НОВИНИ

Инфекциозни и кардиологични усложнения при ревматоиден артрит

22 Август 2018

Пациентите с ревматоиден артрит (РА) са с повишен риск от развитие на сериозни инфекции, инфаркт на миокарда и коронарна болест на сърцето, показват данни от изследване проведено през 2017 г.

„Повишената активност на РА, доказана с повишаване на серумните биомаркери за артрит, е свързана с по-висока честотата на прием в болница по повод на инфекциозни заболявания, инфаркт на миокарда и коронарна болест. Тази зависимост е още едно доказателство за необходимостта от намаляванеактивността на ревматологичното заболяване”, обясняват авторите пред списание Annals of the Rheumatic Diseases.

В рамките на настоящото изследване е използван панелен тест за серумни биомаркери, оценяващ активността на болестта. Благодарение на него се онагледява, че тежко протичащата болест е свързана не само с увреда на ставите, но и увеличава риска от инфекции и от сърдечно-съдови заболявания. Също така става ясно, че контролът на болестта е от основно значение за предотвратяване на усложненията.

Д-р Пол Мънтнър и колектив от университета на Алабама провеждат проучване сред пациенти с РА, живеещи в САЩ, при които панелният тест е използван като диагностичен тест за проследяване на активността на заболяването.

За периода от 2010 до 2014 г. авторите проследяват честотата на хоспитализации по повод пневмония или сеспис, инфаркт на миокарда и коронарна болест на сърцето. Резултатите демонстрира, че в рамките на проследяването се наблюдават 452 случаи на сериозно инфекциозно заболяване, 132 инфаркта и 181 диагностицирани случаи на коронарна болест.

Получените резултати са в полза на предположението, че възпалението, наблюдавано при РА е в основата на сърдечно-съдовите усложнения. Тоест при болните от РА се задействат патологични възпалителни процеси, които засягат всички тъкани в тялото и овадяването на основното заболяване би ограничило развитието на усложнения.

Основният изводът е, че е необходимо пациентите с ревматоиден артрит да се лекуват възможно най-активно спрямо цялостната активност на болестта и възможните усложнения.

Използван източник:
1. Curtis JR, Xie F, Chen L, et al Biomarker-related risk for myocardial infarction and serious infections in patients with rheumatoid arthritis: a population-based study Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 21 December 2017. doi:10.1136/annrheumdis-2017-211727

Роля на кожния микробиом при атопичния дерматит

11 Ноември 2018

Микробиомът представлява съвкупността от всички бактерии, вируси и гъби, които нормално обитават човешката кожа и лигавици. Техният генетичен материал превишава повече от 100 пъти човешкия геном (целият набор от гени при човека).
Съставът на микробиома е индивидуален, променя се с възрастта и посредством комплексни механизми влияе върху човешкото здраве. Доказано е, че промените в кожния микробиом влияят върху сложното взаимодействие между гените на човека и факторите на околната среда и по този начин влияят върху имунитета и защитната функция на кожата.

Видът на бактериите, които обитават най-повърхностния слой на кожата, зависи от вътрешни и външни фактори като степента на влажност и омазняване на кожата.

Staphylococcus epidermidis представлява преобладаващият вид върху кожната повърхност при здрави хора. Той има способността да потиска растежа на болестотворния бактерии Staphylococcus aureus. Последният играе роля в развитието на АД.

Нарушението в нормания състав на кожния микробиом е самостоятелен независим фактор за развитието на атопичен дерматит (АД).

При над 90% от пациентите с АД се наблюдава свръхзаселване на кожата със S. аureus. От друга страна, поселването на кожната повърхност със S. еpidermidis и S. сohnii през първата година от живота има важно предпазващо значение.
Съществуват идеи за трансплантация на нормален човешки микробиом от здрави доброволци върху пациенти с АД.

