НОВИНИ

Автоимунните заболявания засягат все по-често децата

13 Декември 2017

По какво да се досетим, че трябва да потърсим лекар-специалист

В последните години все по-често автоимунните възпалителни заболявания засягат и децата. Най-честите сред тях са псориазис, псориатичен артрит, болест на Бехтерев, ювенилен идиопатичен артрит, улцерозен колит и болест на Крон.
Възрастовата граница на пациентите пада застрашително, сред тях вече има и 3-годишни деца. Медицинската наука няма обяснение на този феномен. При възрастните пациенти симптоматиката е по-ясна, защото те могат да обяснят какво точно им се случва и какво изпитват. При децата обаче поставянето на диагнозата е изпъстрено с много неясни моменти и въпросителни, защото, освен, че не могат да кажат какво точно изпитват, някои от проявите при тях протичат по-различно, отколкото при възрастен човек.


1.ПСОРИАЗИС ПРИ ДЕЦАТА
Едно от автоимунните заболявания, които най-лесно се диагностицира. Той може да е кожен, но е възможно да засегне и вътрешните органи. Тогава се нарича псориатичен артрит - възпаление, засягащо различни мускулно-скелетни структури, периферните стави, сухожилията и обвивката им, както и ставните капсули. Псориазисът пък се изразява като силно лющене на кожата със зачервяване, в някои случаи със сърбеж. Заболяването не е заразно. Често педиатрите смятат, че става въпрос за алергичен дерматит или дерматит с неустановен произход и третират участъците с лющеща се кожа с препарати, които не действат.

Диагнозата се поставя от дерматолог.
Затова, ако родителят забележи лющене на кожата с едва забележими червени участъци, които не намаляват и не преминават след мазане с препарати срещу дерматити в рамките на 5- 7 дни, следва да потърсят кожен лекар. Предположението псориазис или се установява или се отхвърля с биопсия на взет материал от засегнатите участъци, което е безболезнено за детето и не го стресира.
Псориализът, както и всички останали автоимунни заболявания, не се лекува, тъй като е хроничeн. С подходящо лечение обаче може да бъде постигната много добра ремисия, участъците да не се разрастват и за определени периоди да намаляват до съвсем малка забележимост.

2.ЮВЕНИЛНИЯТ ИДИОПАТИЧЕН АРТРИТ И БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ ПРИ ДЕЦАТА
Тези автоимунни заболявания са свързани с болки в ставите и гръбначния стълб, в някои случаи и с отоци. При децата е напълно възможно болките да се проявят за кратко, а след това да отшумят за продължителен период, дори от половин година. Затова не са изключения случаите, в които родителите смятат, че детето им страда от болка в резултат на падане, травма в час по физическо възпитание или си е навехнало глезена или китката на ръката, докато е играело. тъй като болката в детска възраст изчезва скоро и то за по-продължителен период от време, те не го водят на лекар-специалист, а само при педиатъра, който не всякога се ориентира за истинската картина на оплакването.
Някои родителит дори отдават тези неразположения на „болките от растежа”

Ако забележите, че детето Ви куца, щади едното краче или ръка, и има оток, но няма реална причина за тези оплаквания, го заведете на детски ревматолог. Добре е да знаете, че тези специалисти самалко, има ги предимно в София, Плевен и Пловдив - градове, в които има медицински университети. От ювенилен идиопатичен артрит към момента засегнатите деца са около 800, като сред тях има и 5-годишни. Заболяването обаче, най-често се проявява към 14-16-годишна възраст.

При малчуганите и тийнейджърите болестта на Бехтерев протича нетипично
Тя започва като артрит на периферните стави, а не с характерните болки в гръбначния стълб. Затова, ако детето Ви се оплава от болки в ставите на пръстите или в местата, където сухожилията се захващат за ставите и костите, потърсете детски ревматолог. Специалистът се ориентира бързо в клиничната картина. За да е сигурен, ще Ви изпрати за кръвни изследвания, които трябва да покажат дали детето е носител на определен антиген, отговорен за заболяването. При необходимост ще му направят и имунологично изследване.

