НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Стереотипите, срещу които се изправят хората с псориазис

18 Февруари 2019

Страдащите от псориазис често попадат в ситуации, в които околните избягват физически контакт с тях и неправилно ги смятат за болни от заразно заболяване, става ясно от скорошно изследване.

„Голяма част от моите пациенти с псориазис се оплакват от дискриминация на работното място, както и в социална среда. На тях се отказва да влизат в басейн, понякога се срамуват да отидат на фризьор, а често не успяват да си намерят работа, ако естеството й е свързано с общуване с много хора”, отбелязва д-р Джоел Гелфанд от университета в Пенсилвания.

Д-р Гелфанд и съоавтори провеждат проучване, в което се включват две групи здрави участници: 187 студенти по медицина от университета в Пенсилвания и 198 човека, работещи в частна фирма, без медицинско образование.

На участниците се показват снимки на хора с псориазис, включително увеличени изображения на характерните кожни промени. Авторите молят доброволците да определят до каква степен изпитват съчувствие, съжаление, отвращение, вина или любопитство при вида на снимките. Освен това те трябва да опишат пациент с псориазис с прилагателни по техен избор и да оценят доколко представата им за заболяването се основава на митове или на доказателства.

54% от участниците споделят, че не биха излезли на среща с човек с псориазис, 40% заявяват, че не биха искали да се ръкуват с него, а 30% не биха го поканили в дома си. Сред най-честите стереотипи са, че хората с това заболяване са с ниско самочувствие, болни или неатрактивни. Същевременно една трета от участниците смятат, че псориазисът засяга само кожата и не е сериозна болест.

„Въпреки огромния научен напредък в разбирането на имунологичните и генетичните фактори в развитието на псориазис, както и новите опции за лечението му, неточните и често обидни митове за това заболяване продължават да съществуват”, твърди д-р Гелфанд.

Въпреки това хората, които имат близък човек, страдащ от болестта, имат по-ясна преценка, а тези, които са информирани за псориазиса са по-склонни да изпитват съчувствие и разбиране.

„Ето защо информираността за това заболяване, както и по-свободната комуникация с пациентите е ключова за разрушаването на тези вредни стереотипи”, обяснява д-р Ребека Пърл, съавтор в проучването.

„Важно е да не забравяме, че външният вид не ни дава информация за характера или качествата на човека отсреща, а за да общуваме по-пълноценно с околните е необходим да се вгледаме в себе си в собствените си вярвания и представи”, допълва тя.

Източник:

1.Pearl R L. et al. Stigmatizing attitudes toward persons with psoriasis among laypersons and medical students. Journal of the American Academy of Dermatology



Пациентите с Бехтерев често са с нарушена помпена функция на сърцето

15 Февруари 2019

Пациентите с анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) често имат и нарушена помпена функция на сърцето, която е независима от наличието на придружаващи сърдечно-съдови заболявания, става ясно от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.
Заболявания като артериална хипертония, захарен диабет и метаболитен синдром се срещат по-често при хора с болест на Бехтерев и в голяма степен това обяснява по-големия сърдечно-съдов риск при този контингент.

„Въпреки това е добре известно, че наличието на нарушена помпена функция на сърцето, дължаща се на умора на миокарда, е назависим рисков фактор, който утежнява прогнозата при пациенти с анкилозиращ спондилит”, обяснява д-р Хелга Митбьо от университетската болница в Хаукленд, Норвегия.

За да оценят наличието на нарушена помпена функция при тази група болни, авторите на изследването подбират 106 пациенти с болест на Бехтерев на лечение в отделението по ревматология на болница с Осло и ги сравняват с други 106 здрави участници.

Всеки един от тях бива консултиран от кардиолог и преминава през ехокардиография, а от получените резултати става ясно до каква степен е запазена помпената функция на сърцето.
Според авторите, както пациентите с болест на Бехтерев, така и здравите са еднакво податливи към редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Въпреки това, от ехокардиографията става ясно, че първата група е по-предразположена към нарушена помпена функция на сърцето, като тази зависимост е най-силна при мъжете с анкилозиращ спондилит.
Същевременно учените не откриват връзка между сърдечно-съдовите смущения и провеждането на терапия за ревматологичното заболяване.

