Болест на Крон
Диагностика

Диагностика на възпалителните чревни заболявания

Как се диагностицират възпалителните чревни заболявания?

Възпалителните чревни заболявания могат да бъдат изключително трудни за диагностициране и някои пациенти могат да страдат с години, докато им бъде поставена правилна диагноза. Освен това някои от симптомите на болестта на Крон и улцерозния колит са подобни на тези на други чревни заболявания, като синдром на дразнимото черво, целиакия и артериовенозни малформации.
Д-р Йън Мичъл от Лондон, Англия, хирург, специалист по хирургия на стомашно-чревния тракт, обяснява, че пациентите с възпалителни чревни заболявания се диагностицират посредством серия от изследвания. Обикновено на пациента първо се снема анамнеза, прави се медицински преглед, след това му се правят кръвни изследвания, образна диагностика и колоноскопия.

При диагностициране на възпалителните чревни заболявания се прави диференциална диагноза с повечето заболявания, характеризиращи се с обилна водниста диария с или без кървене, кървене в стомашно-чревния тракт и язвени изменения на червата, тъй като те са единственият силен индикатор за патологични промени в червата. Такива заболявания са салмонелоза, целиакия, микроскопичен колит, лактозна непоносимост, артериовенозни малформации, исхемичен колит, радиационен колит, синдром на дразнимото черво, амебиаза, функционална диария и злокачествени новообразувания на дебелото черво.

Загуба на тегло, отпадналост, липса на апетит и коремна болка може да са признаци за редица заболявания, като анорексия, синдром на дразнимото черво, възпалително чревно заболяване и булимия, и следователно е необходим много прецизен подход към диагностицирането. Необходимо е да се извършат серия лабораторни изследвания, включително микробиологични и други изследвания на кръвни проби и проби от изпражнения, серологични изследвания, комбинирани с радиографски и образни изследвания, за да се диагностицира състоянието правилно.

Следните изследвания - пълна кръвна картина и левкоцити, C-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) - могат да помогнат за оценка на интензивността на възпалението и инфекцията у пациента, въпреки че не са изследвания, специфични за възпалителните чревни заболявания. Нивата на витамин B12, а понякога и нивата на фолиева киселина могат да са индикатор за нарушено усвояване на хранителните вещества (малабсорбция) и чревно заболяване. Фекалният калпротеин е неинвазивен маркер на чревно възпаление при пациенти с възпалителни чревни възпаления, който се отличава с висока чувствителност и специфичност, а също и с висока успеваемост за диагностициране. Серологичните изследвания за перинуклеарно антинеутрофилни цитоплазматични антитела (pANCA) и анти-сахаромицетни антитела (ASCA) са показателни при пациенти с улцерозен колит и болест на Крон. При пациенти с улцерозен колит има комбинация от положителен тест за pANCA и отрицателен тест за ASCA, а при пациентите с болест на Крон – обратната комбинация. При тези изследвания обаче винаги има вероятност от фалшиви положителни резултати и затова диагнозата не трябва да се поставя само на базата на тези резултати.

Друго изследване, което се прави е копрокултура - микробиологично изследване на фецес, за да се провери за наличие на бактериални и протозойни инфекции, които са друга основна причина за силна диария. Микроорганизмите, които основно се търсят при тези изследвания, включват Entamoeba hystolytica, Clostridium difficile, Salmonella typhi и Yersinia enterolytica.

Прави се също и цитомегаловирусен тест, за да се изключи наличието на инфекция с цитомегаловирус.

Образните изследвания като ултразвук и рентген показват абнормен изглед на корема с фистули, мукозен едем, абцеси и абнормна повърхност на лигавицата на стомашно-чревния тракт, като участъците на тези абнормни находки са фактор за разграничаването на улцерозния колитот болестта на Крон. Ако все още има неяснота, може да се направи компютърна томография или изследване с ядрено-магнитен резонанс с използване на контрастно вещество (техника, известна като КТ или МР ентерография). Езофагогастродуоденоскопията (горна ендоскопия) се използва за изследване на симптоми на горния отдел на храносмилателната система, особeно при пациенти с болест на Крон.

Рентгено-контрастното изследване е полезно за изясняване на детайли при възпалителните чревни заболявания, когато всички други методи не успеят да предоставят конкретни доказателства за конкретно състояние, свързано с възпалително чревно заболяване. Изглед със загуба на хаустралната анатомия, наподобяващ „гладка тръба“, предполага хроничен улцерозен колит, незасегнат ректум при наличие на възпалителни промени в други участъци на дебелото черво говори за болест на Крон на дебелото черво, петната с форма на „пръстови отпечатъци“ сочат за възпаление на лигавицата, а редуващите се участъци на нормален вид на червото с участъци на изменен вид на червото (лезии, придаващи „калдъръмен релеф“ на лигавицата) също са индикация за болест на Крон на дебелото черво.

Ултразвуковото изследване (УЗД) също може да се използва за диагностициране на болест на Крон със средна до висока чувствителност и специфичност. Неинвазивните ЯМР, КТ и УЗД изследвания се предпочитат при по-млади пациенти.

Инвазивни техники, като ендоскопски изследвания и биопсии на чревни сегменти, може да са необходими в случай на остри (фулминантни) форми на заболяването, с хирургични интервенции (по-често при пациенти с болест на Крон), включващи отстраняване на част или цялото дебело черво или ректума, последвани от анастомоза.


