Улцерозен колит
Лични истории
улцерозен колит

Трябва невероятен кураж, за да живееш нормално с това заболяване - улцерозен колит

Иво Димитров, 45-годишен, пациент с улцерозен колит

Аз съм Иво Димитров от София и от пет години при мен се отключи заболяването улцерозен колит. Лятото на 2011 г. имах продължително стомашно неразположение. Започнах диета по препоръка на личния лекар, но тя не доведе до подобрение. Започнах да чувствам и силна отпадналост. Изкачвах само два етажа стълби и се задъхвах. Отслабнах с 20 кг, защото не можех да усвоявам хранителните вещества. Това ме накара да търся гастроентеролог. Вече бяха минали 2-3 месеца от първите симптоми.

Диагностицираха ме с улцерозен колит в края на август в Окръжна болница „Света Анна”. Оказа се, че хемоглобинът ми е в много ниски стойности. Антирекордът ми е 68 единици. Затова освен лечението с кортикостероиди, ми правиха и кръвопреливане. Изписаха ме в добро състояние.

Още не знаех за коварството на тази болест. Мислех, че всичко е приключило, че съм се излекувал. Оказа се, че всичко тепърва започва. След месец и половина се появиха и кожни проблеми заради ниския ми имунитет. Имах обриви с мехури. Няколко пъти постъпвах в кожната клиника на Александровска болница при доц. Снежина Василева и доц. Гриша Матеев – много коректни хора и големи специалисти. Минах през тежки перипетии. Диагнозата ми беше IgA линеарна дерматоза. Често чувах да казват, че каквото е по кожата, това е и в червата ми. А аз наистина изглеждах доста зле.

На моменти цялото ми тяло се покриваше с мехури, изпълнени с лимфна течност. В най-големите кризи, когато мехурът се спука и изтече течността буквално след минута се пълнеше пак. Това продължи две години и се чудя как съм живял. През 2011 и 2012 г. по 9-10 пъти постъпвах в болница – ту в гастро, ту в кожно отделение. Лежах за улцерозния колит веднъж в „Царица Йоана – ИСУЛ”, но после започнах да се лекувам и продължавам досега в болница „Св. Иван Рилски” при проф. д-р Зоя Спасова, на която искам да изкажа изключителната си благодарност. Лично за мен тя е най-големият специалист гастроентеролог и е силно съпричастна като човек към пациентите си. Няколко насърчителни думи в тежък момент са много важни за нас, наред с правилните лекарства.

Лекувах се с кортикостероиди, пробиотици и медикамента салофалк. Когато започнах да пия последния, веднага се върнаха обривите. После проф. Спасова опита с имуран. Обриви нямаше, но се появиха зачервявания. Така две от лекарствата, които доста от пациентите взимат и вероятно им помагат, при мен се оказаха неприложими поради кожните проблеми. Аз съм някакъв частен случай.

От около две години съм на Хюмира – биологична терапия. Тя се води за една от най-добрите форми на лечение. Откакто я започнах, обривите изчезнаха напълно. Сега съм в ремисия и на улцерозния колит, но имах и няколко кризи. Последното ми влизане в болница беше в средата на януари. Затова в момента съм на интензифицирана биологична терапия. Това лекарство се взима обикновено на 15 дни – поставя се инжекционно, но на мен ще ми го поставят всяка седмица в продължение на три месеца.

Стремя се да работя, въпреки че не е лесно. Имам скромен частен бизнес. Но когато човек с моето заболяване е в криза, трудно може и да работи, и да се лекува. Кризите ми винаги се овладяваха в болницата от проф. Спасова и нейния екип. Когато ми се появиха и кожните проблеми, си задавах въпроса какво направих, че „Големият шеф” ме наказва. Но на този въпрос реално няма кой да ми даде отговор. Този период на вътрешни терзания вече го минах и сега се чувствам доста уравновесен психически и жизнен физически. Докога ще продължи това, не знам.

На 45 години съм в момента и се радвам, че имах късмета тая болест да се отключи при мен на около 40-годишна възраст, когато вече имах две деца. Прави ми впечатление обаче, че с поставена диагноза улцерозен колит са и доста по-млади от мен хора. При тях е необходим невероятен кураж, за да преминат през тежките терапии и да продължат живота си като нормални хора.

Created by: PR Care