НОВИНИ

Д-р Иванова-Тодорова: Антинуклеарните антитела имат предсказваща стойност при автоимунни заболявания

13 Февруари 2019

На 28.06.2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела (АНА). Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и Лаборатория по клинична имунология“.

Организатори на събитието бяха Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (ЛКИ) и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по Клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ и Ревматологично отделение – Софиямед.

Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б. Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Д-р Екатерина Иванова-Тодорова даде специално интервю за probudise.bg


Д-р Иванова-Тодорова, изнесохте много интересна лекция на тема предсказваща стойност на АНА и начин на живот. Бихте ли ни разказали най-важното от нея?

Екипът на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ бихме искали да акцентираме върху профилактиката и начина на живот при лица с висок титър на антинуклеарни антитела (АНА), които на този етап от живота си нямат поставена диагноза
автоимунно заболяване, но имат роднини с определени системни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус, системна склероза, синдром на Сьогрен.

Това, което бихме искали да кажем на тези хора, които все още не бихме могли да наречем пациенти, се свежда до препоръки, свързани с техния начин на живот. Първо, в повечето случаи, това са жени и те категорично трябва да избягват оралните контрацептиви, тъй като те водят до активация на В-клетките и до секреция на автоантитела, както и на нормални антитела. В случая, поради наличието на генетична предиспозиция, това би могло да отключи възникването на автоимунно заболяване.

Другото, което също е изключително важно, е такъв тип хора да спазват определен хранителен режим. Той не трябва да е задължителен, но се препоръчва да избягват изкуствени храни, добавки, консерванти, храни, водещи до увеличаване на хистамина в гастроинтестиналния тракт, защото това води също до възможност за отключване на автоимунно състояние.

Третото, което трябва да правят тези лица, е да не се ваксинират или да избягват ваксините. Тук целта, не са тези от стандартния имунизационен календар, а по-скоро такива, които се правят по избор, например противогрипните ваксини. Идеята е да отдалечим максимално времето, в което евентуално да възникне
автоимунното заболяване. Важно е, че хора, които имат високи АНА или такива, които са над титър 1:160, не трябва да използват имуномодулатори или лекарства, в чиито заглавие има „имуно“, защото всъщност целта тук не е да укрепим имунната система. Този тип хора имат нормална или дори леко свръхактивирана имунна система.

Ще дам пример с един класически представител на имуностимулаторите, който се дава при деца и възрастни при вирусна инфекция – инозин, той активира именно В-лимфоцитите и секрецията не на ИгМ антителата, които са важни за първичния имунен отговор, а на ИгГ антителата, част от които са всъщност АНА.

Каква е ролята на АНА при ревматоиден артрит?

Ролята на антинуклеарните антитела при ревматоиден артрит не е от първостепенно значение. Пациенти с ревматоиден артрит имат и АНА, но там водещи са други антитела, като например: анти-цитрулинирани антитела, означавани като ACPA и т.н.

При кои други заболявания може да се изследва АНА?

Антинуклеарните антитела са патогномонични за системните
автоимунни заболявания. Но на практика се срещат и при много пациенти с възпалителни заболявания, включително една тежка инфекция.
Пациенти с различни злокачествени заболявания, също могат да имат АНА, но там те са по-скоро резултат на възпалителната реакция и разрушаване на тъкан.

Наскоро беше издаден първият у нас Атлас за АНА, под ваша редакция. Ще ни разкажете ли повече за него?

Да, наистина, една инициатива на екипа на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Това е изключително важна стъпка, която се направи в България и това е така, защото от 3-4 години се наблюдава една тенденция в световната имунология за т.нар. предиктивна АНА по отношение на образите, т.е. когато ние виждаме АНА, определяме нейния титър. Защо е титър? Защото така могат да се регистрират повече от 200 различни АНА. Те могат да се диагностицират само чрез този метод на индиректна имунофлуоресценция даващ като резултат стойност на АНА в титър.

Този АНА титър не е един, той е съставен от над 29 различни специфични образа и съответно, когато ние дадем определен като резултат образ, можем да насочим колегите от различните специалности какви впоследствие тестове да пуснат, които да са важни и да изяснят или до някаква степен да помогнат за поставяне диагнозата на пациентите и определя на конкретни АНА.

Румена Савова

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

14 Януари 2019

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Актуални факти за псориатичния артрит

14 Декември 2018

Псориатичният артрит е ревматологично заболяване, което се изявява със ставно засягане и кожни изменения.
По последни данни в света има 79 милиона болни от псориазис, което се развява на 2-4% от глобалното население. Над 80 % от пациентите с псориатичен артрит заболяват след диагностициран псориазис .

Смята се, че псориазисът и псориатичният артрит имат обща генеза, като доказателство за това е, че до 7% от страдащите от псориазис развиват псориатичен артрит в първите 10 години от диагностицирането на кожното заболяване. Същевременно двете състояния могат да протичат успоредно с други болести с автоимунен характер като например глутенова ентеропатия, увеит и възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

Причините за появата на първите белези на псориатичния артрит са много и за съжаление не напълно изяснени. Учените са установили ролята на наследствеността като е доказано, че 40% от страдащите от псориатичен артрит имат роднини със същото заболяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на околната среда, тъй като според редица теории именно външните въздействия в комбинация с генетичните особености на организма задействат сложния процес на развитие на заболяването.

В основата на псориатичния артрит стои прекалено силната активност на специализирани имунни клетки, намиращи се в ставите и в кожата. Тази активация задейства възпалителни процеси, които водят до нарушаване на целостта и функцията на околните тъкани.
Първите симптоми на псориатичния артрит са болката и сковаността, които могат да засегнат всяка става в човешкото тяло. В засегнатите стави може да се наблюдава подуване, промяна на формата и подвижността. Същевременно възникват и промени в ноктите, както и сърбеж в очите.

Особено мъчително е чувството за умора и отпадналост, което съпровожда ставните и кожните изменения. Всички посочени симптоми могат да възникнат както постепенно и неусетно, така и изведнъж.
За съжаление все още няма категорични лабораторни маркери, които да поставят диагнозата. За псориатичен артрит се мисли винаги когато има ставни изменения, доказани чрез рентгенография и кожни изменения. Изготвянето на точна диагноза и оценка понякога отнема време и се извършва със съвместните усилия на специалисти ревматолози и дерматолози.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при Болест на Крон са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При Улцерозен колит целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при Болест на Крон и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Created by: PR Care