НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Какво да попитаме лекаря си, ако имаме болест на Крон?

23 Април 2019

Диагностицирането с болестта на Крон може да се бъде прието като предизвикателство, но разбирането на състоянието е първата стъпка към поемане на контрола върху нейните симптоми. Задаването на правилните въпроси по време на разговора с вашия лекар ще ви помогне да знаете какво да очаквате и да наблюдавате по-добре състоянието си.

Моля разгледайте приложените файлове и при желание ги принтирайте преди срещата си с лекаря Ви, за да улесните дискусията.

1

2

Как да различим симптомите на лупус и псориатичен артрит?

15 Април 2019

Разликата между двете заболявания е понякога е трудна дори и за специалистите, заради многото общи симптоми, като например болка и подуване на ставите. Окончателната диагноза се поставя с редица изследвания, но има някои отличителни белези, по които бихте могли да се ориентирате.

Симптоми на лупус

Лупусът протича различно при всеки отделен човек, тоест не е необходимо Вашите симптоми да съвпадат с тези при други хора с болестта. Обща черта на заболяването е, че протича с периодични обостряния, последвани от временно отшумяване на симптомите.

Сред типичните за лупус белези са:

• Пеперудообразен обрив на лицето
• Отпадналост
• Скованост и болка в ставите
• Треска
• Кожни обриви, предизвикани от слънчева светлина
• Посиняване на върховете на пръстите при излагане на студ
• Главоболие
• Косопад
• Намален брой червен кръвни клетки (анемия)
• Подуване на дланите и ходилата

Симптоми на псориатичния артрит

Също както при лупуса болестта протича с обостряния и ремисия.
Освен това характерни за заболяването са следните:
• Сериозно подуване на пръстите на ръцете и ходилата
• Болка в ходилата, особено в областта на петите
• Болка в долната част на гърба
• Надигнат обрив на кожата, който се бели
• Неравности и обезцветяване на ноктите

Какви са причините за възникване на лупус?

Заболяването се развива, когато имунната система, предпазваща човешкото тяло от бактерии и вируси, започне да атакува собствените органи и тъкани. Това води до хронично възпаление най-често в сърцето, кожата, мозъка и кръвните клетки.

Специалистите не са напълно наясно с причината за появата на лупус, но предполагат че става въпрос за генетично предразположение, комбинирано с фактори като слънчева светлина, инфекции и медикаменти.

Какви са причините за възникване на псориатичния артрит?

Заболяването възниква при някои хора след първоначална проява на псориазис, но при други оплакванията от страна на ставите предхождат във времето кожните изменения. Подобно на лупуса и при псориатичния артрит движещата сила за заболяването е необичайна активност на имунната система като прицелен орган е кожата.

Как се диагностицира лупус?

Заболяването се открива след поредица от изследвания, като първоначално се тестват кръв и урина. Освен това лекарят би могъл да назначи рентгенография на ставите и гръдния кош.

Как се диагностицира псориатичния артрит?

Освен споменатите изследвания, лекарят обръща особено внимание на наличието на възпаление, подуване или ограничена подвижност на ставите, както и за характерния обрив. Също така ще се изключат болести с подобно протичане, например подаграта, при която се наблюдава подуване и болка в една става, най-често в палеца на крака.

Независимо от това дали страдате от лупус или от псориатичен артрит е необходимо да имате пълно доверие на Вашия лекуващ лекар. В момента има редица лекарствени режими, а той ще се постарае да намери най-подходящия за Вас.

Димо Гатев: Ремисията при възпалителните чревни заболявания е все по-достижима в днешно време

06 Април 2019

Димо Гатев е пациент с болест на Крон, диагностициран преди 15 години и член на управителния съвет на „Българскаасоциация болест на Крон и улцерозен колит“ (БАБКУК).

Специално за probudise.bg той сподели какви са нагласите в обществото спрямо пациентите с тези заболявания, даде практични съвети и разказа за срещите на БАБКУК.


Дали според вас възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ)(Болест на Крон и Улцерозен колит) станаха по-разпознаваеми сред обществото?

Като цяло има напредък, но е доста малък. Информираността на хората значително нараства, но не мога да кажа, че се разпознават толкова лесно. Едва когато се сблъскат с проблема, тогава започва да се търси информация, иначе малко са желаещите да научават за заболявания, които не са им познати. И като цяло на никой не му се говори за болести, всеки иска да е позитивен, а темата не е такава.

Знаят ли при какви оплаквания пациентите да се консултират с гастроентеролог?

Повечето хора с подобни оплаквания разчитат изключително много на общопрактикуващите лекари. От тях получават насоки към кого да се обърнат и какви изследвания да си направят.

За съжаление често се наблюдава забавяне в диагнозите поради неуточнена симптоматика, недобранасоченост на пациентите и до някъде грешни диагнози и бъркането на заболяванията с големия брой такива, свързани със стомашно-чревния тракт. Какви ли не диагнози са били поставяни докато се уточни правилната.

Какво практически трябва да направи всеки пациент, който е диагностициран наскоро с болестта?

