НОВИНИ

Възможни диети при улцерозен колит

11 Септември 2018

Ако сте диагностицирани с улцерозен колит, сигурно сте забелязали, че в различни фази на заболяването храните, които понасяте добре са различни. Нещо повече, това което носи облекчение при Вас, може да провокира симптоми при някой със същата диагноза. Няма една единствена диета или хранителен план, който да е подходящ за всички, засегнати от улцерозен колит - за всеки отделен пациент има индивидуален хранителен режим. В зависимост от симптомите може да се препоръчат различни диети, например:

• Висококалорична диета: много хора с улцерозен колит отслабват и могат да развият признаци на недохранване. Една висококалорична диета може да реши проблема. Повече за този тип хранителен режим можете да видите ТУК

• Диета с ниско съдържание на лактоза: хората с улцерозен колит понякога имат непоносимост към лактоза. Тя представлява състояние, при което има недостиг в производството или дефицит на ензима лактаза, който е отговорен за преработването на лактозата в храните. В резултат на това, при консумацията на мляко или млечни продукти несмилането на лактозата води до нейната ферментация, което причинява отделяне на газове, разстройство и коремни болки. Ако смятате, че може да имате такъв проблем, добре е да изключите от менюто си прясното мляко, сиренето, кашкавала. Изключение може да направите за домашно подквасено кисело мляко. Ограничаването на млечните продукти обаче може да доведе до недостиг на калций, витамин D и белтъчини. Решението е от време на време да приемате малки количества мляко, но задължително едновременно с други храни. Приемът на млечни продукти с други храни забавя освобождаването на лактоза в тялото.

• Диета с ниско съдържание на мазнини: улцерозният колит може да наруши процеса на усвояване на мазнините и консумацията им да предизвика появата на симптоми или да утежни съществуващите оплаквания. Затова специалистите препоръчват по време на пристъп на заболяването да се избягват храни, богати на мазнини. Такива са повечето червени меса, пълномаслените млечни продукти, яйцата.

Диета, бедна на фибри (ниско-остатъчна диета): тя може да намали честотата на изхожданията и да облекчи коремните спазми.

• Диета с ниско съдържание на сол: тази диета се прилага, когато пациентите са на кортикостероидна терапия, защото помага за намаляване на задържането на вода от организма.

• Диета, бедна на FODMAP. Този термин е акроним, означаващ „подлежащи на ферментация олиго-ди-монозахариди и полиоли“ – видове захари, които се съдържат в определени въглехидрати, и някои захарни алкохоли (полиоли). Диетата се препоръчва при особено тежки случаи на улцерозен колит.

Сред продуктите, които са неподходящи, ако искате да се придържате към FODMAP диета са: зеленчуци и бобови растения (праз, гъби, карфиол, аспержи, цвекло, целина, грах, соя, фасул), плодове, богати на фруктоза (ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови, нектарини, авокадо, къпини, стафиди, фурми, грейпфрут, манго, сушени сливи, диня, череши), житни и зърнени храни, каквот и някои напитки (бира, вино, спиртни или газирани напитки), млечни продукти.

• Безглутенова диета: може да се окаже, че сте чувствителни към глутен. В този случай трябва да избягвате всякакви тестени изделия.

Важно е да подхождате с особено внимание към храненето, тъй като симптоми като диария и кървене могат да доведат до дехидратация, електролитен дисбаланс и дефицит на хранителни вещества. Може да е необходимо да приемате хранителни добавки, ако симптомите Ви не позволяват да следвате балансиран хранителен режим.

Внимание: Преди да предприемете каквото и да е изменение в начина си на хранене, задължително се консултирайте със своя лекуващ лекар!

Източник: https://www.medicinenet.com

Актуални факти за псориатичния артрит

14 Декември 2018

Псориатичният артрит е ревматологично заболяване, което се изявява със ставно засягане и кожни изменения.
По последни данни в света има 79 милиона болни от псориазис, което се развява на 2-4% от глобалното население. Над 80 % от пациентите с псориатичен артрит заболяват след диагностициран псориазис .

