НОВИНИ

Коронавирус (COVID-19) и ревматично заболяване – какво трябва да знаем?

18 Март 2020

Мислех далеч по-рано да вмъкна този коментар в блога си поради обществената значимост и нарастващия брой въпроси относно COVID-19, но базираната на доказателства информация все още е твърде оскъдна и едва наскоро достигна необходимия минимум за написване на тази публикация. Ето защо ще се постарая да бъда максимално кратък и ясен, като се позововам на водещите съсловни огранизации в областта на ревматологията. Преди да продължите да четете ще Ви предупредя, че все още нямаме много информация за сложните взаимодействия между новия вирус и пациента с ревматично заболяване. Във времето ще допълня темата.

Накратко за заболяването (COVID-19): Причинява се от тежък остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2) и неотдавна бе обявено за пандемия от Световната здравна организация.

Какъв е рискът от новия вирус за пациентите с ревматични заболявания?


Сред хората, които са изложени на по-висок риск от развитие на тежки инфекции, се причисляват и пациентите с ревматични заболявания. Такива са болните от системен лупус, ревматоиден артрит (РА), склеродермия, миозити, автоинфламаторни синдроми, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити. От една страна това се дължи на особеностите на тези имунно-медиирани заболявания и свързаните с тях усложнения, а от друга – на имуносупресорите, които изписваме с цел овладяване на ревматичното заболяване.

Ситуацията е особено комплексна при пациенти с тежък лупус или системни васкулити, които изискват по-агресивна имуносупресивна терапия. Животоспасяващото лечение с високи дози цитостатици компрометира имунната система на болните и излага на по-висок риск от развитие на тежки инфекции. Ето защо пациентите с тежки системни заболявания се нуждаят от подробна оценка на риска и ползите от лечение, съобразено с епидемиологична обстановка в страната. Следва да се лекуват изключително внимателно в клиники със сериозен опит в колагенозите и васкулитите. Не е тайна, че те са три-четири на брой в страната.

Какви са симптомите на болестта?


Симптомите на болестта включват температура, суха кашлица, задух (затруднено дишане). По-малко специфични са умората и мускулните болки (съвпадат и с активност на ревматичното заболяване). Проблемите с дишането възникват, когато инфекцията засегне белите дробове и причини пневмония. Симптомите обикновено започват няколко дни след като човек е заразен с вируса, като повечето случаи се проявяват приблизително 3-7 дни след експозицията. При някои хора този период може да отнеме до 14 дни, а според някои източници и до 20 дни след заразяването.

Необходимо е да се отбележи, че имунокомпрометираните пациенти могат да не разгърнат всички симптоми на заболяването. По време на едно хипотетично боледуване с COVID-19 може да нямате например температура или промени в кръвната картина. Затова трябва да бъдете особено бдителни.

Какво казват до момента водещите ревматични организации?


Водещите световни организации отговориха бързо на новото предизвикателство, публикувайки своите насоки, но определено не казаха много. Д-р Копчев от Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ наскоро обобщи в публикация в социалните мрежи насоките, които ни дадоха EULAR. С негово съгласие, за да не губя време в пренаписване, ще използвам написаното от него, където сметна за необходимо. Където сметна за необходимо, ще включа и позицията на Британското общество по ревматология и немското съсловие (DRGh), които са почти идентични с EULAR.

Трябва ли пациентите да прекратят лечението си като предпазна мярка срещу болестта?


Все още не се знае какъв е ефектът на базисната терапия (синтетични и биологични антиревматични средства) върху риска от инфекция с коронавирус, така че не се препоръчва спирането на терапията като превантивна мярка, освен ако не съществува друга специфична причина и/или Вашият ревматолог Ви посъветва друго.

Британците допълват, че „ако планирате да започнете или преминете към ново лечение, това може би трябва да бъде преразгледано“. Сега вероятно не е най-подходящото време за резки промени по Вашата терапия. В България протоколите автоматично ще бъдат продължени, а посещаването на т.нар. комисии за смяна може да Ви подложи на излишен риск.

Трябва ли пациентите, заразени с вируса, да преустановят лекарствата си?


При потвърдена инфекция с коронавирус се действа като при друга дихателна инфекция – биологичното средство се спира и приемът се възстановява след оздравяване. Това, разбира се, трябва да се случи след консулт с лекуващия ревматолог. Тук си позволявам да добавя, че ако вземате друг имуносупресор (например метотрексат, лефлуномид, сулфасалазин, JAK-инхибитор), трябва да обсъдите с вашия ревматолог какво да правите (най-често се спира). Стероидът продължава да се приема.

Какви предпазни мерки трябва да предприемат пациентите с ревматични заболявания?


Болшинството превантивни мерки за хората с ревматични заболявания съвпадат с тези насочени към общата популация, но важат с по-голяма сила! Помнете, че превенцията Ви е най-важната мярка, която на този етап трябва да предприемете и затова спазвайте внимателно и строго следните препоръки:

  1. Мийте си ръцете внимателно, правилно и често!

  2. Опитайте се да не докосвате лицето си, преди да сте измили и изсушили ръцете си!