3. БОЛЕСТТА НА КРОН И УЛЦЕРОЗНИЯТ КОЛИТ, също автоимунни заболявания, засягат тийнейджърите между 14- и 16–годишна възраст, но има и случаи при деца на 4 години. Възпаленията при болестта на Крон обхващат цялото дебело черво. Те преминават през цялата му стена и могат да засегнат съседни органи. Появяват се фистули, възможно е червото дори да бъде пробито. Симптомите са липса на апетит, диария или запек.
За разлика от болестта на Крон, при улцерозен колит се наблюдават рани и възпаления само на лигавицата на дебелото черво. Затова и при него диарията е с кръв и слуз. И при двете заболявания децата често се оплакват от коремни болки, не наддават на тегло, както и на ръст. Едно дете трябва да наддава на година поне с 2 кг и 5-6 см на височина.

Внимание!
Ако детето Ви системно не желае да се храни, не мислете, че това е каприз. Ако се оплава от чести болки в корема и страда от диария или запек, потърсете консултация с детски гастроентеролог. Диагнозата се потвърждава или отхвърля с кръвна картина и изследване на анален секрет.

Ако първоначалните резултати са положителни, за потвърждаване на диагнозата и при двете заболявания се прилага фиброколоноскопия. Под специален микроскоп се оглежда структурата на лигавицата за евентуални възпаления.

Диета при болест на крон – разказ от първо лице

28 Юни 2018

(Разказ на една блогърка, която е с болест на Крон)

Кристен Къртис е младо момиче, диагностицирано с болест на Крон. В своя блог тя споделя интересни истории за себе си, включително и за това как се справя с болестта. Предлагаме ви разказа й как е стигнала до успешна диета, която облекчава симптомите на болест на Крон при нея.


Преди шест години ми поставиха диагноза болест на Крон. Болестта засяга основно горната част на стомашно-чревния ми тракт – стомаха и началото на тънкото черво. Тези участъци имат ключова роля за абсорбцията на хранителните вещества и затова ми е изключително трудно да поддържам здравословно тегло. Имам поставена сонда за ентерално хранене (ентералното хранене е техника, с която хранителните вещества се внасят в храносмилателния апарат чрез сонда, вкарана през носа или имплантирана директно в стомаха или червата – бел. ред.), която помага на организма ми да усвоява хранителните вещества и съответно да кача килограми. Но аз не се храня само по този начин, храня се също и през устата.

Методът „проба-грешка“

По отношение на моята диета през тези шест години имаше много „проби“ и „грешки“ и в крайна сметка се наложи да елиминирам определени хранителни групи. Открих, че съм алергична към глутен и имам непоносимост към лактоза. Храните, съдържащи глутен, и млечните продукти имаха много негативни странични ефекти върху стомашно-чревния ми тракт и затова ги изключих от диета си, което много ми помогна.

Освен това започнах да се вслушвам в тялото си и да го разбирам по-добре. Ако в определен ден не се чувствам добре или усещам, че е възможно симптомите ми да се обострят, избирам по-щадяща храна, като ориз и картофи, за да облекча работата на стомашно-чревния тракт.

В „добрите“ дни обаче, когато симптомите ми не са толкова ужасни, съм по-склонна да рискувам и да включа някои плодове, зеленчуци и подправки или дори да вечерям в проверен ресторант, предлагащ безглутенова храна. Това също е резултат на много проби и грешки.

Следването на една постоянна диета е невъзможно

Тялото ми непрекъснато се променя, което прави невъзможно стриктно да се следва една постоянна диета. Един ден например, мога да ям ябълка и да нямам никакъв проблем, а на следващия да се превивам от ужасни болки, защото съм изяла такъв плод. Така че принципно гледам да ям възможно по-щадяща храна, която не натоварва стомашно-чревния тракт, за да избегна кризисни ситуации.

Диетата ми набляга основно на въглехидрати – паста, картофи, ориз, варива, хляб. В дните, в които съм добре, хапвам и такива плодове и зеленчуци, за които знам, че принципно понасям добре, като от време на време може да включа и протеиново барче или протеинов шейк, защото се занимавам с фитнес и водя много активен начин на живот.

Осъзнавам, че моята диета нито е най-добрата, нито е най-здравословната. Всъщност всеки диетолог би я отрекъл! Но тя е резултат на неуспешния опит от моя страна да следвам много здравословен режим на хранене, който просто не се отрази добре на тялото ми.

