НОВИНИ

Децата с възпалителни чревни заболявания не наддават на тегло

23 Ноември 2017

Д-р Янева, мнозина, които не са засегнати от болестта на Крон и улцерозен колит смятат, че това са заболявания, подобни на гастрита или язвата на дванадесетопръстника. Какво, всъщност, представляват те?
Действително хората, които не са се сблъскали с тях от първо лице или чрез засегнати свои близки ги оприличават на други заболявания. Улцерозният колит и болестта на Крон обаче са тежки автоимунни възпалителни заболявания. Това са хронични заболявания, което означава, че не се лекуват, но с адекватна терапия може да се постигне добро качество на живот.

При болестта на Крон възпаленията обхващат цялото черво. Освен това, те преминават през цялата му стена и могат да засегнат съседни черва и дори органи. Появяват се фистули, възможно е червото да бъде дори пробито. За разлика от болестта на Крон, при улцерозния колит се наблюдават рани и възпаления само на лигавицата на дебелото черво. Затова и при него диарията е с кръв и слуз. Както вече казах, тези заболявания са хронични, остават за цял живот, както и лечението.

Каква е симптоматиката, по която родителите могат да се ориентират, че в организма на детето се развива такова автоимунно възпалително заболяване, а не става въпрос само за тривиална диария в резултат на ентеровируси например?
Насочващ факт, че става въпрос за болестта на Крон са често повтарящите се коремни болки, запек или диария. Характерно е и изоставането в развитието – децата не наддават на тегло и отслабват. Едно дете трябва да наддава на година поне с 2 кг и 5-6 см на височина. Ако тези неща не се случват, трябва да се потърси причината. Заради възпаленията малките пациенти не могат да приемат достатъчно храна и дори това, което са успели да хапнат, не се усвоява добре от организма. Това е и причината за изоставането във физическото им развитие.

Диарията категоричен признак ли е?
Не. Само в 50% от случаите децата, респективно и възрастните, я развиват.

Детето отказва да се храни, но няма диария, няма и настроение, когато седне на масата, но повечето родители смятат, че това е тривиален каприз. По какво могат да се досетят, че става въпрос за нещо сериозно и да го заведат на лекар?
Ще ги подсетят коремните болки и ненаддаването на тегло.

Какво следва да се направи в такъв случай?
Най-напред на детето трябва да се направи пълна кръвна картина. От резултатите ще стане ясно дали то трябва да бъде заведено на детски гастроентеролог.

Педиатрите подготвени ли са да различат симптоматиката и да изпратят малкия пациент при специалист?
Повечето колеги – педиатри веднага се сещат, изпращат детето за пълна кръвна картина и анален секрет, а след това на детски гастроентеролог. Докато за резултатите от секрета се чака ден-два, кръвната картина е готова за часове. По нея лекарят веднага може да се ориентира, тъй като тези възпалителни заболявания дават отклонения в нормалните й стойности. За целта се взима капка кръв от пръста на детето, което не е травмиращо за него.

В повечето случаи болестта на Крон се проявява след 20–30-годишна възраст. Чести ли са случаите при деца?
Никак не са изключения. Най-честите ми пациенти са на 5-годишна възраст, но съм имала и деца на 3 годинки.

Какво отключва улцерозният колит и болестта на Крон?
Когато тези заболявания се проявят при по-малките деца се смята, че те се дължат на генетично носителство. Има предположения, че те понякога са в резултат и на генна мутация, но това са само дотадки. Науката все още се затруднява да даде категоричен отговор на този въпрос.

Родителите навреме ли водят децата си при лекар-специалист или със закъснение?
Родителите, независимо дали става въпрос за бебе или за 9-10-годишно дете, забележат ли диария или кръв и слуз в изпражненията и оплаквания от болки в корема, първо посягат към интернет. Обикновено от там се информират, че трябва да потърсят детски гастоентеролог и идват при нас. Случва се някои лични лекари да опитват първо те да ги лекуват, но все пак са разумни и не постигнат ли резултати ни ги изпращат. Много по-облагодетелствани са хората, живеещи в София, Пловдив и Варна – градовете с медицински университети и всякакви подходящи специалисти, които могат да консултират детето. Проблемът е, че хората от малките населени места по-трудно се ориентират, насочват ги със закъснение към специалисти. Друг е въпросът, че ние, детските гастроентеролози, сме твърде малко в цялата страна, а това определено поставя проблеми пред навременната диагностика.

