НОВИНИ

Децата с възпалителни чревни заболявания не наддават на тегло

23 Ноември 2017

Д-р Янева, мнозина, които не са засегнати от болестта на Крон и улцерозен колит смятат, че това са заболявания, подобни на гастрита или язвата на дванадесетопръстника. Какво, всъщност, представляват те?
Действително хората, които не са се сблъскали с тях от първо лице или чрез засегнати свои близки ги оприличават на други заболявания. Улцерозният колит и болестта на Крон обаче са тежки автоимунни възпалителни заболявания. Това са хронични заболявания, което означава, че не се лекуват, но с адекватна терапия може да се постигне добро качество на живот.

При болестта на Крон възпаленията обхващат цялото черво. Освен това, те преминават през цялата му стена и могат да засегнат съседни черва и дори органи. Появяват се фистули, възможно е червото да бъде дори пробито. За разлика от болестта на Крон, при улцерозния колит се наблюдават рани и възпаления само на лигавицата на дебелото черво. Затова и при него диарията е с кръв и слуз. Както вече казах, тези заболявания са хронични, остават за цял живот, както и лечението.

Каква е симптоматиката, по която родителите могат да се ориентират, че в организма на детето се развива такова автоимунно възпалително заболяване, а не става въпрос само за тривиална диария в резултат на ентеровируси например?
Насочващ факт, че става въпрос за болестта на Крон са често повтарящите се коремни болки, запек или диария. Характерно е и изоставането в развитието – децата не наддават на тегло и отслабват. Едно дете трябва да наддава на година поне с 2 кг и 5-6 см на височина. Ако тези неща не се случват, трябва да се потърси причината. Заради възпаленията малките пациенти не могат да приемат достатъчно храна и дори това, което са успели да хапнат, не се усвоява добре от организма. Това е и причината за изоставането във физическото им развитие.

Диарията категоричен признак ли е?
Не. Само в 50% от случаите децата, респективно и възрастните, я развиват.

Детето отказва да се храни, но няма диария, няма и настроение, когато седне на масата, но повечето родители смятат, че това е тривиален каприз. По какво могат да се досетят, че става въпрос за нещо сериозно и да го заведат на лекар?
Ще ги подсетят коремните болки и ненаддаването на тегло.

Какво следва да се направи в такъв случай?
Най-напред на детето трябва да се направи пълна кръвна картина. От резултатите ще стане ясно дали то трябва да бъде заведено на детски гастроентеролог.

Педиатрите подготвени ли са да различат симптоматиката и да изпратят малкия пациент при специалист?
Повечето колеги – педиатри веднага се сещат, изпращат детето за пълна кръвна картина и анален секрет, а след това на детски гастроентеролог. Докато за резултатите от секрета се чака ден-два, кръвната картина е готова за часове. По нея лекарят веднага може да се ориентира, тъй като тези възпалителни заболявания дават отклонения в нормалните й стойности. За целта се взима капка кръв от пръста на детето, което не е травмиращо за него.

В повечето случаи болестта на Крон се проявява след 20–30-годишна възраст. Чести ли са случаите при деца?
Никак не са изключения. Най-честите ми пациенти са на 5-годишна възраст, но съм имала и деца на 3 годинки.

Какво отключва улцерозният колит и болестта на Крон?
Когато тези заболявания се проявят при по-малките деца се смята, че те се дължат на генетично носителство. Има предположения, че те понякога са в резултат и на генна мутация, но това са само дотадки. Науката все още се затруднява да даде категоричен отговор на този въпрос.

Родителите навреме ли водят децата си при лекар-специалист или със закъснение?
Родителите, независимо дали става въпрос за бебе или за 9-10-годишно дете, забележат ли диария или кръв и слуз в изпражненията и оплаквания от болки в корема, първо посягат към интернет. Обикновено от там се информират, че трябва да потърсят детски гастоентеролог и идват при нас. Случва се някои лични лекари да опитват първо те да ги лекуват, но все пак са разумни и не постигнат ли резултати ни ги изпращат. Много по-облагодетелствани са хората, живеещи в София, Пловдив и Варна – градовете с медицински университети и всякакви подходящи специалисти, които могат да консултират детето. Проблемът е, че хората от малките населени места по-трудно се ориентират, насочват ги със закъснение към специалисти. Друг е въпросът, че ние, детските гастроентеролози, сме твърде малко в цялата страна, а това определено поставя проблеми пред навременната диагностика.

Каква терапия се прилага при децата с болест на Крон и улцерозен колит?
Различно. Обикновено, първо се прилага конвенционалната терапия, а ако тя не даде очаквания резултат, се пристъпва към биологични средства. При болестта на Крон се прилага и хранене със специални храни и съблюдаване на диета.

Колко време може да продължи терапията?
Лечението е постоянно, като ремисията се получава след втория месец.

