. Техният генетичен материал превишава повече от 100 пъти човешкия геном (целият набор от гени при човека).
Съставът на микробиома е индивидуален, променя се с възрастта и посредством комплексни механизми влияе върху човешкото здраве. Доказано е, че промените в кожния микробиом влияят върху сложното взаимодействие между гените на човека и факторите на околната среда и по този начин влияят върху имунитета и защитната функция на кожата.

Видът на бактериите, които обитават най-повърхностния слой на кожата, зависи от вътрешни и външни фактори като степента на влажност и омазняване на кожата.

Staphylococcus epidermidis представлява преобладаващият вид върху кожната повърхност при здрави хора. Той има способността да потиска растежа на болестотворния бактерии Staphylococcus aureus. Последният играе роля в развитието на АД.

Нарушението в нормания състав на кожния микробиом е самостоятелен независим фактор за развитието на атопичен дерматит (АД).

При над 90% от пациентите с АД се наблюдава свръхзаселване на кожата със S. аureus. От друга страна, поселването на кожната повърхност със S. еpidermidis и S. сohnii през първата година от живота има важно предпазващо значение.
Съществуват идеи за трансплантация на нормален човешки микробиом от здрави доброволци върху пациенти с АД.

Чест прави на българската дерматологична школа, че още преди 40 години на XX век проф. Петър Попхристов е дал идеята борбата с болестотворните стафилококи да се осъществява чрез нанасяне на S. еpidermidis. За съжаление, подобно на много други български открития, и това остава неразбрано и осмяно от съвременниците му и не е публикувано.

В заключение, изследванията върху микробиома при АД подпомагат по-доброто разбиране на основните етапи при развитието на заболяването и отварят нови хоризонти за неговото лечение.

Д-р Валерия Матеева, дм; Клиника по дерматология, ВМА

Проф. Димитър Господинов: Псориазисът често се съчетава и с други заболявания

11 Ноември 2018

Близо 8% от пациентите с псориазис развиват нокътни промени преди да се покажат кожните.

Разговаряме с проф. Димитър Господинов от Клиниката по кожни и венерически заболявания, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” , ЕАД – Плевен на тема клинични изяви на псориазис и съчетаването му с други заболявания.

Проф. Господинов, каква е връзката между псориазиса и съпътстващите го заболявания?

Това е една необятна тема. Връзката между псориазиса и съпътстващите го заболявания (коморбидност) е един проблем, с който трябва да се съобразяват не само дерматолозите, но и колеги от други специалности. Псориазисът е системно заболяването и често протича с други болести.


язвен колита

псориазиса

Така например възпалителното чревно заболяване, наречено язвен колита се среща от 4 до 8 пъти по-често при псориатици. В същото време близо две трети от пациентите имат депресивни симптоми.

Болните с псориазис са с повишен риск от сърдечно-съдови инциденти и внезапна сърдечна смърт и не е без значение това, че вече е доказана общата патогенеза между псориазиса и атеросклерозата.

Какъв трябва да е подходът към тези пациенти?

За всеки един пациент е необходим индивидуален подход, за да може дерматологът да помогне както на него, така и на неговото семейство. Съществува клинично проучване, според което 71% от пациентите подобряват значително начина си на живот след започване на биологична терапия.

Една от най-честите извънкожни прояви на псориазиса е засягането на ставите.

Съвместното протичане на псориазиса и на псориатичния артрит е често. Важно е да се знае, че характерен белег за бъдещо засягане на ставите е появата на промени в ноктите. Близо 8% от пациентите развиват нокътни промени преди да се покажат кожните. Освен това, нокътният псориазис може да протече и самостоятелно.

Артрозните промени се появяват от петата до дванадесетата година от дебюта на заболяването като същевременно няма връзка между тежестта на псориазиса и появата на псориатичен артрит.

До известна степен ако ние можем да предвидим развитието на артропатични лезии, можем чрез консултация с ревматолог да обърнем внимание на тези промени. Средно 6 месеца забавяне в диагностиката на псориатичния артрит може да доведе до тежки и понякога необратими ставни промени.

Предвестниците на псориатричния артрит са точковидните нокътни лезии и т. нар. „псориатична корона. Тя представлява характерни изменения по кожата на главата - червен обрив с излющване. Пациентите с нокътен псориазис са сред най-трудните, защото заболяването се вижда от пръв поглед и това води до трудна социална адаптация.