  3. Почиствайте и дезинфекцирайте всякакви предмети и повърхности, които се докосват често!

  4. Не споделяйте храна, чаши, кърпи, инструменти и т.н.

  5. Опитайте се да избягвате контакт с всеки, който показва симптоми на респираторни заболявания като кашлица!

  6. Помислете дали можете да направите промени, които ще ви помогнат да защитите себе си и любимите хора. Например, можете ли да избегнете ненужните бизнес пътувания? Можете ли да избегнете големи събирания? Можете ли да избегнете градския транспорт?

  7. Ако имате грипоподобни симптоми, останете вкъщи! Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включващи висока температура, суха кашлица и задух. Ако имате подобни симптоми, обадете се на вашия личен лекар!

  8. Ако не са направени, се правят ваксинации според препоръките на EULAR и националните препоръки – например пневмококова ваксина, коклюш и др.

  9. Ако не е наложително, отложете ходенето на ревматолог. При възможност използвайте алтернативни канали за комуникация.


д-р Цветослав Георгиев, дм, специалист по ревматология

Източник: https://revmatolog.bg/

Полезни съвети за овладяване на оплакванията при анкилозиращ спондилит

15 Септември 2020

Анкилозиращият спондилит (АС)  представлява автоимунно възпалително заболяване, което засяга гръбначния стълб и се проявява като болки в долните сегменти на гърба, таза и седалището.


Симптомите на анкилозиращия спондилит биха могли дълго време да бъдат пренебрегвани и приемани като нормално последствие от заседналия начин на живот, което често забавя поставянето на диагнозата със 7-10 години. Близо 1 от всеки 100 възрастни живее с това хронично състояние, при което има сливане на прешлените на гръбначния стълб, промяна в поддържането на изправена поза и затруднения в движението.


Най-често АС се открива при мъже в активна възраст с начало на симптомите на 20-40 годишна възраст и засегнатите рядко търсят специализирана помощ, което от своя страна повишава опасността от трайни последствия.


Ето защо е препоръчително при появата на болка в ниските отдели на гърба, таза и седалището да се потърси помощта на специалист. Поставянето н диагнозата и намирането на правилната терапевтична опция често са дълги и изискващи търпение процеси. В момента, в който лекуващият лекар намери най-подходящия лекарствен режим за конкретния случай, той би могъл да включи и някои промени в своя начин на живот, с което да забави напредването на болестта. Сред тях да следните:


Редовна физическа активност: въпреки често срещаното мнение, че натоварването утежнява болката в ставите, редовните упражнения се отразяват благоприятно на пациентите с АС. В случай, че схващането не Ви позволява да извършвате някои движения в целия им обем е препоръчително да започнете всяка серия със загрявка. Също така специалистите съветват да избягвате времето от деня, когато болката е най-силна. Особено важно е преди предприемането на нов вид физическа активност, да съобщите на Вашия рехабилитатор или физиотерапевт.


Спете на твърд матрак: Въпреки че нямате пълен контрол върху Вашата позиция докато спите, бихте мигли да положите усилия да заспивате винаги по гръб. Това изисква използването на твърд матрак без поставяне на възглавница под главата или коленете. Тъй като болката може да е по-била през нощта, подходящият матрак би могъл да подобри многократно Вашето качество на живот.


Къпане с гореща вода: Медицинските специалисти препоръчват горещите бани за облекчаване на симптомите на АС. Освен това, в следствие на влиянието на топлата вода се улесняват упражненията за гъвкавост. Друг похват е редуването на топли и студени компреси на засегнатото място.


Отказване на тютюнопушенето: Известно е, че пушачите, особено мъжете, са с по-висок риск от увреждане на гръбначния стълб при АС отколкото непушачите. Ето защо отказването на вредния навик не само подобрява прогнозата на заболяването, но и се отразява благоприятно на цялостното здравословно състояние.


Как влияе метаболитният синдром върху симптомите на псориатичния артрит?

13 Август 2020

В статия за сп. Lipids in Health and Disease учени търсят възможна връзка между липидния и гликемичния профил от една страна и възпалителните процеси, често наблюдавани при пациенти с псориатичен артрит (ПсА) като вземат предвид цялостната структура на тялото, диетата и активността на ревматологичното заболяване.



За целта, авторите изследват 97 страдащи от ПсА и им провеждат физикален преглед за определяне на телесното тегло, обиколката на корема, както и лабораторни изследвания за изясняване на липидния профил, серумната глюкоза и наличието на маркери на възпалението. Освен това участниците дават сведения за приема на храна в предходните три дни. Активността на болестта по отношение на симптоми от страна на кожата също биват оценени по установени скали.



Над 60% от участниците са с първична кожна проява на ПсА, при 14% първите симптоми са от страна на опорно-двигателната система, а при 25% оплакванията са както кожни, така и ставни.