„Получените от нас резултати са в подкрепа на получените досега доказателства, че пациентите с болест на Бехтерев са засегнати в по-голяма степен от сърдечно-съдови заболявания”, заявяват д-р Митбьо и колектив.

Д-р Иванова-Тодорова: Антинуклеарните антитела имат предсказваща стойност при автоимунни заболявания

13 Февруари 2019

На 28.06.2018 г. в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се проведе първа работна среща на тема „Предиктивна стойност на антинуклеарните антитела (АНА). Контакти и проблеми между пациентите с ревматологични заболявания и Лаборатория по клинична имунология“.

Организатори на събитието бяха Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (ЛКИ) и Организация на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ). Участваха още – Българска асоциация по Клинична имунология, Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Българско сдружение на болните от болест на Бехтерев, Клиника по ревматология УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св.Анна“ и Ревматологично отделение – Софиямед.

Лектори на работната среща бяха: проф. Доброслав Кюркчиев, Боряна Ботева, д-р Екатерина Красимирова, д-р Б. Пенев, д-р Екатерина Иванова- Тодорова и други.
Д-р Екатерина Иванова-Тодорова даде специално интервю за probudise.bg


Д-р Иванова-Тодорова, изнесохте много интересна лекция на тема предсказваща стойност на АНА и начин на живот. Бихте ли ни разказали най-важното от нея?

Екипът на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ бихме искали да акцентираме върху профилактиката и начина на живот при лица с висок титър на антинуклеарни антитела (АНА), които на този етап от живота си нямат поставена диагноза
автоимунно заболяване, но имат роднини с определени системни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус, системна склероза, синдром на Сьогрен.

Това, което бихме искали да кажем на тези хора, които все още не бихме могли да наречем пациенти, се свежда до препоръки, свързани с техния начин на живот. Първо, в повечето случаи, това са жени и те категорично трябва да избягват оралните контрацептиви, тъй като те водят до активация на В-клетките и до секреция на автоантитела, както и на нормални антитела. В случая, поради наличието на генетична предиспозиция, това би могло да отключи възникването на автоимунно заболяване.

Другото, което също е изключително важно, е такъв тип хора да спазват определен хранителен режим. Той не трябва да е задължителен, но се препоръчва да избягват изкуствени храни, добавки, консерванти, храни, водещи до увеличаване на хистамина в гастроинтестиналния тракт, защото това води също до възможност за отключване на автоимунно състояние.

Третото, което трябва да правят тези лица, е да не се ваксинират или да избягват ваксините. Тук целта, не са тези от стандартния имунизационен календар, а по-скоро такива, които се правят по избор, например противогрипните ваксини. Идеята е да отдалечим максимално времето, в което евентуално да възникне
автоимунното заболяване. Важно е, че хора, които имат високи АНА или такива, които са над титър 1:160, не трябва да използват имуномодулатори или лекарства, в чиито заглавие има „имуно“, защото всъщност целта тук не е да укрепим имунната система. Този тип хора имат нормална или дори леко свръхактивирана имунна система.

Ще дам пример с един класически представител на имуностимулаторите, който се дава при деца и възрастни при вирусна инфекция – инозин, той активира именно В-лимфоцитите и секрецията не на ИгМ антителата, които са важни за първичния имунен отговор, а на ИгГ антителата, част от които са всъщност АНА.

Каква е ролята на АНА при ревматоиден артрит?

Ролята на антинуклеарните антитела при ревматоиден артрит не е от първостепенно значение. Пациенти с ревматоиден артрит имат и АНА, но там водещи са други антитела, като например: анти-цитрулинирани антитела, означавани като ACPA и т.н.

При кои други заболявания може да се изследва АНА?

Антинуклеарните антитела са патогномонични за системните
автоимунни заболявания. Но на практика се срещат и при много пациенти с възпалителни заболявания, включително една тежка инфекция.
Пациенти с различни злокачествени заболявания, също могат да имат АНА, но там те са по-скоро резултат на възпалителната реакция и разрушаване на тъкан.

Наскоро беше издаден първият у нас Атлас за АНА, под ваша редакция. Ще ни разкажете ли повече за него?

