НОВИНИ

Имунизация против грип при пациенти с ревматоиден артрит

14 Март 2019

Според последни данни, противогрипната ваксина би могла да повлияе положително върху имунната система на пациентите с ревматоиден артрит.

„Над милион американци страдат от ревматиоден артрит и при тях има повишен риск за грипна инфекция”, обяснява д-р Инес Колменя от университетската болница „МакГил в Монреал и допълва:

„Ето защо сред приоритетите в момента е разработването на нови методи за понижаване на този риск.”

Д-р Колменя и екипът ѝ оценяват количеството на антителата в кръвта на пациенти с доказан ревматоиден артрит, които биват изследвани през зимните сезони на 2016/2017г. и 2017/2018 г. Участниците са над 19-годишна възраст, като80% са жени.

В рамките на изследването 139 пациенти получават висока доза тривалентна ваксина (т.е. защитаваща от три вида грипни вируси), а на други 140 е приложена стандартна доза четиривалентна ваксина (срещу четири вида грипни вируси).

Въпреки че наблюдавания имунен отговор не е толкова силен, колкото би бил на здрав човек, пациентите с ревматоиден артрит на тривалентна ваксина във висока доза имат с 2 до 2,8 пъти по-голяма вероятност да развият имунитет срещи трите най-разпространени грипни вируси от участниците с четиривалентна ваксина.

Същевременно през месеца след имунизацията не се наблюдава активиране на ревматоидния артрит, както и сериозни странични реакции. Единствените фактори, които определят имунния отговор са дозата на ваксината и възрастта на пациента.

„Това са едни чудесни новини за пациентите с ревматоиден артрит, защото вече ще можем да им предоставим защита през зимните месеци”, заявява д-р Грег Силвърман от медицинския университет в Ню Йорк и допълва: „Следващата стъпка е да ги убедим да се имунизират преди началото на грипния сезон.”

Д-р Ана-Мария Младенова

Използван източник:

1. High-Dose Flu Vaccine Boosts Immune Response in RA Patients - Medscape - Oct 22, 2018.




Пациентите с болест на Бехтерев са с повишен риск от самонараняване

28 Януари 2019

Пациентите с болест на Бехтерев са с почти двойно по-голям риск от самонараняване в сравнение с общата популация, показват резултатите о канадско изследване.

Самонараняването представлява съзнателното и целенасочено директно увреждане на телесните тъкани. Най-честата форма на самонараняване е рязането на кожата, но с понятието се описва широк кръг поведения, включващ изгаряния, одирания, удряния на части от тялото, чоплене на кожата до степен на разраняване, скубане на косми от тялото и вдишване на токсични субстанции.

Точната причина за това явление е все още неясна, обяснява д-р Нигил Харун от университета в Торонто, който е начело на изследователския екип. Тя може да се корени в хроничната болка, тревожността, липсата на социална подкрепа или изолацията.

Анкилозиращият спондилит и ревматоидният артрит се считат за „двете най-чести ревматологични заболявания и по тази причина интересът към емоционалното здраве на страдащите от тях е висок.

Ето защо д-р Харун и колектив разглеждат медицинските досиета на 53 240 пациенти с ревматоиден артрит и на още 13 964 с болест на Бехтерев, търсейки инциденти със самонараняване. От проучването са изключени участници с доказано психиатрично заболяване. За сравнение са използвали група здрави индивиди, със сходна възраст и съотношение мъже-жени.

В рамките на проучването авторите изчисляват броя на случаите на преднамерено самонараняване, които са приети в спешното отделение в периода 2 април 2002г. до 31 март 2016г.

Според резултатите страдащите от болест на Бехтерев са почти два пъти по-склонни да се самонаранят в сравнение със здравите като най-честите методи за това са отравяне (64% от случаите със анкилозиращ спондилит и 81% от тези с ревматоиден артрит) и нараняване с хладно оръжие (съответно 36% и 18%).

„Тези инциденти не са за пренебрегване“, заявява д-р Харун, като наблегна от необходимостта за повишено внимание към емоционалното състояния на пациентите с ревматологични заболявания.

Медицинската общност е фокусирана върху борбата с възпалението и върху запазването на функцията на ставите, но все повече проучвания доказват, че ефектите на болестта засягат не само опорно-двигателния апарат, а имат последствия за физическото и психическото благосъстояние, допълва той.

Какво причинява мускулно-ставната болка?

25 Януари 2019

Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.

Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначния стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.

Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.

Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.

Типично автоимунно заболяване е ревматоидnният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Диагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Скрининг за увеит при всички пациенти с ювенилен артрит

18 Януари 2019

Всички пациенти, диагностицирани с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) трябва да преминат скрининг за увеит, става ясно от консенсусни препоръки на Европейския експертен комитет.
Екпертната група е част от европейската инициатива SHARE (Single Hub and Access point for pediatric Rheumatology in Europe), стартирана през 2012г. с цел оптимизиране на диагностиката и терапевтичните режими при деца и юноши с ревматологични заболявания.

