НОВИНИ

Болестта на Крон обича мъжете

20 Октомври 2016

Автоимунните заболявания у нас са с все по-голяма честота на разпространение. При тях имунната система разпознава здравите клетки на тялото като чужди. Стави, мускули, кожа, гастроинтестинален тракт, кръвоносни съдове, съединителна тъкан и жлези с вътрешна секреция са най-често засегнатите органи и тъкани. За да помогнат на пациентите специалисти и пациентски организации обединиха усилия и направиха информационната платформа „Пробуди се". Две от заболяванията в нея са улцерозният колит и болестта на Крон, а какви рискове крият и как се лекуват, попитахме проф. Крум Кацаров. Той е началник на клиниката по гастроентерология във ВМА.

„Основните чревни заболявания са обособени в отделна група, така нарeчените IBD (Inflammatory bowel diseases) или хронични възпалителни чревни заболявания. Това са болестта на Крон и улцерозен колит. Те са ясно ограничени, но между тях има много приплъзващи се състояния, в които има елементи на едното и другото", обясни проф. Крум Кацаров.

Улцерозният колит е заболяване, което се лекува цял живот. То се изразява във възпаление и язви на лигавицата на дебелото черво. Понякога засяга ректума и част от дебелото черво. Протича с редуване на фази на активност и ремисии. Първите имат различна продължителност и водят до локални и системни влошавания, някои от които може да са животозастрашаващи.

Заболяването най-често се проявява по време на юношеството, но може и да се появи и в детството или при хората в по-напреднала възраст. Еднакво застрашени са и двата пола.

Визитка

Полк. проф. Крум Кацаров завършва медицина през 1983 г. в МА – София. Специализирал е вътрешни болести, военнополева терапия и гастроентерология. От 2005 г. е началник на Клиниката по гастроентеропогия във ВМА. От средата на 2005 г. става зам.-началник по лечебната част на МБАЛ – София към ВМА. От 2007 г. е зам.-началник по учебно-научната дейност на ВМА. Придобива образователна и научна степен "доктор" през 2003 г. и е избран за доцент през 2005 г.

Все още не е ясна причината за възникване на улцерозния колит. В известна степен болестта е генетично предопределена. Роднини (братя, сестри, деца, родители) на пациенти с възпалително заболяване на червата са по-склонни да развият този проблем. Изследвания в Европа показват, че относителният риск за братя и сестри да получат улцерозен колит е 10-20%. Учените все още не са доказали инфекциозен агент, нито нарушаване на баланса между „полезните" и „вредните" бактерии в дебелото черво, което да води до развитието на улцерозен колит.

Улцерозният колит включва взаимодействието на множество генни мутации. До момента не е открит специфичен ген, отговорен за това заболяване. Тежки стресови фактори могат да доведат до влошаване състоянието на болния. Рискът за развитие на улцерозен колит при пушачи е с 60% по-нисък, отколкото при непушачи. От друга страна, бившите пушачи имат 1,7 пъти по-висок риск от развитие на улцерозен колит в сравнение с хора, които никога не са пушили.

От 40% до 50% от заболелите имат възпаление само в ректума и ректосигмоида, при други 30 до 40% се наблюдава болестен процес и над сигмоидното черво, който обаче не засяга цялото дебелото, а 20% получават възпаление и над извивката на далака, което често обхваща цялото дебело черво. Терминалният илеум (краят на тънкото черво) е засегнат при 10 до 20% от пациентите – това състояние се обозначава като ретрограден илеит, сочат данни на probudise.bg.

Този вид възпалително чревно заболяване се среща най-вече при хора от европейски произход. Най-голямата му честота е в САЩ, Англия и Северна Европа, докато в Източна Европа, Азия и Южна Африка се открива по-рядко. У нас около 2 000 души страдат от улцерозен колит. Болестта на Крон (БК) е хронично възпалително заболяване на червата, свързано с появата на язвени изменения и образуването на каналчета, наречени фистули. По хода червата се редуват възпалени и здрави участъци. Има периоди на възпаление и периоди на ремисия. Засяга хората между 15- и 40-годишна възраст, най-вече мъжете. Пациенти с болест на Крон под 20-годишна възраст са между 25 и 40%. Над 500 са хората с този проблем у нас, сочат неофициалните данни.