Делът на болните от псориазис с нокътно засягане възлиза на 50%. До 90% от всички псориатици могат да демонстрират нокътни лезии независимо от давността на заболяването. Самото засягане на ноктите не засяга тежестта на псориазиса, а при тези болни рискът от поява на артрит е три пъти по-голям. Допълнителен утежняващ фактор е фамилната обремененост.

Защо е важно при наличие на псориазис да мислим и за сърдечно съдови инциденти?

Това е изключително съществено, защото е доказано, че сърдечно съдови инциденти са по-чести при пациентите с псориазис. С над 200% е увеличен рискът за инфаркт на миокарда и исхемични мозъчни инциденти в сравнение с общата популация.
По данни от Националната фондация "Псориазис", САЩ, псориатиците живеят средно 4 години по-малко от общата популация на Земята. Същевременно при приложение на биологични медикаменти рискът за сърдечно-съдови инциденти намалява два пъти, както и развитието на диабет тип 2, нарушения в липидния профил и артериална хипертония.

Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News



Прогностични фактори при възпалителни чревни заболявания определят хода на болестта и правилното лечение

11 Ноември 2018

Близо 3 милиона души в Европа страдат от възпалителни чревни заболявания. Двете най-разпространени от тях - болестта на Крон и улцерозения колит - засягат най-често млади хора в активна възраст - между 15 и 35 г. По тази причина социалната им значимост е голяма, но проблемът все още остава в периферията на общественото внимание.

Според данни на Световната здравна организация броят на болните у нас се е увеличил пет пъти от 1950 до 2016 г. В момента те са около 21 000 души, но голяма част от хората не се лекуват или са с погрешна диагноза. От болест на Крон в България се лекуват едва 1100 души, а от улцерозен колит - 2515.

Международното проучване IBD Ahead е проведено в 43 страни, включително и България цели да подобри грижата на лекарите за пациентите с ВЧЗ, а смисълът на проекта е достигане на идеала за индивидуализиран подход на лечението на тези пациенти.

Програмата се опитва да заложи следното мислене у лекарите: да се премине от лечение на болестта на Крон и язвения колит към лечение на болния с Крон и болния с язвен колит.

Много доброто познаване на прогностичните фактори на ВЧЗ и по-конкретно на основните им характеристики и усложнения е от ключово значение за постигане на целите на IBD Ahead: оптимизиране на традиционната терапия и качественото проследяване на клиничното протичане на всеки един болен.

Прогнозата на пациентите с ВЧЗ трябва да се определя в сравнително ранен етап, за да се предскаже как ще протече тяхната болест и съответно да им се спестят потенциални усложнения. Прогностичните фактори трябва да се търсят и определят възможно най-рано, като това е от съществено значение за последващото лечение и за определянето на точния момент, в който трябва да се включи биологична терапия.

Факторите за прогнозиране на хода на болестта са различни при болест на Крон и улцерозен колит . Лоши прогностични белези при болест на Крон са: локализация на болестта в илеума или пък преди последната трета на илеума, засягане на горен гастроинтестинален тракт, тютюнопушене, наличие на стеснения или пенетрация, млада възраст при диагнозата, перианална болест и тежки ендоскопски лезии.

Фактори, водещи до усложнения при УК са: наличие на разпространен колит, склерозиращ холангит, екстраинтестинални изяви, млада възраст при диагнозата, липса на отговор при първа линия лечение, системно възпаление. Също така, по-лош е хода на болестта за непушачите.

Смъртността при възпалителни чревни възпалявания все още е проблем пред световната гастроентерологичн общност. Предсказващи фактори за развитие на рак на дебелото черво при тези болни са по-дълга продължителност на болестта, по-разпространено заболяването, наличие на първичен склерозиращ холангит и продължителна хистологична активност.

Мъжете и пациентите диагностицирани на по-късна възраст имат по-голям риск от развитие на колоректален карцином.

Изследването на фекален калпротектин на всеки два месеца е от изключителна полза за прогнозиране хода на ВЧЗ, както при язвен колит, така и при болест на Крон. Ако стойностите му са над определено ниво, терапията трябва да се усили, за да бъде предотвратено последващо активиране на болестта.

Д-р Радислав Наков, Клиника по гастроентерология, ИСУЛ

Доц. Ваня Герова: Изчезването на симптомите при IBD не означава, че лечението трябва да спре

05 Ноември 2018

Доц. Ваня Герова, дм е специалист по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и дългогодишен преподавател в Медицински университет – София. Научните й разработки и интереси са насочени основно в областта на чревната патология в това число възпалителните чревни заболявания.

