НОВИНИ

Имунизация против грип при пациенти с ревматоиден артрит

14 Март 2019

Според последни данни, противогрипната ваксина би могла да повлияе положително върху имунната система на пациентите с ревматоиден артрит.

„Над милион американци страдат от ревматиоден артрит и при тях има повишен риск за грипна инфекция”, обяснява д-р Инес Колменя от университетската болница „МакГил в Монреал и допълва:

„Ето защо сред приоритетите в момента е разработването на нови методи за понижаване на този риск.”

Д-р Колменя и екипът ѝ оценяват количеството на антителата в кръвта на пациенти с доказан ревматоиден артрит, които биват изследвани през зимните сезони на 2016/2017г. и 2017/2018 г. Участниците са над 19-годишна възраст, като80% са жени.

В рамките на изследването 139 пациенти получават висока доза тривалентна ваксина (т.е. защитаваща от три вида грипни вируси), а на други 140 е приложена стандартна доза четиривалентна ваксина (срещу четири вида грипни вируси).

Въпреки че наблюдавания имунен отговор не е толкова силен, колкото би бил на здрав човек, пациентите с ревматоиден артрит на тривалентна ваксина във висока доза имат с 2 до 2,8 пъти по-голяма вероятност да развият имунитет срещи трите най-разпространени грипни вируси от участниците с четиривалентна ваксина.

Същевременно през месеца след имунизацията не се наблюдава активиране на ревматоидния артрит, както и сериозни странични реакции. Единствените фактори, които определят имунния отговор са дозата на ваксината и възрастта на пациента.

„Това са едни чудесни новини за пациентите с ревматоиден артрит, защото вече ще можем да им предоставим защита през зимните месеци”, заявява д-р Грег Силвърман от медицинския университет в Ню Йорк и допълва: „Следващата стъпка е да ги убедим да се имунизират преди началото на грипния сезон.”

Д-р Ана-Мария Младенова

Използван източник:

1. High-Dose Flu Vaccine Boosts Immune Response in RA Patients - Medscape - Oct 22, 2018.




Пациентите с Бехтерев често са с нарушена помпена функция на сърцето

15 Февруари 2019

Пациентите с анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) често имат и нарушена помпена функция на сърцето, която е независима от наличието на придружаващи сърдечно-съдови заболявания, става ясно от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.
Заболявания като артериална хипертония, захарен диабет и метаболитен синдром се срещат по-често при хора с болест на Бехтерев и в голяма степен това обяснява по-големия сърдечно-съдов риск при този контингент.

„Въпреки това е добре известно, че наличието на нарушена помпена функция на сърцето, дължаща се на умора на миокарда, е назависим рисков фактор, който утежнява прогнозата при пациенти с анкилозиращ спондилит”, обяснява д-р Хелга Митбьо от университетската болница в Хаукленд, Норвегия.

За да оценят наличието на нарушена помпена функция при тази група болни, авторите на изследването подбират 106 пациенти с болест на Бехтерев на лечение в отделението по ревматология на болница с Осло и ги сравняват с други 106 здрави участници.

Всеки един от тях бива консултиран от кардиолог и преминава през ехокардиография, а от получените резултати става ясно до каква степен е запазена помпената функция на сърцето.
Според авторите, както пациентите с болест на Бехтерев, така и здравите са еднакво податливи към редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Въпреки това, от ехокардиографията става ясно, че първата група е по-предразположена към нарушена помпена функция на сърцето, като тази зависимост е най-силна при мъжете с анкилозиращ спондилит.
Същевременно учените не откриват връзка между сърдечно-съдовите смущения и провеждането на терапия за ревматологичното заболяване.

„Получените от нас резултати са в подкрепа на получените досега доказателства, че пациентите с болест на Бехтерев са засегнати в по-голяма степен от сърдечно-съдови заболявания”, заявяват д-р Митбьо и колектив.

Д-р Иванова-Тодорова: Антинуклеарните антитела имат предсказваща стойност при автоимунни заболявания

13 Февруари 2019

На 28.06.2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела (АНА). Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и Лаборатория по клинична имунология“.

Организатори на събитието бяха Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (ЛКИ) и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по Клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ и Ревматологично отделение – Софиямед.

Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б. Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Д-р Екатерина Иванова-Тодорова даде специално интервю за probudise.bg


Д-р Иванова-Тодорова, изнесохте много интересна лекция на тема предсказваща стойност на АНА и начин на живот. Бихте ли ни разказали най-важното от нея?

Екипът на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ бихме искали да акцентираме върху профилактиката и начина на живот при лица с висок титър на антинуклеарни антитела (АНА), които на този етап от живота си нямат поставена диагноза
автоимунно заболяване, но имат роднини с определени системни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус, системна склероза, синдром на Сьогрен.