Каква терапия се прилага при децата с болест на Крон и улцерозен колит?
Различно. Обикновено, първо се прилага конвенционалната терапия, а ако тя не даде очаквания резултат, се пристъпва към биологични средства. При болестта на Крон се прилага и хранене със специални храни и съблюдаване на диета.

Колко време може да продължи терапията?
Лечението е постоянно, като ремисията се получава след втория месец.

Kак да участвате в маратон, ако сте с болест на крон

12 Юли 2018

Личната история на Кристин ДеКлара, блогър и бегач на дълги разстояния

Кристин ДеКлара е блогър от Бруклин, Ню Йорк. Живее с болест на Крон от 17 години. Самата тя се счита за ценител на добрата храна, страстен бегач и фитнес ентусиаст. Бягането и участието в маратони са нейният начин да покаже, че не е по-различна от другите, въпреки болестта. Ето нейните съвети, как да подготвите тялото си за силно натоварване, с каквото е свързано участието в лекоатлетическо състезание, ако сте диагностицирани с болест на Крон.

Почти един милион души в целия свят страдат от болест на Крон, включително и аз. Въпреки че е трудно да живееш с хронично заболяване, това определено не означава, че не можеш да бъдеш активен.

Бягането е една от любимите ми форми на терапия – физическа и психическа. С бягане се занимавам от три години. Завърших успешно пет полумаратона и Нюйоркския маратон през 2017 година. (Полумаратон е състезание по бягане на дистанция 21.0975 километра, което е точно половината на маратон -бел. ред.)

Да тренираш за състезание е голямо предизвикателство, ако страдаш от болест на Крон, но няколко съвета и трикове ще направят това предизвикателство по-лесно за Вас.

Адаптирайте тренировката към себе си

Вие сте също толкова способни, колкото и човек, който не страда от болест на Крон. Тренировките Ви обаче трябва да отчитат особеностите на Вашия организъм и начина, по който се чувствате. Например, ако тренирате за полумаратон, принципно е необходимо да стигнете до пробег 40-48 км седмично. Ако това Ви се струва прекалено много, може да включите упражнения за обща физическа подготовка в тренировъчната си програма, за да увеличите издръжливостта си, която е от първостепенно значение при бягането на по-дълги разстояния.

А сега да поговорим за храненето. Бягането на такива разстояния изисква да се приемат допълнителни калории. Когато страдаш от Крон обаче допълнителните хранения и добавянето на подкрепителни закуски към обичайната диета може да причини стомашно-чревни проблеми. Съветът ми е да включите колкото се може повече хранителни вещества, витамини и минерали във вече установения си режим на хранене. Другият вариант, в случай че повече Ви допадат междинните хапвания, е да добавите такива закуски, които са здравословни и които организмът Ви вече познава и понася добре.

Слушайте тялото си

За да бъдат успешни тренировките Ви, трябва да слушате тялото си, т.е. да внимавате как реагира организмът Ви.

В дните, в които усещате умора или имате симптоми на Крон, най-добре си дайте почивка. Тялото винаги показва от какво има нужда и е много важно да обръщате внимание на сигналите, които Ви изпраща. Може да е разочароващо да пропуснеш тренировка, но това само ще Ви направи по-силни и ще съхраните себе си за по-нататък.

Никакви нови неща в деня на състезанието

Повечето състезатели са чували тази максима хиляди пъти, но тя е особено валидна за тези от нас, които имат болест на Крон. Не рискувайте да опитате нещо ново в деня на голямото събитие, защото не знаете как ще реагират стомахът и червата Ви.

