НОВИНИ

Доц. Ваня Герова: Изчезването на симптомите при IBD не означава, че лечението трябва да спре

05 Ноември 2018

Доц. Ваня Герова, дм е специалист по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и дългогодишен преподавател в Медицински университет – София. Научните й разработки и интереси са насочени основно в областта на чревната патология в това число възпалителните чревни заболявания.

По повод световния ден на възпалителните чревни заболявания, доц. Герова даде специално интервю за www.probudise.bg.

Какви са основните проблеми на пациентите с ВЧЗ?

Възпалителните червни заболявания (ВЧЗ), включващи болестта на Крон и улцерозния колит се срещат предимно в младата и средна възраст. Хроничният клиничен ход, честите рецидиви, извънчревните прояви, ефектът от медикаментозното и хирургичното лечение и техните странични прояви, стресът от развитие на рак и необходимостта от операция оказват голямо влияние върху ежедневието на пациентите и водят до значително влошаване качеството на живота им във всички аспекти –личен, професионален и социален.

Имат ли достъп българските пациенти до всички съвременни възможности за лечение на ВЧЗ?

Разнообразието и ефективността на медикаментите, използвани за лечение на пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) се подобриха през последните години, особено с въвеждането на биологичната терапия. Показанията за биологичната терапия се определят от специализирани експертни комисии от гастроентеролози и на практика всички пациенти, които действително имат нужда от тази терапия, я получават безплатно. Тук трябва да се спомене за всички други възможности за лечение. Не може да се каже само за биологична терапия.

До каква степен е важна комуникацията между лекари и пациенти с ВЧЗ?

Тази комуникация е от изключително значение за стриктния контрол върху активността на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Пациентите трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати.
Традиционно лекарите са активната страна във връзката с пациентите. През последните години все-повече се дискутира „Self-care платформата“ като активен процес за поддържане и подобряване здравето и на пациентите с ВЧЗ, в контекста на живот с хронично заболяване. От голямо значение е да бъдат преценени добре възможностите и индивидуалния опит на пациентите и да им се осигури информация и подкрепа, така че те сами да се научат да разпознават симптомите, да информират лекуващия екип при промяна и да могат успешно да управляват своето ежедневие - работа, социален живот и икономическа независимост.

До каква степен храненето има значение за пациентите с ВЧЗ?

Изключително важен и много неглижиран проблем при пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит). Поддържането на здравословно хранене при тях може да бъде нарушено от много фактори, вкл. наличие на клинични симптоми, намален прием на храна, малабсорбция, усложнения, ефекти на медикаментозното лечение и/или хирургични чревни резекции. Специфична диета за тези заболявания няма. Понастоящем препоръките са насочени към редуциране на симптомите по време на активност и осигуряване на адекватен прием и абсорбция на нутриенти, витамини и минерали. Диетата трябва да бъде индивидуализирана и да е базирана на: наличието на симптоми, локализация и активност на заболяването, наличие на стриктури, предшестващи оперативни интервенции, както и наличие или липса на хранителни дефицити. Но има основни правила, които е добре да се спазват, особено в периодите на активност, напр. често хранене с малки порции в спокойна атмосфера, избягване на дразнещи храни, ограничаване на богатите на неразтворими фибри храни, избягване на мазни и пържени храни. Важно е да се има предвид, че пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) може да имат хранителна алергия и различни хранителни непоносимости (лактоза, глутен, и др.). Не на последно място трябва да се имат предвид и странични ефекти на някои медикаменти върху храненето.
За съжаление понастоящем липсват специализирани диетични услуги, които да подкрепят конкретно пациентите с ВЧЗ, а включването на квалифициран в тази насока диетолог към мултидисциплинарния екип е един от ключовете към успеха в лечението на тези пациенти.

Какво бихте искали да кажете на всеки пациент, който за пръв път се сблъсква с болестта?

Всеки иска да е здрав. Но се появява болестта. Минава първоначалният стрес и... животът продължава, защото диагнозата на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) не означава смъртна присъда. Пациентите не трябва да се плашат и отчайват, а да приемат болестта и да се научат да живеят с нея по най-добрия начин. Независимо от големите предизвикателства, с които ще се сблъскат, те могат да живеят не по-малко пълноценно и вълнуващо, в сравнение със здравите. И това може да стане, след като изберат: 1) компетентен медицински екип, на който да имат вяра и който да ги обучи много добре как да интерпретират симптомите и да се предпазват от тяхното отключване; 2) пациентски организации, където взаимно могат да се обучават, подпомагат и окуражават, за да имат пълноценен личен, професионален и социален живот.

Лора Василева

Анализ на синовиална тъкан разделя ревматоидния артрит на подтипове

14 Януари 2019

Изследването на генна експресия и хистология на вътреставната течност или синовия би могло да помогне за класифицирането на ревматоидния артрит (РА) като висок, нисък и междинен възпалителен подтип, става ясно от ново изследване.

