НОВИНИ

Как да държим псориазис настрана това лято: 5 съвета от нашите лекари

10 Септември 2018

Страдате от псориазис? Притеснявате се как да се грижите за кожата си през лятото? Тогава това ръководство е за Вас!

За всички хора , които страдат от псориазис, лятото може да бъде време, изпълнено с предизвикателства. Слънчевите лъчи и влагата могат да помогнат най-тежките симптоми на псориазис да се държат настрана, но през лятото има и някои фактори, които могат да обострят заболяването. Съвместно с нашата мрежа от лекари ще Ви помогнем да контролирате симптомите си ефективно през този сезон.

1. Наслаждавайте се на слънцето, но внимателно!

Вие най-добре знаете как реагира кожата Ви на слънчевата светлина. Много хора установяват, че тя всъщност помага за облекчаване на симптомите им, докато за други важи обратното.

При псориазис организмът произвежда нови кожни клетки много по-бързо от нормалното. Ултравиолетовите лъчи от вида UV-B имат отношение към забавяне на скоростта на растежа на кожните клетки.

Ако слънчевата светлина Ви действа добре, тогава прекарайте известно време навън и оставете слънцето да си свърши работата. Важно е да продължите да използвате слънцезащитни продукти върху незасегнатата от псориазис кожа и да не се излагате на слънце продължително време. Слънчевото изгаряне само ще влоши симптомите и дори може да предизвика появата на нови плаки. То също така има вреден ефект върху здравето на кожата в дългосрочен план и повишава риска от рак на кожата с напредването на възрастта.

Не забравяйте, че някои медикаменти, които се използват за лечение на псориазис може да Ви направят чувствителни към светлината и да променят продължителността на времето, през което можете да стоите на слънце, без да получите слънчево изгаряне.

2. Стойте на хладно

Потта може да влоши симптомите на псориазис, особено по лицето и скалпа. Сухият, студен въздух на климатиците също може да бъде отключващ фактор за обостряне на заболяването.

Очевидно е практически трудно осъществимо да се избегне потенето, когато е топло и затова най-доброто, което можете да направите, е да попивате потта веднага, преди да е започнала да дразни кожата. За целта може да използвате мокри кърпички, затова винаги дръжте един пакт кърпички под ръка, ако възнамерявате да прекарате деня навън.

Добър ефект за облекчаване на симптомите вкъщи имат уредите, които поддържат влажността на въздуха. Климатиците изсушават въздуха, докато овлажнителите осигуряват охлаждане без този нежелан страничен ефект.

Този вид техника, разбира се, не е евтина, но някои производители предлагат специализирани продукти, предназначени за хора, които страдат от псориазис.

3. Отидете да поплувате

Плуването може наистина да Ви освежи в горещото време. Ако страдате от псориазис, водата също ще помогне за омекотяване на кожните плаки и за по-лесно отстраняване на лющещата се кожа.

Разбира се, нещата не са чак толкова прости. Хлорът в плувните басейни понякога може да раздразни кожата и да влоши симптомите на псориазис. Ако това важи и за Вас, по-добре е да се потопите в морето.
Дори и плувните басейни обикновено да не причиняват проблеми при Вас, следете внимателно да подсушавате тялото си с кърпа, след като излезете от водата, за да отстраните остатъците от хлор. След това нанесете хидратиращо средство, за да предпазите кожата от прекалено изсушаване.

Внимавайте да не стоите твърде дълго в топла вода, като например гореща вана, която впоследствие може да причини сърбеж и раздразване на кожата.

4. Пазете се от ухапвания на насекоми

Хората, които страдат от псориазис, са податливи на т.нар. феномен на Кьобнер, при който на мястото на травма или драскотина се появяват симптоми на псориазис.

Ухапването от насекомо ще наруши целостта на кожата и може да задейства тази реакция, затова си струва да вземете предпазни мерки през по-топлите месеци.

Ако се притеснявате от такава реакция, добра идея е да носите блуза или риза с дълъг ръкав и дълги панталони – така ще държите насекомите далеч от кожата си.

Добре е също да се сдобиете с ефикасен репелент – средство за предпазване от ухапвания на насекоми. Имайте предвид обаче, че една от ключовите съставки в тази група вещества, диетилтолуамид (DEET), може да се отрази зле на псориазис и да влоши състоянието на плаките.

Изберете продукт с ниско съдържание на диетилтолуамид и никога не нанасяйте репелента директно върху раздразнена кожа или открити рани.