Много бих искала да можех да се храня с естествено отгледани, непреработени храни, но моят организъм просто не ги понася. Осъзнах, че по-добре да ям продукти, които не ми създават проблеми и не ми причиняват болка и дискомфорт, отколкото да се храня с неща, за които всички казват, че са полезни.

Болестта на Крон е различна при всеки

Диетата е нещо индивидуално, няма една съвършена диета за всички, независимо дали имат болест на Крон или не. Просто трябва да съобразиш начина си на хранене с начина си на живот. Аз, например, след като започнах да се занимавам с фитнес увеличих приема на протеини и вода заради по-активния начин на живот, който започнах да водя, и се храня с по-щадящи храни, за да не натоварвам стомашно-чревния тракт. Това, обаче, което работи при мен, може да няма същия благоприятен ефект при някой друг.

В общността на хората с възпалителни чревни заболявания храненето е тема, предмет на много спорове и дискусии. Всеки има собствено мнение по въпроса как трябва да се храни човек с такова заболяване и всички останали начини се считат за „грешни“.

Това обаче просто не е вярно. Болестта на Крон може да порази всяка част на стомашно-чревния тракт. Човек, при когото е засегнато тънкото черво, няма да има същите проблеми и ограничения, които би имал някой, с проблеми в дебелото черво.

Болестта се отразява по различен начин на всеки. Аз, за себе си научих, че е по-добре да се храниш така, както искаш и да не слушаш другите, които ти казват, че това е погрешно. Животът е твърде кратък, за да не хапваш така, както искаш.

Източник: HealthLine.com

Гноен хидраденит: да си помогнем сами

28 Юни 2018

Независимо дали става въпрос за успокояване на кожата след хирургично лечение или за овладяване на симптомите при изострен гноен хидраденит, подходящите грижи са ключови за качеството на живот.

На първо място, не бива да се подценява ролята на храненето.

По време на образуването на рани, организмът би могъл да загуби до 100мг протеини дневно под формата на секрети от засегнатата кожа. Протеините са основен градивен елемент за всички тъкани в човешкото тяло и същевременно спомагат за по-бързото заздравяване на раните и затова достатъчния прием на месо, яйца и млечни продукти е от изключително значение. Алтернатива за вегетарианците са бобовите разтения и ядките.

Планирайте Вашия хранителен режим така, че да получавате по 2- до 30 грама протеини на всяко основно хранене и по 10-15 грама на всяка междинна закуска.

Мазнините също не бива да се избягват, тъй като здравословният им прием спомага за поддържането на целостта на клетъчните мембрани. Ето защо е полезно да приемате по една кофичка кисело мляко или 30 грама сирене всеки ден докато заздравяват раните.

Важен елемент на диетата са въглехидратите като е неохбодимо да избягвате тези на захарна основа и да ги замените с т. нар. „сложни въглехидрати” като овесените ядки и дивия ориз.

Не бива да пренебрегвате приема на витамини: вит. С е важен антиоксидант, спомагащ за заздравяването на раните и подсилването на стената на кръвоносните съдове, а вит. А, също антиоксидант спомага за намаляването на възпалението.

Цинкът е микроелемент, от голямо значение за изграждането на нови тъкани. При изостряне на заболяването е необходимо да приемате 15-20мг. с месото.
Не на последно място, не забравяйте на приемате достатъчно течности. Старайте се да пиете над 6 чаши вода всеки ден, с което помагате за циркулацията и за изчистването на токсините от възпалението.

Друг важен елемент от начина на живот при гноен хидраденит са грижите за кожата. Те, заедно с активния начин на живот са също толкова важни, колкото и медикаментозното лечение.

Избягвайте силно ароматизирани сапуни, защото съдържащия се в тях алкохол изсушава и дразни кожата. Не подсушавайте кожата с хавлиени кърпи, а изчакайте да изсъхне самостоятелно. Ако се притеснявате от неприятна миризма, използвайте антибактериален сапун и след измиване използвайте бебешка пудра или такава с цинков оксид.