„Двете заболявания имат едни и същи симптоми. Най-общо те се изразяват в това, че когато вече се разгърне картината, човек е в едно сравнително увредено общо състояние. Обикновено може да има температура, болки в корема и ставите, тъй като това заболяване се ангажира и с други органи и системи. Специално от коремните симптоми, освен болките, е налице и нарушена дефекация - нарушават се ритъмът, броят и честотата на изхожданията, обикновено са и диерични, придружени със слуз и кръв. Но тази симптоматика е обща, тоест по нея не можем да решим дали се касае за болест на Крон или за улцерозен колит. Това вече го поставят ендоскопските и хистологични изследвания", казва проф. Кацаров.

И двете болести са хронични, но при тази на Крон може да бъде засегната всяка част на стомашно-чревния тракт. Ако човек има роднина с болестта на Крон, то тогава рискът от развитие на заболяването е около 10 пъти по-голям от този на общото население или 30 пъти по-голям, ако роднината е брат или сестра. Изследвания сочат, че заболяването се среща по-често сред роднини на пациенти с улцерозен колит.

„Заболяванията не протичат по един и същи начин. Имаме форми, които са полигосимптомни, тоест има много оскъдна симптоматика. Пациентът е в сравнително добро състояние, оплакванията му са малки, не увреждат качеството му на живот. Обратно - има форми, които бързо прогресират и бързо инвалидизират болния в една или друга степен, но защо това е така - не е ясно. Тоест нямаме породостични критерии, по които да определим дали при поставяне на диагнозата този пациент ще влезе в следствие на лечението или спонтанно в трайна ремисия, или ще прогресира въпреки лечението напред", обяснява гастроентерологът.

Добрата новина е, че специалистите разполагат с достатъчно средства и методи за лечение на заболяванията.

„Има четири основни терапевтични и медикаментозни линии за лечение на болестта на Крон и улцерозен колит. Първата е т. нар. ПТСА, втората е с кортикостероиди, следват имуносупресори и четвъртата - с биологичен продукт. При една част от пациентите се налага и оперативно лечение. Имаме стенози, които не могат да се преодолеят вече на стомашно-чревния тракт, там трябва вече да се направи интервенция. Но оперативната интервенция обикновено е показна тогава, когато сме изчерпали всички възможности, когато имаме животозастрашаващо състояние", заключва проф. Кацаров.

Постигане на ремисия е основната цел на първоначалното лечение на улцерозния колит, а след това и нейното задържане. Ходът на заболяването може да се повлияе, но не е възможно пълно излекуване. У нас се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса 3 анти-TNF медикамента за улцерозен колит – адалимумаб, голимумаб и инфликсимаб. Те се предписват само от специална комисия от гастроентеролози и са безплатни за пациентите.

Кои заболявания предразполагат за появата на ревматоиден артрит в семейството?

22 Май 2020

Фамилната анамнеза за някои автоимунни и неавтоимуни състояния, сред които болести на щитовидната жлеза и възпалитено-чревни заболявания са свързани с повишен риск от развитието на ревматоиден артрит при някои пациенти. Това показват резултати от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.

Проучването е тип „случай-контрола” и използва медицинска информация, събрана от клиниката Майо в САЩ. Целта е да се установи дали има връзка между ревматоидния артрит (РА) и 79 други заболявания, появили се в семейството на всеки изследван пациенти. Участниците са с диагностициран РА (т.е. „случаите) и са общо 821. Те биват сравнени с трима здрави представители на общата популация (т.е. „контроли”).  Всички включени в изследването съобщават за разнообразните заболявания, срещащи се при тях и в техните семейства.

От резултатите става ясно, че фамилна анамнеза за близък роднина с РА е свързан с повишен риск от развитие на заболяването при участника (отношение на шанса 2.44; 95% доверителен интервал: 2.02-2.94),като подобна зависимост се наблюдава ако въпросният роднина страда от хипер- или хипотиреоидизъм  (отношение на шанса, 1.34; 95% доверителен интервал: 1.10-1.63), остеоартрит (отношение на шанса 1.41; 95% доверителен интервал: 1.19-1.68) и други автоимунн ревматоидни зболявания (отношение на шанса 1.89; 95% доверителен интервал: 1.41-2.52). Въпреки, че фамилната анамнеза за захарен диабет тип 2 и за болест на Паркинсон се свързват с понижен риск от РА, тази зависимост не е статистически значима.

Сред слабите страни на изследването е, че пациентите не са попитани за по-специфични и редки заболявания като авторите допускат, че някои от тях може да не си спомнят правилно своята фамилна анамнеза.