Това, което бихме искали да кажем на тези хора, които все още не бихме могли да наречем пациенти, се свежда до препоръки, свързани с техния начин на живот. Първо, в повечето случаи, това са жени и те категорично трябва да избягват оралните контрацептиви, тъй като те водят до активация на В-клетките и до секреция на автоантитела, както и на нормални антитела. В случая, поради наличието на генетична предиспозиция, това би могло да отключи възникването на автоимунно заболяване.

Другото, което също е изключително важно, е такъв тип хора да спазват определен хранителен режим. Той не трябва да е задължителен, но се препоръчва да избягват изкуствени храни, добавки, консерванти, храни, водещи до увеличаване на хистамина в гастроинтестиналния тракт, защото това води също до възможност за отключване на автоимунно състояние.

Третото, което трябва да правят тези лица, е да не се ваксинират или да избягват ваксините. Тук целта, не са тези от стандартния имунизационен календар, а по-скоро такива, които се правят по избор, например противогрипните ваксини. Идеята е да отдалечим максимално времето, в което евентуално да възникне
автоимунното заболяване. Важно е, че хора, които имат високи АНА или такива, които са над титър 1:160, не трябва да използват имуномодулатори или лекарства, в чиито заглавие има „имуно“, защото всъщност целта тук не е да укрепим имунната система. Този тип хора имат нормална или дори леко свръхактивирана имунна система.

Ще дам пример с един класически представител на имуностимулаторите, който се дава при деца и възрастни при вирусна инфекция – инозин, той активира именно В-лимфоцитите и секрецията не на ИгМ антителата, които са важни за първичния имунен отговор, а на ИгГ антителата, част от които са всъщност АНА.

Каква е ролята на АНА при ревматоиден артрит?

Ролята на антинуклеарните антитела при ревматоиден артрит не е от първостепенно значение. Пациенти с ревматоиден артрит имат и АНА, но там водещи са други антитела, като например: анти-цитрулинирани антитела, означавани като ACPA и т.н.

При кои други заболявания може да се изследва АНА?

Антинуклеарните антитела са патогномонични за системните
автоимунни заболявания. Но на практика се срещат и при много пациенти с възпалителни заболявания, включително една тежка инфекция.
Пациенти с различни злокачествени заболявания, също могат да имат АНА, но там те са по-скоро резултат на възпалителната реакция и разрушаване на тъкан.

Наскоро беше издаден първият у нас Атлас за АНА, под ваша редакция. Ще ни разкажете ли повече за него?

Да, наистина, една инициатива на екипа на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Това е изключително важна стъпка, която се направи в България и това е така, защото от 3-4 години се наблюдава една тенденция в световната имунология за т.нар. предиктивна АНА по отношение на образите, т.е. когато ние виждаме АНА, определяме нейния титър. Защо е титър? Защото така могат да се регистрират повече от 200 различни АНА. Те могат да се диагностицират само чрез този метод на индиректна имунофлуоресценция даващ като резултат стойност на АНА в титър.

Този АНА титър не е един, той е съставен от над 29 различни специфични образа и съответно, когато ние дадем определен като резултат образ, можем да насочим колегите от различните специалности какви впоследствие тестове да пуснат, които да са важни и да изяснят или до някаква степен да помогнат за поставяне диагнозата на пациентите и определя на конкретни АНА.

Румена Савова

Нужна е по-голяма морална подкрепа от страна на специалистите спрямо децата с ВЧЗ

06 Февруари 2019

В отговор на последните изследвания на последствията от възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ(Болест на Крон и Улцерозен колит)) върху детското развитие, Европейското обединение по гастроентерология (UEG) призовава за по-адекватна емоционална подкрепа от страна на лекарите по време на прегледите и консултациите на деца.
Едно от изследванията върху влиянието на ВЧЗ на развитието на подрастващите, публикувано в списанието Journal of Crohn’s and Colitis, разкрива, че заболяването се диагностицира трудно в детска възраст, когато симптомите са нетипични.

От проучването се вижда тревожната статистика, че 17% от пациентите под 18-годишна възраст чакат над пет години за поставяне на окончателната диагноза, което несъмнено повлиява на емоционалното състояние и доброто самочувствие.

Възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон и Улцерозен колит) са група от хронични, продължаващи цял живот болести, които се дължат на възпаление на червата, а откриването им в детска възраст е все по-често като 30% от новите случаи са на пациенти между 10 и 19.3-годишна възраст.

Най-честите ВЧЗ са болестта на Крон и улцерозния колит, които засягат 70 на всеки 100 000 деца.

Подрастващите пациенти с ВЧЗ често биват смятани за податливи на емоционални смущения, като част от тях са с поведенески проблеми, психиатрични разстройства, депресия и намалени социални умения. Освен това ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) могат да доведат до забавяне в растежа и развитието, което допълнително утежнява емоционалното състояние на децата.