Важно е да запазвате целостта на Вашата кожа, тоест не разчесвайте и не бръснете раздразнените зони.
Носете широки дрехи от естествени материали и ги перете с по-слабо ароматизирани препарати.

Когато болестта се активизира можете да олекотите болката като поставите на възпаленото място влажна и топла тъкан или компрес за около 10 минути. Консултирайте се с Вашия лекар за най-подходящото обезболяващо средство както и за грижите за засегнатата област.

Накрая, не подценявайте воденето на активен начин на живот. Правилната диета и физическата активност са важни не само за поддържането на здравословно тегло, което е от голямо значение за здравето на кожата, но и за доброто самочувствие, въпреки болестта.

Какво е увеит?

20 Юни 2018

КАКВО Е УВЕИТ?
Увеит е термин, който обхваща широка гама от медицински проблеми, свързани с очите. Общото помежду им е възпаление и оток, които могат да увредят тъканите на окото и да доведат до нарушено зрение или слепота.

Състоянието се нарича „увеит“, защото засегната от отока е най-често онази част на окото, която се нарича „увея“.

Окото е съставено от няколко обвивки. Увеята е средната му обвивка. Тя се намира точно между бялата част на окото (наречена склера) и вътрешните обвивки. Увеята съдържа три важни структури:

Ирис: това е цветната част на окото, обграждаща зеницата.

Цилиарно (ресничесто) тяло: функцията му е свързана с фокусиращите механизми (акомодация) и поддържане на здравето на лещата.

Хориоидея: това е група кръвоносни съдове, която осигурява хранителните вещества, от които се нуждае ретината.

Има ли различни видове увеит?
Да. Видът на увеита зависи от мястото на отока. Най-често срещан е предният увеит. Той засяга предната част на окото. Междинният увеит засяга цилиарното тяло. Задният увеит засяга задната част на окото. Когато възпалението обхваща цялата увея, това състояние се нарича панувеит.

От какво се причинява увеит?
Причините могат да бъдат различни, но винаги са свързани с някакво възпаление.
То може да бъде причинено, например, от проникване в окото на токсично вещество или от травма.
Увеитът също може да бъде в следствие на автоимунно заболяване, при което организмът атакува сам себе си и в резултат на това се появява възпаление. Същото може да се случи и в резултат на инфекции и тумори на окото или други органи.

Има ли повишен риск от това заболяване при някои хора?
Доказано е, че при пушачите има повишен риск. Някои заболявания също увеличават вероятността от появата на увеит:
• СПИН
• Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)
• Инфекция с херпес зостер
• Псориазис
• Реактивен артрит
• Ревматоиден артрит
• Сифилис
• Туберкулоза
• Улцерозен колит


Симптоми
Симптомите може да засегнат едното или и двете очи и да се проявят внезапно. В други случаи заболяването се развива постепенно.

Характерните предупредителни сигнали включват:
• зачервяване на окото;
• болка;
• замъглено или намалено зрение и повишена чувствителност към светлина;
• черни точки в зрителното поле, наподобяващи „мушици“.

Ако имате някой от тези признаци, трябва да се прегледате при офталмолог. Навременната диагноза и лечение могат да помогнат да се спаси зрението Ви.

Диагноза
Офталмологът първо ще поиска да събере информация за сегашните и миналите Ви заболявания и общото Ви здравословно състояние. Това се прави, защото увеитът може всъщност да е резултат от друго заболяване. Лекарят може да Ви назначи кръвни изследвания, кожен тест или рентгенография. Той, също така, ще извърши обстоен очен преглед.

Лечение
Първо, вероятно, ще Ви предпишат капки за очи, съдържащи лекарство (обикновено кортикостероид), което тушира възпалението. Ако капките не подействат, лекарят може да добави друг медикамент под формата на таблетка или инжекция. Ако и това не помогне, вероятно ще Ви предпишат и други лекарства срещу инфекцията, като антибиотици и антивирусни препарати.
Ако не се повлияете от тези терапии или ако страдате от тежък увеит, лекарят може да Ви предпише имуносупресанти (те потискат имунната система).

Терапиите могат да бъдат ефективни. Погрижете се да съобщавате всички нови симптоми на лекаря си и не пропускайте контролните прегледи при него.

Източник: www.webmd.com

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Created by: PR Care