“Получените резултати биха могли да променят начина, по който оценяваме риска от РА. Необходими са допълнителни проучвания, хвърлящи по-голяма светлина върху развитието на това автоимунно заболяване в семействата”, казват в заключение изследователите.

Използван източник:


  1. Kronzer VL, Crowson CS, Sparks JA, Myasoedova E, Davis J 3rd. Family history of rheumatologic, autoimmune, and non-autoimmune diseases and risk of rheumatoid arthritis[published online November 30, 2019]. Arthritis Care Res. doi: 10.1002/acr.24115


 

Псориатичен артрит и ставна болка

01 Май 2020

Псориатичният артрит (ПсА) представлява хронично автоимунно заболяване, което засяга както кожата, така и ставите.

Симптоми на псориатчния артрит

Заболяването може да се прояви във всяка става от тялото. Най-чести са следните оплаквания:


  • Подуване на пръстите на ръцете и краката

  • Болка в ставите

  • Червени неравности по кожата, които се отлющват и се наричат плаки

  • Намален обем на движение в ставите

  • Сутрешна скованост в ставите

  • Болка в гърба и врата

  • Безпокойство

  • Неравности по ноктите


Видове псориатичен артрит

При наличие на оплаквания, насочващи към ПсА, лекуващият лекар проверява кои са засегнатите части от тялото и каква е тежестта на симптомите. По тези показатели се различават общо 5 типа ПсА:

1. Симетричен артрит


Обхваща едни и същи стави от двете страни на тялото, например ляво и дясно коляно, лява и дясна китка и т.н. Често наподобява ревматоидния артрит.

2. Асиметричен артрит


Може да засегне всяка става в човешкото тяло, но не е задължително да обхване идентични стави от двете страни. Пръстите на ръцете и краката задебеляват и по форма напомнят на колбас.

3. Дистален предимно интерфалангеален тип


Обхваща ставите на ръцете и краката, които са най-близко разположени до ноктите. Чести са нокътните промени. Може да бъде объркан с остеоартрит.

4. Спондилит


Засяга гръбначния стълб. Едва при 5% от хората с ПсА, спондилитът е най-преобладаващият симптом, но голям част от страдащите от болестта се оплакват от болки в гърба и врата.

5. Мутилиращ артрит


Този вариант описва тежко деформиращо и често инвалидизиращо състояние, което засяга най-често малките стави на ръцете и на краката. Среща се при по-малко от 5% от пациентите с ПсА.

Какви са причините за псориатичния артрит?

Както при всяко автоимунно заболяване, ПсА се появява при ненормално усилена активност на имунната система. Роля имат и наследствените фактори, както и условията на околната среда. При предразположените хора, чест отключващ механизъм за заболяването е инфекциозно заболяване.

Поставяне на диагнозата

Поради хроничния и необратим характер на болестта, навременната диагностика е от изключително значение. Тя се поставя от ревматолог.

Лечение при псориатичния артрит

Предприетата терапия зависи от симптомите на всеки индивидуален пациент и може да включва следните медикаменти:

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)


Някои от тях изискват лекарско предписание, а други се продават свободно. Служат за намаляване на болката и ставната скованост при леки форми на ПсА.

Кортикостероиди


Прилагат се инжекционно, обикновено когато има малък брой обхванати стави.


Модифициращи болестта противоревматични лекарства (DMARDs)


Приемат се през устата или инжекционно. Използват се при тежки форми на заболяването, като целта им е да намалят и спрат ставното увреждане. Намаляват болката и възпалението.

Биологични лекарства

Медикаменти, които повлияват на компонентите на имунната система. По този начин ограничават възпалението и увреждането на ставите.

Коронавирус (COVID-19) и ревматично заболяване – какво трябва да знаем?

18 Март 2020

Мислех далеч по-рано да вмъкна този коментар в блога си поради обществената значимост и нарастващия брой въпроси относно COVID-19, но базираната на доказателства информация все още е твърде оскъдна и едва наскоро достигна необходимия минимум за написване на тази публикация. Ето защо ще се постарая да бъда максимално кратък и ясен, като се позововам на водещите съсловни огранизации в областта на ревматологията. Преди да продължите да четете ще Ви предупредя, че все още нямаме много информация за сложните взаимодействия между новия вирус и пациента с ревматично заболяване. Във времето ще допълня темата.

Накратко за заболяването (COVID-19): Причинява се от тежък остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2) и неотдавна бе обявено за пандемия от Световната здравна организация.

