НОВИНИ

Д-р Богданов: Основното предизвикателство пред пациента с псориазис е отсяването на полезната от вредната информация

19 Февруари 2020

Д-р Иван Богданов е дерматолог и венеролог. Завършва 1-ви цикъл на медицинско образование в Университет “Жозеф Фурие” Гренобъл, Франция през 2000 г. Завършва медицина в МУ-София през 2006 г. През 2013 г. д-р Богданов придобива научна степен "Доктор по медицина" в МУ-София с дисертация на тема: „Комбиниран климатолечебен метод в терапията на псориазис”. Специализира в Университетска болница „Сейнт Луи” – Париж, Франция и в London Clinic, Великобритания. От 2010 г. е част от екипа на Клиниката по Дерматология и Венерология в Токуда Болница София. Председател на фондация "Псориазис" от 2010 г.

В последно време Европейската агенция по лекарствата одобри нови терапии (интерлевкини) за лечение на псориазис. Какво представляват интерлевкините, как се приемат?

Всъщност става въпрос за ново поколение биологични продукти. Това са медикаменти със структура сходна с тази на някои интерлевкини, които участват в процеса на възпалението и образуването на псориатичните плаки. Те са пряк резултат от все по-доброто разбиране на механизмите, които водят до появата на псориазис. Използва се структурната прилика с човешките интерлевкини, за да може да се създаде естествена конкуренция с тях за местата им на свързване и по този начин да се намали ефектът, а оттам и да се блокират определени механизми на възпалението. Всяко следващо поколение биологични продукти се прицелват все по-ефективно в по-специфични за псориазиса възпалителни механизми, като по този начин увеличават ефективността и намаляват броя и тежестта на нежеланите лекарствени реакции. Към този момент може да се твърди, че биологичните препарати имат значително по-добър профил на безопасност от този на конвенционалните системни средства за лечение на псориазис (метотрексат, циклоспорин А и ретионоиди). Разбира се, всеки нов продукт има нужда от време, за да бъдат установени и дългосрочните странични ефекти, които понякога се проявяват след много години. За по-старите биологични продукти имаме вече събрано значително количество информация. При по-новите такава предстои да бъде събрана.

Повечето биологични медикаменти, включително по-новите, се прилагат чрез подкожна инжекция в специална готова за употреба спринцовка. Това позволява след предварителен инструктаж инжекцията да се поставя и от самия пациент. Значително по-рядко се ползват медикаменти, при които приложението е чрез венозни инфузии. Те се прилагат само в болнични условия и под лекарски контрол.

Говори се вече за пълно изчистване на кожата. Налични ли са терапиите у нас, очаквате ли нови медикаменти да дойдат в България в следващите години? За каква група пациенти са подходящи тези терапии?
Така е. По-новите медикаменти постигат пълно изчистване на кожата в значително по-голям брой пациенти. Това обаче не бива да се бърка с излекуване на заболяването. Това към този момент не може да бъде постигнато. Тук искам да се обърна специално към всички Ваши читатели с молба да не се доверяват на хора, който им обещават чудодейно и пълно излекуване на заболяването. Това е измама в 100% от случаите. Дори най-новите медикаменти на този етап могат да постигнат само временна ремисия на заболяването, при това не при абсолютно всички пациенти и само докато препаратът се приема от пациента. След прекратяване на приема, заболяването се завръща след различен период от време, но това е неизбежно.

Очакваме нови медикаменти да влязат в позитивния списък за реимбурсация от НЗОК през тази година. Броят на пациентите с псориазис не е безкраен. Още по-малък е броят на пациентите с тежки форми на заболяването, които реално имат нужда от такъв тип терапия. По-големият избор на видове биологична терапия ни помага да изберем най-правилното лечение за нашия пациент в зависимост от вида псориазис, различните придружаващи заболявания, които пациентът има и терапията, която получава за тях. Това не означава задължително увеличаване на разходите за скъпоструващо лечение. Някои от тези медикаменти се използват за лечение на други заболявания, които често придружават псориазиса и тогава имаме ефект и върху тях. Освен това намаляваме нуждата от хоспитализации за тежките форми на псориазис и значително повишаваме качеството на живот на пациентите, а оттам и тяхното самочувствие и работоспособност. Всичко това има своето отражение и върху икономиката на страната, в която пациентите с псориазис, в голям процент от случаите, заемат отново своето място като всички други здрави хора.
Разбира се този тип лечение не е евтино, поради което е запазено само за най-тежките случаи на псориазис и псориатичен артрит, при които са изчерпани всички други конвенционални методи за лечение. Процедурата е доста дълга и тромава и често пациентите чакат с месеци за лечение, което им е крайно необходимо. Мисля, че трябва да има механизми този период да се съкрати. В крайна сметка тези пациенти не са толкова много.