Още нещо – проучете маршрута, по който ще бягате, предварително. Това ще Ви е от полза, ако се наложи да ползвате тоалетна по време на състезанието. Винаги носете в себе си мобилен телефон, докато бягате, в случай че се почувствате зле и трябва да се свържете с близък човек за помощ.

Наслаждавайте се на всяка минута

Един съвет, който бих искала да запомните от мен, е да се наслаждавате на всеки момент от тренировките и състезанията. Да пресечеш финиша е едно най-хубавите преживявания на света! Обстоятелството, че живееш с болест на Крон не променя това.

Да завършиш успешно състезание по бягане е много трудно и не е нещо, което повечето хора (независимо дали страдат от болест на Крон или не) успяват да направят.

Източник:HealthLine

Димо Гатев: Нагласата на обществото спрямо пациентите с IBD се подобри значително

12 Юли 2018

Димо Гатев: Нагласата на обществото спрямо пациентите с IBD се подобри значително

Диагнозата на болест на Крон и улцерозен колит вече не се забавя с години

Представяме Ви интервю с Димо Гатев, член на управителния съвет на пациентската организация „Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит“ (БАБКУК). Специално за probudise.bg той сподели какви са нагласите в обществото спрямо пациентите с тези заболявания, каква е интеграцията им и разказа за личната си история.


Забелязвате ли напредък в нагласата на обществото спрямо пациентите с възпалителни чревни заболявания?

Напредъкът е голям, обществото разбра за съществуването на тази група от хора и благодарение на информационните кампании се промени споменатата нагласа. Когато човек е информиран, той спира да се страхува и започва да гледа по съвсем друг начин.


По-лесна ли е тяхната интеграция днес, отколкото когато за първи път се сблъскахте със заболяването?

Виждам много голям напредък, медицината много напредна, лекарите са добре информирани и реагират много адекватно и професионално.

Диагнозата не отнема както преди месеци, дори години, а човек може според симптомите да се насочи към правилното лечебно заведение и там да бъде коректно диагностициран. На мен ми отне повече от година от появата на първите симптоми до диагнозата, това в някои случаи може да бъде много опасно!

Ще ни разкажете ли кога разбрахте, че имате възпалително чревно заболяване и колко време отне диагностичният процес?

Симптомите започнаха през лятото на 2004 г., когато бях на студентска бригада в САЩ. Отначало имах болки в областта на стомаха и кръв в изпражненията. От там започнаха мъките и обикаляне по лекари. Даваха ми най-различни диагнози като се стигна и до диагнозата рак и така в продължение на 8 месеца.
Крайната диагноза беше направена в САЩ през 2005 г. година, докато отново бях на студентска бригада ислед обилна загуба на кръв и постъпване в спешно отделение.

След като се прибрах в България ми препоръчаха гастроентеролог и от тогава се лекувам в УМБАЛ „СВ. Иван Рилски“ в София и там съм под наблюдение, което е задължителна част при тези заболявания.

С какви симптоми се сблъскахте първоначално?

Първоначалните симптоми бяха подуване, газове, кръв в изпражненията, болки в областта на стомаха, обща физическа отпадналост, загуба на тегло, разстройство.

Какви мерки, извън назначеното лечение, предприехте за да овладявате болестта? До каква степен променихте начина си на живот?

Аз лично се опитвам да огранича максимално стреса, бил той на работа или вкъщи. Залагам на правилно хранене и спорт, това са фундаменти при тези заболявания. Спазвам до колкото е възможно диета, спрямо моментното ми състояние, като диетата е индивидуална и както казах в зависимост от моментното състояние. Спортът и като цяло движението е изключително важно за поддържане на общия тонус, за правилната работа на червата.

Какво бихте искали да кажете на всеки пациент, който за пръв път се сблъсква с болестта?

Често се случва да се сблъсквам с новодиагностицирани и доста изплашени хора. Това което винаги им казвам е, че не се е случило нещо страшно, само трябва да се „нагодят“ към новия си начин на живот.

