НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Етническата принадлежност и регионът влияят върху симптомите на Сьогрен

01 Февруари 2019

Според наскоро-проведено проучване етническата принадлежност и населявания регион упражняват силно влияние върху проявата на първичния синдром на Сьогрен.
„Ролята на произхода върху развитието на системните автоимунни заболявания е обект на редица изследвания,”, заявява д-р Мануел Рамос-Касалс от университетската болница в Барселона.

Що се отнася до значението на географските фактори, предполага се че заболяемостта от автоимунни болести, нараства в посока от север към юг. До момента обаче не е събрана информация за влиянието на тези фактори при първичния синдром на Сьогрен, става ясно от статията, публикувана в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

За целите на изследването си екипът анализира информация от Big Data Sjogren Project, международен регистър с медицински данни, наличен от 2014г., който предоставя „ясна картина за клиничната изява на синдрома на Сьогрен в различни държави”, пояснява д-р Рамос-Касалс.

Проучването включва 7 748 жени (93%) и 562 мъже (7%) със средна възраст на поставяне на диагнозата 53 години. Налични данни за етническата принадлежност има за общо 7 884 пациенти (95%): 6 174 от които са от бялата раса, 1 066 са азиатци (14%), 393 са от централна и южна Америка (15%), 104 са от африканци или афро-американци (1%), и други 147 (2%) са от други етноси.

Първичният синдром на Сьогрен се диагностицира средно седем години по-рано при африканското в сравнение с европеидното население. Най-голяма разлика в отношението жени:мъже се среща сред азиатците (27:1), а най-ниско сред африканците/афро-американците (7:1).

Доказателство за зачестяването на случаите на синдрома на Сьогрен в посока север-юг е по-малкия брой на очни болести сред северноевропейските и северноазиатските страни, по-специално по-ниска честота на синдрома на сухото око и отколения в зрителните тестове.

Резултатите от проучването показват, че географското разположение би могло да влияе върху клиничнята изява на синдрома на Сьогрен, върху възрастта на поставяне на диагнозата и върху разликите в половото разпределение. Изследването предоставя важни доказателства за влиянието на генетичните фактори и особеностите не средата върху клиничната изява на болестта.

Доброто познаване на разликите в симптомите сред различните региони и е полезно за специалистите при откриването на тази така трудна за поставяне диагноза.

Използван източник:

1. Brito-Zerón P, Acar-Denizli N, Zeher Influence of geolocation and ethnicity on the phenotypic expression of primary Sjögren’s syndrome at diagnosis in 8310 patients: a cross-sectional study from the Big Data Sjögren Project Consortium Annals of the Rheumatic Diseases 29 ноември 2016. doi: 10.1136/annrheumdis-2016-209952

Пациентите с болест на Бехтерев са с повишен риск от самонараняване

28 Януари 2019

Пациентите с болест на Бехтерев са с почти двойно по-голям риск от самонараняване в сравнение с общата популация, показват резултатите о канадско изследване.

Самонараняването представлява съзнателното и целенасочено директно увреждане на телесните тъкани. Най-честата форма на самонараняване е рязането на кожата, но с понятието се описва широк кръг поведения, включващ изгаряния, одирания, удряния на части от тялото, чоплене на кожата до степен на разраняване, скубане на косми от тялото и вдишване на токсични субстанции.

Точната причина за това явление е все още неясна, обяснява д-р Нигил Харун от университета в Торонто, който е начело на изследователския екип. Тя може да се корени в хроничната болка, тревожността, липсата на социална подкрепа или изолацията.

Анкилозиращият спондилит и ревматоидният артрит се считат за „двете най-чести ревматологични заболявания и по тази причина интересът към емоционалното здраве на страдащите от тях е висок.

Ето защо д-р Харун и колектив разглеждат медицинските досиета на 53 240 пациенти с ревматоиден артрит и на още 13 964 с болест на Бехтерев, търсейки инциденти със самонараняване. От проучването са изключени участници с доказано психиатрично заболяване. За сравнение са използвали група здрави индивиди, със сходна възраст и съотношение мъже-жени.

В рамките на проучването авторите изчисляват броя на случаите на преднамерено самонараняване, които са приети в спешното отделение в периода 2 април 2002г. до 31 март 2016г.

Според резултатите страдащите от болест на Бехтерев са почти два пъти по-склонни да се самонаранят в сравнение със здравите като най-честите методи за това са отравяне (64% от случаите със анкилозиращ спондилит и 81% от тези с ревматоиден артрит) и нараняване с хладно оръжие (съответно 36% и 18%).

„Тези инциденти не са за пренебрегване“, заявява д-р Харун, като наблегна от необходимостта за повишено внимание към емоционалното състояния на пациентите с ревматологични заболявания.

Медицинската общност е фокусирана върху борбата с възпалението и върху запазването на функцията на ставите, но все повече проучвания доказват, че ефектите на болестта засягат не само опорно-двигателния апарат, а имат последствия за физическото и психическото благосъстояние, допълва той.

Какво причинява мускулно-ставната болка?

25 Януари 2019

Болката в ставите и мускулите е често и мъчително състояние, което често бива подценявано. Смята се, че от заболяване на опорно-двигателния апарат страдат около 30% от населението на земното кълбо. С напредване на възрастта- от 40 години нататък от ставна болка се оплакват 50% от хората , а след 70 години този дял достига 90%.