При тези заболявания е най-добре човек да се обърне към доказните в областта лекари, за да не се губи време. Там ще бъде поставен под наблюдение, като периодично ще бъде изследван и т.н. Най вероятно ще се наложи да спазва диета, да започне по-здравословен начин на живот.

Хубаво е в началото да се разровят в гугъл и да намерят пациентската организация БАБКУК и специализирания портал за автоимунни заболявания www.probudise.bg. Ако нямат необходимите умения, то могат да се обърнат към роднина за помощ.
В днешно време почти всичко е в интернет и там е най лесно да се намери почти всичко нужно. Така ще имат някаква сигурност за достоверността на информацията. Пациентската организация има сайт и група във фейсбук където се обсъждат най-актуалните теми.

Също така има наръчник, който е проверен от доказани в областта лекари и е напълно безплатен. В наръчника е отговорено на почти всички въпроси, които могат да възникнат. С тази информация пациентът трябва да се обърне към удобен за него медицински център, където има специалисти с опит в лечението и проследяването на ВЧЗ (Болест на Крон и Улцерозен колит).

Когато сте в ремисия, какви мерки предприемате, за да предотвратите релапса, как се проследявате?

За наша радост, ремисията е все по-достижима в днешно време. За да се поддържа тази ремисия има няколко задължителни според мен елемента. Редовни прегледи при специалистите, диета свързана с настоящото състояние, редовен прием на предписаните медикаменти, спиране на вредните навици (цигари, алкохол), редовен сън или като цяло пълноценна почивка, избягване на стресовите ситуации, редовни тренировки на лек, ненатоварващ спорт (моят опит показва йогата като такъв)Изследвания като пълна кръвна картина, C-реактивен протеин, фекален калпротектин и при нужда колоноскопия са от съществено значение за проследяването.

Колко често пациент с ремисия трябва да се следи от гастроентеролог и при какви ситуации е нужно да потърси лекуващия си лекар?

Хубаво е на 1-2 месеца да се свързва с наблюдаващия го гастроентеролог, за да обсъдят състоянието му и дали се налага някакво изследване. Контролните колоноскопии също са важни в рамките на 1-2 години за визуална оценка на състоянието. Лекуващият лекар е нужно да се потърси при обостряне на моментното състояние, при лоши изследвания, при често ходене до тоалетна и кръв в изпражненията.

Актуална тема в момента са ваксините. Каква е нагласата на пациентите с болест на Крон и улцерозен колит спрямо ваксините. Практика ли е да се ваксинират срещу грип, например?

За съжаление каквато е нагласата в цялата страна – хората, които четат и се интересуват, се ваксинират по-често. Аз лично преди години се ваксинирах, напоследък не съм. Като цяло процента на ваксиниралите е доста малък, надявам се, че с повече информационни кампании ще се постигне по-добър резултат.

Разкажете ни повече за срещите на БАБКУК

Срещите са 1-2 пъти годишно, като засега не с особен интерес. Опитваме се да ги организираме в различни градове в страната, за да има по-голямо покритие. Темите са специфични: хранене, лекарства, лечения, медицински центрове и т.н.
Тези срещи целят да срещнат хора с еднакви или подобни проблеми, за да видят, че не са сами, че има доста други споделящи тяхната съдба. Как всеки се справя с тези проблеми, как протича ежедневието. Много е важно, човек да не се чувства сам, да знае, че има и други като него, да знае, че може да се справи.

За мен лично има много позитиви във срещите, не е само виртуалното пространство, което ни свързва, вече става и лично. Падат задръжките, разговорите стават много по-лесни и така всеки намира компания, с която да си сподели болежките, тъй като е доста лично и може да се каже, че подробностите не са от приятните. Ползите от тези срещи са много и всеки намира своя отговор и начина да живее нормално без да се усеща различен от всеки друг.

Д-р Ана-Мария Младенова

Роза Чеглайска, АПРА: Поетапно се справяме с трудностите на пациентите с ревматоиден артрит

04 Април 2019

Роза Чеглайска работи в неправителствения сектор като председател на УС на Сдружение „Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит“ (АПРА). Участвала е в множество национални и европейски програми, проекти и конгреси, свързани с правата на пациентите и защитава интересите на хората с ревматични заболявания. Ето какво сподели тя за читателите на www.probudise.bg:

Разкажете ни повече за Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит.

АПРА е основана 2010 годинаи аз от първия момент я ръководя. Целта е помощ на пациентите с ревматологичните заболявания, това са ревматоидния артрит, псориатичния артрит и болест на Бехтерев. Това е мисията на организация. В нея работят и здрави хора, които се борят в името на болните, за което аз лично им се възхищавам.

Световният ден на ревматологичните заболявания, е 12 октомври, и аз също съм родена на тази дата. От 38 години съм с ревматоиден артрит и в момента, в който разбрах, че двете дати съвпадат, за мен наистина се превърна в мисия това да помагам на хората след толкова години страдание, болка и проблеми. Аз отдавна съм казала, че съм победила болестта – тя колкото ми взе, толкова ми и даде – дисциплина, воля, кураж.

