НОВИНИ

Диета при болест на крон – разказ от първо лице

28 Юни 2018

(Разказ на една блогърка, която е с болест на Крон)

Кристен Къртис е младо момиче, диагностицирано с болест на Крон. В своя блог тя споделя интересни истории за себе си, включително и за това как се справя с болестта. Предлагаме ви разказа й как е стигнала до успешна диета, която облекчава симптомите на болест на Крон при нея.


Преди шест години ми поставиха диагноза болест на Крон. Болестта засяга основно горната част на стомашно-чревния ми тракт – стомаха и началото на тънкото черво. Тези участъци имат ключова роля за абсорбцията на хранителните вещества и затова ми е изключително трудно да поддържам здравословно тегло. Имам поставена сонда за ентерално хранене (ентералното хранене е техника, с която хранителните вещества се внасят в храносмилателния апарат чрез сонда, вкарана през носа или имплантирана директно в стомаха или червата – бел. ред.), която помага на организма ми да усвоява хранителните вещества и съответно да кача килограми. Но аз не се храня само по този начин, храня се също и през устата.

Методът „проба-грешка“

По отношение на моята диета през тези шест години имаше много „проби“ и „грешки“ и в крайна сметка се наложи да елиминирам определени хранителни групи. Открих, че съм алергична към глутен и имам непоносимост към лактоза. Храните, съдържащи глутен, и млечните продукти имаха много негативни странични ефекти върху стомашно-чревния ми тракт и затова ги изключих от диета си, което много ми помогна.

Освен това започнах да се вслушвам в тялото си и да го разбирам по-добре. Ако в определен ден не се чувствам добре или усещам, че е възможно симптомите ми да се обострят, избирам по-щадяща храна, като ориз и картофи, за да облекча работата на стомашно-чревния тракт.

В „добрите“ дни обаче, когато симптомите ми не са толкова ужасни, съм по-склонна да рискувам и да включа някои плодове, зеленчуци и подправки или дори да вечерям в проверен ресторант, предлагащ безглутенова храна. Това също е резултат на много проби и грешки.

Следването на една постоянна диета е невъзможно

Тялото ми непрекъснато се променя, което прави невъзможно стриктно да се следва една постоянна диета. Един ден например, мога да ям ябълка и да нямам никакъв проблем, а на следващия да се превивам от ужасни болки, защото съм изяла такъв плод. Така че принципно гледам да ям възможно по-щадяща храна, която не натоварва стомашно-чревния тракт, за да избегна кризисни ситуации.

Диетата ми набляга основно на въглехидрати – паста, картофи, ориз, варива, хляб. В дните, в които съм добре, хапвам и такива плодове и зеленчуци, за които знам, че принципно понасям добре, като от време на време може да включа и протеиново барче или протеинов шейк, защото се занимавам с фитнес и водя много активен начин на живот.

Осъзнавам, че моята диета нито е най-добрата, нито е най-здравословната. Всъщност всеки диетолог би я отрекъл! Но тя е резултат на неуспешния опит от моя страна да следвам много здравословен режим на хранене, който просто не се отрази добре на тялото ми.

Много бих искала да можех да се храня с естествено отгледани, непреработени храни, но моят организъм просто не ги понася. Осъзнах, че по-добре да ям продукти, които не ми създават проблеми и не ми причиняват болка и дискомфорт, отколкото да се храня с неща, за които всички казват, че са полезни.

Болестта на Крон е различна при всеки

Диетата е нещо индивидуално, няма една съвършена диета за всички, независимо дали имат болест на Крон или не. Просто трябва да съобразиш начина си на хранене с начина си на живот. Аз, например, след като започнах да се занимавам с фитнес увеличих приема на протеини и вода заради по-активния начин на живот, който започнах да водя, и се храня с по-щадящи храни, за да не натоварвам стомашно-чревния тракт. Това, обаче, което работи при мен, може да няма същия благоприятен ефект при някой друг.

В общността на хората с възпалителни чревни заболявания храненето е тема, предмет на много спорове и дискусии. Всеки има собствено мнение по въпроса как трябва да се храни човек с такова заболяване и всички останали начини се считат за „грешни“.

Това обаче просто не е вярно. Болестта на Крон може да порази всяка част на стомашно-чревния тракт. Човек, при когото е засегнато тънкото черво, няма да има същите проблеми и ограничения, които би имал някой, с проблеми в дебелото черво.