5. Дестресирайте

Отдавна е известно, че тревожността, стресът и други психически проблеми могат да обострят кожните заболявания. Затова отделете време за почивка, заминете във ваканция или просто отдъхнете на спокойствие в градината.

Ако страдате от психически проблеми или мислите, че тревогите във връзка с Вашето заболяване допринасят за пристъпите на обостряне, не страдайте мълчаливо. Поговорете с някой от нашите лекари онлайн и получете помощта и съветите, които са Ви необходими.

Всеки има различен опит във връзка със заболяването си. Затова, ако искате да споделите полезни съвети или да отправите въпроси към нас, моля, оставете коментар по-долу. Ние винаги се радваме, когато се обръщате към нас.

Източник: https://www.pushdoctor.co.uk/blog/how-to-get-rid-of-psoriasis-this-summer

Етническата принадлежност и регионът влияят върху симптомите на Сьогрен

01 Февруари 2019

Според наскоро-проведено проучване етническата принадлежност и населявания регион упражняват силно влияние върху проявата на първичния синдром на Сьогрен.
„Ролята на произхода върху развитието на системните автоимунни заболявания е обект на редица изследвания,”, заявява д-р Мануел Рамос-Касалс от университетската болница в Барселона.

Що се отнася до значението на географските фактори, предполага се че заболяемостта от автоимунни болести, нараства в посока от север към юг. До момента обаче не е събрана информация за влиянието на тези фактори при първичния синдром на Сьогрен, става ясно от статията, публикувана в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

За целите на изследването си екипът анализира информация от Big Data Sjogren Project, международен регистър с медицински данни, наличен от 2014г., който предоставя „ясна картина за клиничната изява на синдрома на Сьогрен в различни държави”, пояснява д-р Рамос-Касалс.

Проучването включва 7 748 жени (93%) и 562 мъже (7%) със средна възраст на поставяне на диагнозата 53 години. Налични данни за етническата принадлежност има за общо 7 884 пациенти (95%): 6 174 от които са от бялата раса, 1 066 са азиатци (14%), 393 са от централна и южна Америка (15%), 104 са от африканци или афро-американци (1%), и други 147 (2%) са от други етноси.

Първичният синдром на Сьогрен се диагностицира средно седем години по-рано при африканското в сравнение с европеидното население. Най-голяма разлика в отношението жени:мъже се среща сред азиатците (27:1), а най-ниско сред африканците/афро-американците (7:1).

Доказателство за зачестяването на случаите на синдрома на Сьогрен в посока север-юг е по-малкия брой на очни болести сред северноевропейските и северноазиатските страни, по-специално по-ниска честота на синдрома на сухото око и отколения в зрителните тестове.

Резултатите от проучването показват, че географското разположение би могло да влияе върху клиничнята изява на синдрома на Сьогрен, върху възрастта на поставяне на диагнозата и върху разликите в половото разпределение. Изследването предоставя важни доказателства за влиянието на генетичните фактори и особеностите не средата върху клиничната изява на болестта.

Доброто познаване на разликите в симптомите сред различните региони и е полезно за специалистите при откриването на тази така трудна за поставяне диагноза.

Използван източник:

1. Brito-Zerón P, Acar-Denizli N, Zeher Influence of geolocation and ethnicity on the phenotypic expression of primary Sjögren’s syndrome at diagnosis in 8310 patients: a cross-sectional study from the Big Data Sjögren Project Consortium Annals of the Rheumatic Diseases 29 ноември 2016. doi: 10.1136/annrheumdis-2016-209952

Пациентите с болест на Бехтерев са с повишен риск от самонараняване

28 Януари 2019

Пациентите с болест на Бехтерев са с почти двойно по-голям риск от самонараняване в сравнение с общата популация, показват резултатите о канадско изследване.

Самонараняването представлява съзнателното и целенасочено директно увреждане на телесните тъкани. Най-честата форма на самонараняване е рязането на кожата, но с понятието се описва широк кръг поведения, включващ изгаряния, одирания, удряния на части от тялото, чоплене на кожата до степен на разраняване, скубане на косми от тялото и вдишване на токсични субстанции.

Точната причина за това явление е все още неясна, обяснява д-р Нигил Харун от университета в Торонто, който е начело на изследователския екип. Тя може да се корени в хроничната болка, тревожността, липсата на социална подкрепа или изолацията.

Анкилозиращият спондилит и ревматоидният артрит се считат за „двете най-чести ревматологични заболявания и по тази причина интересът към емоционалното здраве на страдащите от тях е висок.