В статия за списанието Annals of the Rheumatic Diseasesот 28 март д-р Атималайпет Раманан от университета в Бристол, Великобритания и колектив отбелязват, че ЮИА е най-честата ревматологична болест сред педиатричната популация, а увеитът се счита за най-тежката извънставна проява.

„Базираните на доказателства препоръки са оскъдни, а терапията се основава на индивидуалната преценка и опита на специалистите”, пишат те и допълват:
„Ето защо терапевтичните режими се различават съществено между държавите”.

Комитетът формулира препоръки за диагностиката, лечението и проследяването на ЮИА-свързания увеит, основани на цялостен преглед на наличната литература и на консенсусна процедура. Експертите одобряват общо 22 препоръки с над 80% съгласие, включително три за диагностиката, пет за проследяване на активността на заболяването, 12 за лечението и две спиращи се на бъдещи препоръки.

Засегнатите въпроси включват скрининг на ЮИА-свързания увеит, проследяване след началото на лечението, спиране на терапията за увеита, оценка на активността на болестта, както и предложения за прилагане на заболяване-модифициращите антиревматични лекарства (ЗМАРЛ) и биологични препарати.
Като първи избор за системна имуносупресия авторите избират метотрексат, както и анти-TNF агенти (адалимумаб>инфликсимаб>голимумаб) при паиценти с увеит, рефрактерен на ЗМАРЛ-терапия.
„Увеитът е основна причина за зрителни смушения и затова неговата ранна диагностика и навременно лечение са много важни”, обяснява д-р Раманан и пояснява:
„Системните терапии като например метотрексат и адалимумаб са ключови при контрола на заболяването при пациенти с умерен до тежък ЮИА”.
„Рискът за поява на зрителни симптоми и потенциалът за релапс при първоначално отговарящите на терапията болни насочват към необходимостта от внимателен офталмологичен скрининг.”, заявяват авторите.

Освен това те подчертават нуждата от провеждането на контролирани клинични изследвания при деца с ЮИА-свързан увеит с цел изготвянето на базиран на доказателствата терапевтичен режим.
„В реални условия разполагаме с малък брой пациенти с това заболяване и поради това смятам, че експертните препоръки биха били от полза за специалистите при изготвянето на оптимален режим за засегнатите от заболяването”, казват авторите в заключение.

Използван източник:
1. Constantin T, Foeldvari I, Anton J, et al Consensus-based recommendations for the management of uveitis associated with juvenile idiopathic arthritis: the SHARE initiative Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 28 March 2018. doi:10.1136/annrheumdis-2018-213131

Възпалителните чревни заболявания могат да имат редица извънчревни оплаквания

17 Януари 2019

По време на XIII-ят Национален конгрес по гастроентерология проф. Спасова обяси, че възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) (Болест на Крон и Улцерозен колит) са тежки системни заболявания и те могат да доведат до възпалителни процеси в органи и системи извън червата. „До 50% от пациентите с ВЧЗ имат повече от една извънчревна проява. Извънчревните прояви оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на живота, като някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи. Вероятността за развитие им нараства с продължителността на заболяването, както и при пациенти, които вече имат поне една такава проява

25% от извънчревните прояви при възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон и Улцерозен колит) се появяват още преди поставяне на диагнозата. Проф. Спасова наблегна на това, че ранното им разпознаване би улеснило работата на гастроентеролога и би помогнало за назначаване на правилното лечение и намаляване заболеваемостта при пациентитете.„Извънчревните прояви могат да засегнат почти всяка една система. Симптомите са много, трудни за обяснение и дори трудни за разпознаване“, каза проф. Спасова. Голямо клинично проучване с 2000 пациенти показва, че при наличие на допълнително заболяване или извънчревни прояви към основното заболяване (болест на Крон или улцерозен колит) се увеличава необходимостта от по-агресивна терапия и от оперативна намеса, както и вероятността пациентът да има по-сериозно заболяване, в случая на язвен колит, например – засягане на цялото дебело черво от възпалителни изменения.

Сред извънчревните проявинай-чести са мускуло-скелетните – до 50%. Най-често срещаните са артрит и артропатия и обикновено лечението е с противовъзпалителни медикаменти и стероиди.
30% от пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) съобщават за дерматологични проблеми от различен характер. Очните заболявания възникват в до 5% от болните, по-често с дебелочревно засягане. Възпалението на склерите е най-често. Първичният склерозиращ холангит (автоимунно заболяване на жлъчните пътища) е една от най-честите ИЧП. Прогресиращо заболяване е, със стеснения и задебеления на жлъчните канали. Заболяването има много усложнения, най-опасното от които е рак на жлъчните пътища, а също има и висок риск от развитие на рак на дебелото черво. Терапевтичните опции са ендоскопска дилатация, назначаване на урзодезоксихолиева киселина и чернодробна трансплантация.


Божана Димитрова

Created by: PR Care