Болестта се отразява по различен начин на всеки. Аз, за себе си научих, че е по-добре да се храниш така, както искаш и да не слушаш другите, които ти казват, че това е погрешно. Животът е твърде кратък, за да не хапваш така, както искаш.

Източник: HealthLine.com

Нужна е по-голяма морална подкрепа от страна на специалистите спрямо децата с ВЧЗ

06 Февруари 2019

В отговор на последните изследвания на последствията от възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ(Болест на Крон и Улцерозен колит)) върху детското развитие, Европейското обединение по гастроентерология (UEG) призовава за по-адекватна емоционална подкрепа от страна на лекарите по време на прегледите и консултациите на деца.
Едно от изследванията върху влиянието на ВЧЗ на развитието на подрастващите, публикувано в списанието Journal of Crohn’s and Colitis, разкрива, че заболяването се диагностицира трудно в детска възраст, когато симптомите са нетипични.

От проучването се вижда тревожната статистика, че 17% от пациентите под 18-годишна възраст чакат над пет години за поставяне на окончателната диагноза, което несъмнено повлиява на емоционалното състояние и доброто самочувствие.

Възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон и Улцерозен колит) са група от хронични, продължаващи цял живот болести, които се дължат на възпаление на червата, а откриването им в детска възраст е все по-често като 30% от новите случаи са на пациенти между 10 и 19.3-годишна възраст.

Най-честите ВЧЗ са болестта на Крон и улцерозния колит, които засягат 70 на всеки 100 000 деца.

Подрастващите пациенти с ВЧЗ често биват смятани за податливи на емоционални смущения, като част от тях са с поведенески проблеми, психиатрични разстройства, депресия и намалени социални умения. Освен това ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) могат да доведат до забавяне в растежа и развитието, което допълнително утежнява емоционалното състояние на децата.

UEG призовава към подобряване на техниките за преглед и консултация сред лекуващите лекари, както и за съвместна работа с психолози и социални работници. Същевременно от организацията подчертават за необходимостта децата да са напълно наясно със своето състояние и с възможните усложнения, тъй като 46% от тези пациенти биват хоспитализирани за поне 90 дни годишно.
„Важно е както за лекарите, така и за пациентите да се обсъдят всички аспекти от живота с ВЧЗ в хода на прегледите”, заявява д-р Нихил Тапар, представител на UEG, и допълва:
„Специалистите трябва да дадат на своите подрастващи пациенти възможността да задават въпроси за тяхното заболяване без притеснение. На тези деца тепърва предстои да получат образование и да излязат на пазара на труда, а за да се реализират в професионален и личен план, те имат нужда от подкрепа от всички страни”.

Използвани източници:

1. EFCCA Impact of IBD Study 2010-2011. Published J Crohns and Colitis. 2014 March 21

2. Kappelman MD, Rifas-Shiman SL, Kleinman K et al. The prevalence and geographic distribution of Crohn's disease and ulcerative colitis in the United States. Clin Gastroenterol Hepatol 2007; 5:1424–9.

3. Problems in the diagnosis of IBD in children. H.A Buller. Paediatric Gastroenterology and Nutrition, Academic Medical Centre, University of Amsterdam – The Netherlands Journal of Medicine.

4. The Inflammatory Bowel Disease in Young People - The impact on education and employment report - downloadable from the www.crohnsandcolitis.org.uk

5. Szigethy E, McLafferty L, Goyal A. Inflammatory bowel disease. Pediatr Clin North Am 2011; 58: 903-20.

6. Minderhoud IM, Oldenburg B, van Dam PS, van Berge Henegouwen GP. High prevalence of fatigue in quiescent inflammatory bowel disease is not related to adrenocortical insufficiency. Am J Gastroenterol 2003 May: 98 (5): 1088-93.


Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Етническата принадлежност и регионът влияят върху симптомите на Сьогрен

01 Февруари 2019

Според наскоро-проведено проучване етническата принадлежност и населявания регион упражняват силно влияние върху проявата на първичния синдром на Сьогрен.
„Ролята на произхода върху развитието на системните автоимунни заболявания е обект на редица изследвания,”, заявява д-р Мануел Рамос-Касалс от университетската болница в Барселона.

Що се отнася до значението на географските фактори, предполага се че заболяемостта от автоимунни болести, нараства в посока от север към юг. До момента обаче не е събрана информация за влиянието на тези фактори при първичния синдром на Сьогрен, става ясно от статията, публикувана в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

За целите на изследването си екипът анализира информация от Big Data Sjogren Project, международен регистър с медицински данни, наличен от 2014г., който предоставя „ясна картина за клиничната изява на синдрома на Сьогрен в различни държави”, пояснява д-р Рамос-Касалс.