Смята се, че псориазисът и псориатичният артрит имат обща генеза, като доказателство за това е, че до 7% от страдащите от псориазис развиват псориатичен артрит в първите 10 години от диагностицирането на кожното заболяване. Същевременно двете състояния могат да протичат успоредно с други болести с автоимунен характер като например глутенова ентеропатия, увеит и възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

Причините за появата на първите белези на псориатичния артрит са много и за съжаление не напълно изяснени. Учените са установили ролята на наследствеността като е доказано, че 40% от страдащите от псориатичен артрит имат роднини със същото заболяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на околната среда, тъй като според редица теории именно външните въздействия в комбинация с генетичните особености на организма задействат сложния процес на развитие на заболяването.

В основата на псориатичния артрит стои прекалено силната активност на специализирани имунни клетки, намиращи се в ставите и в кожата. Тази активация задейства възпалителни процеси, които водят до нарушаване на целостта и функцията на околните тъкани.
Първите симптоми на псориатичния артрит са болката и сковаността, които могат да засегнат всяка става в човешкото тяло. В засегнатите стави може да се наблюдава подуване, промяна на формата и подвижността. Същевременно възникват и промени в ноктите, както и сърбеж в очите.

Особено мъчително е чувството за умора и отпадналост, което съпровожда ставните и кожните изменения. Всички посочени симптоми могат да възникнат както постепенно и неусетно, така и изведнъж.
За съжаление все още няма категорични лабораторни маркери, които да поставят диагнозата. За псориатичен артрит се мисли винаги когато има ставни изменения, доказани чрез рентгенография и кожни изменения. Изготвянето на точна диагноза и оценка понякога отнема време и се извършва със съвместните усилия на специалисти ревматолози и дерматолози.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Ранното лечение на ВЧЗ постига клинична и ендоскопска ремисия

10 Декември 2018

Сложният процес на лечение на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)) цели да бързо и пълно отзвучаване на симптомите, нормализиране на качеството на живот и елиминиране на странични явления от терапията.

Стратегията е редовно проследяване на тази цел и оптимизиране на лечението, когато целта не е изпълнена. Този подход намира приложение и в лечението на други хронични заболявания - диабет, артериална хипертония и ревматоиден артрит.
„Терапевтичните цели определят алгоритмите на лечението и те трябва да бъдат строго индивидуализирани спрямо нуждите на всеки наш пациент. Изборът на тези цели трябва да бъде съвместно решение на лекаря и пациента“, смята проф. Зоя Спасова, водещ гастроентеролог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Включването на ранната терапия при болестта на Крон (БК) и улцерозния колит (УК) е прозорец на възможностите за терапевтично лечение. Ранното ефективно лечение намалява възпалителната активност и структурното увреждане на червата. Редица проучвания показват, че клиничната картина и ендоскопската активност при БК не са свързани, т.е. възможно е пациентът да няма оплаквания, а да има ендоскопски изменения и обратното.

„Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати“, обяснява Спасова. Затова през последните години целта на лечението при БК включва не само постигане на клинична ремисия, но и на мукозно оздравяване, наречено наскоро с термина „дълбока ремисия”.

Tрадиционният „стъпаловиден” подход в лечението на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) е свързан с редица ограничения. При него се започва лечение с по-безопасни лекарства с по-малко нежелани странични ефекти и постепенно се преминава към по-мощни и потенциално по-токсични лекарства за предизвикване на клинична ремисия. Този подход се базира само на симптоматично лечение. Продължителното възпаление довежда до структурно увреждане на червата и усложнения и често пациентите остават недолекувани.

От друга страна, ранното започване на биологична терапия води до по-добри резултати. При пациенти, които са достигнали дълбока ремисия, процентът на хоспитализациите е по-малък. При съпоставка на резултатите от субанализ се вижда, че при пациенти, започнали ранно лечение, оздравяването на лигавицата е със значително по-голям процент в сравнение с плацебо.

Сред препоръките на индивидуализирния подход treat-to-target (Т2Т) при Болест на Крон са: постигане на клинична ремисия, дефинирана като липса на коремна болка и нормализиране функционирането на червата, ендоскопска ремисия, определена като липса на язви и ерозии, и допълнително изследване на биомаркерите C-реактивен протеин (CRP) и фекален калпротектин. При Улцерозен колит целите са: постигане на клинична и ендоскопска ремисия, определени като съответно липса на ректално кървене и отсъствие на кървене и язви при сигмоидо- или колоноскопия; допълнителни изследвания на CRP и фекален калпротектин.

Доказателствата в подкрепа на T2T стратегията сочат, че използването на нов медикамент, води до по-малко ендоскопски обостряния при БК след оперативна намеса.