Тази година една от ключовите ни дейности заедно с д-р Даниела Дариткова – председател на здравната комисия в Народното събрание са събития в 10 населени места, където ще проведем семинари и безплатни прегледи.

Какви са в момента основните трудностите на пациентите с ревматоиден артрит? Какво споделят с Вас, кога се обръщат към Вашата организация?

Това са много тежки заболявания, за които, за съжаление, все още няма лечение. Последните 10-12 години на нашия пазар се появиха т.нар. биологични препарати, сега и вече биоподобни, които дават възможност на пациентите да живеят един нормален живот. Ремисията може да продължи години наред и болният спокойно може да забрави за болестта.

Трудно се достига до тези терапии– и в световен мащаб, не може днес да се сложи диагноза и утре да се вземат препаратите, тъй като има стъпки, наредби, преценка на ревматолог, комисия, и тук е момента да кажа – чест прави на Здравната каса, че всичките тези терапии, които са много скъпи – между 1000 и 1600 лв месечно за един препарат, пациентите, в това число и аз, получаваме препаратите от Здравната каса без да плащаме нито лев. Аз не един път съм благодарила, защото това за нас значи един нормален живот.

Комисиите до скоро бяха само в София, Пловдив, Стара Загора и Варна в университетските болници. Болните от тези заболявания са приблизително над 100 000, от ревматоиден артрит – над 60 000. Представете си, че хора от Силистра трябва да дойдат един или два пъти до София, за да се явяват на тези комисии. Съвсем от скоро успяхме да убедим институциите за създаването на още две комисии в София и една в Плевен. Имаме още работа по тази дейност, нашата цел е комисиите да се премахнат, и всеки пациент да мине към личния си ревматолог, а тогава ефективността от лечението ще е още по-голяма. В момента работата е повече административна, а пациентът даже не знае кой е ревматологът, който му е подготвил документите. Така се къса и връзката лекар-пациент.

В началото изследванията, които трябваше да си ги направи всеки пациент, бяха платени, и това също създаваше проблеми, но благодарение на срещите и дискусиите от наша страна с институциите успяхме да ги вкараме в т.нар. 42-ра Процедура – тя е болнична помощ, и пациентите си правят изследванията в самите болници, изготвят им се документите от ревматолозите, след това минават на комисии, и ако бъдат одобрени, хората, които са на първи курс на лечение, след 2 месеца си получават протокола, след което отиват в аптеките и си взимат препаратите. Този протокол преди беше 1А, сега вече е 1С - вече не е необходимо да се чака 2 месеца или ако е продължение на този препарат – 1 месец, за да го одобри Здравната каса. Понастоящем след одобрение от комисиите, пациентът отива в Здравната каса за печат и вече може да вземе медикаментът.

В края на 2017 г. се заговори за мораториум на новите препарати, а това не е никак добре, тъй като новите препаратите излизат много по-бързо и пациентите могат да достигнат до тях по-лесно. Мораториумът се вдигна, но излезе разходно-ефективна норма за всяко лекарство – да се прилага най-евтиното, което също не е редно. Това са все проблеми, които стъпка по стъпка се опитваме да решаваме.

Какъв съвет давате Вие на пациенти, които за първи път се сблъскват с диагнозата РА?

Когато един човек е болен и стигне до специалист – ревматолог, контактът между тях двамата трябва да е много тесен и пациентът да слуша единствено и само личния си ревматолог. Моят съвет към всички е да вярват на ревматолога, защото вярата е половин лечение. Освен това, важно е и движението за по-пълноценен живот.

Човек ако се предаде и загуби дух, всичко останало става безсмислено. Ако е стигнал до това положение, трябва да търси начини да се справя и да бъде един равностоен гражданин на тази страна.

Можете ли да обясните какъв е пътят до тези терапии, за да сме максимално полезни за читателите на www.probudise.bg

Когато се появят симптомите – болки в ставите, най-напред пациентът трябва да мине през личния лекар и да разкаже проблемите си. Той от своя страна – да го насочи правилно към ревматолог. Тук е моментът да кажа, че нашите общопрактикуващи лекари обикновено при наличието на тези симптоми изпращат при невролог и ортопед, а това е загубено време. Ревматоидният артрит се развива много бързо при младите хора и ако до една година не е поставено лечение, инвалидизацията е налице.

Ревматологът поставя диагнозата, и в рамките на 6 месеца до 1 година пациентът е на базисна терапия. Ако тя не окаже необходимия ефект, специалистът дава предложение за биологична терапия. Там стъпките са няколко – пациентът стига до комисия и получава терапия.

Каква е Вашата визия като председател на АПРА? Какво искате да постигнете за българските пациенти?

Нормален живот като на всеки здрав човек, а това е напълно възможно. Моята мечта е колко може по-малко млади хора да бъдат болни. Никой не заслужава болестта – от дете до възрастен човек. Това е и моята мисия, и продължавам с пълна сила, макар че и годините продължават да вървят, но това не ми пречи.

Петя Петрова

Created by: PR Care