Медицината познава над 100 ставни заболявания като за голяма част от тях са характерни общи симптоми, обединени в т. нар. „ставен синдром”. Той се проявява, освен с болка, под формата на възпаление, с подуване е зачервяване на ставата, деформация и ограничение на движенията. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Едно от най-честите възпалителни ставни заболявания е остеоартритът. Той представлява дегенеративно заболяване, при което се нарушава целостта на ставната повърхност и образуването на хрущял. Засягат предимно големи стави като коленните, тазобредрените и тези на гръбначния стълб. Заболяването се влошава при наддаване на тегло и често започва с болка и сутрешна скованост. По-късно оплакванията се разрастват до ограничаване на движенията.

Възпалението на опорно двигателния апарат може да обхване не само ставните повърхности, но и бурсите- това са структури, подобни на пълни с течност торбички, които улесняват движенията в ставите и намаляват тяхното триене. Когато се възпалят, те променят формата си и предизвикват болезненост при движение в съответната става. По-късно се наблюдава деформация и увреждане на околната мускулатура. Най-често се засяга рамото, лакътя, коляното, хълбока и седалището.

Ставната болка може да се предизвика и от разстройство на метаболитните процеси в организма. Класически пример е подаграта- състояние, дължащо се на нарушение в преработването на вещества, наречени пурини, чийто продукт- пикочната киселина, не може да бъде елиминирана от организма и се отлага в тъканите около ставите, предизвиквайки силна болка. Т. нар. Подагрозна криза се проявява с внезапна болка и зачервяване на засегнатата става- най-често на палеца на ходилото, която отминава след няколко часа до няколко дни при тежките случаи. Следва затихване на оплакванията и повторна криза.

Типично автоимунно заболяване е ревматоидnният артрит. Неговото протичане варира от няколко седмици до месеци, а симптомите му често са нехарактерни. Характеризира се с отпадналост, покачване на телесната температура, безапетитие, напрегнатост и, разбира се ставен синдром. Диагнозата се поставя след редица образни и лабораторни изследвания и често е трудна. Опасното при ревматоидния артрит е, че обхваща не само опорно-двигателния апарат, но и вътрешните органи, по-специално сърцето, белия дроб и бъбреците.
Въпреки огромното разнообразие от причини за поява на ставната болка, най-често лечението започва с медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства.

Скрининг за увеит при всички пациенти с ювенилен артрит

18 Януари 2019

Всички пациенти, диагностицирани с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) трябва да преминат скрининг за увеит, става ясно от консенсусни препоръки на Европейския експертен комитет.
Екпертната група е част от европейската инициатива SHARE (Single Hub and Access point for pediatric Rheumatology in Europe), стартирана през 2012г. с цел оптимизиране на диагностиката и терапевтичните режими при деца и юноши с ревматологични заболявания.

В статия за списанието Annals of the Rheumatic Diseasesот 28 март д-р Атималайпет Раманан от университета в Бристол, Великобритания и колектив отбелязват, че ЮИА е най-честата ревматологична болест сред педиатричната популация, а увеитът се счита за най-тежката извънставна проява.

„Базираните на доказателства препоръки са оскъдни, а терапията се основава на индивидуалната преценка и опита на специалистите”, пишат те и допълват:
„Ето защо терапевтичните режими се различават съществено между държавите”.

Комитетът формулира препоръки за диагностиката, лечението и проследяването на ЮИА-свързания увеит, основани на цялостен преглед на наличната литература и на консенсусна процедура. Експертите одобряват общо 22 препоръки с над 80% съгласие, включително три за диагностиката, пет за проследяване на активността на заболяването, 12 за лечението и две спиращи се на бъдещи препоръки.

Засегнатите въпроси включват скрининг на ЮИА-свързания увеит, проследяване след началото на лечението, спиране на терапията за увеита, оценка на активността на болестта, както и предложения за прилагане на заболяване-модифициращите антиревматични лекарства (ЗМАРЛ) и биологични препарати.
Като първи избор за системна имуносупресия авторите избират метотрексат, както и анти-TNF агенти (адалимумаб>инфликсимаб>голимумаб) при паиценти с увеит, рефрактерен на ЗМАРЛ-терапия.
„Увеитът е основна причина за зрителни смушения и затова неговата ранна диагностика и навременно лечение са много важни”, обяснява д-р Раманан и пояснява:
„Системните терапии като например метотрексат и адалимумаб са ключови при контрола на заболяването при пациенти с умерен до тежък ЮИА”.
„Рискът за поява на зрителни симптоми и потенциалът за релапс при първоначално отговарящите на терапията болни насочват към необходимостта от внимателен офталмологичен скрининг.”, заявяват авторите.

Освен това те подчертават нуждата от провеждането на контролирани клинични изследвания при деца с ЮИА-свързан увеит с цел изготвянето на базиран на доказателствата терапевтичен режим.
„В реални условия разполагаме с малък брой пациенти с това заболяване и поради това смятам, че експертните препоръки биха били от полза за специалистите при изготвянето на оптимален режим за засегнатите от заболяването”, казват авторите в заключение.

Използван източник:
1. Constantin T, Foeldvari I, Anton J, et al Consensus-based recommendations for the management of uveitis associated with juvenile idiopathic arthritis: the SHARE initiative Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 28 March 2018. doi:10.1136/annrheumdis-2018-213131

Created by: PR Care