НОВИНИ

Менопаузата засилва симптомите на ревматоиден артрит

17 Май 2018

Според ново проучване, с навлизането в менопауза жените с ревматоиден артрит (РА)
започват да страдат от по-бързо напредване на заболяването.

Клиничната взаимовръзка между нивата на половите хормони и активността на
ревматоидното заболяване вече е наблюдавана в рамките на други изследвания,
подчертава д-р Елизабет Молард от университета в Небраска. Например, по време на
бременността и ранната менопауза, вероятността за първа изява на симптомите на РА е много по-голяма, отколкото при жени в репродуктивна възраст или при късна менопауза, допълва тя.

Взимайки предвид тези факти, авторите на настоящото проучване изучават връзката
между затихването на репродуктивните функции при жената и изявата на клиничните
белези на ревматоидния артрит. Те използват данни от Националния регистър по
ревматичните болести на САЩ, в рамките на който участничките са попълнили анкета
веднъж при включване в регистъра и след това на всеки 6 месеца. Въпросите са взети от
Анкетата за оценка на здравето, оценяваща болката и инвалидизацията, изпитвани от
пациентите при извършване на ежедневни занимания като обличане, хранене и разходка,
както и странични ефекти на лекарствата и разходи, свързани със заболяването. Колкото
по-висок е резултатът, толкова по-влошено е функционирането на болния, а отрицателните резултати говорят за добро здравословно състояние.

За да са подходящи за проучването, участничките трябва да са диагностицирани с ревматоиден артрит преди настъпването на менопаузата и да са попълнили поне две анкети в периода между 2003г. и 2017г. От всички 8189 пациенти, 24.5% са в предменопауза при включване в регистъра, 7.5% са в менопауза, а 68.1% са в постменопауза.

Авторите откриват, че жените от първата група са с отрицателен резултат ( −0.50), който е по-благоприятен в сравнение с участничките с окончателно затихнала репродуктивна функция, което показва, че функционирането им е по-запазено на фона на ревматоиден артрит.

Изследователите допълват, че тяхното проучване е важно, не само защото показва връзката между хормоналното състояние на жената и изявата на симптомите на РА, но и демонстрира, че заместителната хормонална терапия има потенциал да забави напредъка на болестта.

Използван източник:
1.Mollard E, Pedro S, Chakravarty E, The impact of menopause on functional status in women with rheumatoid arthritis, Rheumatology, kex526, https://doi.org/10.1093/rheumatology/kex526

Възпалителните чревни заболявания могат да имат редица извънчревни оплаквания

17 Януари 2019

По време на XIII-ят Национален конгрес по гастроентерология проф. Спасова обяси, че възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) (Болест на Крон и Улцерозен колит) са тежки системни заболявания и те могат да доведат до възпалителни процеси в органи и системи извън червата. „До 50% от пациентите с ВЧЗ имат повече от една извънчревна проява. Извънчревните прояви оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на живота, като някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи. Вероятността за развитие им нараства с продължителността на заболяването, както и при пациенти, които вече имат поне една такава проява

25% от извънчревните прояви при възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон и Улцерозен колит) се появяват още преди поставяне на диагнозата. Проф. Спасова наблегна на това, че ранното им разпознаване би улеснило работата на гастроентеролога и би помогнало за назначаване на правилното лечение и намаляване заболеваемостта при пациентитете.„Извънчревните прояви могат да засегнат почти всяка една система. Симптомите са много, трудни за обяснение и дори трудни за разпознаване“, каза проф. Спасова. Голямо клинично проучване с 2000 пациенти показва, че при наличие на допълнително заболяване или извънчревни прояви към основното заболяване (болест на Крон или улцерозен колит) се увеличава необходимостта от по-агресивна терапия и от оперативна намеса, както и вероятността пациентът да има по-сериозно заболяване, в случая на язвен колит, например – засягане на цялото дебело черво от възпалителни изменения.

Сред извънчревните проявинай-чести са мускуло-скелетните – до 50%. Най-често срещаните са артрит и артропатия и обикновено лечението е с противовъзпалителни медикаменти и стероиди.
30% от пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) съобщават за дерматологични проблеми от различен характер. Очните заболявания възникват в до 5% от болните, по-често с дебелочревно засягане. Възпалението на склерите е най-често. Първичният склерозиращ холангит (автоимунно заболяване на жлъчните пътища) е една от най-честите ИЧП. Прогресиращо заболяване е, със стеснения и задебеления на жлъчните канали. Заболяването има много усложнения, най-опасното от които е рак на жлъчните пътища, а също има и висок риск от развитие на рак на дебелото черво. Терапевтичните опции са ендоскопска дилатация, назначаване на урзодезоксихолиева киселина и чернодробна трансплантация.


Божана Димитрова

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

14 Януари 2019

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Актуални факти за псориатичния артрит

14 Декември 2018

Псориатичният артрит е ревматологично заболяване, което се изявява със ставно засягане и кожни изменения.
По последни данни в света има 79 милиона болни от псориазис, което се развява на 2-4% от глобалното население. Над 80 % от пациентите с псориатичен артрит заболяват след диагностициран псориазис .

Смята се, че псориазисът и псориатичният артрит имат обща генеза, като доказателство за това е, че до 7% от страдащите от псориазис развиват псориатичен артрит в първите 10 години от диагностицирането на кожното заболяване. Същевременно двете състояния могат да протичат успоредно с други болести с автоимунен характер като например глутенова ентеропатия, увеит и възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

Причините за появата на първите белези на псориатичния артрит са много и за съжаление не напълно изяснени. Учените са установили ролята на наследствеността като е доказано, че 40% от страдащите от псориатичен артрит имат роднини със същото заболяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на околната среда, тъй като според редица теории именно външните въздействия в комбинация с генетичните особености на организма задействат сложния процес на развитие на заболяването.

В основата на псориатичния артрит стои прекалено силната активност на специализирани имунни клетки, намиращи се в ставите и в кожата. Тази активация задейства възпалителни процеси, които водят до нарушаване на целостта и функцията на околните тъкани.
Първите симптоми на псориатичния артрит са болката и сковаността, които могат да засегнат всяка става в човешкото тяло. В засегнатите стави може да се наблюдава подуване, промяна на формата и подвижността. Същевременно възникват и промени в ноктите, както и сърбеж в очите.

Особено мъчително е чувството за умора и отпадналост, което съпровожда ставните и кожните изменения. Всички посочени симптоми могат да възникнат както постепенно и неусетно, така и изведнъж.
За съжаление все още няма категорични лабораторни маркери, които да поставят диагнозата. За псориатичен артрит се мисли винаги когато има ставни изменения, доказани чрез рентгенография и кожни изменения. Изготвянето на точна диагноза и оценка понякога отнема време и се извършва със съвместните усилия на специалисти ревматолози и дерматолози.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при Болест на Крон са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При Улцерозен колит целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при Болест на Крон и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Created by: PR Care