Какъв е рискът от новия вирус за пациентите с ревматични заболявания?


Сред хората, които са изложени на по-висок риск от развитие на тежки инфекции, се причисляват и пациентите с ревматични заболявания. Такива са болните от системен лупус, ревматоиден артрит (РА), склеродермия, миозити, автоинфламаторни синдроми, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити. От една страна това се дължи на особеностите на тези имунно-медиирани заболявания и свързаните с тях усложнения, а от друга – на имуносупресорите, които изписваме с цел овладяване на ревматичното заболяване.

Ситуацията е особено комплексна при пациенти с тежък лупус или системни васкулити, които изискват по-агресивна имуносупресивна терапия. Животоспасяващото лечение с високи дози цитостатици компрометира имунната система на болните и излага на по-висок риск от развитие на тежки инфекции. Ето защо пациентите с тежки системни заболявания се нуждаят от подробна оценка на риска и ползите от лечение, съобразено с епидемиологична обстановка в страната. Следва да се лекуват изключително внимателно в клиники със сериозен опит в колагенозите и васкулитите. Не е тайна, че те са три-четири на брой в страната.

Какви са симптомите на болестта?


Симптомите на болестта включват температура, суха кашлица, задух (затруднено дишане). По-малко специфични са умората и мускулните болки (съвпадат и с активност на ревматичното заболяване). Проблемите с дишането възникват, когато инфекцията засегне белите дробове и причини пневмония. Симптомите обикновено започват няколко дни след като човек е заразен с вируса, като повечето случаи се проявяват приблизително 3-7 дни след експозицията. При някои хора този период може да отнеме до 14 дни, а според някои източници и до 20 дни след заразяването.

Необходимо е да се отбележи, че имунокомпрометираните пациенти могат да не разгърнат всички симптоми на заболяването. По време на едно хипотетично боледуване с COVID-19 може да нямате например температура или промени в кръвната картина. Затова трябва да бъдете особено бдителни.

Какво казват до момента водещите ревматични организации?


Водещите световни организации отговориха бързо на новото предизвикателство, публикувайки своите насоки, но определено не казаха много. Д-р Копчев от Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ наскоро обобщи в публикация в социалните мрежи насоките, които ни дадоха EULAR. С негово съгласие, за да не губя време в пренаписване, ще използвам написаното от него, където сметна за необходимо. Където сметна за необходимо, ще включа и позицията на Британското общество по ревматология и немското съсловие (DRGh), които са почти идентични с EULAR.

Трябва ли пациентите да прекратят лечението си като предпазна мярка срещу болестта?


Все още не се знае какъв е ефектът на базисната терапия (синтетични и биологични антиревматични средства) върху риска от инфекция с коронавирус, така че не се препоръчва спирането на терапията като превантивна мярка, освен ако не съществува друга специфична причина и/или Вашият ревматолог Ви посъветва друго.

Британците допълват, че „ако планирате да започнете или преминете към ново лечение, това може би трябва да бъде преразгледано“. Сега вероятно не е най-подходящото време за резки промени по Вашата терапия. В България протоколите автоматично ще бъдат продължени, а посещаването на т.нар. комисии за смяна може да Ви подложи на излишен риск.

Трябва ли пациентите, заразени с вируса, да преустановят лекарствата си?


При потвърдена инфекция с коронавирус се действа като при друга дихателна инфекция – биологичното средство се спира и приемът се възстановява след оздравяване. Това, разбира се, трябва да се случи след консулт с лекуващия ревматолог. Тук си позволявам да добавя, че ако вземате друг имуносупресор (например метотрексат, лефлуномид, сулфасалазин, JAK-инхибитор), трябва да обсъдите с вашия ревматолог какво да правите (най-често се спира). Стероидът продължава да се приема.

Какви предпазни мерки трябва да предприемат пациентите с ревматични заболявания?


Болшинството превантивни мерки за хората с ревматични заболявания съвпадат с тези насочени към общата популация, но важат с по-голяма сила! Помнете, че превенцията Ви е най-важната мярка, която на този етап трябва да предприемете и затова спазвайте внимателно и строго следните препоръки:

  1. Мийте си ръцете внимателно, правилно и често!

  2. Опитайте се да не докосвате лицето си, преди да сте измили и изсушили ръцете си!

  3. Почиствайте и дезинфекцирайте всякакви предмети и повърхности, които се докосват често!