Чест прави на българската дерматологична школа, че още преди 40 години на XX век проф. Петър Попхристов е дал идеята борбата с болестотворните стафилококи да се осъществява чрез нанасяне на S. еpidermidis. За съжаление, подобно на много други български открития, и това остава неразбрано и осмяно от съвременниците му и не е публикувано.

В заключение, изследванията върху микробиома при АД подпомагат по-доброто разбиране на основните етапи при развитието на заболяването и отварят нови хоризонти за неговото лечение.

Д-р Валерия Матеева, дм; Клиника по дерматология, ВМА

Проф. Димитър Господинов: Псориазисът често се съчетава и с други заболявания

11 Ноември 2018

Близо 8% от пациентите с псориазис развиват нокътни промени преди да се покажат кожните.

Разговаряме с проф. Димитър Господинов от Клиниката по кожни и венерически заболявания, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” , ЕАД – Плевен на тема клинични изяви на псориазис и съчетаването му с други заболявания.

Проф. Господинов, каква е връзката между псориазиса и съпътстващите го заболявания?

Това е една необятна тема. Връзката между псориазиса и съпътстващите го заболявания (коморбидност) е един проблем, с който трябва да се съобразяват не само дерматолозите, но и колеги от други специалности. Псориазисът е системно заболяването и често протича с други болести.


язвен колита

псориазиса

Така например възпалителното чревно заболяване, наречено язвен колита се среща от 4 до 8 пъти по-често при псориатици. В същото време близо две трети от пациентите имат депресивни симптоми.

Болните с псориазис са с повишен риск от сърдечно-съдови инциденти и внезапна сърдечна смърт и не е без значение това, че вече е доказана общата патогенеза между псориазиса и атеросклерозата.

Какъв трябва да е подходът към тези пациенти?

За всеки един пациент е необходим индивидуален подход, за да може дерматологът да помогне както на него, така и на неговото семейство. Съществува клинично проучване, според което 71% от пациентите подобряват значително начина си на живот след започване на биологична терапия.

Една от най-честите извънкожни прояви на псориазиса е засягането на ставите.

Съвместното протичане на псориазиса и на псориатичния артрит е често. Важно е да се знае, че характерен белег за бъдещо засягане на ставите е появата на промени в ноктите. Близо 8% от пациентите развиват нокътни промени преди да се покажат кожните. Освен това, нокътният псориазис може да протече и самостоятелно.

Артрозните промени се появяват от петата до дванадесетата година от дебюта на заболяването като същевременно няма връзка между тежестта на псориазиса и появата на псориатичен артрит.

До известна степен ако ние можем да предвидим развитието на артропатични лезии, можем чрез консултация с ревматолог да обърнем внимание на тези промени. Средно 6 месеца забавяне в диагностиката на псориатичния артрит може да доведе до тежки и понякога необратими ставни промени.

Предвестниците на псориатричния артрит са точковидните нокътни лезии и т. нар. „псориатична корона. Тя представлява характерни изменения по кожата на главата - червен обрив с излющване. Пациентите с нокътен псориазис са сред най-трудните, защото заболяването се вижда от пръв поглед и това води до трудна социална адаптация.

Делът на болните от псориазис с нокътно засягане възлиза на 50%. До 90% от всички псориатици могат да демонстрират нокътни лезии независимо от давността на заболяването. Самото засягане на ноктите не засяга тежестта на псориазиса, а при тези болни рискът от поява на артрит е три пъти по-голям. Допълнителен утежняващ фактор е фамилната обремененост.

Защо е важно при наличие на псориазис да мислим и за сърдечно съдови инциденти?

Това е изключително съществено, защото е доказано, че сърдечно съдови инциденти са по-чести при пациентите с псориазис. С над 200% е увеличен рискът за инфаркт на миокарда и исхемични мозъчни инциденти в сравнение с общата популация.
По данни от Националната фондация "Псориазис", САЩ, псориатиците живеят средно 4 години по-малко от общата популация на Земята. Същевременно при приложение на биологични медикаменти рискът за сърдечно-съдови инциденти намалява два пъти, както и развитието на диабет тип 2, нарушения в липидния профил и артериална хипертония.

Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News



Прогностични фактори при възпалителни чревни заболявания определят хода на болестта и правилното лечение

11 Ноември 2018

Близо 3 милиона души в Европа страдат от възпалителни чревни заболявания. Двете най-разпространени от тях - болестта на Крон и улцерозения колит - засягат най-често млади хора в активна възраст - между 15 и 35 г. По тази причина социалната им значимост е голяма, но проблемът все още остава в периферията на общественото внимание.

Според данни на Световната здравна организация броят на болните у нас се е увеличил пет пъти от 1950 до 2016 г. В момента те са около 21 000 души, но голяма част от хората не се лекуват или са с погрешна диагноза. От болест на Крон в България се лекуват едва 1100 души, а от улцерозен колит - 2515.

Международното проучване IBD Ahead е проведено в 43 страни, включително и България цели да подобри грижата на лекарите за пациентите с ВЧЗ, а смисълът на проекта е достигане на идеала за индивидуализиран подход на лечението на тези пациенти.

Програмата се опитва да заложи следното мислене у лекарите: да се премине от лечение на болестта на Крон и язвения колит към лечение на болния с Крон и болния с язвен колит.

Много доброто познаване на прогностичните фактори на ВЧЗ и по-конкретно на основните им характеристики и усложнения е от ключово значение за постигане на целите на IBD Ahead: оптимизиране на традиционната терапия и качественото проследяване на клиничното протичане на всеки един болен.

Прогнозата на пациентите с ВЧЗ трябва да се определя в сравнително ранен етап, за да се предскаже как ще протече тяхната болест и съответно да им се спестят потенциални усложнения. Прогностичните фактори трябва да се търсят и определят възможно най-рано, като това е от съществено значение за последващото лечение и за определянето на точния момент, в който трябва да се включи биологична терапия.

Факторите за прогнозиране на хода на болестта са различни при болест на Крон и улцерозен колит . Лоши прогностични белези при болест на Крон са: локализация на болестта в илеума или пък преди последната трета на илеума, засягане на горен гастроинтестинален тракт, тютюнопушене, наличие на стеснения или пенетрация, млада възраст при диагнозата, перианална болест и тежки ендоскопски лезии.

Фактори, водещи до усложнения при УК са: наличие на разпространен колит, склерозиращ холангит, екстраинтестинални изяви, млада възраст при диагнозата, липса на отговор при първа линия лечение, системно възпаление. Също така, по-лош е хода на болестта за непушачите.

Смъртността при възпалителни чревни възпалявания все още е проблем пред световната гастроентерологичн общност. Предсказващи фактори за развитие на рак на дебелото черво при тези болни са по-дълга продължителност на болестта, по-разпространено заболяването, наличие на първичен склерозиращ холангит и продължителна хистологична активност.

Мъжете и пациентите диагностицирани на по-късна възраст имат по-голям риск от развитие на колоректален карцином.

Изследването на фекален калпротектин на всеки два месеца е от изключителна полза за прогнозиране хода на ВЧЗ, както при язвен колит, така и при болест на Крон. Ако стойностите му са над определено ниво, терапията трябва да се усили, за да бъде предотвратено последващо активиране на болестта.

Д-р Радислав Наков, Клиника по гастроентерология, ИСУЛ

Доц. Ваня Герова: Изчезването на симптомите при IBD не означава, че лечението трябва да спре

05 Ноември 2018

Доц. Ваня Герова, дм е специалист по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и дългогодишен преподавател в Медицински университет – София. Научните й разработки и интереси са насочени основно в областта на чревната патология в това число възпалителните чревни заболявания.

По повод световния ден на възпалителните чревни заболявания, доц. Герова даде специално интервю за www.probudise.bg.

Какви са основните проблеми на пациентите с ВЧЗ?