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при БК са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При УК целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при БК и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Децата с възпалителни чревни заболявания не получават необходимите количества калций и витамин D

29 Ноември 2018

Според ново изследване децата, страдащи от възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ), не получават препоръчителния дневен прием на калций и витамин D. Проучването, проведено в голяма лондонска болница, открива, че едва една четвърт от педиатричните пациенти с ВЧЗ си набавят двата елемента в достатъчни количества.

По тази причина експертите от организацията Европейското обединение по гастроентерология (UEG) настояват за навременни действия, които да предотвратят развитието на смущения в костния растеж и в метаболизма на калция при децата от тази рискова група.

Достатъчният прием на калций и витамин D е от особена важност при подрастващите, а пациентите с ВЧЗ в детска и пубертетна възраст са по начало предразположени към проблеми с костния растеж и съзряване на тъканта. По тази причина, те често остават с по-нисък ръст от своите връстници.

„Имайки предвид ранната възраст на първите симптоми на ВЧЗ и съвременния начин на живот и хранителни навици, спазването на здравословен диетичен режим при тези деца е голямо предизвикателство”, твърди д-р Рита Шергил-Боунър, диетолог от болницата „Грейт Ормънд стрийт” в Лондон и допълва:

„Ето защо насърчаваме родителите и лекуващите лекари да следят внимателно храненето на подрастващите с ВЧЗ, с което да осигурят пълноценен прием на витамини и микроелементи, подпомагащ техния растеж и развитие.”

Възникването на възпалителни чревни заболявания е комплексно и зависи, както от генетични фактори, така и от особеностите на околната среда. Заболяемостта от ВЧЗ се увеличава плавно през последните десетилетия и един от всеки четири случая се открива още в детска възраст.

Симптомите на болестта могат да бъдат изключително мъчителни, включително силни коремни болки, диария, загуба на тегло и обща умора. Освен на физическото, тези прояви влияят и на емоционалното и интелектуалното състояние на пациентите, затруднявайки учебния процес.

„В момента разполагаме с разнообразни лекарства за терапия на ВЧЗ, но те все още не могат да решат всички проблеми, с които се сблъскват пациентите от всички възрасти”, пояснява проф. Филип ван Хотегем.

„Разработват се нови медикаменти, много от които се приемат през устата, но въпреки това в момента нямаме дефинитивно лечение на болестта.”

От особена важност е лекуващите лекари да предоставят на своите пациенти с ВЧЗ изчерпателна информация за необходимия диетичен режим, както и да ги насочат към храни с голямо съдържание на калций и на витамин D, настояват още експертите.

Допълнителни усилия трябва да бъдат насочени към индивидуален хранителен план за всяко дете с ВЧЗ, както и чести прегледи и контрол на заболяването, допълват те.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Нови препоръки за поведение при псориатичен артрит

23 Ноември 2018

Групата за изледване и оценка на псориазис и псориатичен артрит
(GRAPPA), както и Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) представиха обновените препоръки за клинично поведение при пациенти с псориатичен артрит.

Необходимостта от промени в начина на лечение на заболяването бе продиктувана от получените в последно време доказателства за връзката на псориатичния астрит с други болести, както и разнообразието от нови лекарства.
GRAPPA (the Group for Research and Assessment of Psoriasis and Psoriatic Arthritis) е организация, занимаваща се с проблемите, както на болните с псориатичен артрит, така и на тези с псориазис и се концентрира на мускулно-скелетните и кожните изяви на двете болести, по-специално на кожните и нокътните промени.

Същевременно EULAR (European League Against Rheumatism) са фокусирани предимно върху мускулно-скелетния псориатичен артрит, по-специално върху пациентите с тежки кожни увреди, но не включва нокътните промени. И двете организации се спират на особеностите на лечението при болни с различни симптоми, за да обхванат най-пълно всички варианти на лечение. GRAPPA обръща внимание на най-често срещаните симптоми при различните пациенти и на активността на заболяването. За сравнение EULAR изготвя единен алгоритъм, фокусиран върху артрита на ставите на ръцете и краката.

Както стана ясно по-рано, и двете организации обръщат специално внимание на заболяванията, протичащи успоредно с псориатичния артрит. След подробен преглед на медицинската литература GRAPPA се спира на извънставните симптоми на псориатичния артрит, както и на често срещаните сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, депресия и рак на кожата. EULAR също извежда напред придружаващите заболявания при преценка на терапията на псориатичния артрит, но не дава специфични препоръки за тяхното лечение.

И двете организации включват в своите насоки представители от пациентите за по-добро онагледяване на техните нужди и собствената им оценка на лечението. Това е от голямо значение, защото именно личните преживявания на пациента са в основата на на неговата мотивация да продължи терапията.
Основен проблем, който и двете организации посочват, е липсата на достатъчна информация от клинични проучвания за всички прояви на псориатичния артрит.

По отношение на бъдещото развитие на препоръките при псориатичен артрит и двете организации са единодушни, че предстоят големи предизвикателства. Те наблягат на необходимостта от съвместни усилия от страна на ревматолози, дерматолози и пациенти за изработване на индивидуализирана терапия с избягване на странични ефекти.

Created by: PR Care