Диагнозата на ревматоидния артрит
Диагнозата на ревматоидния артрит се поставя след комбинирана оценка на данните от анамнезата, физикалния преглед и резултатите от изследванията, които включват наличието на ревматоидни фактори и циркулиращи антитела в кръвта, както и рентгенографски промени. Лекарят ревматолог преглежда историята на симптомите, изследва ставите за възпаление, повишена чувствителност, подуване и деформация, кожата - за ревматоидни възли (твърди подутини по кожата, най-често над лактите или пръстите) и други части на тялото за възпаление.
Поставянето на диагнозата са необходими лабораторни изследвания
За поставянето на диагнозата са необходими лабораторни изследвания:
• ПКК /пълна кръвна картина/ с ДКК /диференциално броене на белите кръвни клетки/;
• СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите);
• С-реактивен протеин;
• РФ (ревматоиден фактор);
• анти-ССР и анти-MCV - антитела-цитрулинирани пептиди, които се установяват в синовията/ставната обвивка/ на пациенти с ревматоиден артрит и не се срещат при здрави хора. Тези антитела са много по-специфични от ревматоидния фактор.
При изследването най-често има повишени стойности на острофазовите показатели:
• СУЕ и С-реактивен протеин;
• левкоцитоза /повишени стойности на левкоцитите/;
• тромбоцитоза /повишени стойности на тромбоцитите/;
• повишени стойности на РФ при серопозитивните пациенти. Ревматоиден фактор може да се открие при 80 % от пациентите с ревматоиден артрит. Пациентите, които страдат от ревматоидeн артрит и нямат положителен тест за ревматоиден фактор се причисляват към отделна група – на боледуващи от серонегативен ревматоиден артрит.
Рентгеновото изследване и ултразвукова диагностика (УЗД) на засегнатите стави показват специфични изменения – намаляване на костната плътност, костни кисти, а в напредналите стадии - и деформации, и изкривявания, които се виждат ясно на рентгеновата снимка.