Ето защо д-р Харун и колектив разглеждат медицинските досиета на 53 240 пациенти с ревматоиден артрит и на още 13 964 с болест на Бехтерев, търсейки инциденти със самонараняване. От проучването са изключени участници с доказано психиатрично заболяване. За сравнение са използвали група здрави индивиди, със сходна възраст и съотношение мъже-жени.

В рамките на проучването авторите изчисляват броя на случаите на преднамерено самонараняване, които са приети в спешното отделение в периода 2 април 2002г. до 31 март 2016г.

Според резултатите страдащите от болест на Бехтерев са почти два пъти по-склонни да се самонаранят в сравнение със здравите като най-честите методи за това са отравяне (64% от случаите със анкилозиращ спондилит и 81% от тези с ревматоиден артрит) и нараняване с хладно оръжие (съответно 36% и 18%).

„Тези инциденти не са за пренебрегване“, заявява д-р Харун, като наблегна от необходимостта за повишено внимание към емоционалното състояния на пациентите с ревматологични заболявания.

Медицинската общност е фокусирана върху борбата с възпалението и върху запазването на функцията на ставите, но все повече проучвания доказват, че ефектите на болестта засягат не само опорно-двигателния апарат, а имат последствия за физическото и психическото благосъстояние, допълва той.

Какво причинява мускулно-ставната болка?

25 Януари 2019

Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.

Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначния стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.

Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.

Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.

Типично автоимунно заболяване е ревматоидnният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Диагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Скрининг за увеит при всички пациенти с ювенилен артрит

18 Януари 2019

Всички пациенти, диагностицирани с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) трябва да преминат скрининг за увеит, става ясно от консенсусни препоръки на Европейския експертен комитет.
Екпертната група е част от европейската инициатива SHARE (Single Hub and Access point for pediatric Rheumatology in Europe), стартирана през 2012г. с цел оптимизиране на диагностиката и терапевтичните режими при деца и юноши с ревматологични заболявания.

В статия за списанието Annals of the Rheumatic Diseasesот 28 март д-р Атималайпет Раманан от университета в Бристол, Великобритания и колектив отбелязват, че ЮИА е най-честата ревматологична болест сред педиатричната популация, а увеитът се счита за най-тежката извънставна проява.

„Базираните на доказателства препоръки са оскъдни, а терапията се основава на индивидуалната преценка и опита на специалистите”, пишат те и допълват:
„Ето защо терапевтичните режими се различават съществено между държавите”.

Комитетът формулира препоръки за диагностиката, лечението и проследяването на ЮИА-свързания увеит, основани на цялостен преглед на наличната литература и на консенсусна процедура. Експертите одобряват общо 22 препоръки с над 80% съгласие, включително три за диагностиката, пет за проследяване на активността на заболяването, 12 за лечението и две спиращи се на бъдещи препоръки.

Засегнатите въпроси включват скрининг на ЮИА-свързания увеит, проследяване след началото на лечението, спиране на терапията за увеита, оценка на активността на болестта, както и предложения за прилагане на заболяване-модифициращите антиревматични лекарства (ЗМАРЛ) и биологични препарати.
Като първи избор за системна имуносупресия авторите избират метотрексат, както и анти-TNF агенти (адалимумаб>инфликсимаб>голимумаб) при паиценти с увеит, рефрактерен на ЗМАРЛ-терапия.
„Увеитът е основна причина за зрителни смушения и затова неговата ранна диагностика и навременно лечение са много важни”, обяснява д-р Раманан и пояснява:
„Системните терапии като например метотрексат и адалимумаб са ключови при контрола на заболяването при пациенти с умерен до тежък ЮИА”.
„Рискът за поява на зрителни симптоми и потенциалът за релапс при първоначално отговарящите на терапията болни насочват към необходимостта от внимателен офталмологичен скрининг.”, заявяват авторите.

Освен това те подчертават нуждата от провеждането на контролирани клинични изследвания при деца с ЮИА-свързан увеит с цел изготвянето на базиран на доказателствата терапевтичен режим.
„В реални условия разполагаме с малък брой пациенти с това заболяване и поради това смятам, че експертните препоръки биха били от полза за специалистите при изготвянето на оптимален режим за засегнатите от заболяването”, казват авторите в заключение.

Използван източник:
1. Constantin T, Foeldvari I, Anton J, et al Consensus-based recommendations for the management of uveitis associated with juvenile idiopathic arthritis: the SHARE initiative Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 28 March 2018. doi:10.1136/annrheumdis-2018-213131

Created by: PR Care