Резултатите показват, че сред 92.7% от обхванатите пациенти се наблюдава затлъстяване от т нар. „мъжки тип”, тоест натрупване на мастна тъкан в коремната област. Същевременно няма значителни разлики по отношение на костната плътност. 35% от участниците извършват минимална физическа активност, а други 39.2% са оценени като неактивни. При 54% се открива метаболитен синдром (високи нива на кръвната захар, хипертония, високи нива на триглицеридите и на HDL холестерола, както и обиколка на ≥102 см. за мъжете и ≥88 см. за жените).



Изследването показва, че активността на ставното възпаление се засилва с увеличаването на количеството на мастната тъкан в тялото, както и с намаляването на мускулната маса. Освен това, повишените стойности на общия холестерол и на триглицеридите водят до по-тежки кожни прояви. По отношение на диетата, авторите подчертават, че по-обилния прием на транс мастни киселини и недостатъчната консумация на омега-6-мастни киселини също водят до по-тежки дерматологични симптоми.



Използван източник:



  1. Leite, B.F., Morimoto, M.A., Gomes, C. et al. Higher bodily adiposity, fat intake, and cholesterol serum levels are associated with higher disease activity in psoriatic arthritis patients: is there a link among fat and skin and joint involvement?. Lipids Health Dis 19, 21 (2020). https://doi.org/10.1186/s12944-020-1200-7

Болкови оплаквания в ежедневието на пациенти с ревматоиден артит

13 Юни 2020

Според резултатите от проучване, публикувано в списание Arthritis Care and Research ежедневната активност при страдащите от ревматоиден артрит е придружени с болка, която те оценяват средно като 3 от 10 (възходяща скала, в която 0 е липса на болка, а 10- непоносима болка).

Общо 3949 пациенти с ревматоиден артрит от САЩ попълват анкета, включваща 8 компонента, в която те описват силата на болковите оплаквания при извършане на ежедневните им задължения. Средната възраст на участниците е 65,4г., 83,5% са жени, а средната давност на заболяването е 21,7г.

По-голямата част от тях съобщават, че усещат слаба до пренебрежима болка при обичайна физическа активност. Те съобщават, че нивото на болково усещане, което не представлява съществена пречка в хода на ежедневието е 2.3±1.9. При стойност от 2.7±2.1 участниците могат да спят спокойно, а при 3.1±2.0: да се социализират.

Според проучването, пациентите, при които преобладават болковите оплаквания, са с покачен болков праг и могат да функционират при трудни условия.

Сред ограниченията в изследването са липса на данни относно подуването на ставите, както и факта, че участниците биват помолени да сравняват нивата на болка в момента на изследването на фона на тези от предходните 6 месеца.

Използван източник:


  1. Lee YC, Katz P, Quebe A, et al. Defining pain that does not interfere with activities among rheumatoid arthritis (RA) patients[published online February 14, 2020]. Arthritis Care Res. doi:10.1002/acr.24170

Кои заболявания предразполагат за появата на ревматоиден артрит в семейството?

22 Май 2020

Фамилната анамнеза за някои автоимунни и неавтоимуни състояния, сред които болести на щитовидната жлеза и възпалитено-чревни заболявания са свързани с повишен риск от развитието на ревматоиден артрит при някои пациенти. Това показват резултати от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.

Проучването е тип „случай-контрола” и използва медицинска информация, събрана от клиниката Майо в САЩ. Целта е да се установи дали има връзка между ревматоидния артрит (РА) и 79 други заболявания, появили се в семейството на всеки изследван пациенти. Участниците са с диагностициран РА (т.е. „случаите) и са общо 821. Те биват сравнени с трима здрави представители на общата популация (т.е. „контроли”).  Всички включени в изследването съобщават за разнообразните заболявания, срещащи се при тях и в техните семейства.

От резултатите става ясно, че фамилна анамнеза за близък роднина с РА е свързан с повишен риск от развитие на заболяването при участника (отношение на шанса 2.44; 95% доверителен интервал: 2.02-2.94),като подобна зависимост се наблюдава ако въпросният роднина страда от хипер- или хипотиреоидизъм  (отношение на шанса, 1.34; 95% доверителен интервал: 1.10-1.63), остеоартрит (отношение на шанса 1.41; 95% доверителен интервал: 1.19-1.68) и други автоимунн ревматоидни зболявания (отношение на шанса 1.89; 95% доверителен интервал: 1.41-2.52). Въпреки, че фамилната анамнеза за захарен диабет тип 2 и за болест на Паркинсон се свързват с понижен риск от РА, тази зависимост не е статистически значима.

Сред слабите страни на изследването е, че пациентите не са попитани за по-специфични и редки заболявания като авторите допускат, че някои от тях може да не си спомнят правилно своята фамилна анамнеза.

“Получените резултати биха могли да променят начина, по който оценяваме риска от РА. Необходими са допълнителни проучвания, хвърлящи по-голяма светлина върху развитието на това автоимунно заболяване в семействата”, казват в заключение изследователите.

Използван източник:


  1. Kronzer VL, Crowson CS, Sparks JA, Myasoedova E, Davis J 3rd. Family history of rheumatologic, autoimmune, and non-autoimmune diseases and risk of rheumatoid arthritis[published online November 30, 2019]. Arthritis Care Res. doi: 10.1002/acr.24115


 

Created by: PR Care