Създадохте регистър за пациенти с псориазис. Разкажете ни малко повече за него?



Засега имаме само проект за регистър. Такъв ще стане, ако този проект се официализира и данните от него започнат да дават основата за по-нататъшните стратегии за лечението на пациентите с псориазис в България. За сега всички решения, които касаят лечението на тежките форми на заболяването се взимат на основата на публикации на данни от чуждестранни регистри или на основата на прословутия принцип за разходо-ефективност. Аз лично нямам никаква представа от финанси и бюджет. Но работата ми изисква да съм добре запознат с лекарствата, които използвам в ежедневната си практика. Затова съм наясно с това, че всеки медикамент има своята специфика и като място на приложение и като влияние върху заболяването във всичките му форми и придружаващите заболявания и знам, че различните медикаменти са подходящи в определени ситуации при определени болни и не винаги са взаимозаменяеми. Затова точно този принцип на разходоефективност е абсолютно абсурден в рамките на медицинската обосновка за започването на определено лечение. Аз съм доста притеснен от факта, че свободата ми да взимам решение като лекар в интерес на здравето на моите пациенти е ограничено от подобни административни механизми. Ние сме изказвали пред ръководството на касата тези свои притеснения, но за да имаме и валидни аргументи, ние се нуждаем и от доста точна картина и статистическа информация за заболяването в България, с каквато до този момент не разполагаме.

Точно това наложи създаването на такъв регистър. Разбира се това е малко закъсняло действие, тъй като такива регистри работят отдавна в страните от ЕС, включително всички източноевропейски държави с изключение на Румъния. Те представляват изключително важни инструменти за сформиране на държавните политики в областта на здравеопазването, тъй като информацията от тях касае както съответното заболяване, така и данни за социалната му значимост. По същество това е един доста подробен въпросник с различни модули, които се попълват както от лекаря, така и от пациента. Той събира различни данни свързани с различни демографски показатели, данни за вида и тежестта на заболяването, история на проведеното лечение, нежелани лекарствени реакции, придружаващи заболявания, качество на живот и оценка от страна на пациента на ефективността на приеманата терапия. По-различното в разработената от нас платформа е това, че тя е разработена под формата на електронен въпросник, което от една страна намалява значително използването на хартия (по-екологично), от друга е значително по-удобно, както за попълване, така и за по-нататъшна обработка на информацията. Работата по него продължава и ние все още отстраняваме различни проблеми и го адаптираме към спецификата на пациентите с псориазис в България.

От Вашия опит какви са основните предизвикателства пред българския пациент с псориазис? А пред Вас, като лекар?
Основното предизвикателство пред пациента с псориазис според мен е отсяването на полезната от вредната информация, която вече е толкова широко достъпна с модерните методи за комуникация. В морето от рецепти за пълно излекуване, бабешки илачи, мнения на самозвани "специалисти", често пациентите са по-скоро удавници, отколкото опитни моряци. Ние се опитваме да предоставим на достъпен език надеждна информация за заболяването, както в интернет на страницата на фондация "Псориазис", така и чрез второто и преработено издание на научнопопулярната книга "Всичко за псориазиса", което предстои да излезе. Организираме и училища за пациенти с псориазис и безплатни профилактични прегледи за пациенти с псориазис на Международни ден на псориазиса, който е на 29 октомври. За нас е от изключителна важност смислената и полезна информация да си пробие път до тези, които имат най-много нужда от нея. Това пък е основното предизвикателство пред мен като лекар.

 

Петя Петрова

Болкови оплаквания в ежедневието на пациенти с ревматоиден артит

13 Юни 2020

Според резултатите от проучване, публикувано в списание Arthritis Care and Research ежедневната активност при страдащите от ревматоиден артрит е придружени с болка, която те оценяват средно като 3 от 10 (възходяща скала, в която 0 е липса на болка, а 10- непоносима болка).