Възпалителните червни заболявания (ВЧЗ), включващи болестта на Крон и улцерозния колит се срещат предимно в младата и средна възраст. Хроничният клиничен ход, честите рецидиви, извънчревните прояви, ефектът от медикаментозното и хирургичното лечение и техните странични прояви, стресът от развитие на рак и необходимостта от операция оказват голямо влияние върху ежедневието на пациентите и водят до значително влошаване качеството на живота им във всички аспекти –личен, професионален и социален.

Имат ли достъп българските пациенти до всички съвременни възможности за лечение на ВЧЗ?

Разнообразието и ефективността на медикаментите, използвани за лечение на пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) се подобриха през последните години, особено с въвеждането на биологичната терапия. Показанията за биологичната терапия се определят от специализирани експертни комисии от гастроентеролози и на практика всички пациенти, които действително имат нужда от тази терапия, я получават безплатно. Тук трябва да се спомене за всички други възможности за лечение. Не може да се каже само за биологична терапия.

До каква степен е важна комуникацията между лекари и пациенти с ВЧЗ?

Тази комуникация е от изключително значение за стриктния контрол върху активността на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Пациентите трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати.
Традиционно лекарите са активната страна във връзката с пациентите. През последните години все-повече се дискутира „Self-care платформата“ като активен процес за поддържане и подобряване здравето и на пациентите с ВЧЗ, в контекста на живот с хронично заболяване. От голямо значение е да бъдат преценени добре възможностите и индивидуалния опит на пациентите и да им се осигури информация и подкрепа, така че те сами да се научат да разпознават симптомите, да информират лекуващия екип при промяна и да могат успешно да управляват своето ежедневие - работа, социален живот и икономическа независимост.

До каква степен храненето има значение за пациентите с ВЧЗ?

Изключително важен и много неглижиран проблем при пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Поддържането на здравословно хранене при тях може да бъде нарушено от много фактори, вкл. наличие на клинични симптоми, намален прием на храна, малабсорбция, усложнения, ефекти на медикаментозното лечение и/или хирургични чревни резекции. Специфична диета за тези заболявания няма. Понастоящем препоръките са насочени към редуциране на симптомите по време на активност и осигуряване на адекватен прием и абсорбция на нутриенти, витамини и минерали. Диетата трябва да бъде индивидуализирана и да е базирана на: наличието на симптоми, локализация и активност на заболяването, наличие на стриктури, предшестващи оперативни интервенции, както и наличие или липса на хранителни дефицити. Но има основни правила, които е добре да се спазват, особено в периодите на активност, напр. често хранене с малки порции в спокойна атмосфера, избягване на дразнещи храни, ограничаване на богатите на неразтворими фибри храни, избягване на мазни и пържени храни. Важно е да се има предвид, че пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) може да имат хранителна алергия и различни хранителни непоносимости (лактоза, глутен, и др.). Не на последно място трябва да се имат предвид и странични ефекти на някои медикаменти върху храненето.
За съжаление понастоящем липсват специализирани диетични услуги, които да подкрепят конкретно пациентите с ВЧЗ, а включването на квалифициран в тази насока диетолог към мултидисциплинарния екип е един от ключовете към успеха в лечението на тези пациенти.

Какво бихте искали да кажете на всеки пациент, който за пръв път се сблъсква с болестта?

Всеки иска да е здрав. Но се появява болестта. Минава първоначалният стрес и... животът продължава, защото диагнозата на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) не означава смъртна присъда. Пациентите не трябва да се плашат и отчайват, а да приемат болестта и да се научат да живеят с нея по най-добрия начин. Независимо от големите предизвикателства, с които ще се сблъскат, те могат да живеят не по-малко пълноценно и вълнуващо, в сравнение със здравите. И това може да стане, след като изберат: 1) компетентен медицински екип, на който да имат вяра и който да ги обучи много добре как да интерпретират симптомите и да се предпазват от тяхното отключване; 2) пациентски организации, където взаимно могат да се обучават, подпомагат и окуражават, за да имат пълноценен личен, професионален и социален живот.

Лора Василева

Created by: PR Care