НОВИНИ

Албена Янева: Първото и най-важно при болест на Бехтерев, е бързото поставяне на точна диагноза

03 Декември 2019

Албена Янева е координатор „Рехабилитация“ към Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Тя е диагностицирана с болест на Бехтерев и е един борбен и вярващ човек, с когото ще ви запознаем в следващите редове:



Какви са основните предизвикателства в момента пред пациентите с болест на Бехтерев?

Пациентите с болест на Бехтерев в момента са изправени пред много предизвикателства. Първото и най-важно според мен е бързото поставяне на точна диагноза.

Проучване сред пациентите показва, че поставянето на диагноза се бави средно 8 - 10 години. След това стои въпросът с избор на правилна терапия, а след като се подбере терапия и се овладее тежката криза, пациентите трябва да се справят и с проблемите, които заболяването им създава на работното място, и в семейството.

 

Подобри ли се диагностиката и лечението? Налични ли са всички съвременни терапии и на българския пазар?

Да, със сигурност се намали времето за поставяне на диагноза. Вече дори само с направен ЯМР може да се диагностицира пациентът. Всички съвременни терапии са налични на българския пазар и са достъпни за пациентите, почти всичките са напълно безплатни за нас.

 

Отчитате ли положителна промяна в цялостната грижа за пациентите със заболяването?

От една страна - да, по-бързо се поставя диагноза и има достатъчно достъпни лекарства. От друга страна, сегашната политика на НЗОК не помага на ревматолозите да ни проследяват и да имаме нормален контакт с тях.

Има доста неуредици, но това е друга тема. Все пак лекарите правят каквото могат, дори и когато не е тяхно задължение.



Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

Първо и най-важно - трябва добре да се информират за всичко, свързано с болестта. Ако има нещо, което ги затруднява, ние сме тук. Организацията на болните от болестта на Бехтерев помага на всеки, който се обърне към нас. Имаме на разположение психолог, юристи и лекари, които се отзовават и помагат.

В групите ни във Фейсбук също може да се включи всеки диагностициран или неговите близки хора. След овладяване на болестта трябва да се ходи на рехабилитация поне два пъти в годината, да се прави много гимнастика. Нашата организация вече има традиция в тази посока. Няколко пъти в годината си организираме групови рехабилитации и след тях всички се чувстват много добре, отпочинали и заредени с положителни емоции.

 

Научава ли се човек да живее с болестта? Вие самата как се справяте?

Човек се научава да живее с болестта, но това само по себе си е голям шок и е по-лесно, когато общуваш с други като теб, когато има с кого да споделиш и кой да те разбере. Аз се справям много добре, но това не беше така преди 30 години, когато се разболях. Трябваше да мина през много, много трудности. Моята диагноза се забави с 10 години и аз стигнах до инвалидна количка.

Трябваше спешно да пренаредя приоритетите си, трите ми деца ми страдаха за мен, останах сама с тях. Благодарение на лекарите в клиника по ревматология на Урвич 13 само след един месец се изправих на крака. Но истинското облекчение дойде, когато започнах лечение с биологично лекарство. Няма болки, скованост, няма го ужасът сутрин, като се събудиш, че пак ще боли цял ден.

Успях макар и с малко закъснение, да сбъдна мечтата си и да се образовам добре, завърших бакалавърска, после магистърска степен, и в момента се подготвям за докторантура. Желая на всички хора, които имат някакво заболяване, да не губят сили и надежда, да се борят и да търсят правата си. Само така ще успеят да се справят и да живеят добре.



Петя Петрова

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

26 Ноември 2019

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания.

 

Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип проучване

Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс.

В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.

Какви резултати получихте?

Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин.

Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК.

Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.

Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти. Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)

Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за настъпването на релапс?

Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс.

Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.

Как получените от вас данни, биха намерили приложение в практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?

На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването.

Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване



Д-р Ана-Мария Младенова

Значение на женските полови хормони при развитието на синдром на Сьогрен

26 Ноември 2019

Първичният синдром на Сьогрен при жените е свързан с ниски кръвни нива на естрогена, става ясно от статия, публикувана в списание Arthritis Care & Research.

„Синдромът на Сьогрен представлява най-свързаното с женския пол автоимунно заболяване, като честотата му е най-висока около периода на менопаузата.”, обяснява д-р Сара Маккой от медицинския университет в Уисконсин.

„По тази причина подозираме, че половите хормони са от ключово значение за развитието на болестта”, допълва тя.

С цел да се определи дали има връзка между излагането на влиянието на естрогена, определено от възрастта на първата менструация, на настъпване на менопаузата, използването на хормони, бременностите и оперативните интервенции, д-р Маккой и колектив провеждат изследване сред група пациенти, записани в здравен регистър. Проучването обхваща жени над 21 годишна възраст, които са диагностицирани със синдром на Сьогрен в периода от 2003 до 2012г.

Сред изследваните има 1320 участнички с доказано автоимунно заболяване, както и 1360 жени, които имат симптоми, но не покриват критериите за поставяне на диагнозата.