Проучването включва 7 748 жени (93%) и 562 мъже (7%) със средна възраст на поставяне на диагнозата 53 години. Налични данни за етническата принадлежност има за общо 7 884 пациенти (95%): 6 174 от които са от бялата раса, 1 066 са азиатци (14%), 393 са от централна и южна Америка (15%), 104 са от африканци или афро-американци (1%), и други 147 (2%) са от други етноси.

Първичният синдром на Сьогрен се диагностицира средно седем години по-рано при африканското в сравнение с европеидното население. Най-голяма разлика в отношението жени:мъже се среща сред азиатците (27:1), а най-ниско сред африканците/афро-американците (7:1).

Доказателство за зачестяването на случаите на синдрома на Сьогрен в посока север-юг е по-малкия брой на очни болести сред северноевропейските и северноазиатските страни, по-специално по-ниска честота на синдрома на сухото око и отколения в зрителните тестове.

Резултатите от проучването показват, че географското разположение би могло да влияе върху клиничнята изява на синдрома на Сьогрен, върху възрастта на поставяне на диагнозата и върху разликите в половото разпределение. Изследването предоставя важни доказателства за влиянието на генетичните фактори и особеностите не средата върху клиничната изява на болестта.

Доброто познаване на разликите в симптомите сред различните региони и е полезно за специалистите при откриването на тази така трудна за поставяне диагноза.

Използван източник:

1. Brito-Zerón P, Acar-Denizli N, Zeher Influence of geolocation and ethnicity on the phenotypic expression of primary Sjögren’s syndrome at diagnosis in 8310 patients: a cross-sectional study from the Big Data Sjögren Project Consortium Annals of the Rheumatic Diseases 29 ноември 2016. doi: 10.1136/annrheumdis-2016-209952

Пациентите с болест на Бехтерев са с повишен риск от самонараняване

28 Януари 2019

Пациентите с болест на Бехтерев са с почти двойно по-голям риск от самонараняване в сравнение с общата популация, показват резултатите о канадско изследване.

Самонараняването представлява съзнателното и целенасочено директно увреждане на телесните тъкани. Най-честата форма на самонараняване е рязането на кожата, но с понятието се описва широк кръг поведения, включващ изгаряния, одирания, удряния на части от тялото, чоплене на кожата до степен на разраняване, скубане на косми от тялото и вдишване на токсични субстанции.

Точната причина за това явление е все още неясна, обяснява д-р Нигил Харун от университета в Торонто, който е начело на изследователския екип. Тя може да се корени в хроничната болка, тревожността, липсата на социална подкрепа или изолацията.

Анкилозиращият спондилит и ревматоидният артрит се считат за „двете най-чести ревматологични заболявания и по тази причина интересът към емоционалното здраве на страдащите от тях е висок.

Ето защо д-р Харун и колектив разглеждат медицинските досиета на 53 240 пациенти с ревматоиден артрит и на още 13 964 с болест на Бехтерев, търсейки инциденти със самонараняване. От проучването са изключени участници с доказано психиатрично заболяване. За сравнение са използвали група здрави индивиди, със сходна възраст и съотношение мъже-жени.

В рамките на проучването авторите изчисляват броя на случаите на преднамерено самонараняване, които са приети в спешното отделение в периода 2 април 2002г. до 31 март 2016г.

Според резултатите страдащите от болест на Бехтерев са почти два пъти по-склонни да се самонаранят в сравнение със здравите като най-честите методи за това са отравяне (64% от случаите със анкилозиращ спондилит и 81% от тези с ревматоиден артрит) и нараняване с хладно оръжие (съответно 36% и 18%).

„Тези инциденти не са за пренебрегване“, заявява д-р Харун, като наблегна от необходимостта за повишено внимание към емоционалното състояния на пациентите с ревматологични заболявания.

Медицинската общност е фокусирана върху борбата с възпалението и върху запазването на функцията на ставите, но все повече проучвания доказват, че ефектите на болестта засягат не само опорно-двигателния апарат, а имат последствия за физическото и психическото благосъстояние, допълва той.

Какво причинява мускулно-ставната болка?

25 Януари 2019

Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.

Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначния стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.

Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.

Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.

Типично автоимунно заболяване е ревматоидnният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Диагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Created by: PR Care