По повод световния ден на възпалителните чревни заболявания, доц. Герова даде специално интервю за www.probudise.bg.

Какви са основните проблеми на пациентите с ВЧЗ?

Възпалителните червни заболявания (ВЧЗ), включващи болестта на Крон и улцерозния колит се срещат предимно в младата и средна възраст. Хроничният клиничен ход, честите рецидиви, извънчревните прояви, ефектът от медикаментозното и хирургичното лечение и техните странични прояви, стресът от развитие на рак и необходимостта от операция оказват голямо влияние върху ежедневието на пациентите и водят до значително влошаване качеството на живота им във всички аспекти –личен, професионален и социален.

Имат ли достъп българските пациенти до всички съвременни възможности за лечение на ВЧЗ?

Разнообразието и ефективността на медикаментите, използвани за лечение на пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) се подобриха през последните години, особено с въвеждането на биологичната терапия. Показанията за биологичната терапия се определят от специализирани експертни комисии от гастроентеролози и на практика всички пациенти, които действително имат нужда от тази терапия, я получават безплатно. Тук трябва да се спомене за всички други възможности за лечение. Не може да се каже само за биологична терапия.

До каква степен е важна комуникацията между лекари и пациенти с ВЧЗ?

Тази комуникация е от изключително значение за стриктния контрол върху активността на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Пациентите трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати.
Традиционно лекарите са активната страна във връзката с пациентите. През последните години все-повече се дискутира „Self-care платформата“ като активен процес за поддържане и подобряване здравето и на пациентите с ВЧЗ, в контекста на живот с хронично заболяване. От голямо значение е да бъдат преценени добре възможностите и индивидуалния опит на пациентите и да им се осигури информация и подкрепа, така че те сами да се научат да разпознават симптомите, да информират лекуващия екип при промяна и да могат успешно да управляват своето ежедневие - работа, социален живот и икономическа независимост.

До каква степен храненето има значение за пациентите с ВЧЗ?

Изключително важен и много неглижиран проблем при пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Поддържането на здравословно хранене при тях може да бъде нарушено от много фактори, вкл. наличие на клинични симптоми, намален прием на храна, малабсорбция, усложнения, ефекти на медикаментозното лечение и/или хирургични чревни резекции. Специфична диета за тези заболявания няма. Понастоящем препоръките са насочени към редуциране на симптомите по време на активност и осигуряване на адекватен прием и абсорбция на нутриенти, витамини и минерали. Диетата трябва да бъде индивидуализирана и да е базирана на: наличието на симптоми, локализация и активност на заболяването, наличие на стриктури, предшестващи оперативни интервенции, както и наличие или липса на хранителни дефицити. Но има основни правила, които е добре да се спазват, особено в периодите на активност, напр. често хранене с малки порции в спокойна атмосфера, избягване на дразнещи храни, ограничаване на богатите на неразтворими фибри храни, избягване на мазни и пържени храни. Важно е да се има предвид, че пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) може да имат хранителна алергия и различни хранителни непоносимости (лактоза, глутен, и др.). Не на последно място трябва да се имат предвид и странични ефекти на някои медикаменти върху храненето.
За съжаление понастоящем липсват специализирани диетични услуги, които да подкрепят конкретно пациентите с ВЧЗ, а включването на квалифициран в тази насока диетолог към мултидисциплинарния екип е един от ключовете към успеха в лечението на тези пациенти.

Какво бихте искали да кажете на всеки пациент, който за пръв път се сблъсква с болестта?

Всеки иска да е здрав. Но се появява болестта. Минава първоначалният стрес и... животът продължава, защото диагнозата на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) не означава смъртна присъда. Пациентите не трябва да се плашат и отчайват, а да приемат болестта и да се научат да живеят с нея по най-добрия начин. Независимо от големите предизвикателства, с които ще се сблъскат, те могат да живеят не по-малко пълноценно и вълнуващо, в сравнение със здравите. И това може да стане, след като изберат: 1) компетентен медицински екип, на който да имат вяра и който да ги обучи много добре как да интерпретират симптомите и да се предпазват от тяхното отключване; 2) пациентски организации, където взаимно могат да се обучават, подпомагат и окуражават, за да имат пълноценен личен, професионален и социален живот.

Лора Василева

Created by: PR Care