Общо 3949 пациенти с ревматоиден артрит от САЩ попълват анкета, включваща 8 компонента, в която те описват силата на болковите оплаквания при извършане на ежедневните им задължения. Средната възраст на участниците е 65,4г., 83,5% са жени, а средната давност на заболяването е 21,7г.

По-голямата част от тях съобщават, че усещат слаба до пренебрежима болка при обичайна физическа активност. Те съобщават, че нивото на болково усещане, което не представлява съществена пречка в хода на ежедневието е 2.3±1.9. При стойност от 2.7±2.1 участниците могат да спят спокойно, а при 3.1±2.0: да се социализират.

Според проучването, пациентите, при които преобладават болковите оплаквания, са с покачен болков праг и могат да функционират при трудни условия.

Сред ограниченията в изследването са липса на данни относно подуването на ставите, както и факта, че участниците биват помолени да сравняват нивата на болка в момента на изследването на фона на тези от предходните 6 месеца.

Използван източник:


  1. Lee YC, Katz P, Quebe A, et al. Defining pain that does not interfere with activities among rheumatoid arthritis (RA) patients[published online February 14, 2020]. Arthritis Care Res. doi:10.1002/acr.24170

Кои заболявания предразполагат за появата на ревматоиден артрит в семейството?

22 Май 2020

Фамилната анамнеза за някои автоимунни и неавтоимуни състояния, сред които болести на щитовидната жлеза и възпалитено-чревни заболявания са свързани с повишен риск от развитието на ревматоиден артрит при някои пациенти. Това показват резултати от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.

Проучването е тип „случай-контрола” и използва медицинска информация, събрана от клиниката Майо в САЩ. Целта е да се установи дали има връзка между ревматоидния артрит (РА) и 79 други заболявания, появили се в семейството на всеки изследван пациенти. Участниците са с диагностициран РА (т.е. „случаите) и са общо 821. Те биват сравнени с трима здрави представители на общата популация (т.е. „контроли”).  Всички включени в изследването съобщават за разнообразните заболявания, срещащи се при тях и в техните семейства.

От резултатите става ясно, че фамилна анамнеза за близък роднина с РА е свързан с повишен риск от развитие на заболяването при участника (отношение на шанса 2.44; 95% доверителен интервал: 2.02-2.94),като подобна зависимост се наблюдава ако въпросният роднина страда от хипер- или хипотиреоидизъм  (отношение на шанса, 1.34; 95% доверителен интервал: 1.10-1.63), остеоартрит (отношение на шанса 1.41; 95% доверителен интервал: 1.19-1.68) и други автоимунн ревматоидни зболявания (отношение на шанса 1.89; 95% доверителен интервал: 1.41-2.52). Въпреки, че фамилната анамнеза за захарен диабет тип 2 и за болест на Паркинсон се свързват с понижен риск от РА, тази зависимост не е статистически значима.

Сред слабите страни на изследването е, че пациентите не са попитани за по-специфични и редки заболявания като авторите допускат, че някои от тях може да не си спомнят правилно своята фамилна анамнеза.

“Получените резултати биха могли да променят начина, по който оценяваме риска от РА. Необходими са допълнителни проучвания, хвърлящи по-голяма светлина върху развитието на това автоимунно заболяване в семействата”, казват в заключение изследователите.

Използван източник:


  1. Kronzer VL, Crowson CS, Sparks JA, Myasoedova E, Davis J 3rd. Family history of rheumatologic, autoimmune, and non-autoimmune diseases and risk of rheumatoid arthritis[published online November 30, 2019]. Arthritis Care Res. doi: 10.1002/acr.24115


 

Псориатичен артрит и ставна болка

01 Май 2020

Псориатичният артрит (ПсА) представлява хронично автоимунно заболяване, което засяга както кожата, така и ставите.

Симптоми на псориатчния артрит

Заболяването може да се прояви във всяка става от тялото. Най-чести са следните оплаквания:


  • Подуване на пръстите на ръцете и краката

  • Болка в ставите

  • Червени неравности по кожата, които се отлющват и се наричат плаки

  • Намален обем на движение в ставите

  • Сутрешна скованост в ставите

  • Болка в гърба и врата

  • Безпокойство

  • Неравности по ноктите


Видове псориатичен артрит

При наличие на оплаквания, насочващи към ПсА, лекуващият лекар проверява кои са засегнатите части от тялото и каква е тежестта на симптомите. По тези показатели се различават общо 5 типа ПсА:

1. Симетричен артрит


Обхваща едни и същи стави от двете страни на тялото, например ляво и дясно коляно, лява и дясна китка и т.н. Често наподобява ревматоидния артрит.