Има фейсбук група, има пациентска организация, която разпространява информационни материали. Има цяла общност, този човек не е сам, има хора, които ще му дадат информация и ще помогнат със съвети.
Най-важното е да се адаптират към новия си живот, и да следват по-горните съвети и най-важното - да се наслаждават на живота, тъй като това е поредното препятствие, което той ни поднася.

Д-р Ана-Мaрия Младенова

Гнойният хидраденит се проявява след пубертета, може да засегне и деца

06 Юли 2018

Гноен хидраденит, наричан още hidradenitis suppurativa (HS) или инвертно акне, представлява хронично, възпалително, болезнено заболяване, засягащо жлезите на повърхността на кожата.
Засегнати са хора на 20-60 години, което означава, че супуративният хидраденит се среща при хора в активна възраст. Най-често се проявява след пубертета, но има случаи на диагностицирани деца. Предполага се, че под 1% от населението в световен мащаб страда от гноен хидраденит.

Жените страдат по-често от гноен хидраденит като съотношението жени-мъже е 3:1. При жените обикновено се засяга слабинната област, докато при мъжете лезиите са около седалището.

Точната причина за появата му не е известна, но се предполага, че заболяването е с автоимунен характер. Други възможни причинители са хормонален дисбаланс, наследствени фактори, интензивно потене и др.
При 40% от пациентите има още един член от семейството с гноен хидраденит.

Смята се, е тютюнопушенето е утежняващ фактор, тъй като няколко проучвания съобщават, че 60-90% от болните от гноен хидраденит са пушачи, а 5-15% от тях- бивши пушачи.

Друг важен фактор е затлъстяването 45-80% от страдащите от гноен хидраденит са с наднормено тегло.
От придружаващите заболявания, най-обсъждана е болестта на Крон като според едно проучване тя се среща при 38% от страдащите от гноен хидраденит.

За съжаление липсват данни за броя засегнатите в България, но заболяването се среща сравнително рядко у нас. Според българските дерматолози, у нас има около 100 пациента с това заболяване. От тях около 40 са в по-тежко състояние.

Гнойният хидраденит засяга зони на интензивно триене на кожата, богати на мастни и потни жлези- подмишниците, слабинната област, седалището, вътрешната част на бедрата, под гърдите.

Кожните промени са под формата на възловидни подутини, циреи и абсцеси, а основен симптом е болката.
Гнойният хидраденит протича в следните фази:

Фаза 1: Единичен или няколко несвързани помежду си абсцеси, които преминават без да оставят белег и могат да бъдат погрешно сметнати за акне.

Фаза 2: Периодично появяващи се и изчезващи абсцеси, свързани помежду си с кожни каналчета. Изискват хирургично отстраняване

Фаза 3: Процесът обхваща широки зони от кожата и образуванията са свързани с кожни каналчета като често са с размер на топка за голф. Като усложнение често остава белег и се образува канал, отварящ се на повърхността на кожата- фистула.

Заболяването протича продължително, като фазите на активност на болестта се редуват спериоди на затихване. Засегнатите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им интеграция и влошава качеството на живот. Депресията е най-честото съпътстващо състояние.

Диагностиката на гнойния хидраденит е трудна и често отнема години. Необходимо е да се изключи стафилококова инфекция, фоликулит и коликвативен вариант на туберкулоза.

Засега не съществува опция за трайно излекуване на гнойния хидраденит. Специалистите най-често прибягват до терапия, която се дели на начална и поддържаща, и включва кортикостероиди и антибиотици.

Биологичните препарати се препоръчват при тежките случаи и за подготовка за хирургична интервенция.
У нас пациентите имат ограничени възможности за лечение, тъй като НЗОК не заплаща за нужните им антисептични разтвори, специални превръзки и антибиотици, нито биологична терапия за най-тежките случаи. НЗОК заплаща единствено за интервенции при хирург. Българските и международни експерти обаче са категорични, че манипулациите трябва да бъдат извършвани при дерматолог.