UEG призовава към подобряване на техниките за преглед и консултация сред лекуващите лекари, както и за съвместна работа с психолози и социални работници. Същевременно от организацията подчертават за необходимостта децата да са напълно наясно със своето състояние и с възможните усложнения, тъй като 46% от тези пациенти биват хоспитализирани за поне 90 дни годишно.
„Важно е както за лекарите, така и за пациентите да се обсъдят всички аспекти от живота с ВЧЗ в хода на прегледите”, заявява д-р Нихил Тапар, представител на UEG, и допълва:
„Специалистите трябва да дадат на своите подрастващи пациенти възможността да задават въпроси за тяхното заболяване без притеснение. На тези деца тепърва предстои да получат образование и да излязат на пазара на труда, а за да се реализират в професионален и личен план, те имат нужда от подкрепа от всички страни”.

Използвани източници:

1. EFCCA Impact of IBD Study 2010-2011. Published J Crohns and Colitis. 2014 March 21

2. Kappelman MD, Rifas-Shiman SL, Kleinman K et al. The prevalence and geographic distribution of Crohn's disease and ulcerative colitis in the United States. Clin Gastroenterol Hepatol 2007; 5:1424–9.

3. Problems in the diagnosis of IBD in children. H.A Buller. Paediatric Gastroenterology and Nutrition, Academic Medical Centre, University of Amsterdam – The Netherlands Journal of Medicine.

4. The Inflammatory Bowel Disease in Young People - The impact on education and employment report - downloadable from the www.crohnsandcolitis.org.uk

5. Szigethy E, McLafferty L, Goyal A. Inflammatory bowel disease. Pediatr Clin North Am 2011; 58: 903-20.

6. Minderhoud IM, Oldenburg B, van Dam PS, van Berge Henegouwen GP. High prevalence of fatigue in quiescent inflammatory bowel disease is not related to adrenocortical insufficiency. Am J Gastroenterol 2003 May: 98 (5): 1088-93.


Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Етническата принадлежност и регионът влияят върху симптомите на Сьогрен

01 Февруари 2019

Според наскоро-проведено проучване етническата принадлежност и населявания регион упражняват силно влияние върху проявата на първичния синдром на Сьогрен.
„Ролята на произхода върху развитието на системните автоимунни заболявания е обект на редица изследвания,”, заявява д-р Мануел Рамос-Касалс от университетската болница в Барселона.

Що се отнася до значението на географските фактори, предполага се че заболяемостта от автоимунни болести, нараства в посока от север към юг. До момента обаче не е събрана информация за влиянието на тези фактори при първичния синдром на Сьогрен, става ясно от статията, публикувана в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

За целите на изследването си екипът анализира информация от Big Data Sjogren Project, международен регистър с медицински данни, наличен от 2014г., който предоставя „ясна картина за клиничната изява на синдрома на Сьогрен в различни държави”, пояснява д-р Рамос-Касалс.

Проучването включва 7 748 жени (93%) и 562 мъже (7%) със средна възраст на поставяне на диагнозата 53 години. Налични данни за етническата принадлежност има за общо 7 884 пациенти (95%): 6 174 от които са от бялата раса, 1 066 са азиатци (14%), 393 са от централна и южна Америка (15%), 104 са от африканци или афро-американци (1%), и други 147 (2%) са от други етноси.

Първичният синдром на Сьогрен се диагностицира средно седем години по-рано при африканското в сравнение с европеидното население. Най-голяма разлика в отношението жени:мъже се среща сред азиатците (27:1), а най-ниско сред африканците/афро-американците (7:1).

Доказателство за зачестяването на случаите на синдрома на Сьогрен в посока север-юг е по-малкия брой на очни болести сред северноевропейските и северноазиатските страни, по-специално по-ниска честота на синдрома на сухото око и отколения в зрителните тестове.

Резултатите от проучването показват, че географското разположение би могло да влияе върху клиничнята изява на синдрома на Сьогрен, върху възрастта на поставяне на диагнозата и върху разликите в половото разпределение. Изследването предоставя важни доказателства за влиянието на генетичните фактори и особеностите не средата върху клиничната изява на болестта.

Доброто познаване на разликите в симптомите сред различните региони и е полезно за специалистите при откриването на тази така трудна за поставяне диагноза.

Използван източник:

1. Brito-Zerón P, Acar-Denizli N, Zeher Influence of geolocation and ethnicity on the phenotypic expression of primary Sjögren’s syndrome at diagnosis in 8310 patients: a cross-sectional study from the Big Data Sjögren Project Consortium Annals of the Rheumatic Diseases 29 ноември 2016. doi: 10.1136/annrheumdis-2016-209952

Created by: PR Care