Източник: ibdnewstoday.com

болест на Крон - Не съществува еднозначен начин за диагностициране

Не съществува еднозначен начин за диагностициране на пациенти с болест на Крон

Към момента не съществува еднозначен начин за диагностициране на пациенти с болест на Крон. Диагноза болест на Крон се предполага при пациенти с повишена температура, коремна болка и повишена чувствителност, диария с или без кървене и заболявания на ануса като язви или фисури.

Проявлението на заболяването при всеки пациент е много различно и зависи основно от локализацията на болестта. Хроничната диария е най-честият симптом, който засяга около 85% от пациентите. В повечето случаи тя се различава от инфекциозната диария по това, че продължава повече от 6 седмици.

Коремната болка е налице при 70% от случаите. Загуба на тегло се наблюдава при 60% от пациентите преди поставянето на диагнозата. Кръв и/или слуз в изпражненията е симптом, който се среща при 40-50% от болните с болестта на Крон. Освен това се описват и оплаквания, като повишена температура, болка в ректума и отпадналост.

Обикновено има дълъг интервал между появата на първите симптоми и поставянето на диагнозата - болест на Крон. В продължение на месеци и години преди диагнозата да бъде предположена, пациентите могат да се оплакват от сравнително неясни или временни симптоми. Непредсказуемият клиничен ход на заболяването значително увеличава трудността за диагностициране.

Диагнозата се потвърждава чрез клинична оценка и комбинация от ендоскопски, хистологични, образни и/или лабораторни изследвания.

Диагнозата се потвърждава чрез клинична оценка и комбинация от ендоскопски (видеоколоноскопия, видеогастроскопия, ентероскопия, капсулна ендоскопия), хистологични, образни (ехография, скенер, ядрено-магнитен резонанс) и/или лабораторни изследвания. За рутинната диагностика на болестта не се препоръчват генетични изследвания.

Маркерите на възпаление в периферната кръв, като левкоцити, СУЕ скорост на утаяване на еритроцитите, CRP (С-реактивен протеин) и тромбоцити, обикновено са повишени при пациенти с БК. Всички тези показатели обаче отразяват степента на възпаление в целия организъм.

Ето защо те са несигурни за чревното възпаление и не отразяват добре активността на болеста. Възможно е и да са в норма при пациенти с болест на Крон.

Много по-точни маркери на чревното възпаление при болест на Крон са биомаркерите: фекален калпротектин и фекален лактоферин. Те се изследват в проби от изпражнения и стойностите им са повишени при пациенти с възпалителни заболявания на червата.

Причината за болест на Крон е неизвестна

Причината за болест на Крон е неизвестна

Болест на Крон се наблюдава по-често при образовани, социално активни хора, водещи динамичен начин на живот.

Причината за болестта на Крон е неизвестна. Някои учени предполагат, че инфекцията от някои бактерии, като щамове на Mycobacterium, може да бъде причина за болестта на Крон. Към днешна дата обаче не е имало убедителни доказателства, че заболяването е причинено от инфекция. Болестта на Крон не е заразна. Въпреки че хранителният режим може да повлияе на симптомите при пациенти с болест на Крон, е малко вероятно, че диетата е отговорна за причиняване на болестта.

Счита се, че активиране на имунната система е в основата на появата на болестта на Крон. Имунната система се състои от имунни клетки и протеини. Обикновено тези клетки и протеини защитават организма от вредни бактерии, вируси, гъбички и други чужди нашественици. Активирането на имунната система предизвиква възпаление в тъканите, където се реализира този процес - активирането. Обикновено това се случва, само когато тялото е изложено на вредни нашественици. Но при хора с болестта на Крон имунната система е анормална и хронично активирана без известен нашественик. Продължаващото анормално активиране на имунната система води до хронично възпаление и образуване на язви.

Податливостта към анормално активиране на имунната система се предава генетично в поколенията. Поради тази причина роднини от първа степен (деца, братя, сестри) на хора с болестта на Крон са по-склонни да развият тези заболявания. Наскоро е установено, че генът NOD2 е свързан с болестта на Крон. Този ген е важен при определяне реакцията на тялото на някои бактериални продукти. Индивидите с мутации в този ген са по-податливи на развитие на болестта на Крон.

При болест на Крон балансът между „полезните“ и „вредните“ бактерии в дебелото черво не е нарушен. Проблемът е в намаленото разнообразие на видовете микроорганизми в сравнение със здрави хора. Интересно е, че прекалената хигиена може да ограничи излагането на патогени (вируси, бактерии, гъбички, паразити) на околната среда и така да наруши функционалното узряване на имунната система на чревната лигавица.

болест на Крон двойно завишен риск при пушачите

Пушачите имат двойно завишен риск от болест на Крон

Психосоматичните фактори, като развод, смърт или болест в семейството, тежка раздяла, междуличностни конфликти или други стресови ситуации, имат значение за влошаване симптомите при болест на Крон.

Пушачите имат двойно завишен риск да развият болест на Крон. Тютюнопушенето влошава клиничното протичане на заболяването и води до рецидив след хирургична намеса.

Апендектомията (премахването на апендикса) може да увеличи риска от болестта на Крон.

Рискът от болест на Крон при жени, приемащи орални контрацептиви е повишен.

Created by: PR Care