„От получените от нас резултати става ясно, че синовиалните биопсии биха били полезни при пациенти, които не отговарят на няколко терапевтични режима, особено при тези, имащи ниски показатели на възпатението от кръвните изследвания“, обяснява д-р Дейна Ориндж от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк.

„При тези болни възпалителният процес би могъл да бъде по-слабо изразен, тоест потискането на имунната система не е рационалната терапия за тях“, допълва тя.

Възпалението на синовията при ревматоидния артрит води до разрушаване на ставните повърхности, но този вид изследване не е включено в актуалните препоръки за диагностика и лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Ориндж и колектив използват разнообразие от техники за анализ на данни от клинични, хистологични и свързани с генна експресия изследвания при 123 пациенти с РА, както и при още шестима с остеоартрит. Тяхната цел е да получат по-подробна информация за тъканното възпаление и различните субкласове на заболяването като получените резултати са публикувани на 22 фервуари 2018г. в списание Arthritis and Rheumatology.

Те класифицират 20 хистологични особености при синовиалните проби, като накрая определят 10 от тях като клинично значими.

След подробно разглеждане на структурата на РНК (рибонуклеинова киселина) съществуват три подтипа синовия, срещана при РА: с високостепенно, с нискостепенно и с междинно възпаление.
След микроскопско изследване на подтипа с високостепенно възпаление се намират активирани клетки на възпалението. Пациентите са с по-висока плазмена концентрация на маркерите на системното възпаление и автоантитела, а равнището на биомаркера за възпаление С-реактивния протеин е пропорционално с болковите оплаквания.

Обратното, при болните с подтип с нискостепенно възпаление на синовията са с ограничено тъканно възпаление, а боловия синдром не е пропорционален с нивата на CRP.

„Въпреки обнадеждаващите резултати работим върху по-подробното изучаване на болковите механизми при подгрупата с високостепенно синовиално възпаление“, заявява д-р Ориндж.

Това изследване би помогнало за разработването на по-надеждни кръвни и образни биомаркери, които да улеснят диагностиката на ревматоидния артрит и предприемането на най-подходящата терапевтична стратегия.

Използван източник:
1. Оrange, D. E., Agius, P. , DiCarlo, E. F., Robine, N. , Geiger, H. , Szymonifka, J. , McNamara, M. , Cummings, R. , Andersen, K. M., Mirza, S. , Figgie, M. , Ivashkiv, L. B., Pernis, A. B., Jiang, C. S., Frank, M. O., Darnell, R. B., Lingampali, N. , Robinson, W. H., Gravallese, E. , , , Bykerk, V. P., Goodman, S. M. and Donlin, L. T. (2018), Identification of Three Rheumatoid Arthritis Disease Subtypes by Machine Learning Integration of Synovial Histologic Features and RNA Sequencing Data. Arthritis Rheumatol, 70: 690-701. doi:10.1002/art.40428

Актуални факти за псориатичния артрит

14 Декември 2018

Псориатичният артрит е ревматологично заболяване, което се изявява със ставно засягане и кожни изменения.
По последни данни в света има 79 милиона болни от псориазис, което се развява на 2-4% от глобалното население. Над 80 % от пациентите с псориатичен артрит заболяват след диагностициран псориазис .

Смята се, че псориазисът и псориатичният артрит имат обща генеза, като доказателство за това е, че до 7% от страдащите от псориазис развиват псориатичен артрит в първите 10 години от диагностицирането на кожното заболяване. Същевременно двете състояния могат да протичат успоредно с други болести с автоимунен характер като например глутенова ентеропатия, увеит и възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

Причините за появата на първите белези на псориатичния артрит са много и за съжаление не напълно изяснени. Учените са установили ролята на наследствеността като е доказано, че 40% от страдащите от псориатичен артрит имат роднини със същото заболяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на околната среда, тъй като според редица теории именно външните въздействия в комбинация с генетичните особености на организма задействат сложния процес на развитие на заболяването.

В основата на псориатичния артрит стои прекалено силната активност на специализирани имунни клетки, намиращи се в ставите и в кожата. Тази активация задейства възпалителни процеси, които водят до нарушаване на целостта и функцията на околните тъкани.
Първите симптоми на псориатичния артрит са болката и сковаността, които могат да засегнат всяка става в човешкото тяло. В засегнатите стави може да се наблюдава подуване, промяна на формата и подвижността. Същевременно възникват и промени в ноктите, както и сърбеж в очите.

Особено мъчително е чувството за умора и отпадналост, което съпровожда ставните и кожните изменения. Всички посочени симптоми могат да възникнат както постепенно и неусетно, така и изведнъж.
За съжаление все още няма категорични лабораторни маркери, които да поставят диагнозата. За псориатичен артрит се мисли винаги когато има ставни изменения, доказани чрез рентгенография и кожни изменения. Изготвянето на точна диагноза и оценка понякога отнема време и се извършва със съвместните усилия на специалисти ревматолози и дерматолози.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при Болест на Крон са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При Улцерозен колит целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при Болест на Крон и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Created by: PR Care