  4. Не споделяйте храна, чаши, кърпи, инструменти и т.н.

  5. Опитайте се да избягвате контакт с всеки, който показва симптоми на респираторни заболявания като кашлица!

  6. Помислете дали можете да направите промени, които ще ви помогнат да защитите себе си и любимите хора. Например, можете ли да избегнете ненужните бизнес пътувания? Можете ли да избегнете големи събирания? Можете ли да избегнете градския транспорт?

  7. Ако имате грипоподобни симптоми, останете вкъщи! Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включващи висока температура, суха кашлица и задух. Ако имате подобни симптоми, обадете се на вашия личен лекар!

  8. Ако не са направени, се правят ваксинации според препоръките на EULAR и националните препоръки – например пневмококова ваксина, коклюш и др.

  9. Ако не е наложително, отложете ходенето на ревматолог. При възможност използвайте алтернативни канали за комуникация.


д-р Цветослав Георгиев, дм, специалист по ревматология

Източник: https://revmatolog.bg/

Пълноценен сексуален живот при псориазис

12 Март 2020

Псориазисът променя усещането, което човек има за собственото си тяло, особено когато се опитва да изгради романтични взаимоотношения. Освен че влияе на самочувствието, болестта има и чисто физически характер- в случай че се появят плаки близо до интимните области, сексът може да донесе болка и дискомфорт.

Това разбира се не означава, че трябва да преустановите връзката си или търсенето на партньор а наличието на псориазис не бива да бъде пречка за воденето на щастлив и здравословен живот.

Бъдете открити

Едно от нещата, които донасят удовлетворение в секса, е да не се страхувате да покажете ранимост. Още с началото на връзката поставете всички карти на масата за да не се тревожите в последствие какво може да си помисли Вашия партньор. Обяснете му, че псориазисът не е заразно заболяване и не се предава с целувка или полов контакт. Въпреки че наличието на плака близо до интимната област може да породи съмнения за полово предавана болест, бъдете достатъчно подробни и търпеливи.

В моментите, когато имате обостряне на болестта, не се притеснявайте да кажете на човека до вас ако Ви е дискомфортно да правите секс.

Създайте подходяща обстановка

С точното за вас бельо ще се чувствате по-уверени в себе си. Подходящи материи са памук и коприна. Избягвайте изкуствените материи, защото те водят до появата на плаки.

Същото важи и за чаршафите, а именно, че естествените материи са за предпочитане. Белите и пастелните цветове прикриват по-добре наличието на люспи, а тъмните цветове- петната от кръв.

Използването на приглушена светлина и на ароматизатори създава допълнителна обстановка.

Използвайте лубрикант

Целта на лубрикантите е да намалят триенето, което причинява дискомфорт по време на секс. Внимавайте в избора си и се придържайте към продукти с охлаждащ ефект. Естествена алтернатива е кокосовото масло, тъй като запазва влагата на кожата и намалява сърбежа.

При избора на презервативи се придържайте към такива, които не са от латекс и имайте предвид, че някои медикаменти за лечение на генитална форма на псориазис могат да доведат до скъсването на презерватива.

Полагайте грижи за кожата си

След секс внимателно почистете гениталите и нанесете предписан топикален крем.

Ключът към здравата кожа е запазването на нейната хидратация. Използвайте продукти без алкохол, багрила или ароматизатори. Намерете си естествени масла като такова от кокос или авокадо.

Грижете се за себе си

Изправени сте пред голямо предизвикателство и затова стресът и тревогите е необходимо да бъдат избегнати. Когато организмът е в стресови условия, той отделя хормони, които от една страна предизвикват обостряне на болестта, а от друга намаляват либидото и насочват съзнанието към справяне със стресовия фактор.

Приемането на псориазиса като част от Вашия живот е важна стъпка. В крайна сметка, това е едно от нещата, които са изградили личността Ви и ако партньорът не е склонен да го приеме, значи не е подходящ за Вас.

Не се притеснявайте да поискате помощ от психолог за решаване на проблемите със самочувствието. Отдайте се на хобитата си и бъдете физически активни. Всички тези занимания помагат за отделянето на ендорфини, които стабилизират настроението и помагат за повишаване на либидото.

Дайте си време

Интимността не е нещо, с което трябва да се прибързва. Когато една двойка си даде шанс за опознаване и изграждане на взаимно доверие, тогава и двамата партньори ще се почувства по-освободени в леглото.

 

Created by: PR Care