„Международно проучване демонстрира, че Т2Т стратегията, базирана на ендоскопско изследване показва увеличаване на вероятността за постигане на лигавично оздравяване“, обяснява проф. Спасова.

Според същото проучване оздравяване на лигавицата при Болест на Крон и отсъствие на дълбоки язви, отчетено на 48-ма седмица, се наблюдава в 45,9% при Т2Т лечението и при 30,3% при стандартната клинична стратегия. Дълбока ремисия се наблюдава в 37% от болните на индивидуализирана терапия срещу 23% при клинична стратегия. Биологичната ремисия е два пъти по-изразена при индивидуализираната терапия (30%:15%). Рецидивите при Т2Т са значително по-малко, отколкото при клиничната стратегия. Близо 60% от пациентите остават свободни от клинична ремисия дори на 48-ма седмица. Профилът на безопасност на индивидуализираната стратегия не се различава значително от този при стандартната клинична стратегия.

Физиотерапия и балнеолечение при болест на Бехтерев (видео)

05 Декември 2018

Ежедневно пациентите с болест на Бехтерев имат множество въпроси относно физическата си активност и евентуалните деформации, които могат да окажат негативен ефект върху ежедневието им. Редица от тях се чудят и как могат да подобрят физическия си капацитет извън познатите методи с прилагане на лекарства. Редица пациенти с болест на Бехтерев редовно питат ревматолозите кой е най-подхофящия спорт за тях и дали балнеолечението би имало позитивен ефект върху симптомите им.

В рамките на следващото видео, на тези въпроси ще се опита да отговори д-р Милена Кирилова – специализант по ревматология в УМБАЛ Софиямед.




Децата с възпалителни чревни заболявания не получават необходимите количества калций и витамин D

29 Ноември 2018

Според ново изследване децата, страдащи от възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит)), не получават препоръчителния дневен прием на калций и витамин D. Проучването, проведено в голяма лондонска болница, открива, че едва една четвърт от педиатричните пациенти с ВЧЗ си набавят двата елемента в достатъчни количества.

По тази причина експертите от организацията Европейското обединение по гастроентерология (UEG) настояват за навременни действия, които да предотвратят развитието на смущения в костния растеж и в метаболизма на калция при децата от тази рискова група.

Достатъчният прием на калций и витамин D е от особена важност при подрастващите, а пациентите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) в детска и пубертетна възраст са по начало предразположени към проблеми с костния растеж и съзряване на тъканта. По тази причина, те често остават с по-нисък ръст от своите връстници.

„Имайки предвид ранната възраст на първите симптоми на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) и съвременния начин на живот и хранителни навици, спазването на здравословен диетичен режим при тези деца е голямо предизвикателство”, твърди д-р Рита Шергил-Боунър, диетолог от болницата „Грейт Ормънд стрийт” в Лондон и допълва:

„Ето защо насърчаваме родителите и лекуващите лекари да следят внимателно храненето на подрастващите с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит), с което да осигурят пълноценен прием на витамини и микроелементи, подпомагащ техния растеж и развитие.”

Възникването на възпалителни чревни заболявания е комплексно и зависи, както от генетични фактори, така и от особеностите на околната среда. Заболяемостта от ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) се увеличава плавно през последните десетилетия и един от всеки четири случая се открива още в детска възраст.

Симптомите на болестта могат да бъдат изключително мъчителни, включително силни коремни болки, диария, загуба на тегло и обща умора. Освен на физическото, тези прояви влияят и на емоционалното и интелектуалното състояние на пациентите, затруднявайки учебния процес.

„В момента разполагаме с разнообразни лекарства за терапия на ВЧЗ, но те все още не могат да решат всички проблеми, с които се сблъскват пациентите от всички възрасти”, пояснява проф. Филип ван Хотегем.

„Разработват се нови медикаменти, много от които се приемат през устата, но въпреки това в момента нямаме дефинитивно лечение на болестта.”

От особена важност е лекуващите лекари да предоставят на своите пациенти с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) изчерпателна информация за необходимия диетичен режим, както и да ги насочат към храни с голямо съдържание на калций и на витамин D, настояват още експертите.

Допълнителни усилия трябва да бъдат насочени към индивидуален хранителен план за всяко дете с ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит), както и чести прегледи и контрол на заболяването, допълват те.

Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Created by: PR Care