Използван източник:
1. Deckers, I.E., van der Zee, H.H. & Prens, E.P. Epidemiology of Hidradenitis Suppurativa: Prevalence, Pathogenesis, and Factors Associated with the Development of HS Curr Derm Rep (2014) 3: 54. https://doi.org/10.1007/s13671-013-0064-8

Обострянето на IBD може да се предсказва с белтък в изпражненията

06 Юли 2018

Подходът treat-to-target (Т2Т) представлява метод за индивидуализирано лечение на пациентите с възпалителни чревни заболявания – ВЧЗ (Inflammatory Bowel Disease - IBD), съобразено с активността на заболяването.

Целта му е да се избегне развитието на сериозни усложнения и инвалидизиране при хронични заболявания. Стратегията промотира редовно мониториране на зададената цел с неинвазивен маркер и оптимизиране на лечението, когато целта не е постигната.

„Препоръките за определяне на целта на лечението при болест на Крон (БК) и Улцерозен колит (УК) са свързани с постигането на клинична и ендоскопска ремисия“, обяснява доц. Пламен Пенчев от Клиниката по Гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. При УК целта е спиране на кървенето и нормализиране на дефекацията. При БК ендоскопската ремисия се изразява в изчезване на лигавичните изменения при илеоколоноскопия или изчезване на признаците на възпаление при образните изследвания, където е невъзможно това да бъде оценено ендоскопски. Клинична ремисия се постига при изчезване на коремната болка и нормализиране на дефекацията.

Допълнителен маркер за отговора на лечението при БК е фекалният калпротектин (ФКП), но той може да бъде само допълнително средство за измерване на повлияването. След мониториране на пациенти с „тих“ (безсимптомен) Крон се наблюдават следните резултати: пациентите с „тихо“ заболяване са били по-млади, но с кратка продължителност на болестта и по-малко хирургични намеси; прогресията на чревното увреждане над 5 години е била значителна при пациентите с „тих“ Крон.

С цел оптимизиране на лечението пациентите с IBD трябва да бъдат проследени. От голямо значение са цялостна първоначална оценка за правилна диагноза, определяне на усложненията и избор на подходящо лечение. Проследяването се основава на симптомите на заболяването и се осъществява посредством образни методи за диагностика, ендоскопски и хистологични изследвания и лабораторни тестове.
ФКП (като един от изследваните показатели) е свързан с клиничния отговор и заздравяването на лигавицата, както при УК, така и при БК. С негова помощ може да се предскаже появата на следоперативено обостряне.

„Създадохме специален алгоритъм за проследяване на пациенти с възпалителни чревни заболявания. Той показва, че покачването на ФКП над 90 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца при болни с УК с много висока вероятност. При проследяване на пациенти с БК, покачването на ФКП над 155 μg/g предсказва възможността от настъпване на релапс в рамките на следващите два месеца с над 90% точност“, обясни д-р Радислав Наков, дм от ИСУЛ и допълни, че всяко увеличаване на ФКП с единица води до повишаване на риска от релапс с 1,027 пъти.

Няма удобен метод за проследяване и предсказване на рецидив след операция при БК, но ФКП е лесен неинвазивен маркер за следене на обострянията. Той трябва да бъде проследяван на всеки 2-3 месеца, като неговото покачване е индикация за ендоскопия.

CRP (C-реактивен протеин) е друг показател, използван при диагностика и мониториране на пациентите с ВЧЗ. Той е маркер за активна болест, но тъй като нивата му се повишават при общо възпаление, не винаги точно отразява възпалението на червата.

При проследяване на резултатите от изследваните маркери се установява, че ФКП има 100% чувствителност както при БК, така и при УК. След прекратяване на лечение CRP и ФКП продължават да бъдат достоверни показатели за появата на рецидив. Тяхното ниво се повишава с намаляване времето до поява на рецидив. Тези показатели най-добре предсказват рецидива.

CRP е достоверен показател и за предсказване на операция и прием в болница при IBD. При повишено CRP рискът от прием в болница за 2 години е 6 пъти по-висок. От друга страна CRP се използва и като показател за предсказване на отговора към лечението с биологични средства. След продължителна употребата на медикаменти нивата на CRP се нормализират в рамките на съответно 4-10 седмици.

Created by: PR Care