Да, наистина, една инициатива на екипа на лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Това е изключително важна стъпка, която се направи в България и това е така, защото от 3-4 години се наблюдава една тенденция в световната имунология за т.нар. предиктивна АНА по отношение на образите, т.е. когато ние виждаме АНА, определяме нейния титър. Защо е титър? Защото така могат да се регистрират повече от 200 различни АНА. Те могат да се диагностицират само чрез този метод на индиректна имунофлуоресценция даващ като резултат стойност на АНА в титър.

Този АНА титър не е един, той е съставен от над 29 различни специфични образа и съответно, когато ние дадем определен като резултат образ, можем да насочим колегите от различните специалности какви впоследствие тестове да пуснат, които да са важни и да изяснят или до някаква степен да помогнат за поставяне диагнозата на пациентите и определя на конкретни АНА.

Румена Савова

Нужна е по-голяма морална подкрепа от страна на специалистите спрямо децата с ВЧЗ

06 Февруари 2019

В отговор на последните изследвания на последствията от възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ(Болест на Крон и Улцерозен колит)) върху детското развитие, Европейското обединение по гастроентерология (UEG) призовава за по-адекватна емоционална подкрепа от страна на лекарите по време на прегледите и консултациите на деца.
Едно от изследванията върху влиянието на ВЧЗ на развитието на подрастващите, публикувано в списанието Journal of Crohn’s and Colitis, разкрива, че заболяването се диагностицира трудно в детска възраст, когато симптомите са нетипични.

От проучването се вижда тревожната статистика, че 17% от пациентите под 18-годишна възраст чакат над пет години за поставяне на окончателната диагноза, което несъмнено повлиява на емоционалното състояние и доброто самочувствие.

Възпалителните чревни заболявания (Болест на Крон и Улцерозен колит) са група от хронични, продължаващи цял живот болести, които се дължат на възпаление на червата, а откриването им в детска възраст е все по-често като 30% от новите случаи са на пациенти между 10 и 19.3-годишна възраст.

Най-честите ВЧЗ са болестта на Крон и улцерозния колит, които засягат 70 на всеки 100 000 деца.

Подрастващите пациенти с ВЧЗ често биват смятани за податливи на емоционални смущения, като част от тях са с поведенески проблеми, психиатрични разстройства, депресия и намалени социални умения. Освен това ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит) могат да доведат до забавяне в растежа и развитието, което допълнително утежнява емоционалното състояние на децата.

UEG призовава към подобряване на техниките за преглед и консултация сред лекуващите лекари, както и за съвместна работа с психолози и социални работници. Същевременно от организацията подчертават за необходимостта децата да са напълно наясно със своето състояние и с възможните усложнения, тъй като 46% от тези пациенти биват хоспитализирани за поне 90 дни годишно.
„Важно е както за лекарите, така и за пациентите да се обсъдят всички аспекти от живота с ВЧЗ в хода на прегледите”, заявява д-р Нихил Тапар, представител на UEG, и допълва:
„Специалистите трябва да дадат на своите подрастващи пациенти възможността да задават въпроси за тяхното заболяване без притеснение. На тези деца тепърва предстои да получат образование и да излязат на пазара на труда, а за да се реализират в професионален и личен план, те имат нужда от подкрепа от всички страни”.

Използвани източници:

1. EFCCA Impact of IBD Study 2010-2011. Published J Crohns and Colitis. 2014 March 21

2. Kappelman MD, Rifas-Shiman SL, Kleinman K et al. The prevalence and geographic distribution of Crohn's disease and ulcerative colitis in the United States. Clin Gastroenterol Hepatol 2007; 5:1424–9.

3. Problems in the diagnosis of IBD in children. H.A Buller. Paediatric Gastroenterology and Nutrition, Academic Medical Centre, University of Amsterdam – The Netherlands Journal of Medicine.

4. The Inflammatory Bowel Disease in Young People - The impact on education and employment report - downloadable from the www.crohnsandcolitis.org.uk

5. Szigethy E, McLafferty L, Goyal A. Inflammatory bowel disease. Pediatr Clin North Am 2011; 58: 903-20.

6. Minderhoud IM, Oldenburg B, van Dam PS, van Berge Henegouwen GP. High prevalence of fatigue in quiescent inflammatory bowel disease is not related to adrenocortical insufficiency. Am J Gastroenterol 2003 May: 98 (5): 1088-93.


Инфографика ВЧЗ Заболявания при децата в Европа

Created by: PR Care