2. Асиметричен артрит


Може да засегне всяка става в човешкото тяло, но не е задължително да обхване идентични стави от двете страни. Пръстите на ръцете и краката задебеляват и по форма напомнят на колбас.

3. Дистален предимно интерфалангеален тип


Обхваща ставите на ръцете и краката, които са най-близко разположени до ноктите. Чести са нокътните промени. Може да бъде объркан с остеоартрит.

4. Спондилит


Засяга гръбначния стълб. Едва при 5% от хората с ПсА, спондилитът е най-преобладаващият симптом, но голям част от страдащите от болестта се оплакват от болки в гърба и врата.

5. Мутилиращ артрит


Този вариант описва тежко деформиращо и често инвалидизиращо състояние, което засяга най-често малките стави на ръцете и на краката. Среща се при по-малко от 5% от пациентите с ПсА.

Какви са причините за псориатичния артрит?

Както при всяко автоимунно заболяване, ПсА се появява при ненормално усилена активност на имунната система. Роля имат и наследствените фактори, както и условията на околната среда. При предразположените хора, чест отключващ механизъм за заболяването е инфекциозно заболяване.

Поставяне на диагнозата

Поради хроничния и необратим характер на болестта, навременната диагностика е от изключително значение. Тя се поставя от ревматолог.

Лечение при псориатичния артрит

Предприетата терапия зависи от симптомите на всеки индивидуален пациент и може да включва следните медикаменти:

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)


Някои от тях изискват лекарско предписание, а други се продават свободно. Служат за намаляване на болката и ставната скованост при леки форми на ПсА.

Кортикостероиди


Прилагат се инжекционно, обикновено когато има малък брой обхванати стави.


Модифициращи болестта противоревматични лекарства (DMARDs)


Приемат се през устата или инжекционно. Използват се при тежки форми на заболяването, като целта им е да намалят и спрат ставното увреждане. Намаляват болката и възпалението.

Биологични лекарства

Медикаменти, които повлияват на компонентите на имунната система. По този начин ограничават възпалението и увреждането на ставите.

Коронавирус (COVID-19) и ревматично заболяване – какво трябва да знаем?

18 Март 2020

Мислех далеч по-рано да вмъкна този коментар в блога си поради обществената значимост и нарастващия брой въпроси относно COVID-19, но базираната на доказателства информация все още е твърде оскъдна и едва наскоро достигна необходимия минимум за написване на тази публикация. Ето защо ще се постарая да бъда максимално кратък и ясен, като се позововам на водещите съсловни огранизации в областта на ревматологията. Преди да продължите да четете ще Ви предупредя, че все още нямаме много информация за сложните взаимодействия между новия вирус и пациента с ревматично заболяване. Във времето ще допълня темата.

Накратко за заболяването (COVID-19): Причинява се от тежък остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2) и неотдавна бе обявено за пандемия от Световната здравна организация.

Какъв е рискът от новия вирус за пациентите с ревматични заболявания?


Сред хората, които са изложени на по-висок риск от развитие на тежки инфекции, се причисляват и пациентите с ревматични заболявания. Такива са болните от системен лупус, ревматоиден артрит (РА), склеродермия, миозити, автоинфламаторни синдроми, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити. От една страна това се дължи на особеностите на тези имунно-медиирани заболявания и свързаните с тях усложнения, а от друга – на имуносупресорите, които изписваме с цел овладяване на ревматичното заболяване.

Ситуацията е особено комплексна при пациенти с тежък лупус или системни васкулити, които изискват по-агресивна имуносупресивна терапия. Животоспасяващото лечение с високи дози цитостатици компрометира имунната система на болните и излага на по-висок риск от развитие на тежки инфекции. Ето защо пациентите с тежки системни заболявания се нуждаят от подробна оценка на риска и ползите от лечение, съобразено с епидемиологична обстановка в страната. Следва да се лекуват изключително внимателно в клиники със сериозен опит в колагенозите и васкулитите. Не е тайна, че те са три-четири на брой в страната.