Авторите изчисляват голямото излагане на естроген на базата на ранна първа менструация (преди 10г. възраст), късна менопауза (след 53г. възраст), над три бременности, хистеректомия и провеждане на хормонална терапия. В изчисленията си, изследователите вземат предвид и броя на месечните цикли.

След преизчисляване на резултатите съобразно региона на живеене, етническата принадлежност, възрастта и икономическия статус, учените установяват, че колкото по-дълго е изложен женския организъм на влиянието на половите хормони, толкова по-малка е вероятността за развитие на синдром на Сьогрен.

“Това е най-мащабното до момента изследване на влиянието на естрогена върху автоимунното заболяване”, казва д-р Маккой и добавя:

“В рамките на проучването се подчерта, че хормонът е един вид защитен фактор срещу появата и тежестта на синдрома на Сьогрен, но точната му роля в развитието на болестта все още не е напълно изяснена.”

Използван източник:


  1. McCoy, S. S., Sampene, E. and Baer, A. N. (2019), Sjögren's Syndrome is Associated With Reduced Lifetime Sex Hormone Exposure: A Case‐Control Study. Arthritis Care Res. Accepted Author Manuscript. doi:1002/acr.24014


Доколко са безопасни нискодозовите кортикостероидни режими при пациенти с ревматоиден артрит?

22 Ноември 2019

Кортикостероидите, приемани през устата в таблетна форма, биват предписвани много често при пациенти с ревматоиден артрит. Според валидните в момента препоръки е необходимо да се предписва възможно най-ниската доза за възможно най-кратък период от време. Въпреки това няма ясни насоки за точното количество на тези медикаменти, нито за най-подходящия режим и по тази причина много хора ги приемат за продължително време.

Ето защо изследване, проведено в САЩ и обхващащо 84 000 пациенти с ревматоиден артрит (РА), поставя въпроса дали след 1 година непрекъснат прием на кортикостероидни таблетки се появяват странични ефекти и сериозни здравни последствия. Освен това, в рамките на проучването се изчислява кумулативната (събирателната) доза, която би получил един пациент след  1 година непрекъснат кортикостероиден режим.

Като цяло, 48% от участниците приемат перорални кортикостероиди, а 26% съобщават за странични реакции. При липсата на кортикостероидно лечение, такива реакции се наблюдават при 25% от обхванатите. Същевременно, сред пациентите на терапия, при кумулативна доза над 1800mg, получена при ежедневен прием на 10mg преднизолон, нежелани реакции има в 33% от случаите.

Авторите на изследването отбелязват, че дори при по-ниска кумулативна доза, а именно между 800 и 1800mg се наблюдава повишен риск от странични реакции.

Използван източник:


  1. Best JH et al. Association between glucocorticoid exposure and healthcare expenditures for potential glucocorticoid-related adverse events in patients with rheumatoid arthritis. J Rheumatol2018 Mar; 45:320. (https://doi.org/10.3899/jrheum.170418)

Нов неинвазивен маркер за диагноза на улцерозен колит

21 Ноември 2019

Диагнозата на улцерозния колит е истинско предизвикателство за гастроентеролозите. Освен това, пълното мукозно оздравяване (МО) е основната терапевтична  цел при тези пациенти. „Златният стандарт“ за диагноза и за оценка на мукозно оздравяване е колоноскопията с биопсия, която е болезнена, трудоемка и скъпа като процедура. Именно затова през последните години се търсят редица неинвазивни маркери за чревно възпаление, които да се изследват в кръв или изпражнения.

Най-известният неинвазивен маркер за чревно възпаление, който от години се изследва и в България, е фекалният калпротектин. Редица пациенти, обаче предпочитат вземането на кръв пред изследването на изпражнения. Именно това провокира търсенето на нови кръвни маркери при УК.

В скорошно проучване, публикувано в Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases, д-р Радислав Наков и сътрудници демонстрират, че маркерът трефойл фактор 3 (TFF3) предсказва пълно мукозно оздравяване при пациенти с улцерозен колит и може да е от полза в неинвазивната диагностика на заболяването. TFF3 е част от лигавичната защита на чревната лигавица. При нарушаване на повърхността на лигавицата, неговите стойности в кръвта се покачват.

Нивата на TFF3  в серум показват добра връзка с клиничната активност на УК, стойностите на фекалния калпротектин (FC) и нивата на C-реактивен протеин (CRP). При всички пациенти е извършена колоноскопия и е установено, че нивата на TFF3 отразяват адекватно ендоскопската активност.

„TFF3 е маркер с висока предсказваща стойност за пълно МО самостоятелно и в комбинация с изследване на C-реактивен протеин при пациенти с улцерозен колит. Тези резултати и допълнителни бъдещи изследвания  биха могли да доведат до проследяване на пациентите само с взимане на кръв, вместо с изследване на изпражнения и извършване на ендоскопия“, съобщават авторите.

 

Източник:

 


  1. Nakov R, Velikova T, Nakov V, et al. Trefoil Factor 3 is Highly Predictive of Complete Mucosal Healing Independently and in Combination with C-Reactive Protein in Patients with Ulcerative Colitis. J Gastrointestin Liver Dis. 2019 Jun 1;28:169-174. doi: 10.15403/jgld-177.

Created by: PR Care