Улцерозен колит
Диагностика

Диагностика на възпалителните чревни заболявания

Как се диагностицират възпалителните чревни заболявания?

Възпалителните чревни заболявания могат да бъдат изключително трудни за диагностициране и някои пациенти могат да страдат с години, докато им бъде поставена правилна диагноза. Освен това някои от симптомите на болестта на Крон и улцерозния колит са подобни на тези на други чревни заболявания, като синдром на дразнимото черво, целиакия и артериовенозни малформации.
Д-р Йън Мичъл от Лондон, Англия, хирург, специалист по хирургия на стомашно-чревния тракт, обяснява, че пациентите с възпалителни чревни заболявания се диагностицират посредством серия от изследвания. Обикновено на пациента първо се снема анамнеза, прави се медицински преглед, след това му се правят кръвни изследвания, образна диагностика и колоноскопия.

При диагностициране на възпалителните чревни заболявания се прави диференциална диагноза с повечето заболявания, характеризиращи се с обилна водниста диария с или без кървене, кървене в стомашно-чревния тракт и язвени изменения на червата, тъй като те са единственият силен индикатор за патологични промени в червата. Такива заболявания са салмонелоза, целиакия, микроскопичен колит, лактозна непоносимост, артериовенозни малформации, исхемичен колит, радиационен колит, синдром на дразнимото черво, амебиаза, функционална диария и злокачествени новообразувания на дебелото черво.

Загуба на тегло, отпадналост, липса на апетит и коремна болка може да са признаци за редица заболявания, като анорексия, синдром на дразнимото черво, възпалително чревно заболяване и булимия, и следователно е необходим много прецизен подход към диагностицирането. Необходимо е да се извършат серия лабораторни изследвания, включително микробиологични и други изследвания на кръвни проби и проби от изпражнения, серологични изследвания, комбинирани с радиографски и образни изследвания, за да се диагностицира състоянието правилно.

Следните изследвания - пълна кръвна картина и левкоцити, C-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) - могат да помогнат за оценка на интензивността на възпалението и инфекцията у пациента, въпреки че не са изследвания, специфични за възпалителните чревни заболявания. Нивата на витамин B12, а понякога и нивата на фолиева киселина могат да са индикатор за нарушено усвояване на хранителните вещества (малабсорбция) и чревно заболяване. Фекалният калпротеин е неинвазивен маркер на чревно възпаление при пациенти с възпалителни чревни възпаления, който се отличава с висока чувствителност и специфичност, а също и с висока успеваемост за диагностициране. Серологичните изследвания за перинуклеарно антинеутрофилни цитоплазматични антитела (pANCA) и анти-сахаромицетни антитела (ASCA) са показателни при пациенти с улцерозен колит и болест на Крон. При пациенти с улцерозен колит има комбинация от положителен тест за pANCA и отрицателен тест за ASCA, а при пациентите с болест на Крон – обратната комбинация. При тези изследвания обаче винаги има вероятност от фалшиви положителни резултати и затова диагнозата не трябва да се поставя само на базата на тези резултати.

Друго изследване, което се прави е копрокултура - микробиологично изследване на фецес, за да се провери за наличие на бактериални и протозойни инфекции, които са друга основна причина за силна диария. Микроорганизмите, които основно се търсят при тези изследвания, включват Entamoeba hystolytica, Clostridium difficile, Salmonella typhi и Yersinia enterolytica.

Прави се също и цитомегаловирусен тест, за да се изключи наличието на инфекция с цитомегаловирус.

Образните изследвания като ултразвук и рентген показват абнормен изглед на корема с фистули, мукозен едем, абцеси и абнормна повърхност на лигавицата на стомашно-чревния тракт, като участъците на тези абнормни находки са фактор за разграничаването на улцерозния колитот болестта на Крон. Ако все още има неяснота, може да се направи компютърна томография или изследване с ядрено-магнитен резонанс с използване на контрастно вещество (техника, известна като КТ или МР ентерография). Езофагогастродуоденоскопията (горна ендоскопия) се използва за изследване на симптоми на горния отдел на храносмилателната система, особeно при пациенти с болест на Крон.

Рентгено-контрастното изследване е полезно за изясняване на детайли при възпалителните чревни заболявания, когато всички други методи не успеят да предоставят конкретни доказателства за конкретно състояние, свързано с възпалително чревно заболяване. Изглед със загуба на хаустралната анатомия, наподобяващ „гладка тръба“, предполага хроничен улцерозен колит, незасегнат ректум при наличие на възпалителни промени в други участъци на дебелото черво говори за болест на Крон на дебелото черво, петната с форма на „пръстови отпечатъци“ сочат за възпаление на лигавицата, а редуващите се участъци на нормален вид на червото с участъци на изменен вид на червото (лезии, придаващи „калдъръмен релеф“ на лигавицата) също са индикация за болест на Крон на дебелото черво.

Ултразвуковото изследване (УЗД) също може да се използва за диагностициране на болест на Крон със средна до висока чувствителност и специфичност. Неинвазивните ЯМР, КТ и УЗД изследвания се предпочитат при по-млади пациенти.

Инвазивни техники, като ендоскопски изследвания и биопсии на чревни сегменти, може да са необходими в случай на остри (фулминантни) форми на заболяването, с хирургични интервенции (по-често при пациенти с болест на Крон), включващи отстраняване на част или цялото дебело черво или ректума, последвани от анастомоза.


Източник: ibdnewstoday.com

Симптоматиката на улцерозен колит зависи от разпространението и тежестта на заболяването

Съмнение за улцерозен колит можем да имаме при наличието на кървава диария, кървене от ректума и/или незадържане на изпражнения.

Основният симптом, който насочва към търсене на улцерозен колит, е наличието на видима кръв в изпражненията. За него съобщават над 90% от пациентите. Намаляването на плътността на изпражненията за повече от 6 седмици разграничава улцерозния колит от инфекциозната диария. Тя може да се изключи от диагнозата чрез микробиологично изследване, което е много важно.

Улцерозен колит - Няма „златен стандарт“ за диагнозата

Няма „златен стандарт“ за диагнозата

Няма „златен стандарт“ за диагнозата на улцерозния колит. Тя се поставя на базата на съчетан анализ на данните от медицинския преглед, лабораторните и образни изследвания (ултразвук на коремни органи, рентген, скенер, ядрено-магнитен резонанс), ендоскопските изследвания (видеоколоноскопия) и хистологичните изследвания. При съмнение за точността на диагнозата е нужно да се направят нови ендоскопски и хистологични изследвания след определен интервал от време.

Маркерите на възпаление в периферната кръв, като левкоцити, СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), CRP (С – реактивен протеин) и тромбоцити, обикновено са повишени при пациенти с улцерозен колит. Всички тези показатели обаче отразяват степента на възпаление в целия организъм. Те са несигурни за чревното възпаление и не отразяват добре активността на болестта. Понякога показателите може да са в нормални стойности при пациенти с улцерозен колит.

Много по-точни маркери на чревното възпаление при улцерозния колит са т.нар. биомаркери - фекален калпротектин и фекален лактоферин. Те се изследват в проби от изпражнения и стойностите им са повишени при пациенти с възпалителни заболявания на червата.

Created by: PR Care