НОВИНИ

Изследването на белтък в изпражненията може да спести колоноскопията

19 Април 2018

Повечето пациенти, които имат оплаквания от коремна болка, дискомфорт, подуване, диарични изхождания или упорит запек често търсят услугите на гастроентеролог с цел извършването на колоноскопия.
Това изследване де факто е най-точното за диагностициране на проблеми свързани с дебелото черво, но не винаги е нужно. Освен това колоноскопията често е неприятна за пациентите и изисква прием в болница.
Описаните оплаквания биха могли да се опишат със синдрома на раздразненото черво (СРЧ), но и с автоимунни възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) като болест на Крон и язвен колит.
Синдромът на раздразненото черво е едно от най-честите функционални храносмилателни заболявания, засягащо между 5 и 15 % от населението и е свързано най-вече със стреса в ежедневието ни и нарушен контрол на червата от страна на мозъка.
За поставянето на диагнозата има и по-безболезнен начин от колоноскопията – отговаряне на определени диагностични критерии, наречени Рим IV и нормални стойности на един белтък в изпражненията – фекален калпротектин. В основата на Рим IV критериите е наличието на коремна болка поне веднъж седмично през последните 3 месеца, свързана с промяна във формата и/или честотата на изхожданията.
Разграничаването на СРЧ и автоимунните заболявания на червата понякога е много трудно и изисква извършването на колоноскопия. Това изследване, обаче, е трудно, неприятно за пациента и скъпо. Именно затова през последните години все по-голямо внимание се обръща на биологичните маркери, които могат да разграничат СРЧ от ВЧЗ. Най-добрият и най-доказалият се от тях е фекалният калпротектин.
Фекалният калпротектин (ФКП) е белтък, който може да се изследва в рамките на до 30 мин в изпражненията и е изключително точен маркер за наличието на чревно възпаление. Отрицателните стойности на белтъка изключват наличието на възпалителни, автоимунни и дори онкологични заболявания на тънкото и дебелото черво. По този начин може да бъде спестена ненужна колоноскопия. Когато, обаче, стойностите на ФКП са повишени, извършването на ендоскопско изследване е задължително.
Когато даден пациент с чревни оплаквания има отрицателен ФКП и отговаря на Рим IV критериите с 98% точност можем да поставим диагнозата СРЧ и да изключим някакво страшно чревно заболяване. По този начин се пестят много средства и ненужните колоноскопии могат да бъдат избегнати. Важно е да се знае, че пациентите с чревни оплаквания е хубаво винаги да се консултират с гастроентеролог.
Фекалният калпротектин е въведен в България през 2008 г. от доц. Венцислав Наков от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна”-ИСУЛ. Неговият екип ежедневно изследва ФКП чрез бърз количествен имунохроматографски метод и консултира редица пациенти с гастроинтестинални оплаквания. Доц. Наков е вдъхновил редица гастроентеролози, имунолози, лабораторни лекари и педиатри с разработките си за диагностика на чревното възпаление.
През 2017 г. д-р Радислав Наков, дм създава специален алгоритъм за проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) чрез фекален калпротектин. Д-р Наков е канен на редица международни форуми като гост-лектор по темата.

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

14 Януари 2019

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Актуални факти за псориатичния артрит

14 Декември 2018

Псориатичният артрит е ревматологично заболяване, което се изявява със ставно засягане и кожни изменения.
По последни данни в света има 79 милиона болни от псориазис, което се развява на 2-4% от глобалното население. Над 80 % от пациентите с псориатичен артрит заболяват след диагностициран псориазис .

Смята се, че псориазисът и псориатичният артрит имат обща генеза, като доказателство за това е, че до 7% от страдащите от псориазис развиват псориатичен артрит в първите 10 години от диагностицирането на кожното заболяване. Същевременно двете състояния могат да протичат успоредно с други болести с автоимунен характер като например глутенова ентеропатия, увеит и възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

Причините за появата на първите белези на псориатичния артрит са много и за съжаление не напълно изяснени. Учените са установили ролята на наследствеността като е доказано, че 40% от страдащите от псориатичен артрит имат роднини със същото заболяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на околната среда, тъй като според редица теории именно външните въздействия в комбинация с генетичните особености на организма задействат сложния процес на развитие на заболяването.

В основата на псориатичния артрит стои прекалено силната активност на специализирани имунни клетки, намиращи се в ставите и в кожата. Тази активация задейства възпалителни процеси, които водят до нарушаване на целостта и функцията на околните тъкани.
Първите симптоми на псориатичния артрит са болката и сковаността, които могат да засегнат всяка става в човешкото тяло. В засегнатите стави може да се наблюдава подуване, промяна на формата и подвижността. Същевременно възникват и промени в ноктите, както и сърбеж в очите.

Особено мъчително е чувството за умора и отпадналост, което съпровожда ставните и кожните изменения. Всички посочени симптоми могат да възникнат както постепенно и неусетно, така и изведнъж.
За съжаление все още няма категорични лабораторни маркери, които да поставят диагнозата. За псориатичен артрит се мисли винаги когато има ставни изменения, доказани чрез рентгенография и кожни изменения. Изготвянето на точна диагноза и оценка понякога отнема време и се извършва със съвместните усилия на специалисти ревматолози и дерматолози.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при Болест на Крон са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При Улцерозен колит целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при Болест на Крон и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Created by: PR Care