Какви са симптомите на болестта?


Симптомите на болестта включват температура, суха кашлица, задух (затруднено дишане). По-малко специфични са умората и мускулните болки (съвпадат и с активност на ревматичното заболяване). Проблемите с дишането възникват, когато инфекцията засегне белите дробове и причини пневмония. Симптомите обикновено започват няколко дни след като човек е заразен с вируса, като повечето случаи се проявяват приблизително 3-7 дни след експозицията. При някои хора този период може да отнеме до 14 дни, а според някои източници и до 20 дни след заразяването.

Необходимо е да се отбележи, че имунокомпрометираните пациенти могат да не разгърнат всички симптоми на заболяването. По време на едно хипотетично боледуване с COVID-19 може да нямате например температура или промени в кръвната картина. Затова трябва да бъдете особено бдителни.

Какво казват до момента водещите ревматични организации?


Водещите световни организации отговориха бързо на новото предизвикателство, публикувайки своите насоки, но определено не казаха много. Д-р Копчев от Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ наскоро обобщи в публикация в социалните мрежи насоките, които ни дадоха EULAR. С негово съгласие, за да не губя време в пренаписване, ще използвам написаното от него, където сметна за необходимо. Където сметна за необходимо, ще включа и позицията на Британското общество по ревматология и немското съсловие (DRGh), които са почти идентични с EULAR.

Трябва ли пациентите да прекратят лечението си като предпазна мярка срещу болестта?


Все още не се знае какъв е ефектът на базисната терапия (синтетични и биологични антиревматични средства) върху риска от инфекция с коронавирус, така че не се препоръчва спирането на терапията като превантивна мярка, освен ако не съществува друга специфична причина и/или Вашият ревматолог Ви посъветва друго.

Британците допълват, че „ако планирате да започнете или преминете към ново лечение, това може би трябва да бъде преразгледано“. Сега вероятно не е най-подходящото време за резки промени по Вашата терапия. В България протоколите автоматично ще бъдат продължени, а посещаването на т.нар. комисии за смяна може да Ви подложи на излишен риск.

Трябва ли пациентите, заразени с вируса, да преустановят лекарствата си?


При потвърдена инфекция с коронавирус се действа като при друга дихателна инфекция – биологичното средство се спира и приемът се възстановява след оздравяване. Това, разбира се, трябва да се случи след консулт с лекуващия ревматолог. Тук си позволявам да добавя, че ако вземате друг имуносупресор (например метотрексат, лефлуномид, сулфасалазин, JAK-инхибитор), трябва да обсъдите с вашия ревматолог какво да правите (най-често се спира). Стероидът продължава да се приема.

Какви предпазни мерки трябва да предприемат пациентите с ревматични заболявания?


Болшинството превантивни мерки за хората с ревматични заболявания съвпадат с тези насочени към общата популация, но важат с по-голяма сила! Помнете, че превенцията Ви е най-важната мярка, която на този етап трябва да предприемете и затова спазвайте внимателно и строго следните препоръки:

  1. Мийте си ръцете внимателно, правилно и често!

  2. Опитайте се да не докосвате лицето си, преди да сте измили и изсушили ръцете си!

  3. Почиствайте и дезинфекцирайте всякакви предмети и повърхности, които се докосват често!

  4. Не споделяйте храна, чаши, кърпи, инструменти и т.н.

  5. Опитайте се да избягвате контакт с всеки, който показва симптоми на респираторни заболявания като кашлица!

  6. Помислете дали можете да направите промени, които ще ви помогнат да защитите себе си и любимите хора. Например, можете ли да избегнете ненужните бизнес пътувания? Можете ли да избегнете големи събирания? Можете ли да избегнете градския транспорт?

  7. Ако имате грипоподобни симптоми, останете вкъщи! Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включващи висока температура, суха кашлица и задух. Ако имате подобни симптоми, обадете се на вашия личен лекар!

  8. Ако не са направени, се правят ваксинации според препоръките на EULAR и националните препоръки – например пневмококова ваксина, коклюш и др.

  9. Ако не е наложително, отложете ходенето на ревматолог. При възможност използвайте алтернативни канали за комуникация.


д-р Цветослав Георгиев, дм, специалист по ревматология

Източник: https://revmatolog.bg/

Created by: PR Care